Дебатите на кандидатите за генерален секретар на ООН показаха едно

Дебатите на претендентите за общоприет секретар на Организация на обединените нации демонстрираха едно съответно и професионално показване на Ирина Бокова. Имаше задоволително акценти в него – цели освен за Организация на обединените нации, а и за света като цяло.

Първо беше мирът – дотолкоз, доколкото даже запазването му в Европа не звучи като факсимиле, а като напълно настояща нужда. Акцент бяха и толерантността и междукултурният разговор, битката с екстремизма, предварителна защита на споровете – т.е. всичко това, което са проблемите на актуалния свят, като се стартира от дейностите на Ислямска страна, през ксенофобията, радикализма, тероризма. В представянето на Бокова също по този начин се наблюдаваше ясна проследимост от гледна тока на предходния спор. Очевидна беше и една сериозна поръчка за промяна на системата.

Самата форма на спор не предполагаше анализиране на акцентите, а единствено тяхното формулиране и Бокова се оправи професионално с тях. Независимо от всичко тези диспути разрешиха отсяване на действителните претенденти и открояване на любимците. Смятам, че на този стадий може да се приказва за любимци в лицето на Ирина Бокова, на Хелън Кларк, на Антониу Гутериш, може би ненапълно на Данило Тюрк. Всъщност това са хората, които познават системата, работили са в системата на Организация на обединените нации. И не по-маловажно – които системата познава.

На процедура с този спор завърши новаторският, общественият спор в избора на общоприет секретар на Организация на обединените нации. Сега се навлиза в процедурата на действителен избор. От тук нататък ролята на страната е основна. От тук нататък към този момент гласоподават страни. Между другото цялата интернационална субектност на следвоенния свят – нейната институционална и правна рамка, се построяват на националните страни. От тук нататък гласоподават 193 страни, членки на Организация на обединените нации по предложение на 15-членния Съвет за сигурност, който би трябвало да излъчи една кандидатура. А с цел да излъчи една кандидатура, би трябвало да няма несъгласие от петте непрекъснати членки на Съвета за сигурност. Т.е. към този момент приказваме с числа.

На 21 юли стартира първото импровизирано, анонимно гласоподаване  в Съвета за сигурност като на всяка една от 15-те страни членки се дава опция да гласоподава с три варианти – „ окуражаване ”, „ обезкуражаване ” и „ неутрално отношение ” към съответния претендент. След това страните, които са издигнали кандидатури, биват запознавани с резултатите и се чака тези, които са получили сериозен брой обезкуражителни гласове, последователно да отпадат. В последващите турове към този момент ще има и разделяне в гласуването – запазвайки анонимността, петте страни  постоянни членки към този момент ще имат цветни бюлетини. Там, където гласуването е обезкуражаващо, това към този момент ще бъде сигнал за допустимо несъгласие. В последна сметка би трябвало да бъде излъчен от Съвета за сигурност един претендент, който да има най-малко девет гласа, освен това без несъгласие – за него да са дали своят вот страните непрекъснати членки.

Кандидатурата за общоприет секретар не е на Ирина Бокова, кандидатурата е на България. Цялата акция би трябвало да се води от името на страната. Държавата е тази, която има ангажимент да извърши целенасочени дейности. Тук ролята е на първо място на президент, министър председател, външен министър, български дипломат в Организация на обединените нации, посланици в членките на Съвета за сигурност. От поддръжката на страната ще зависи избирането или неизбирането на който и да е претендент за общоприет секретар на Организация на обединените нации. Личните качества на Бокова са нещо, което е налице, което го има, което е реалност. Така е за всички претенденти, които са декларирани. Въпросът е от тук нататък по какъв начин страните ще се оправят.

Изключително значимо бе да има консолидация на Източноевропейската група. Защото при последователното отдръпване на претендентите /а те са най-вече от Източноевропейската група/, доста е значимо страните, които се отдръпват, кого биха подкрепили. Ако приказваме за пропуснати шансове, главният пропуснат късмет беше опцията да се индурсира кандидатурата на Бокова. Индурсирането е процедура на авансово координиране вътре  в дадената районна група – в съответния случай в Източноевропейската районна група, и лъчение на един претендент от името на цялата група. Това е процедура, която е известна в Организация на обединените нации, само че забавянето от българска страна, включително и спорните сигнали от София дадоха добра опция на редица страни от Източна Европа да излъчат свои претенденти. Известно е, че в резолюцията на Общото заседание на Организация на обединените нации от предходната година е посочено, че би било желателно претендентът за общоприет секретар да бъде представител на Източноевропейската група, която в никакъв случай до момента не е излъчвала общоприет секретар, и също по този начин по опция да бъде жена. От тук нататък е значима и работата със страните непостоянни членове на Съвета за сигурност. В случая се получава един забавен проблем – Хелън Кларк, кандидатката на Нова Зеландия, изпада в спор на ползи дотолкоз, доколкото самата Нова Зеландия сега е член на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации.

Българските институции, въпреки да закъсняха с поддръжката за кандидатурата за Бокова, приготвиха доста подробен и рационален проект за деяние. Въпросът е в този момент дали този обществен ангажимент ще откри покритие в действителни дейности. За страдание обаче главните отрицателни послания във връзка с кандидатурата на Бокова бяха предавани от България и се репродуцираха по-късно в обособени страни. Между другото не е изненадващо, че най-хубава чуваемост те получиха в английските медии. Англия по принцип ясно бе декларирала, че до момента в който има претендент член на страна от английската общественост, тя ще поддържа точно този претендент. В съответния случай имаме претендент от Нова Зеландия. Сигналите от София откриха чуваемост и измежду обособени политици в Португалия, която излъчи един от другите съществени претенденти - Антониу Гутериш.

Има всички учредения да считаме, че Ирина Бокова до последно ще бъде един от  най-основните претенденти за общоприет секретар на Организация на обединените нации. Нейните шансове за избиране на този пост са доста високи. Това, което може да се каже с задоволително висока степен на сигурност сега е, че тя не би получила несъгласие от нито една от страните непрекъснати членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. /БГНЕС

 --------

Любомир Кючуков, някогашен зам.-министър на външните работи с сектор Организация на обединените нации и сегашен шеф на Института по стопанска система и интернационалните връзки.