Доц. Петко Карагьозов, д.м.: С нови методики удължаваме живота при рак на жлъчните пътища
Доц. Петко Карагьозов, д.м., е шеф на Клиниката по гастроентерология на “Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда ”. Той получи наградата на Българския лекарски съюз “Принос за развиване и използване на новаторска медицина и неповторими техники ”.
Само през 2022 година доцент Карагьозов вкара четири новаторски за страната ни ендоскопски техники – нов способ на лекуване, увеличаващ преживяемостта при пациенти с рак на жлъчните пътища и панкреаса; нов способ в лекуването на дистална стомашна спънка, както и ехоендоскопски дренаж на жлъчния мехур при изострен холецистит при несъответствуващи за хирургични интервенции претенденти.
По време на Деветата годишна конференция “Иновации и положителни практики в здравния бранш ” експертът показа новаторските миниинвазивни способи в региона на гастроентерологията, които ползва с екипа си за първи път в България.
Разговаряме с доцент Петко Карагьозов за новаторските способи за лекуване на рак на панкреаса и жлъчните пътища.
- Доц. Карагьозов, какъв е медицинският проблем при рака на жлъчните пътища?
- Този тип рак е извънредно необичаен, само че прогнозата му е неприятна. Причината е, че единственото лекуване е хирургичното, а хирургия е допустима единствено при не повече от 20% от диагностицираните с рак на жлъчните пътища, защото туморът е с неуместна за интервенция локализация. 80% от пациентите се диагностицират в късен, неоперабилен етап и лечебните благоприятни условия са мощно лимитирани. Тези пациенти нормално имат неприятен отговор към химиотерапия и към радиотерапия. Точно за тези пациенти потърсихме лечебна опция, с цел да подобрим тяхната прогноза.
Подобна е обстановката и с панкреасните тумори. Те могат да са неоперабелни освен заради късна диагноза, само че и поради това, че пациентите са полиморбидни (с няколко заболявания) и не биха понесли отворена хирургия.
При тях има чести периоперативни усложенения и огромна смъртност. Така че и за панкреасните тумори има нужда от развиване на минималноинвазивни техники за лекуване.
- Какви нови минималноинвазивни техники прилагате?
- Прилаганата от нас методика е високочестотна аблация. Миниинвазивната технология на процедура, съставлява направлявана под рентгенов надзор термична деструкция на туморите. Постигаме парциална деструкция на тумора посредством термично влияние и по този начин възвръщаме проходимостта на жлъчните пътища. Имаме учредения да считаме, че методиката модифицира имунния отговор към тумора
Вече има и много данни, че по този начин се усъвършенства и отговорът към следваща химиотерапия. Понеже методиката е нова, на този стадий се счита, че удължава живота на пациентите с карцином на жлъчните пътища.
Освен за пациенти с рак на жлъчните пътища, високочестотната аблация е допустимо да се ползва и при тумори на панкреаса. Това се прави посредством ендоскопска техника през устата, при която се доближава до стомаха или до доуденума и след това до тумора посредством пункция под пряк ехосонографски надзор.
Засега има много обещаващи начални данни, че е допустимо да се реализира цялостна деструкция на тумора и изцеление при някои пациенти с невроендокринни тумори на панкреаса.
- На какъв брой пациенти приложихте методиката?
- От август до момента приложихме минималноинвазивната процедура при петима пациенти с карцином на жлъчните пътища. Постигнахме термална деструкция на туморите и по този метод подобрихме проходимостта на жлъчните пътища, а също и чернодробната функционалност, надлежно удължихме живота на черния им дроб. Смятаме също, че се усъвършенства и резултатът от последващата онкологична терапия.
Резултатите са обещаващи и при туморите на панкреаса, изключително при един хистологичен тип – невроендокринния, при който може да се реализира цялостно заличаване на тумора и изцеление.
При двама пациенти с невроендокринни тумори на панкреаса приложихме аблативна техника под ехоедноскопски надзор. Пунктирайки през дванадесетопръстника или през стомаха, въведохме електрод в тумора и извършихме термична деструкция. Но туморите бяха авансово хистологично верифицирани като невроендокринни, с размери под 2 см. И двамата пациенти не бяха подобаващи за общоприета хирургия.
