Червената къща "Андрей Николов" - какво печелим и какво губим
Домът на Андрей Николов би трябвало да стане музей, каквато е дарителската му воля. Така след близо 20 години, страната си върна Червената къща - похвали се в особено изказване ръководителят на парламентарната Комисия по просвета Вежди Рашидов, откакто към този момент е ясно, че досегашните наематели са освободили къщата.
Всъщност още при започване на предходната 2019 г. наемателите от Центъра за просвета и спор оповестиха, че за тях е станало непостижимо да заплащат наема и се отхвърлят от контракта си.
Според Рашидов години наред Червената къща е била „ захласната от една фондация, представлявана от дамата на нашенския Конфуций и от кръгове, близки до един предприемач “, които желали „ да притежават къщата “, само че той винаги се „ противопоставял изрично... “ и по тази причина през годините е получил „ серия от вербални офанзиви, закани и клевети “.
Ако се чудите кого Вежди Рашидов назовава „ нашенския Конфуций “ и коя е жена му, през юни 2017 година някогашният министър се оплака пред Българска национална телевизия, че съпругата на известния политолог Иван Кръстев му е попречила да стане още веднъж миниcтъp на културата, откакто в предходния си мандат, той отказал да ѝ даде къщата-музей на скулптора Андрей Николов. Става дума за Десислава Гаврилова – основен мениджър (заедно с Цветелина Йосифова) на Центъра за просвета и спор Червената къща.
ИСТОРИЯ НА ЧЕРВЕНАТА КЪЩА
След като през 1976 година фамилията на огромния ваятел Андрей Николов (1878-1959) подарява къщата на Националната художествена изложба, през втората половина на 80-те и през 90-те години на предишния век тя последователно стартира да запада. В края на хилядолетието покривът тече, мазилката и множеството прозорци липсват. През 1999 година министърът на културата в държавното управление на Иван Костов Емма Москова назначава комисия, която да извърши предаването и приемането на парцела от НХГ към министерството " дружно с цялото движимо и недвижимо имущество ". А през 2001-а дава парцела на фондацията „ Гъливер Клиринг Хауз “ за основаване на актуален културен център и прилагане за 10 години срещу повсеместен ремонт на страдата. Ремонтът на стойност 700 000 лева лишава 3 години и през 2004-та Центърът за просвета и спор Червената къща отваря порти, с цел да се превърни интересно пространство за диспути по значимите и настоящи обществени, политически и културни въпроси. В тях вземат участие фигури с най-различни политически и културни позиции – от Георги Господинов до Петър Волгин, от турския публицист Орхан Памук до американският историк Тимъти Снайдър...
Що се отнася до „ обсебването “ - да припомним, че през 2012-а, под управлението точно на Вежди Рашидов, Министерството на културата организира търг за отдаване чартърен на Червената къща и подписа контракт за отдаване чартърен с Центъра на просвета и спор.
По-нататък в изказването си Рашидов посочва, че „ самопровъзгласилите се за някакъв си център за диспути кръгове настойчиво отказваха да се махнат от непознатата благосъстоятелност ” и упорства, че преди няколко години той персонално попречил на опит собствеността над къщата да бъде изменена. Дали Червената къща ще стане музей на Андрей Николов следва да забележим, към този момент (както научаваме от в. „ Труд “) тя щяла да бъде дадена чартърен на интернационалната фондация „ България “ с ръководител Яков Джераси, която възнамерявала да я открие публично на 27 февруари с галерия на Андрей Николов.
Тук отново би трябвало да напомним, че над 20 творби на именития ни скулптор бяха съхранявани, а част от тях експонирани в Червената къща по време на предходните наематели. Те бяха върнати на Националната изложба по искане на управлението ѝ при реденето на експозициите в новата постройка „ Квадрат 500 “.
В последна сметка още не е несъмнено какво печелим с освобождението на Червената къща, само че е ясно ясно каво губим – място в центъра на София, където през последните 15 години се състояха над 400 спектакъла, 220 изложения, 570 дебата, 330 обществени лекции, 130 представяния на книги и литературни полемики, 700 кино прожекции...
Всъщност още при започване на предходната 2019 г. наемателите от Центъра за просвета и спор оповестиха, че за тях е станало непостижимо да заплащат наема и се отхвърлят от контракта си.
Според Рашидов години наред Червената къща е била „ захласната от една фондация, представлявана от дамата на нашенския Конфуций и от кръгове, близки до един предприемач “, които желали „ да притежават къщата “, само че той винаги се „ противопоставял изрично... “ и по тази причина през годините е получил „ серия от вербални офанзиви, закани и клевети “.
Ако се чудите кого Вежди Рашидов назовава „ нашенския Конфуций “ и коя е жена му, през юни 2017 година някогашният министър се оплака пред Българска национална телевизия, че съпругата на известния политолог Иван Кръстев му е попречила да стане още веднъж миниcтъp на културата, откакто в предходния си мандат, той отказал да ѝ даде къщата-музей на скулптора Андрей Николов. Става дума за Десислава Гаврилова – основен мениджър (заедно с Цветелина Йосифова) на Центъра за просвета и спор Червената къща.
ИСТОРИЯ НА ЧЕРВЕНАТА КЪЩА
След като през 1976 година фамилията на огромния ваятел Андрей Николов (1878-1959) подарява къщата на Националната художествена изложба, през втората половина на 80-те и през 90-те години на предишния век тя последователно стартира да запада. В края на хилядолетието покривът тече, мазилката и множеството прозорци липсват. През 1999 година министърът на културата в държавното управление на Иван Костов Емма Москова назначава комисия, която да извърши предаването и приемането на парцела от НХГ към министерството " дружно с цялото движимо и недвижимо имущество ". А през 2001-а дава парцела на фондацията „ Гъливер Клиринг Хауз “ за основаване на актуален културен център и прилагане за 10 години срещу повсеместен ремонт на страдата. Ремонтът на стойност 700 000 лева лишава 3 години и през 2004-та Центърът за просвета и спор Червената къща отваря порти, с цел да се превърни интересно пространство за диспути по значимите и настоящи обществени, политически и културни въпроси. В тях вземат участие фигури с най-различни политически и културни позиции – от Георги Господинов до Петър Волгин, от турския публицист Орхан Памук до американският историк Тимъти Снайдър...
Що се отнася до „ обсебването “ - да припомним, че през 2012-а, под управлението точно на Вежди Рашидов, Министерството на културата организира търг за отдаване чартърен на Червената къща и подписа контракт за отдаване чартърен с Центъра на просвета и спор.
По-нататък в изказването си Рашидов посочва, че „ самопровъзгласилите се за някакъв си център за диспути кръгове настойчиво отказваха да се махнат от непознатата благосъстоятелност ” и упорства, че преди няколко години той персонално попречил на опит собствеността над къщата да бъде изменена. Дали Червената къща ще стане музей на Андрей Николов следва да забележим, към този момент (както научаваме от в. „ Труд “) тя щяла да бъде дадена чартърен на интернационалната фондация „ България “ с ръководител Яков Джераси, която възнамерявала да я открие публично на 27 февруари с галерия на Андрей Николов.
Тук отново би трябвало да напомним, че над 20 творби на именития ни скулптор бяха съхранявани, а част от тях експонирани в Червената къща по време на предходните наематели. Те бяха върнати на Националната изложба по искане на управлението ѝ при реденето на експозициите в новата постройка „ Квадрат 500 “.
В последна сметка още не е несъмнено какво печелим с освобождението на Червената къща, само че е ясно ясно каво губим – място в центъра на София, където през последните 15 години се състояха над 400 спектакъла, 220 изложения, 570 дебата, 330 обществени лекции, 130 представяния на книги и литературни полемики, 700 кино прожекции...
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ