Христовата възраст на българската демокрация доведе не до помъдряване, а до полудяване
Доц. Момчил Дойчев
Революционна обстановка не може да се провокира изкуствено. Изкуствено може да се породи безпорядък, всеобщо съмнение в изборния развой и това да докара до тъкмо противоположното на това, което се желае - вместо почтени избори - тирания, при която избори няма, или в случай че има те нямат никакъв смисъл, тъй като резултатът е съдбоносен. Така беше у нас единствено преди 33 години...
Това, което следим в българския парламент е
некадърност да се води обикновен политически спор
Разправия, а не спор се води освен това не по основни за развиването на страната въпроси, належащи и жизненоважни в положение на хибридна война и международна политическа и икономическа рецесия. Разправия се води по второстепенни и третостепенни въпроси. Освен това виждаме, че по значими и основни въпроси партии, най-малко тези, които имат обща ценностна характерност, реализират елементарно единодушие и единодушие /например за даване на военна помощ на Украйна/, само че щом се сложи въпросът за парламентарно единодушие, водещо до образуване на парламентарно болшинство, второстепенни и даже третостепенни въпроси блокират този развой. Партиите незабавно ги обгръща партизанска полуда и те не могат да реализират никакъв прогрес и в решаването и на значителните въпроси.
Истинско безумство е в такава обстановка да се върви към следващи избори. Нима не е ясно, че те ще са пети подред и ще възпроизведат същия или още повече влошен резултат, от който изходът в действителност ще бъде
реституция на диктатурата
Колко пъти ще настъпваме една и съща мотика? Не ни ли стига половин век руско-комунистически диктат и обир на националното благосъстояние от страна на ръководещата и до през днешния ден сякаш европейска, а в действителност проруска колониална администрация? Какво значение има с какво ще се гласоподава, в случай че няма обикновено доверие в партиите и изборния развой, в случай че изборната администрация е некомпетентна или съществува подозрение, че е купена? С машини или с бюлетини - процесът може и в двата случая да бъде изопачен, в случай че липсва отговорност и обикновен надзор. Още повече това е допустимо, когато се стигне до смесено гласоподаване, което води до съмнение и в машините, и в хартиените бюлетини.
Защо първата работа на всеки идващ парламент е да трансформира преди всичко изборното законодателство? Нима това не основава съмнение в партиите, че желаят нови избори, вместо решение на проблемите на хората? Как е допустимо през вчерашния ден да си твърдял, че машините ще спасят демокрацията, а през днешния ден - че те са опасност за демокрацията? И противоположното!
Наблюдаваме изкуствено надъхано всъщност антиполитическо безумство - и от двете страни на изкуствено основаната укрепление! В същото време основните проблеми - преустановяване на грабителския съветски монопол в българската енергетика, първоизточник на огромната корупция в България, неналичието на ефикасен парламентарен надзор над безотговорни държавни управления, безконтролната президентска чистка в сферите на сигурността, защитата, външната политика и държавната администрация, слагане на послушни служители, подмяната на парламентаризма с взривоопасна примес сред президенциализъм / деградация на президентската власт в персонален властнически режим/ и непросветеност, липса на предпочитание и опция за същинска политическа работа, а не за безкрайни партизански кавги – всичко това води само и единствено до
злополука
В парламентарната република партиите и техните фракции са призвани да сформират държавно управление, тъй като в случай че за следващ път не го създадат „ всички заедно ще станат непотребни “. Когато не се вземат решение структурните проблеми, каквито има и в образованието, и в опазването на здравето, и в пенсионната система, и в енергетиката, и в сигурността и защитата, и в правораздаването, бумерангът на недоволството ще се връща и ще удари всички, с изключение на тези, които ще видят в гибелта на парламентаризма късмет да
реставрират мракобесния тоталитарен режим по съветски,
мафиотско-олигархичен пример.
Разумът би трябвало да се върне в Народното събрание!
Политиката в изискванията на народна власт изисква не революционна безкомпромисност и показване на политическия противник като зложелател, който би трябвало да бъде погубен, а търсене и намиране на компромис и единодушие по основните ценностни въпроси. Щом твърдим, че сме демократи, не може да водиме война в дословния смисъл в Народното събрание и да пренасяме омразата си и на улицата, тъй като и другата страна ще направи същото. Защо да не се опитаме да реализираме своето и по пътя на разговора? Нали сме по-умни, по-прави и истината е на наша страна? Има толкоз благоприятни условия за решение на политическите въпроси, стига да сме задоволително способени да ги сложим. Кой да вземем за пример е споделил, че правиш неприемлива коалиция с някого, който не понасяш, в случай че постигнете единодушие взаимно допустими политически представители да образуват ценностно-отговорно държавно управление, което да има парламентарна поддръжка в избран период? Защо да не се опитва дали това работи? Нима евроатлантическите партии не реализираха квалифицирано болшинство по значими въпроси в този парламент? Защо да не реализиран такова болшинство и за сформиране на постоянно държавно управление, което да спре напъните за президентско властническо ръководство?
Революционна обстановка не може да се провокира изкуствено. Изкуствено може да се породи безпорядък, всеобщо съмнение в изборния развой и това да докара до тъкмо противоположното на това, което се желае - вместо почтени избори - тирания, при която избори няма, или в случай че има те нямат никакъв смисъл, тъй като резултатът е съдбоносен. Така беше у нас единствено преди 33 години...
Това, което следим в българския парламент е
некадърност да се води обикновен политически спор
Разправия, а не спор се води освен това не по основни за развиването на страната въпроси, належащи и жизненоважни в положение на хибридна война и международна политическа и икономическа рецесия. Разправия се води по второстепенни и третостепенни въпроси. Освен това виждаме, че по значими и основни въпроси партии, най-малко тези, които имат обща ценностна характерност, реализират елементарно единодушие и единодушие /например за даване на военна помощ на Украйна/, само че щом се сложи въпросът за парламентарно единодушие, водещо до образуване на парламентарно болшинство, второстепенни и даже третостепенни въпроси блокират този развой. Партиите незабавно ги обгръща партизанска полуда и те не могат да реализират никакъв прогрес и в решаването и на значителните въпроси.
Истинско безумство е в такава обстановка да се върви към следващи избори. Нима не е ясно, че те ще са пети подред и ще възпроизведат същия или още повече влошен резултат, от който изходът в действителност ще бъде
реституция на диктатурата
Колко пъти ще настъпваме една и съща мотика? Не ни ли стига половин век руско-комунистически диктат и обир на националното благосъстояние от страна на ръководещата и до през днешния ден сякаш европейска, а в действителност проруска колониална администрация? Какво значение има с какво ще се гласоподава, в случай че няма обикновено доверие в партиите и изборния развой, в случай че изборната администрация е некомпетентна или съществува подозрение, че е купена? С машини или с бюлетини - процесът може и в двата случая да бъде изопачен, в случай че липсва отговорност и обикновен надзор. Още повече това е допустимо, когато се стигне до смесено гласоподаване, което води до съмнение и в машините, и в хартиените бюлетини.
Защо първата работа на всеки идващ парламент е да трансформира преди всичко изборното законодателство? Нима това не основава съмнение в партиите, че желаят нови избори, вместо решение на проблемите на хората? Как е допустимо през вчерашния ден да си твърдял, че машините ще спасят демокрацията, а през днешния ден - че те са опасност за демокрацията? И противоположното!
Наблюдаваме изкуствено надъхано всъщност антиполитическо безумство - и от двете страни на изкуствено основаната укрепление! В същото време основните проблеми - преустановяване на грабителския съветски монопол в българската енергетика, първоизточник на огромната корупция в България, неналичието на ефикасен парламентарен надзор над безотговорни държавни управления, безконтролната президентска чистка в сферите на сигурността, защитата, външната политика и държавната администрация, слагане на послушни служители, подмяната на парламентаризма с взривоопасна примес сред президенциализъм / деградация на президентската власт в персонален властнически режим/ и непросветеност, липса на предпочитание и опция за същинска политическа работа, а не за безкрайни партизански кавги – всичко това води само и единствено до
злополука
В парламентарната република партиите и техните фракции са призвани да сформират държавно управление, тъй като в случай че за следващ път не го създадат „ всички заедно ще станат непотребни “. Когато не се вземат решение структурните проблеми, каквито има и в образованието, и в опазването на здравето, и в пенсионната система, и в енергетиката, и в сигурността и защитата, и в правораздаването, бумерангът на недоволството ще се връща и ще удари всички, с изключение на тези, които ще видят в гибелта на парламентаризма късмет да
реставрират мракобесния тоталитарен режим по съветски,
мафиотско-олигархичен пример.
Разумът би трябвало да се върне в Народното събрание!
Политиката в изискванията на народна власт изисква не революционна безкомпромисност и показване на политическия противник като зложелател, който би трябвало да бъде погубен, а търсене и намиране на компромис и единодушие по основните ценностни въпроси. Щом твърдим, че сме демократи, не може да водиме война в дословния смисъл в Народното събрание и да пренасяме омразата си и на улицата, тъй като и другата страна ще направи същото. Защо да не се опитаме да реализираме своето и по пътя на разговора? Нали сме по-умни, по-прави и истината е на наша страна? Има толкоз благоприятни условия за решение на политическите въпроси, стига да сме задоволително способени да ги сложим. Кой да вземем за пример е споделил, че правиш неприемлива коалиция с някого, който не понасяш, в случай че постигнете единодушие взаимно допустими политически представители да образуват ценностно-отговорно държавно управление, което да има парламентарна поддръжка в избран период? Защо да не се опитва дали това работи? Нима евроатлантическите партии не реализираха квалифицирано болшинство по значими въпроси в този парламент? Защо да не реализиран такова болшинство и за сформиране на постоянно държавно управление, което да спре напъните за президентско властническо ръководство?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ