Да си избираш битките – доктор Борис Таблов
Доктор Борис Таблов. Анестезиолог-реаниматор. Връща се в България с цел да не не помни сладкото „ благодаря “ на родния си език. Знае, че тук имат потребност от него.
Аз още заминавайки преди време 2010-та за Германия,моята цел постоянно е била да натрупам опит, да стана добър в това, което върша и да се върна. Защото като млад доктор съм имал доста компликации с професионалното си развиване, споделя доктор Таблов.
В последните две години е от лекарите на първа линия в борба с ковид. От години работи интензивна медицина в Нойрупин, Германия. Имало е време, когато са му ръкопляскали. Време, когато се е гневил на псевдонауката. Време, когато е оставал самичък.
За лекарите реаниматори гибелта не е статистика.
Бих споделил,че има почитание като към мощен съперник. Трябва да има почитание.
Животът е нежно нещо. В онкологията го знаят добре. Тук времето има друга мощ.
Нищо не е даденост,всичко се трансформира бързо,някой път изключително трагично, единствено че, за жалост човешката душeвност е по този начин устроена, че когато ни се случват хубави неща, ние не им обръщаме внимание досега, когато всичко всичко се обърне и се пречупи. Даже обстановката в света демонстрира какъв брой бързо и неустойчиво е всичко в човешкия живот.
Разговора за живота и гибелта има потребност от примирение.
Доктор Борис Таблов знае какъв брой комплицирано нещо е опазването на живота. Затова не приема равнодушно войната, с която света живее.
Безумие,абсолютно безумство.И да,когато си привикнал всеки живот да е значим,да му обръщаш внимание,това да се случва в такива големи мащаби....Това е същинска покруса,бедствие.
Обича да се вглежда в българското общество с цел да разбере какво става с нас. Защо сме разграничени? Първо за пандемията, в този момент за войната. Където пресечната точка постоянно е живота и гибелта.
Раздели се обществото на групи и най-голямата болежка за мен е,за следващ път се увещавам,че в България живота не е съществена полезност за обществото.И на държавно равнище това не е главен приоритет-да пазим живота непременно.
Сякаш това разделяне доста ни пречи.
Нали споделят: избирайте си борбите,които да водите,много малко си заслужават,а ние може би поради темперамента на нация,много обичаме да водим борби безсмислени,да влагаме ужасно доста сила в такива неща,да ни се отразява на прочувственото положение,даже на работоспособността,а пък за значимите неща нямаме сили да водим тези борби.
Българска национална телевизия: Какво казвате - да си избираме борбите?
Да си избираме борбите сигурно е нещо доста значимо.
Работи в Германия, само че се връща в България.Понякога - все пак. Вижда умората на своите родители-лекари. И от това му горчи.
Изключително ми горчи,защото няма опазване на здравето в България, а система от здравни грижи,която по никакъв метод не пази здравето. Ако мога аз нещо да дам,за да няма такова всеобщо отливане, освен аз несъмнено, и такива като мен, считам,че бихме били доста потребни за опазването на здравето в България.
Доктор Борис Таблов споделя, че когато няма къде да се скрие от претърпяното, отива в отделението, където се раждат дребните бебета. Тази панорама постоянно го избавя.
Напоследък е почнал да написа разкази. Събрал е в тях мислите, които желае да задържи.
Ето една: Животът е прекомерно подигравателен. Дава ти горест, с цел да схванеш какво е щастието. Шум, с цел да се насладиш на тишината и неявяване за оцениш наличието.
Репортер: Катя Тодорова
Аз още заминавайки преди време 2010-та за Германия,моята цел постоянно е била да натрупам опит, да стана добър в това, което върша и да се върна. Защото като млад доктор съм имал доста компликации с професионалното си развиване, споделя доктор Таблов.
В последните две години е от лекарите на първа линия в борба с ковид. От години работи интензивна медицина в Нойрупин, Германия. Имало е време, когато са му ръкопляскали. Време, когато се е гневил на псевдонауката. Време, когато е оставал самичък.
За лекарите реаниматори гибелта не е статистика.
Бих споделил,че има почитание като към мощен съперник. Трябва да има почитание.
Животът е нежно нещо. В онкологията го знаят добре. Тук времето има друга мощ.
Нищо не е даденост,всичко се трансформира бързо,някой път изключително трагично, единствено че, за жалост човешката душeвност е по този начин устроена, че когато ни се случват хубави неща, ние не им обръщаме внимание досега, когато всичко всичко се обърне и се пречупи. Даже обстановката в света демонстрира какъв брой бързо и неустойчиво е всичко в човешкия живот.
Разговора за живота и гибелта има потребност от примирение.
Доктор Борис Таблов знае какъв брой комплицирано нещо е опазването на живота. Затова не приема равнодушно войната, с която света живее.
Безумие,абсолютно безумство.И да,когато си привикнал всеки живот да е значим,да му обръщаш внимание,това да се случва в такива големи мащаби....Това е същинска покруса,бедствие.
Обича да се вглежда в българското общество с цел да разбере какво става с нас. Защо сме разграничени? Първо за пандемията, в този момент за войната. Където пресечната точка постоянно е живота и гибелта.
Раздели се обществото на групи и най-голямата болежка за мен е,за следващ път се увещавам,че в България живота не е съществена полезност за обществото.И на държавно равнище това не е главен приоритет-да пазим живота непременно.
Сякаш това разделяне доста ни пречи.
Нали споделят: избирайте си борбите,които да водите,много малко си заслужават,а ние може би поради темперамента на нация,много обичаме да водим борби безсмислени,да влагаме ужасно доста сила в такива неща,да ни се отразява на прочувственото положение,даже на работоспособността,а пък за значимите неща нямаме сили да водим тези борби.
Българска национална телевизия: Какво казвате - да си избираме борбите?
Да си избираме борбите сигурно е нещо доста значимо.
Работи в Германия, само че се връща в България.Понякога - все пак. Вижда умората на своите родители-лекари. И от това му горчи.
Изключително ми горчи,защото няма опазване на здравето в България, а система от здравни грижи,която по никакъв метод не пази здравето. Ако мога аз нещо да дам,за да няма такова всеобщо отливане, освен аз несъмнено, и такива като мен, считам,че бихме били доста потребни за опазването на здравето в България.
Доктор Борис Таблов споделя, че когато няма къде да се скрие от претърпяното, отива в отделението, където се раждат дребните бебета. Тази панорама постоянно го избавя.
Напоследък е почнал да написа разкази. Събрал е в тях мислите, които желае да задържи.
Ето една: Животът е прекомерно подигравателен. Дава ти горест, с цел да схванеш какво е щастието. Шум, с цел да се насладиш на тишината и неявяване за оцениш наличието.
Репортер: Катя Тодорова
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ