Върнаха откраднати документи за баронеса Юлия Вревска на Историческия музей в Бяла
Документите са върнати от Окръжна прокуратура и Окръжна следствена работа в Русе
16 писма, биография и други документи на баронесаЮлия Вревска върнаха Окръжна прокуратура и Окръжна следствена работа в Русе на Исторически музей - Бяла във връзка 145 годишнината от нейната гибел и 184 година от рождението й. Те са подредени в тетрадка, подаяние на музея от 1963 година, по случай 85 години от гибелта на героинята от руско-турската война 1877-1878 година Тетрадката е открита по време на обиск в един от подсъдимите, свързани с кражба от музея. Епистоларното завещание е извънредно скъпо, тъй като то е един от главните източници на информация за присъединяване на Юлия Вревска като доброволка в отрядите на Руския Червен кръст и милосърдна сестра по време на войната. Запазените до през днешния ден ръкописи са и един от главните източници за подозрения и неизяснени към момента моменти от нейната биография.
Юлия Вревска е родена на 25 януари остарял стил/6 февруари нов жанр 1838 година в гр. Лубни, Полтавска губерния, дн. Украйна и умира на 24 януари остарял стил/ 5 февруари 1877 година в Бяла. Баща и и майка и са поляци. Около датата и рожденото и място, както и други моменти от нейния живот има доста неясноти и спекулации. Един ефектен създател, руснак с български корени, даже си разрешава да фалшифицира документи от Александър Пушкин, наследник на великия съветски стихотворец, и да я омъжи за своя дядо, с което този измамник свързва и повода за нейната гибел. Митологията към живота на Юлия Вревска директно преди заминаването за фронта като доброволка - милосърдна сестра и за живота ѝ в България по време на войната, за активността й, за уточняване на дати и за местонахождението, се наблюдава най-точно посредством нейните писма.
Оригиналите на ръкописите на Юлия Вревска се съхраняват в Института за съветска литература към АН на РФ в Петербург под общото заглавие „ Писма и дневник “. Още от 60-те година на ХХ в. е открито, че писмата на Юлия Вревска от фронта са частични копия, писани от Наталия - сестрата на Вревска. Останалите писма са фрагменти от истинското ръкописно завещание, което е наречено Дневник, защото липсват нормалните за едно писмо послание и завършен свършек. Авторите поясняват този факт на преформатиране като опит за цензура, с цел да не попаднат оригиналите в списък. Писмата, върнати на ИМ-Бяла могат да се поясняват и като един портал към непозната Юлия Вревска.
При разказа на имуществото на Юлия Вревска, след нейната гибел в Бяла, са открити два неголеми пакета с надпис на тях с молив: „ В случай на моята гибел, апелирам да се изгорят “, което е изпълнено. Предполага се, че пакетите са с преписка, изпратена до нея. Юлия Вревска умира от остра форма на тиф, комплициран от инсулт, и е заровена в двора на църквата в Бяла, в един гроб с умрялата по същото време милосърдна сестра Мария Неелова. Гробът е изкопан от ранените бойци, за които тя се е грижила. Преди 116 години, при основаването на музея в Бяла, гробът е изместен от двора на църквата в парка на музея.
16 писма, биография и други документи на баронесаЮлия Вревска върнаха Окръжна прокуратура и Окръжна следствена работа в Русе на Исторически музей - Бяла във връзка 145 годишнината от нейната гибел и 184 година от рождението й. Те са подредени в тетрадка, подаяние на музея от 1963 година, по случай 85 години от гибелта на героинята от руско-турската война 1877-1878 година Тетрадката е открита по време на обиск в един от подсъдимите, свързани с кражба от музея. Епистоларното завещание е извънредно скъпо, тъй като то е един от главните източници на информация за присъединяване на Юлия Вревска като доброволка в отрядите на Руския Червен кръст и милосърдна сестра по време на войната. Запазените до през днешния ден ръкописи са и един от главните източници за подозрения и неизяснени към момента моменти от нейната биография.
Юлия Вревска е родена на 25 януари остарял стил/6 февруари нов жанр 1838 година в гр. Лубни, Полтавска губерния, дн. Украйна и умира на 24 януари остарял стил/ 5 февруари 1877 година в Бяла. Баща и и майка и са поляци. Около датата и рожденото и място, както и други моменти от нейния живот има доста неясноти и спекулации. Един ефектен създател, руснак с български корени, даже си разрешава да фалшифицира документи от Александър Пушкин, наследник на великия съветски стихотворец, и да я омъжи за своя дядо, с което този измамник свързва и повода за нейната гибел. Митологията към живота на Юлия Вревска директно преди заминаването за фронта като доброволка - милосърдна сестра и за живота ѝ в България по време на войната, за активността й, за уточняване на дати и за местонахождението, се наблюдава най-точно посредством нейните писма.
Оригиналите на ръкописите на Юлия Вревска се съхраняват в Института за съветска литература към АН на РФ в Петербург под общото заглавие „ Писма и дневник “. Още от 60-те година на ХХ в. е открито, че писмата на Юлия Вревска от фронта са частични копия, писани от Наталия - сестрата на Вревска. Останалите писма са фрагменти от истинското ръкописно завещание, което е наречено Дневник, защото липсват нормалните за едно писмо послание и завършен свършек. Авторите поясняват този факт на преформатиране като опит за цензура, с цел да не попаднат оригиналите в списък. Писмата, върнати на ИМ-Бяла могат да се поясняват и като един портал към непозната Юлия Вревска.
При разказа на имуществото на Юлия Вревска, след нейната гибел в Бяла, са открити два неголеми пакета с надпис на тях с молив: „ В случай на моята гибел, апелирам да се изгорят “, което е изпълнено. Предполага се, че пакетите са с преписка, изпратена до нея. Юлия Вревска умира от остра форма на тиф, комплициран от инсулт, и е заровена в двора на църквата в Бяла, в един гроб с умрялата по същото време милосърдна сестра Мария Неелова. Гробът е изкопан от ранените бойци, за които тя се е грижила. Преди 116 години, при основаването на музея в Бяла, гробът е изместен от двора на църквата в парка на музея.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ