Ружди Ружди: Когато спечелиш медал, забравяш труда, усилията и лишенията
Доволен и благополучен се завърна от параолимпийските игри в Токио българският представител в тласкането на гюле Ружди Ружди. Той завоюва сребърно отличие от най-авторитетния състезателен конгрес и го прибави към купата си от 2016 година
" Все още не знам къде се намирам. Пристигнах. Имаше огромно посрещане, за което благодаря на сънародниците си. Много хубаво нещо беше за мен. Всичките ми медали са скъпи, само че един от най-важните е от 2016 година златният ми орден от параолимпийските игри в Рио де Жанейро. Ще открия място и за новия орден. Много ми е скъп. Това демонстрира моя труд, моите старания, моите ограничения. Абсолютно всичко. Като печели човек подобен орден, не помни за тези неща ", съобщи Ружди в предаването " Тази заран ".
Ружди остана втори след бразилеца Уолъс Сантош, който усъвършенства неговия международен връх. Останаха обаче съществени подозрения за нарушение на разпоредбите от страна на съперника на българина. Контестацията на щаба на Ружди не беше почетена.
" Бразилският ми съперник се състезаваше по непочтен метод, съгласно мен. Има правила. Той се държи за един кол, който няма право да се клати. Ако се клати, би трябвало да му дадат фал. Неговият се клатеше, даваше обратен тласък, дори и столът леко му мърдаше. Направи доста огромен резултат. За първи път мен ме изкараха отвън бранша. Подадохме контестация и споделиха, че не акумулира сила и не съумяха да му открият последните опити. Вече е решено. Нищо не се получи ", описа той.
На дневен ред пред него е възобновяване от травма в гърба, а по-късно Ружди мечтае за още триумфи на значими спортни конгреси, като е насочил взор и към параолимпийските игри в Париж през 2024 година
" Напрежение имаше, само че аз не съм човек, който се предава елементарно. Казах, че ще се боря до дъно. Не можем да чакаме да станат чудеса. Много сериозна травма имах преди да потегли. Гледахме по най-бързия метод да ме отпусне, да не чувствам болежка. Тепърва ще виждам да оправя травмите и стартирам подготовката. Има международни шампионати, европейско. Да сме живи и здрави, да нямам травми, с цел да упражнявам интензивно, фантазията ми е да вземам участие още веднъж на такива огромни надпревари. Това ще покаже времето ", безапелационен е сребърният медалист.
Най-горда с триумфа му е майка му Сайме Мустафа, която с боязън го посреща всякога в родното село Глоджево и му подготвя обичаната манджа.
" Горда съм. Всяка майка би се гордяла с такива достижения на своя наследник. След всяко съревнование го посрещаме по един и същи метод с фасул. Много му липсва ястието ", разкрива тя.
" Все още не знам къде се намирам. Пристигнах. Имаше огромно посрещане, за което благодаря на сънародниците си. Много хубаво нещо беше за мен. Всичките ми медали са скъпи, само че един от най-важните е от 2016 година златният ми орден от параолимпийските игри в Рио де Жанейро. Ще открия място и за новия орден. Много ми е скъп. Това демонстрира моя труд, моите старания, моите ограничения. Абсолютно всичко. Като печели човек подобен орден, не помни за тези неща ", съобщи Ружди в предаването " Тази заран ".
Ружди остана втори след бразилеца Уолъс Сантош, който усъвършенства неговия международен връх. Останаха обаче съществени подозрения за нарушение на разпоредбите от страна на съперника на българина. Контестацията на щаба на Ружди не беше почетена.
" Бразилският ми съперник се състезаваше по непочтен метод, съгласно мен. Има правила. Той се държи за един кол, който няма право да се клати. Ако се клати, би трябвало да му дадат фал. Неговият се клатеше, даваше обратен тласък, дори и столът леко му мърдаше. Направи доста огромен резултат. За първи път мен ме изкараха отвън бранша. Подадохме контестация и споделиха, че не акумулира сила и не съумяха да му открият последните опити. Вече е решено. Нищо не се получи ", описа той.
На дневен ред пред него е възобновяване от травма в гърба, а по-късно Ружди мечтае за още триумфи на значими спортни конгреси, като е насочил взор и към параолимпийските игри в Париж през 2024 година
" Напрежение имаше, само че аз не съм човек, който се предава елементарно. Казах, че ще се боря до дъно. Не можем да чакаме да станат чудеса. Много сериозна травма имах преди да потегли. Гледахме по най-бързия метод да ме отпусне, да не чувствам болежка. Тепърва ще виждам да оправя травмите и стартирам подготовката. Има международни шампионати, европейско. Да сме живи и здрави, да нямам травми, с цел да упражнявам интензивно, фантазията ми е да вземам участие още веднъж на такива огромни надпревари. Това ще покаже времето ", безапелационен е сребърният медалист.
Най-горда с триумфа му е майка му Сайме Мустафа, която с боязън го посреща всякога в родното село Глоджево и му подготвя обичаната манджа.
" Горда съм. Всяка майка би се гордяла с такива достижения на своя наследник. След всяко съревнование го посрещаме по един и същи метод с фасул. Много му липсва ястието ", разкрива тя.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ