Две години война в Украйна. Какво мина и какво предстои
Досега това беше история в два епизода - в първия Украйна печелеше, във втория губеше. Но в този момент следва смяна на тактиката на Киев против съветската експанзия. Тя може да е сполучлива, само че единствено при едно изискване: в случай че Западът се разсъни и стартира да схваща малко по-навреме какъв е цветът на светофара начело.
Инвазията стартира на 24 февруари 2022 година и шокира целия свят. Основания за потрес не бяха стратегически, тъй като това стана цели 8 години след анексията на Крим. Още тогава, през 2014 година, разузнаванията по света и самостоятелните институти покачиха равнището на риск за пълномащабна война против Украйна.
Въпреки всички предизвестия съвкупният политически Запад предпочиташе положението на вътрешно отказване (на denial, както стана съвременно да се споделя и в България около психоанализата).
Границата, която Русия престъпи, прави експанзията невиждана за целия интервал след Втората международна война. С подобен вид териториална война Русия върна света в епохата преди построяването на интернационалните режими от вида на Организация на обединените нации, Световна банка, Международен валутен фонд, Световна комерсиална организация, Европейските общности и голям брой други.
След 1945 година светът се реорганизира и, без значение от прекомерно горещата Студена война, потегля по пътя на институционални режими, които да занижават риска от поредна огромна война с преразпределение на територии.
Самата пространствена конструкция на войната тогава постепенно, само че настойчиво се трансформира. И се отдалечава от визиите на Клаузевиц , които изясняват войните от Наполеон до Хитлер .
Но Русия реши, че това развиване не дава отговор на въжделенията на необятната съветска душа, за която една шеста от сушата на Земята е незадоволително пространство.
Войната, част първа
В първия интервал на войната въпросът беше дали Украйна ще оживее като самостоятелна държавност или ще бъде колонизирана по силата на остарял имперски план, който повече подхожда на " Междузвездни войни " или на " Властелинът на пръстените ".
Украйна героичен се оправи.
Западът се сплоти, само че чак вследствие на електрическия потрес, на който нашествието го подложи по цялото продължение на евроатлантическата ос от Финландия и Балтика до Съединени американски щати, та и до Япония и Южна Корея.
Западът се сплоти, само че чак вследствие на електрическия потрес от нашествието
Русия на Путин не е очаквала сходно обединяване в един свят, който в нейните показа е вътрешно разнежен от демократичната си корупция.
Украйна и многообразният западен свят стопираха опита на Русия да завладее териториално най-голямата страна в Европа, да подмени нейната политическа общественост със лична колониална администрация, а по-късно да огледа оттатък тези граници към Балтика, Полша, Молдова, оттова и към Балканите.
Този интервал завърши в общи линии към края на 2022 година с краткотрайната победа на Украйна.
Войната, част втора
Обнадеждената Украйна, около нея и обединеният Запад, навлязоха във втори интервал на войната след края на 2022 година.
През зимата на 2022-2023 стартира да се възнамерява стратегическа самодейност за цялата 2023 година, най-много за пролетта и лятото. Тя получи даже лично име, назоваха я лятната атака и се знаеше защо става дума.
Но Украйна не съумя в лятното нахлуване. Това беше неуспех, откъдето и да го погледнем. Защо?
Първата причина е в появяването на балон от свръхочаквания, зад който няма точна оценка за динамичността в салдото на силите. В този аспект грешката преди всичко е в обществените връзки. Парадоксално наподобява по какъв начин Европа и Съединени американски щати проспаха риска от пълномащабно навлизане след анексията на Крим, разсъниха се през февруари 2022 година, а по-късно полека-лека се оставиха да фантазират сполучлива контраатака с решителни резултати.На второ място, голяма отговорност носят западните сили и в частност по-големите страни като Съединени американски щати, които започнаха да се преценяват прекомерно с умората на жителите си от войната. Всяко проточване уморява, отегчава, от екрана се виждат нещастия, само че ти почваш да се разсейваш и да превключваш на занимателни сериали. Работата на политическите елити в този миг е решаваща и тя е под всякаква рецензия, с доста дребни изключения.На трето, контраофанзивата на Украйна е фикция, в случай че Западът не се ангажира още по-решително с поддръжката си, в сравнение с в първия интервал. Вместо това стартира да се приказва за вътрешна политика, да се вършат финансови сметки. В Съединени американски щати Конгресът и през днешния ден се отнася към международния ред като към рулетка в Атлантик сити, а Германия се чуди какъв път да поеме във военната си политика. Примерите за добра политика останаха в северните страни на Източна Европа, които схващат какво ги чака, в случай че Украйна бъде изоставена.Накрая, на четвърто място, подценявано беше бруталното отношение, което диктатурата в Кремъл има към личните си човешки сили, към живота на бойците си, към методите на готовност от далечни региони, както и самата репресивна машина вътре в Русия и голям брой други фактори, които вършат ресурсите й за война по-големи от оценките на специалисти извън. Докато Западът спори за 2% военни разноски, Русия ще трансформира цялата си стопанска система във военна, както след 1941 година.
Тези и други аргументи са забележими и не се нуждаят от профилирана експертиза.
Украйна води война на лимита на силите си, тъй като е отчасти изоставена.
Русия изненадва, тъй като никой не преглежда уроците от историята й – по какъв начин е подготвена да избие цялото си население, с цел да удържи една фронтова линия; по какъв начин ще свикне на всевъзможни ограничения под репресията на режима; по какъв начин може да се докара до тотална изолираност и невиждани санкции; по какъв начин ще разсипе стопанската система си. И по този начин нататък. И всичко това - с цел да извърши психотичния план на режима в Кремъл.
Войната, част трета Украйна трансформира тактиката си
Сега войната навлиза в трети интервал. Той е обозначен от няколко събития. Преди всичко Украйна трансформира тактиката си. Какво тъкмо ще предприеме, към този момент не е обрисувано и декларирано. Но промяната на военното ръководство, на първо място на военачалник Валери Залужни, споделя ясно, че се търси нова стратегическата скица.
По-вероятно е Украйна да заложи на солидна отбрана; да нападна непрекъснато съответни цели по територията на Русия; да продължи нападенията над флота на Русия в Черно море; да покачва към този момент така и така високото софтуерно ниво на интервенциите си; да бъде по-търпелива, все пак.
С други думи, по-вероятно е Киев да предприеме смяна към по-независима, лична, стопански по-рационална тактика, разчетена за по-дълги интервали.
Подобно обмисляне на продължителна война привидно не е преференциално за самата Украйна, защото Русия се счита за по-упорита в този вид изтощително противостоене. Този миг има първостепенно значение. Рисковете са огромни, решенията са хазартни, само че и други благоприятни условия не наподобява да има. А концепциите за контраатака от 2023 година може би ще се премислят и по-скоро изоставят. Въпреки преценката за висок риск, има ред учредения смяната да даде по-добри резултати.
Русия няма безкрайни запаси, материални, военни, човешки и така нататък Нейната стопанска система е в положение на изолираност и наказания върви надолу. Западът през днешния ден още веднъж е от гибелта на Алексей Навални . Тя показва нерационално държание в Кремъл и предпочитание на Путин да се покаже на международната сцена като човекът-произвол; това ликвидиране единствено възбужда нови мобилизиращи страхове от Русия.
Смъртта на Навални показва желанието на Путин да се покаже като човекът-произвол
В прословутото си Путин наподобява още повече потопен в психотични мечти. Изоставил е изцяло въпроса по какъв начин наподобяват на открито изказванията, че Русия и Украйна са едно цяло от хиляда години и че затова спорът има темперамент на революция. С други думи, учредения за предприемане на стратегическа метаморфоза от страна на Украйна има в самата Русия. Русия е тази, която страда от систематична вътрешната уязвимост, прикривана от мобилизацията за военни случки, агитация и репресии.
Три пъти " в случай че " Ако Украйна реорганизира стратегическата си скица към устойчива защита с по-рационално калкулирани военни, стопански, човешки запаси...Ако западните страни стартират да схващат малко по-навреме какъв е цветът на светофара отпред…Ако Съединени американски щати се освободи от зависимостта си от печалната фигура на Доналд Тръмп (тоест, в случай че се разомагьоса, както споделят Фридрих Шилер и Макс Вебер) и го отстрани като предстоящ президент, в което персонално нямам съмнение…
Тези три „ в случай че “ са ясни, няма някаква тайнствена истина в тях. При тези три условия може да се чака по-търпеливо, по-планирано, по-предвидимо и затова по-рационално Русия да се огъне пред вътрешната корумпираност на своето политическо тяло.
И под корупция тук не разбирам нормалната визия за незаконни преводи, а самата вътрешна разруха, гнилост, разпад на тази форма на имперски нрав, която Путин основателно разказва с позоваване на събития от 13 век. С нея тя може да тероризира света още дълго, какъвто беше казусът със Съветския съюз.
Но и образецът с Съюз на съветските социалистически републики не е въодушевяващ за Кремъл, в случай че напомним по какъв начин нашествието в Афганистан докара комунистическата империя до неочакван колапс.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Инвазията стартира на 24 февруари 2022 година и шокира целия свят. Основания за потрес не бяха стратегически, тъй като това стана цели 8 години след анексията на Крим. Още тогава, през 2014 година, разузнаванията по света и самостоятелните институти покачиха равнището на риск за пълномащабна война против Украйна.
Въпреки всички предизвестия съвкупният политически Запад предпочиташе положението на вътрешно отказване (на denial, както стана съвременно да се споделя и в България около психоанализата).
Границата, която Русия престъпи, прави експанзията невиждана за целия интервал след Втората международна война. С подобен вид териториална война Русия върна света в епохата преди построяването на интернационалните режими от вида на Организация на обединените нации, Световна банка, Международен валутен фонд, Световна комерсиална организация, Европейските общности и голям брой други.
След 1945 година светът се реорганизира и, без значение от прекомерно горещата Студена война, потегля по пътя на институционални режими, които да занижават риска от поредна огромна война с преразпределение на територии.
Самата пространствена конструкция на войната тогава постепенно, само че настойчиво се трансформира. И се отдалечава от визиите на Клаузевиц , които изясняват войните от Наполеон до Хитлер .
Но Русия реши, че това развиване не дава отговор на въжделенията на необятната съветска душа, за която една шеста от сушата на Земята е незадоволително пространство.
Войната, част първа
В първия интервал на войната въпросът беше дали Украйна ще оживее като самостоятелна държавност или ще бъде колонизирана по силата на остарял имперски план, който повече подхожда на " Междузвездни войни " или на " Властелинът на пръстените ".
Украйна героичен се оправи.
Западът се сплоти, само че чак вследствие на електрическия потрес, на който нашествието го подложи по цялото продължение на евроатлантическата ос от Финландия и Балтика до Съединени американски щати, та и до Япония и Южна Корея.
Западът се сплоти, само че чак вследствие на електрическия потрес от нашествието
Русия на Путин не е очаквала сходно обединяване в един свят, който в нейните показа е вътрешно разнежен от демократичната си корупция.
Украйна и многообразният западен свят стопираха опита на Русия да завладее териториално най-голямата страна в Европа, да подмени нейната политическа общественост със лична колониална администрация, а по-късно да огледа оттатък тези граници към Балтика, Полша, Молдова, оттова и към Балканите.
Този интервал завърши в общи линии към края на 2022 година с краткотрайната победа на Украйна.
Войната, част втора
Обнадеждената Украйна, около нея и обединеният Запад, навлязоха във втори интервал на войната след края на 2022 година.
През зимата на 2022-2023 стартира да се възнамерява стратегическа самодейност за цялата 2023 година, най-много за пролетта и лятото. Тя получи даже лично име, назоваха я лятната атака и се знаеше защо става дума.
Но Украйна не съумя в лятното нахлуване. Това беше неуспех, откъдето и да го погледнем. Защо?
Първата причина е в появяването на балон от свръхочаквания, зад който няма точна оценка за динамичността в салдото на силите. В този аспект грешката преди всичко е в обществените връзки. Парадоксално наподобява по какъв начин Европа и Съединени американски щати проспаха риска от пълномащабно навлизане след анексията на Крим, разсъниха се през февруари 2022 година, а по-късно полека-лека се оставиха да фантазират сполучлива контраатака с решителни резултати.На второ място, голяма отговорност носят западните сили и в частност по-големите страни като Съединени американски щати, които започнаха да се преценяват прекомерно с умората на жителите си от войната. Всяко проточване уморява, отегчава, от екрана се виждат нещастия, само че ти почваш да се разсейваш и да превключваш на занимателни сериали. Работата на политическите елити в този миг е решаваща и тя е под всякаква рецензия, с доста дребни изключения.На трето, контраофанзивата на Украйна е фикция, в случай че Западът не се ангажира още по-решително с поддръжката си, в сравнение с в първия интервал. Вместо това стартира да се приказва за вътрешна политика, да се вършат финансови сметки. В Съединени американски щати Конгресът и през днешния ден се отнася към международния ред като към рулетка в Атлантик сити, а Германия се чуди какъв път да поеме във военната си политика. Примерите за добра политика останаха в северните страни на Източна Европа, които схващат какво ги чака, в случай че Украйна бъде изоставена.Накрая, на четвърто място, подценявано беше бруталното отношение, което диктатурата в Кремъл има към личните си човешки сили, към живота на бойците си, към методите на готовност от далечни региони, както и самата репресивна машина вътре в Русия и голям брой други фактори, които вършат ресурсите й за война по-големи от оценките на специалисти извън. Докато Западът спори за 2% военни разноски, Русия ще трансформира цялата си стопанска система във военна, както след 1941 година.
Тези и други аргументи са забележими и не се нуждаят от профилирана експертиза.
Украйна води война на лимита на силите си, тъй като е отчасти изоставена.
Русия изненадва, тъй като никой не преглежда уроците от историята й – по какъв начин е подготвена да избие цялото си население, с цел да удържи една фронтова линия; по какъв начин ще свикне на всевъзможни ограничения под репресията на режима; по какъв начин може да се докара до тотална изолираност и невиждани санкции; по какъв начин ще разсипе стопанската система си. И по този начин нататък. И всичко това - с цел да извърши психотичния план на режима в Кремъл.
Войната, част трета Украйна трансформира тактиката си
Сега войната навлиза в трети интервал. Той е обозначен от няколко събития. Преди всичко Украйна трансформира тактиката си. Какво тъкмо ще предприеме, към този момент не е обрисувано и декларирано. Но промяната на военното ръководство, на първо място на военачалник Валери Залужни, споделя ясно, че се търси нова стратегическата скица.
По-вероятно е Украйна да заложи на солидна отбрана; да нападна непрекъснато съответни цели по територията на Русия; да продължи нападенията над флота на Русия в Черно море; да покачва към този момент така и така високото софтуерно ниво на интервенциите си; да бъде по-търпелива, все пак.
С други думи, по-вероятно е Киев да предприеме смяна към по-независима, лична, стопански по-рационална тактика, разчетена за по-дълги интервали.
Подобно обмисляне на продължителна война привидно не е преференциално за самата Украйна, защото Русия се счита за по-упорита в този вид изтощително противостоене. Този миг има първостепенно значение. Рисковете са огромни, решенията са хазартни, само че и други благоприятни условия не наподобява да има. А концепциите за контраатака от 2023 година може би ще се премислят и по-скоро изоставят. Въпреки преценката за висок риск, има ред учредения смяната да даде по-добри резултати.
Русия няма безкрайни запаси, материални, военни, човешки и така нататък Нейната стопанска система е в положение на изолираност и наказания върви надолу. Западът през днешния ден още веднъж е от гибелта на Алексей Навални . Тя показва нерационално държание в Кремъл и предпочитание на Путин да се покаже на международната сцена като човекът-произвол; това ликвидиране единствено възбужда нови мобилизиращи страхове от Русия.
Смъртта на Навални показва желанието на Путин да се покаже като човекът-произвол
В прословутото си Путин наподобява още повече потопен в психотични мечти. Изоставил е изцяло въпроса по какъв начин наподобяват на открито изказванията, че Русия и Украйна са едно цяло от хиляда години и че затова спорът има темперамент на революция. С други думи, учредения за предприемане на стратегическа метаморфоза от страна на Украйна има в самата Русия. Русия е тази, която страда от систематична вътрешната уязвимост, прикривана от мобилизацията за военни случки, агитация и репресии.
Три пъти " в случай че " Ако Украйна реорганизира стратегическата си скица към устойчива защита с по-рационално калкулирани военни, стопански, човешки запаси...Ако западните страни стартират да схващат малко по-навреме какъв е цветът на светофара отпред…Ако Съединени американски щати се освободи от зависимостта си от печалната фигура на Доналд Тръмп (тоест, в случай че се разомагьоса, както споделят Фридрих Шилер и Макс Вебер) и го отстрани като предстоящ президент, в което персонално нямам съмнение…
Тези три „ в случай че “ са ясни, няма някаква тайнствена истина в тях. При тези три условия може да се чака по-търпеливо, по-планирано, по-предвидимо и затова по-рационално Русия да се огъне пред вътрешната корумпираност на своето политическо тяло.
И под корупция тук не разбирам нормалната визия за незаконни преводи, а самата вътрешна разруха, гнилост, разпад на тази форма на имперски нрав, която Путин основателно разказва с позоваване на събития от 13 век. С нея тя може да тероризира света още дълго, какъвто беше казусът със Съветския съюз.
Но и образецът с Съюз на съветските социалистически републики не е въодушевяващ за Кремъл, в случай че напомним по какъв начин нашествието в Афганистан докара комунистическата империя до неочакван колапс.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ