Ахилесовата пета на еврото
Дошло е времето за основаването на европейски избавителен актив, писа в своя публикация за авторитетния финансов ежедневник "Файненшъл таймс ", оповестена на 27 февруари, италианският министър по европейските въпроси и ръководител на италианската надзорна институция за финансовите пазари (CONSOB) Паоло Савона. Защото неналичието на подобен артикул и фрагментацията на пазара на облигации са уязвимост на еврозоната със съдбовно значение.
Според Савона, въпреки че еврозоната означи прогрес в реформирането си, на общността към момента й липсват нужните упоритости за стимулиране на растежа и на заетостта, за нарастване на икономическата непоклатимост и за усилване на интернационалната роля на еврото. Банковият съюз, обединяването на финансовите пазари и промяната на Европейския механизъм за непоклатимост са позитивните достижения на блока на еврото. Все още обаче липсват основни детайли, най-много - съществуването на общ сигурен финансов актив. Макар че полемиката за основаването му се точи от много време, а потребността от него е явна.
Сегашният главен избавителен актив на блока на еврото са немските държавни облигации, само че той - парадоксално, се оказва дестабилизиращ фактор за еврозоната. Просто тъй като Германия има стабилен бюджетен остатък и издаване на национални ДЦК не е неотложно. Което пресушава предлагането в миг, когато инвеститорското търсене на сходни принадлежности пораства. Във времена на неустановеност този дефицит основава асиметрия в предлагането на национални облигации на националните пазари, тъй като други страни продават повече бумаги. Дисбалансът предизвика заплаха от отлив на капитали и риск от неустойчивост на финансовата система. Което пък затруднява съществено работата на Европейската централна банка.
Един от методите за справяне с ситуацията е ЕЦБ да предлага депозити на всички пазарни участници, като дълготрайните инвестиции да са във формата на търгуваеми облигации. Тази алтернатива, въпреки и необятно обсъждана, съставлява връщане към старите способи за ръководство на паричната политика и заплашва независимостта на банката. Мултинационализацията на дълга или, с други думи, прехвърлянето на риск от една страна на друга също не е решение, тъй като би пресякло дебатите в зародиш, а и всяко стопанство би трябвало да носи отговорност за личните си отговорности.
Изходът е нов тип избавителен актив. Той би могъл да е под формата на облигации, продавани от мултинационална организация, които да заместят отчасти дълговите продажби на страните от еврозоната. Още повече, въпросната организация съществува - Европейският механизъм за непоклатимост (ESM). Той е подсилен от всички страни членки на общността, към този момент продава дългови принадлежности и кредитира с получените средства обособените държавни управления. И в случай че пълномощията на ESM се разширят, той би могъл да раздава още повече заеми. Създаването на този нов вид сигурен актив би помогнало за стабилизирането на финансовите пазари в моменти на разтърсвания и високи съмнения.
Като кредитна институция ESM би могъл да получи по-висок рейтинг от другите кредитори на страните от еврозоната. Това, дружно с ограничаването да взема заеми, би защитило доверието в ESM и би подтикнало обособените държавни управления да организират виновни фискални политики. Предлагането на новия избавителен актив би трябвало да е задоволително огромно, с цел да задоволи търсенето и ликвидността. Продажбите на ESM би трябвало да са координирани с националните организации за ръководство на дълга и - което е изключително значимо, би трябвало да има задоволителен временен интервал, с цел да се предотвратят шокове на националните пазари на облигации.
Този сюжет носи съществени прерогативи, като основава същинска европейска крива на доходността, бумаги, които биха могли да станат международен базов показател и главен актив за покупка от европейските банки. Което ще им помогне да понижат доста портфейлите си от национални облигации, без да основават проблеми на страните членки.
Според Савона, въпреки че еврозоната означи прогрес в реформирането си, на общността към момента й липсват нужните упоритости за стимулиране на растежа и на заетостта, за нарастване на икономическата непоклатимост и за усилване на интернационалната роля на еврото. Банковият съюз, обединяването на финансовите пазари и промяната на Европейския механизъм за непоклатимост са позитивните достижения на блока на еврото. Все още обаче липсват основни детайли, най-много - съществуването на общ сигурен финансов актив. Макар че полемиката за основаването му се точи от много време, а потребността от него е явна.
Сегашният главен избавителен актив на блока на еврото са немските държавни облигации, само че той - парадоксално, се оказва дестабилизиращ фактор за еврозоната. Просто тъй като Германия има стабилен бюджетен остатък и издаване на национални ДЦК не е неотложно. Което пресушава предлагането в миг, когато инвеститорското търсене на сходни принадлежности пораства. Във времена на неустановеност този дефицит основава асиметрия в предлагането на национални облигации на националните пазари, тъй като други страни продават повече бумаги. Дисбалансът предизвика заплаха от отлив на капитали и риск от неустойчивост на финансовата система. Което пък затруднява съществено работата на Европейската централна банка.
Един от методите за справяне с ситуацията е ЕЦБ да предлага депозити на всички пазарни участници, като дълготрайните инвестиции да са във формата на търгуваеми облигации. Тази алтернатива, въпреки и необятно обсъждана, съставлява връщане към старите способи за ръководство на паричната политика и заплашва независимостта на банката. Мултинационализацията на дълга или, с други думи, прехвърлянето на риск от една страна на друга също не е решение, тъй като би пресякло дебатите в зародиш, а и всяко стопанство би трябвало да носи отговорност за личните си отговорности.
Изходът е нов тип избавителен актив. Той би могъл да е под формата на облигации, продавани от мултинационална организация, които да заместят отчасти дълговите продажби на страните от еврозоната. Още повече, въпросната организация съществува - Европейският механизъм за непоклатимост (ESM). Той е подсилен от всички страни членки на общността, към този момент продава дългови принадлежности и кредитира с получените средства обособените държавни управления. И в случай че пълномощията на ESM се разширят, той би могъл да раздава още повече заеми. Създаването на този нов вид сигурен актив би помогнало за стабилизирането на финансовите пазари в моменти на разтърсвания и високи съмнения.
Като кредитна институция ESM би могъл да получи по-висок рейтинг от другите кредитори на страните от еврозоната. Това, дружно с ограничаването да взема заеми, би защитило доверието в ESM и би подтикнало обособените държавни управления да организират виновни фискални политики. Предлагането на новия избавителен актив би трябвало да е задоволително огромно, с цел да задоволи търсенето и ликвидността. Продажбите на ESM би трябвало да са координирани с националните организации за ръководство на дълга и - което е изключително значимо, би трябвало да има задоволителен временен интервал, с цел да се предотвратят шокове на националните пазари на облигации.
Този сюжет носи съществени прерогативи, като основава същинска европейска крива на доходността, бумаги, които биха могли да станат международен базов показател и главен актив за покупка от европейските банки. Което ще им помогне да понижат доста портфейлите си от национални облигации, без да основават проблеми на страните членки.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ