Стайновата къща в Казанлък с номинация за архитектурни награди
Дом-паметникът на Българска комунистическа партия на старопланинския връх Бузлуджа, прочут като Чинията, измежду номинираните в категорията „ Архитектурно събитие на годината ” годишните архитектурни награди WhATA Awards. В края на юли 2019-а за монумента беше провиснал грант от американската фондация “Гети ” в размер на 185 хиляди $ в границите на програмата “Keeping It Modern ”. Средствата се дават на ICOMOS Германия, който сътвори интернационален екип за запазване на оборудването, прието през 2018-а за един от 7-те най-застрашени обекта на културното завещание в Европа от европейската организация " Европа Ностра ".
Интересът на немската институция за запазване на артефакти от близкото минало към българския монумент беше предизвикан от плана на приключилата в Берлин млада българска архитектка Дора Иванова, която създаде план за възраждането на Чинията - „ Бузлуджа - паметта на времето “.
Грантът от “Гети ” ще се употребява за предпроектни изследвания, механически обследвания и лабораторни разбори за положението на рушащото се от 20 години оборудване. Макар че визитата му не безвредно, годишно монумента е посещаван освен от събиращите се под върха социалисти, а и от фотографи, които снимат сходни обекти призраци по целия свят.
В категорията " Нормалност на годината " е номиниран още един архитектурен обект от Старозагорско. Това е Стоян-Стайновата къща в Казанлък, която дружно с шуменската Томбул джамия и софийското 43-то главно учебно заведение “Христо Смирненски " са положителните реставрации и реконструкции, номинирани в категорията.
Казанлъшката постройка е издигната през 1907 година, планът й е дело на арх. Никола Занков от София и е характерен представител на сецесиона в архитектурата. Стенописите, с които къщата е декорирана през 1925-а са дело на родения в Града на розите художник Иван Милев*, който е създател и на обзавеждането на салона на първия етаж. След 9 септември постройката има разнообразни функционалности, е поради стенописите през 1979 година е оповестена за монумент на културата. Къщата е върната на рода Стайнови след демократичните промени 10 години по-късно. Семейството се пробва да я върне към живот и предходната година възвръщат развалени детайли на постройката, външните дограми, резервират старите австро-унгарски плочки. Реставрацията на Стоян-Стайновата къща е дело на арх. Александър Стайнов, един от последното потомство наследници, заели се с възраждането на тази емблематична постройка.
Номинациите и премиите на журито се дефинират от WhATA, платформа за архитектурна рецензия и журналистика, а премиите на публиката се избират с онлайн гласоподаване с краен период 31 януари 2020 година
* Иван Милев е роден през 1897 година По време на Първата международна война - през 1916-а,е мобилизиран в Пехотната казарма в София, където е причислен като боен художник в щаба на Въздухоплавателната тайфа. През ноември 1917 година открива двудневна независима галерия в Казанлък по време на отпуск. Следващата година е демобилизиран, а през 1919-а приключва гимназия в родния си град и 1 година работи като преподавател в с. Коручешме, Хасковско.
През 1920 година е признат в Държавната художествена академия в столицата. Първоначално следва общия курс, а през 1922 - 1925 година е в Декоративния отдел при проф. Стефан Баджов. Докато е студент прави три независими изложения, сътрудничи на вестник „ Червен смях “ като илюстратор и карикатурист, създател е на кориците на книги на български и непознати създатели. През юни 1925 година приключва Художествената академия със компетентност Декорация. Работи като художник на свободна процедура, илюстратор и създател на фрески за частни домове. С Васил Вичев вземат участие през 1925-а в състезанието за паметника на връх Шипка, само че планът им остава втори. Същата година се дами за оперната певица Катя Наумов, от която има щерка - Мария Милева, която става проектант. Умира през януари 1927 година, ненавършил 30 години.
Портретът му и елементи от негова картина са върху купюрите на 5-левките.
Интересът на немската институция за запазване на артефакти от близкото минало към българския монумент беше предизвикан от плана на приключилата в Берлин млада българска архитектка Дора Иванова, която създаде план за възраждането на Чинията - „ Бузлуджа - паметта на времето “.
Грантът от “Гети ” ще се употребява за предпроектни изследвания, механически обследвания и лабораторни разбори за положението на рушащото се от 20 години оборудване. Макар че визитата му не безвредно, годишно монумента е посещаван освен от събиращите се под върха социалисти, а и от фотографи, които снимат сходни обекти призраци по целия свят.
В категорията " Нормалност на годината " е номиниран още един архитектурен обект от Старозагорско. Това е Стоян-Стайновата къща в Казанлък, която дружно с шуменската Томбул джамия и софийското 43-то главно учебно заведение “Христо Смирненски " са положителните реставрации и реконструкции, номинирани в категорията.
Казанлъшката постройка е издигната през 1907 година, планът й е дело на арх. Никола Занков от София и е характерен представител на сецесиона в архитектурата. Стенописите, с които къщата е декорирана през 1925-а са дело на родения в Града на розите художник Иван Милев*, който е създател и на обзавеждането на салона на първия етаж. След 9 септември постройката има разнообразни функционалности, е поради стенописите през 1979 година е оповестена за монумент на културата. Къщата е върната на рода Стайнови след демократичните промени 10 години по-късно. Семейството се пробва да я върне към живот и предходната година възвръщат развалени детайли на постройката, външните дограми, резервират старите австро-унгарски плочки. Реставрацията на Стоян-Стайновата къща е дело на арх. Александър Стайнов, един от последното потомство наследници, заели се с възраждането на тази емблематична постройка.
Номинациите и премиите на журито се дефинират от WhATA, платформа за архитектурна рецензия и журналистика, а премиите на публиката се избират с онлайн гласоподаване с краен период 31 януари 2020 година
* Иван Милев е роден през 1897 година По време на Първата международна война - през 1916-а,е мобилизиран в Пехотната казарма в София, където е причислен като боен художник в щаба на Въздухоплавателната тайфа. През ноември 1917 година открива двудневна независима галерия в Казанлък по време на отпуск. Следващата година е демобилизиран, а през 1919-а приключва гимназия в родния си град и 1 година работи като преподавател в с. Коручешме, Хасковско.
През 1920 година е признат в Държавната художествена академия в столицата. Първоначално следва общия курс, а през 1922 - 1925 година е в Декоративния отдел при проф. Стефан Баджов. Докато е студент прави три независими изложения, сътрудничи на вестник „ Червен смях “ като илюстратор и карикатурист, създател е на кориците на книги на български и непознати създатели. През юни 1925 година приключва Художествената академия със компетентност Декорация. Работи като художник на свободна процедура, илюстратор и създател на фрески за частни домове. С Васил Вичев вземат участие през 1925-а в състезанието за паметника на връх Шипка, само че планът им остава втори. Същата година се дами за оперната певица Катя Наумов, от която има щерка - Мария Милева, която става проектант. Умира през януари 1927 година, ненавършил 30 години.
Портретът му и елементи от негова картина са върху купюрите на 5-левките.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ