EUROACTIV: Клатят „Булгаргаз“, за да влязат нови играчи в полза на Русия
Документи, с които медията България разполага, свидетелстват за опасенията на държавната газова компания „ Булгаргаз “, че заинтригувани среди се стремят да я уязвят финансово, поставяйки в заплаха контракта сред България и Азербайджан за импорт от 1 милиард кубически метра годишно. В дъното стои натискът на Русия да намести на българския пазар нови газови снабдители за промишлеността, който се поддържа от амбициозни играчи, търсещи непосредственост с държавното управление.
На 21 декември петимата члена на Съвета на шефовете на „ Булгаргаз “ сезираха ДАНС и показаха опасения, че в нарушаване на комерсиалната загадка, заинтригувани среди оповестяват конфиденциална информация на контракта ѝ с Azerbaijan Gas Supply Company (AGSC) от 2013 година Това дава право на Азербайджан да приключи контракти си с Булгаргаз, който е извънредно преференциален за България. Отделно съществува риск България да загуби банковата гаранция от 73 милиона $, което би сложила държавната компания в извънредно тежко състояние.
Също по този начин, „ Булгаргаз “ сезира ДАНС, тъй като Българска газова асоциация (БГА) оповестява информация по договорите, което може да уязви съществено държавната компания.
В управлението на БГА, организация, която дори няма уеб страница, има шефове на „ Булгаргаз “ отпреди 2015 година Новият заместник-министър на енергетиката Ива Петрова е измежду учредителите на БГА. А новият министър на енергетиката Александър Николов, преди да стане зам.-министър на енергетиката в служебния кабинет през май 2021 година, е работил във компания на Цветелина Бориславова, което самата тя не отхвърля. Проектът за газова централа с мощ 1 ГВт, на стойност един милиард евро, препоръчан в българския План за възобновяване, се свързва с нейното име.
Подобна централа би изисквала България да усили сегашните си газови доставки, които са 3 милиарда кубически метра газ годишно, с една трета. Без диверсификация на газовите доставки, това би било в интерес на ползите на „ Газпром “.
Голяма е вероятността клатенето на „ Булгаргаз “ да докара главно до доста по-високи цени на газа за българските консуматори. Като компания, която има дълготрайни контракти, „ Булгаргаз “ през тази година е в по-изгодна позиция от компаниите, които търгуват на спотовия пазар или предходната година съумяха да внесат дребни количества американски полутечен газ, който тогава беше на ниска цена, само че откакто тази година цените полудяха в цяла Европа, е доста безценен.
Цените, на които Булгаргаз продава на пазара у нас, са 30-40% по-ниски от тези на европейските пазари, с помощта на дълготрайните контракти с „ Газпром “ и на това, че внесе газ от Азербайджан по различни направления (тъй като газопроводът Стара Загора-Комотини не е завършен). Ликвидира ли се Булгаргаз, азерският газ ще премине в други ръце, само че и цените няма да са същите.
Мартин Владимиров, шеф стратегия „ Енергетика и климат “ към Центъра за проучване на демокрацията, разяснява пред EURACTIV, че българската страна не се пробва да води деен разговор с Азербайджан за смяна на дълготрайното съглашение или да отбрани интереса на „ Булгаргаз “, а по-скоро се търсят способи да бъде отстранено управлението на компанията.
По негови думи от всичко това печели най-много „ Газпром “, защото се бави диверсификацията на доставките, до момента в който съветският монополист действително постанова комфортни на него нови играчи на българския вътрешен пазар.
Според Владимиров, при липса на диверсификация, проектите за строителство на нова газова централа с потенциал от 1 ГВт би означавало мощно нарастване на зависимостта на България от съветски газ. По калкулации на Центъра за проучване на демокрацията, при цялостно натоварване на централата, потреблението, а от там и вноса на природен газ в България, ще набъбнат с към 1/3, макар, че е малко евентуално да може да се употребява централата на повече от 20%.
„ Очевидно, че построяването на толкоз огромна и ненужна, от икономическа позиция, централа по-скоро цели изкуственото основаване на по-голям пазар на природен газ, който да може да обслужи съответен частен търговски интерес, “ сподели Владимиров.
EURACTIV изпратили въпрос до „ Булгаргаз “ дали след писмото им с дата 21 декември 2020 година, подписано от петимата члена на Съвета на шефовете, е последвала реакция от институциите. В отговор получен късно в понеделник (27 декември), „ Булгаргаз “ написа, че подобен към момента не е получен, само че се чака.
„ Булгаргаз “ разяснява, че „ обособени хора, отвън държавното управление и групата на БЕХ “, цитират поверителна информация от контракта с Азербайджан в блогове и в лобистка преписка, което провокира извънредно острата реакция на Баку. Според „ Булгаргаз “, Азербайджан чака да бъде осведомена за следствието на изтеклата информация, както и за подхванатите правосъдни дейности против лицата, вредящи на ползите на страните по контракта.
На 21 декември петимата члена на Съвета на шефовете на „ Булгаргаз “ сезираха ДАНС и показаха опасения, че в нарушаване на комерсиалната загадка, заинтригувани среди оповестяват конфиденциална информация на контракта ѝ с Azerbaijan Gas Supply Company (AGSC) от 2013 година Това дава право на Азербайджан да приключи контракти си с Булгаргаз, който е извънредно преференциален за България. Отделно съществува риск България да загуби банковата гаранция от 73 милиона $, което би сложила държавната компания в извънредно тежко състояние.
Също по този начин, „ Булгаргаз “ сезира ДАНС, тъй като Българска газова асоциация (БГА) оповестява информация по договорите, което може да уязви съществено държавната компания.
В управлението на БГА, организация, която дори няма уеб страница, има шефове на „ Булгаргаз “ отпреди 2015 година Новият заместник-министър на енергетиката Ива Петрова е измежду учредителите на БГА. А новият министър на енергетиката Александър Николов, преди да стане зам.-министър на енергетиката в служебния кабинет през май 2021 година, е работил във компания на Цветелина Бориславова, което самата тя не отхвърля. Проектът за газова централа с мощ 1 ГВт, на стойност един милиард евро, препоръчан в българския План за възобновяване, се свързва с нейното име.
Подобна централа би изисквала България да усили сегашните си газови доставки, които са 3 милиарда кубически метра газ годишно, с една трета. Без диверсификация на газовите доставки, това би било в интерес на ползите на „ Газпром “.
Голяма е вероятността клатенето на „ Булгаргаз “ да докара главно до доста по-високи цени на газа за българските консуматори. Като компания, която има дълготрайни контракти, „ Булгаргаз “ през тази година е в по-изгодна позиция от компаниите, които търгуват на спотовия пазар или предходната година съумяха да внесат дребни количества американски полутечен газ, който тогава беше на ниска цена, само че откакто тази година цените полудяха в цяла Европа, е доста безценен.
Цените, на които Булгаргаз продава на пазара у нас, са 30-40% по-ниски от тези на европейските пазари, с помощта на дълготрайните контракти с „ Газпром “ и на това, че внесе газ от Азербайджан по различни направления (тъй като газопроводът Стара Загора-Комотини не е завършен). Ликвидира ли се Булгаргаз, азерският газ ще премине в други ръце, само че и цените няма да са същите.
Мартин Владимиров, шеф стратегия „ Енергетика и климат “ към Центъра за проучване на демокрацията, разяснява пред EURACTIV, че българската страна не се пробва да води деен разговор с Азербайджан за смяна на дълготрайното съглашение или да отбрани интереса на „ Булгаргаз “, а по-скоро се търсят способи да бъде отстранено управлението на компанията.
По негови думи от всичко това печели най-много „ Газпром “, защото се бави диверсификацията на доставките, до момента в който съветският монополист действително постанова комфортни на него нови играчи на българския вътрешен пазар.
Според Владимиров, при липса на диверсификация, проектите за строителство на нова газова централа с потенциал от 1 ГВт би означавало мощно нарастване на зависимостта на България от съветски газ. По калкулации на Центъра за проучване на демокрацията, при цялостно натоварване на централата, потреблението, а от там и вноса на природен газ в България, ще набъбнат с към 1/3, макар, че е малко евентуално да може да се употребява централата на повече от 20%.
„ Очевидно, че построяването на толкоз огромна и ненужна, от икономическа позиция, централа по-скоро цели изкуственото основаване на по-голям пазар на природен газ, който да може да обслужи съответен частен търговски интерес, “ сподели Владимиров.
EURACTIV изпратили въпрос до „ Булгаргаз “ дали след писмото им с дата 21 декември 2020 година, подписано от петимата члена на Съвета на шефовете, е последвала реакция от институциите. В отговор получен късно в понеделник (27 декември), „ Булгаргаз “ написа, че подобен към момента не е получен, само че се чака.
„ Булгаргаз “ разяснява, че „ обособени хора, отвън държавното управление и групата на БЕХ “, цитират поверителна информация от контракта с Азербайджан в блогове и в лобистка преписка, което провокира извънредно острата реакция на Баку. Според „ Булгаргаз “, Азербайджан чака да бъде осведомена за следствието на изтеклата информация, както и за подхванатите правосъдни дейности против лицата, вредящи на ползите на страните по контракта.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ