Доналд Тръмп беше избран за президент на Съединените американски щати.

Доналд Тръмп беше определен за президент на Съединените американски щати. Степента на учудване бе невиждана. Социолозите бяха шокирани. Медиите – сюрпризирани. Финансовата борса – смаяна.

Много от членовете на Републиканската партия останаха удивени, а Демократите изгубиха ненадейно почвата под краката си. Мисълта, че мъж с възгледите, полезностите и държанието на Тръмп би могъл да заеме поста на президент, беше напряко невъобразима. Не, не желая да кажа, че те не се съгласяваха с него или че се надяваха да загуби. Те просто намираха вероятността, мъж като него да завоюва изборите, за неуместна.

Това е повода за загубата на Хилари Клинтън. Демократическата партия, която я номинира, се беше отдалечила прекалено много от партията, която Франклин Д. Рузвелт сътвори и която Линдън Джонсън води. В основата на тяхната партия бяха белите представители на работническата класа. Либерализмът на Рузвелт и Джонсън беше издигнат върху потребностите и ползите на тази група. Група, която може и да е изгубила значимостта си, само че към момента съставлява най-големия етнически и обществен дял от американско общество.

Днес тази част от обществото, както и преди съм коментирал, е в заплаха. Средната класа, със междинен фамилен приход в Калифорния от към 4 300 $ на месец, би могла да си закупи скромна къща или автомобил, само че сигурно не може да си разреши да изпрати децата си в лицей. Поради непостижимите условия за студентски заеми, техните наследници ще би трябвало да потърсят бъдеще оттатък границите на страната. Долната междинна класа пък получава приблизително чисто заплащане от към 2 600 $ на месец. Едно потомство по-рано най-бедните представители на междинната класа можеха да си закупят дребна къща в не чак толкоз добър квартал. Сега те са притиснати в ъгъла и могат да наемат само апартамент. И до момента в който либералите са загрижени за общественото неравноправие, долната каста на междинната класа се тормози дали изобщо ще може да печели задоволително пари, че да поддържа порядъчен витален стандарт – две доста разнообразни лица на една и съща монета.

Оказа се, че Тръмп е наясно с този проблем. Той разбра и че това са хората, изгубили културните войни, които бяха поведени от предходното потомство. Техните църкви и родители ги научиха, че хомосексуализмът е също толкоз огромен грях, колкото е абортът и предбрачният секс. Не евангелизмът беше толкоз спорен обаче, колкото беше възприятието за виновност, което той проповядваше. Мнозина от тази класа бяха прегрешавали, само че в това време те бяха наясно, че осъществяваното от тях е грях и уважаваха догмите, на които бяха подготвени, макар че не постоянно ги съблюдаваха.

В рамките на една генерация, долната и междинната класа в Америка бяха ненадейно изместени. Честта и достолепието, което те изпитваха от тежкия труд и печеленето на задоволително положителни пари за фамилиите им, остана в предишното. Те откриха, че полезностите им, които преди бяха считани за нещо обикновено, през днешния ден са категоризирани като уплахи и болестни положения, от които би трябвало да се отърват в името на политическата уместност. Моралните правила, на които бяха възпитавани като деца, към този момент не могат да бъдат умерено изразени в общественото пространство.

Така междинната класа към този момент нямаше място в Демократическата партия. Представителите й смятаха, че демократите освен ги презират, само че и че ценят правата и културата на имигрантите надалеч повече, в сравнение с възгледите на бялата междинна класа. Това беше частично правилно. Но единствено частично – партията не ценеше просто имигрантите, а горните пластове на междинната класа, високо образованите спечелили в културните войни.

Когато Хилари Клинтън произнесе непредвидената си тирада за „ кошниците ” от „ почтени за жалост ” хора на Тръмп, тя разкри пропастта, основана от Директива за птиците, сред образованите жители и членовете на работническата класа, която бе изпълнена с взаимна злоба. В изказването си тя сподели, че съществуват две „ кошници ” (или две групи) хора – в едната са всички хомофоби, ксенофоби и женомразци, а в другата – бедните, оставени на произвола на ориста. Не беше ясно дали тя причислява бедните като „ почтени за жалост хора ”, само че сигурно направи неточност като назова освен самия Тръмп нежелателен, само че и всички негови почитатели. Явно тя не осъзнаваше нуждата от техните гласове.

Това, което Клинтън и елитът не осъзнаха беше, че тази група е задоволително огромна, с цел да служи като база на Тръмп и да му симпатизира. Резултатите от екзит полововете демонстрираха, че враждебността от страна на дамите към Тръмп в действителност я нямаше. Над 20 на 100 от латиноамериканците също дадоха гласа си на Тръмп. Той съумя да сътвори обединяване, каквото Клинтън смяташе за невероятно. Обединение по-силно и от нейното. Елитът прояви неразумна пренебрежителност във връзка с дамите, латиноамериканците и останалите, намеквайки че само „ достойните за жалост ” биха подкрепили човек като Тръмп.

Твърдението на Хилари по отношение на Тръмп ме порази, когато за първи път го чух. Тогава тя беше единствено на няколко точки преднина от Тръмп, което означаваше, че съвсем половината страна го беше подкрепила. Имплицитно тя беше декларирала, че половината страна е „ жалка ”. Подобно изявление беше освен неуважително, само че и я изобличи като ужасяващ политик. За да завоюва изборите тя трябваше да държи крепко всички свои симпатизанти и да завоюва малко от тези на Тръмп. Използваното от нея определение обаче единствено накара мнозина да отдръпват поддръжката си.

Това не беше резултат единствено на неприятна политика. Грозната формулировка съставлява и надълбоко затвърден вътрешен проблем. Елитът на Съединените щати (а всички страни имат и се нуждаят от такъв) се е капсулирал отвън останалата част от обществото. Това е сходно със обстановката във Англия, където елитът се извърши с яд поради резултатите от референдума и запрати с всичка мощ прилагателни към тесногръдото болшинство, което гласоподава „ за ” отдръпването на Англия от Европейски Съюз, наричайки го необразовано, лимитирано, некомпетентно да осъзнае проблематичността на обстановката и така нататък

Икономически напрежения се натрупват във всяко едно общество и във всяка точка на света. В момента европейските страни се сблъскват със същия стрес както Щатите, освен това с още по-голяма активност. Националистическите придвижвания се надигат в доста от тези страни. Те са настроени враждебно против Европейския съюз, опълчват се на неконтролируемата имиграция и посрещат с отрицание политики, които целят налагането на строги икономии, засягащи точно междинната и долната класа, без това да упражнява забележителен резултат върху благосъстоянието на елита.

Тръмп също е част от тази рецесия. Докато европейските националисти опонират на Европейския съюз, Тръмп желае да предоговори НАФТА (Северноамериканското съглашение за свободна търговия). Докато европейците се борят против неконтролируемата бежанска рецесия, Тръмп се афишира против мюсюлманската и мексиканската миграция. Докато европейците търсят метод за унищожаване на строгите икономии, Тръмп приказва за данъчни облекчения, с които да подтиква вложенията.

Дали тези политики са уместни, няма значение. Това, което има значение е, че сходна продължителна икономическа дисфункция ще има неизбежни политически последствия. Тази президентска акция се въртеше към обстоятелството, че Клинтън не разбираше политическото придвижване, което взима превес по света и нееднократно го отхвърляше като маргинално. За разлика от нея Тръмп освен го разбираше, само че и съумя да се възползва от него, тъй че да завоюва президентското място. Има и още един значим детайл. Той завоюва изборите си и с помощта на обвиняването си, че Вашингтон и медиите нехаят за икономическия проблем. В по-късен стадий от акцията си той настоятелно твърдеше, че елитът на Вашингтон е безусловно откъснат от действителността, в която другите съсловия живеят.

Аз умерено мога да настоявам - Тръмп беше по-добрият политик. Той завоюва не със съкрушителна, само че пък с решаваща победа. Слабостта на Клинтън беше, че в центъра на политическата върхушка тя повярва в силата само на своята позиция. Тя отхвърли Бърни Сандърс, макар неговото въздействие и в никакъв случай не одобри Тръмп насериозно. Оцени трите точки преднина в социологическите изследвания като задоволително преимущество. Това беше демонстрация на блаженство, което обаче прикри неналичието на схващане, че един политически вулкан беше на път да изригне измежду представителите на междинната класа и че доста други американски жители споделят мисълта, че нещата се утежняват.

Клинтън не съумя да види един голям проблем, който нейните прародители от Демократическа партия (Рузвелт и Джонсън) към този момент бяха видели. Съветниците й също не го видяха. Вместо това те концентрираха вниманието си върху един необуздан мъж, който хвърля обиди наляво и надясно и е безусловно несъответствуващ за висок пост. За страдание, гласоподавателите обърнаха повече внимание на незнанието на Клинтън, в сравнение с от грубостта на Тръмп.

Някои най-вероятно ще трансферират виновността за загубата на писмото на шефа на ФБР Джеймс Коми. Това неизбежно способства за резултата, само че не беше решаващия фактор. Икономическата дисфункция води до политически проблеми, а Клинтън не схваща смисъла й. Някъде в мозъка й е фактът, че бели мъже без тапия от лицей са й се опълчили, й сподели само, че единствено „ почтени за жалост ” хора са й опонирали. А за какво белите мъже без тапия за висше обучение би трябвало да бъдат окачествявани като „ жалки ” е извънредно значим въпрос.

Във всеки случай, изборът е изненада единствено поради неправилните заключения от анкетите. Възможно е Тръмп да е водил много дълго време. Липсата на акуратност в анкетните данни би трябвало да се означи, защото в случай че знаеше, че изостава, Клинтън най-вероятно щеше да намерения по-задълбочено върху ситуацията си.

Тръмп поведе изпълнена с ненавист акция. Бях надълбоко афектиран от офанзивата му върху Джон МакКейн, не толкоз поради въпроса дали МакКейн е воин или не, а тъй като Тръмп съобщи, че почита повече водачите, които не са били сваляни. Като главокомандващ на него ще му се постанова да управлява войски в рискови обстановки. Как един пълководец ще заповяда на водачите си да стрелят, в случай че те знаят, че в случай че бъдат свалени, това ще ги лиши от уважението на техния шеф? Това бяха избори, които изобилстваха от обидни мнения. Тръмп несъмнено водеше в това отношение, само че мненията на Клинтън бяха директна подигравка върху класовата принадлежност на гласоподавателите, което беше в пъти по-стряскащо. В последна сметка те взеха решение.

Тръмп ще бъде президент и то с голям брой обещания, както всички претенденти вършат. Да се отхвърли опцията за реализация на тези обещания е като да се отхвърли концепцията, че той би бил повдигнат от Републиканската партия или че би спечелил изборите. Подобно на всички политически водачи обаче, той ще бъде стеснен от действителността. Трудно ми е да си показва какъв би бил образът на неговото ръководство, само че аз по този начин си мислех и че няма да бъде номиниран от републиканците. Важното е да бъдем внимателни, в случай че решим да пренебрегнем този човек.

---------------------------------

Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “