Възможна ли е друга Русия ?
Докато военната интервенция на Владимир Путин в Украйна се проточва и прекроява световния геополитически пейзаж, Съединените щати би трябвало да преоценят и премислят своята дълготрайна тактика по отношение на Русия. Без огромна разлика от истинската тактика за въздържане от времето на Студената война, дефинирана от Джордж Кенан преди 75 години, тази тактика би трябвало още веднъж да се основава на " търпеливо, само че твърдо и внимателно въздържане на експанзионистичните трендове на Русия ", написа американското списание Foreign Affairs в материал, показан без редакторска интервенция.
По време на Студената война Съединените щати се стремяха да сдържат експанзионистичните импулси на Съветския съюз, без да влизат в директна военна борба с него, чакайки " неестествения " руски режим в Москва да рухне. Днес задачата за въздържане на Русия е друга, защото би било наивно да чакаме тя да се разпадне, както се случи със Съюз на съветските социалистически републики. Както самият Кенан призна още преди време, " Съветският съюз няма да просъществува дълго, само че Русия ще просъществува ".
Днес Съединените щати би трябвало да работят неуморно, с цел да сдържат съветския експанзионизъм в Европа и други елементи на света, до момента в който управлението им - сегашно или бъдещо - разбере, че разрушителните му имперски трендове водят страната към тъмно бъдеще на китайски васал. Все по-откъсната от Запада, Москва ще дължи на Пекин, като търговски сътрудник и основен интернационален настойник, не равноправни връзки, а послушание, особено за йерархията благодетел-слуга. Само разбирането на пагубността на зависимостта си от Китай може да принуди Кремъл да премисли своята нездравословна антизападна политика.
Съединените щати не би трябвало да си вършат илюзията, че сходна промяна ще докара до другарски връзки с Русия, още по-малко до антикитайски съюз с Москва, или че държанието на Русия бързо ще се промени. Всъщност може да минат години, преди съветските водачи да заемат по-малко конфронтационна позиция по отношение на Запада. Малко евентуално е Русия в миналото да се интегрира в западната общественост. Също по този начин е малко евентуално тя в миналото да пожертва връзките си с Китай поради по-топли връзки със Съединените щати и Европа. Америка ще би трябвало да се помири със обилни разлики сред главните полезности и дълготрайните ползи на Русия и Запада, като правата на индивида и демократичните правила.
Лавров: Западът е оповестил тотална война на съветския свят
Според него патриотичните сили в страната се консолидират
Все отново Кремъл може в последна сметка да заключи, че политиката на равноотстояние - поддържане на продуктивни връзки както с Китай, по този начин и със Запада - е в негов най-хубав интерес. В края на краищата съществуването на друга Русия е изцяло допустимо с по-балансирана външна политика, която заобикаля прекомерно тесни връзки както с Китай, по този начин и със Запада, зачита териториалната целокупност на други страни и се придържа към интернационалните си правни отговорности. Съединените щати би трябвало да бъдат търпеливи и подготвени да изчакат, до момента в който Русия осъзнае, че няма да завоюва доста от бъдещо васално отношение към Китай.
Патова обстановка и васалитет
Шест месеца след началото на войната в Украйна по-нататъшният ход на спора остава нерешителен. Путин по този начин и не съумя да реализира промяна на режима в Киев, само че Русия съумя да окупира към една пета от Украйна. Украинската войска надмина упованията, само че най-вероятно към момента не е в положение бързо и изцяло да нулира триумфите на Русия. В близко бъдеще обстановката на невъзможност наподобява най-вероятна.
Руският надзор над Източна Украйна в никакъв случай не може да подсигурява цялостна сигурност на тези територии. Припомнете си да вземем за пример, че на Съветския съюз му лиши повече от десетилетие, с цел да смаже украинския протест, откакто възвърне контрола си над Украйна в края на Втората международна война. Малко евентуално е окупираните от Русия територии да съумеят да се възстановят задоволително бързо от икономическото опустошаване, породено от военните интервенции. <...>
Изправена пред възхода на НАТО, който скоро ще включва Швеция и Финландия, Русия ще бъде принудена да харчи още повече за защита, изпразвайки хазната и принуждавайки се да се откаже от амбициозни стратегии в обществената сфера, инфраструктурата, науката и образованието.
Русия към този момент стартира да пренасочва износа на сила и минерали от " враждебните " европейски пазари към Китай. Руските консуматори ще разчитат от ден на ден на китайския импорт, с цел да заменят западните артикули, които към този момент са недостъпни за тях.
Китайски марки заместиха в Русия напусналите западни съперници
Китайските производители се научиха по какъв начин да заобикалят глобите
Юанът, китайската валута, в този момент играе значима роля в транзакциите на Московската борса и тази роля единствено ще се усилва. По създание стабилността на съветската стопанска система ще се основава на инжектирането на китайски пари и артикули в нея и тази динамичност ще разреши на Пекин да завоюва доста въздействие върху Москва.
При тези условия Съединените щати би трябвало да продължат да построяват потенциала на украинската войска, като в същото време поддържат и ускоряват глобите против Русия, в това число надзор върху износа на сериозни технологии, от които Москва мощно се нуждае и търси достъп, като да вземем за пример полупроводници. Тези ограничения ще оказват помощ за поддръжка на украинските военни старания и ще отслабят Москва, само че те не съставляват дълготрайна тактика. За да проправят пътя за бъдеща необвързана Русия, Съединените щати би трябвало да избегнат ескалация в Украйна, да предотвратят цялостна дестабилизация на Москва и да й обезпечат опция на рисковата свръхзависимост от Пекин.
Дълга игра
Тъй като спорът в Украйна се проточва, главният приоритет за Съединените щати и техните съдружници в НАТО е бил и ще продължи да бъде предотвратяването на всякаква ескалация, която би довела до директна въоръжена борба сред НАТО и Русия. Алиансът неведнъж и умно е алармирал на Русия, че желае да избегне това, и Съединените щати демонстрират самообладание в този смисъл. Именно заради това предпочитание НАТО се опълчва на апелите на Киев за определяне на неразрешена за полети зона над Украйна, което може да докара до присъединяване на изтребители на Алианса в бойни дейности с съветските Военновъздушни сили.
Въпреки това и Русия, и НАТО непрестанно си ревизират " алените линии ". Западът става все по-смел и от ден на ден се намесва в спора, предоставяйки на Украйна сериозна разследваща информация, която въоръжените сили употребяват, с цел да нападат съветски кораби и други стратегически цели. Съюзниците от НАТО също предоставиха на Украйна усъвършенствани оръжия, като високомобилни реактивни системи за залпов огън (РСЗО), които украинската войска употребява, с цел да нанесе съществени вреди на съветски хранилища за муниции и бази надалеч зад фронтовите линии.
Но директното военно присъединяване на силите на НАТО в спор в небето, на земята или в Черно море покрай Украйна незабавно ще промени обстановката трагично. Това може да накара съветското военно командване да предприеме дейности, които ще доведат до гибелта или пострадването на войските на НАТО. Подобен резултат би предизвикал ответна реакция от страна на Алианса, като евентуално би почнал цикъл на ескалация, който в най-лошия случай може да докара до нуклеарен спор. Този сюжет би трябвало да се заобикаля непременно.
Друг резултат, който Съединени американски щати би трябвало да заобикалят, е цялостният колапс на Русия. Те би трябвало да продължат да санкционират Путин за войната в Украйна, само че не би трябвало да изпускат от взор обстоятелството, че не е в полза на Америка да дестабилизира Русия - още по-малко да я разделя, както приканват някои коментатори. В края на Студената война президентът Джордж Буш-старши се тревожеше за разпадането на Съветския съюз не тъй като искаше да го резервира, а тъй като колапсът на огромна нуклеарна мощ може да докара до освобождение на нуклеарни оръжия и рискови материали, стимулирайки разпространяването на нуклеарни оръжия измежду страните наследници и появяването на нови терористични мрежи и проведена престъпност. Четири десетилетия по-късно тези опасности не престават. Разпадането на Русия може да докара до кървясъл цивилен спор, който може да дестабилизира Евразия за години напред.
Въпреки че глобите, наложени от Запада на Русия до момента, отслабиха икономическата й мощност, те не предизвикаха нищо сходно на опустошението и унижението, които руснаците изпитаха през 90-те години по време на икономическата рецесия, породена от разпадането на Съветския съюз.
Историческият опит обаче демонстрира, че сегашният тип на мира може да бъде подвеждащ. Администрацията на Съединени американски щати не може да знае сигурно за подлите заприказва, които може да се случват във вътрешния кръг на Путин, и Вашингтон не може да планува хаоса, който може да настъпи, когато всемогъщият автократ стартира да губи хватката си. Евентуалното овакантяване на Путин, непринудено или не, евентуално ще бъде последвано от яростна битка за власт, сходна на тази, която последва гибелта на Сталин през 1953 година Независимо кой ще заеме неговото място, националистическата и реваншистка политика на Путин евентуално ще продължи и след него. Това може да е сходно на метода, по който Никита Хрушчов продължи и даже ускори конфронтационната антизападна политика на Сталин, която в последна сметка докара до Кубинската ракетна рецесия през 1962 година
Съединените щати би трябвало да работят деликатно, като признават, че икономическата рецесия и политическият безпорядък са неприятна основа за създаване на демократична система. Появата на либерално-демократична страна в Русия след Путин не би трябвало да се преглежда като историческа наложителност. Миналото тежи тежко върху Русия, освен в смисъл, че нейните репресивни институции имат невероятна резистентност, само че и заради твърдото единодушие и политическото равнодушие на съветския народ, в който Съединените щати в миналото наивно разпореждаха огромни очаквания за демократична промяна. Съединените щати не би трябвало да разрешават упованията за допустима демократизация на Русия да станат основа на тяхната дълготрайна политика. Осъществяването на същинска съветска народна власт зависи от самите руснаци и способността на Вашингтон да повлияе на подобен резултат постоянно е била и ще остане извънредно лимитирана.
Вече шест месеца Украйна депутинизира Русия
Когато европейският консуматор стартира по-често да бърка в джоба си за американско оръжие, в сравнение с за съветски въглеводороди, значи външната политика на Кремъл по отношение на Европа е претърпяла провал
Необвързана Русия
През последните 30 години Русия не съумя да се наложи на Запад. За разлика от Германия и Япония, които заеха мощна позиция в западния международен ред след провалянето във Втората международна война, Русия отхвърли да одобри отслабения си постсъветски статут. Съединените щати се пробваха да задоволят потребността на Москва от почитание, като поканиха Русия да се причисли към клуба на развитите страни Г-7 (но по-късно беше изхвърлена) и като сътвориха взаимен съвет Русия-НАТО. Въпреки това тя продължава да таи завист, поддавайки се на нездравословния си шовинизъм и империализъм.
И въпреки всичко американските политици би трябвало да продължат да търсят способи да ускорят появяването на по-малко войнствена Русия, даже единствено с цел да облекчат напрежението сред двете огромни нуклеарни сили и да създадат по-трудно за Китай да се възползва от слабостите, които то поражда.
Съединените щати би трябвало да насърчат руснаците най-малко да си показват бъдеще, в което Русия е мощен и самостоятелен състезател на международната сцена, търсещ спокойно и взаимноизгодно общуване със Запада. Русия и Западът споделят интерес в основаването на Русия, която не е васал или бедняк на Китай. Потенциалният неутралитет на Русия - нейното необвързаност с актуалното стратегическо съревнование с Китай - е може би най-големият морков, който Вашингтон може да предложи на Москва. Американското обръщение към Русия би трябвало да укрепи това, което съветският политически хайлайф към този момент знае: Китай се грижи единствено за личните си ползи и вижда Москва единствено като инструмент за постигането им.
Самият Китай най-вероятно ще помогне на Запада в това. Всъщност Пекин към този момент стартира да търгува интензивно с Москва, като да вземем за пример се възползва от обезверената потребност на Русия да продава своите енергийни запаси. Тук Китай изстисква обилни отстъпки от Кремъл. В предишното той към момента по някакъв метод толерираше самостоятелните връзки с Индия и Виетнам и насилствено почиташе забележителната роля на Кремъл в Централна Азия. Но защото Пекин стартира да осъзнава голямото си въздействие над Русия, той ще се стреми да повлияе на образуването на съветска външна политика, която да служи на личните му ползи.
Тази твърда китайска линия дава задоволително учредения на съветския политически хайлайф да премисли своята дългогодишна неприязън към Запада. В последна сметка Москва евентуално ще признае, че може да разшири интернационалното си въздействие и въздействието си върху други сили (включително Китай), като ограничи нападателните си импулси в Европа.
По подигравка на ориста, последните имперски проекти на Путин затрудняват Русия да си обезпечи бъдеще, в което да съжителства спокойно със Запада. Неговата " специфична интервенция " в Украйна направи тази задача доста по-трудна и за Москва, и за Вашингтон. Но към момента има благоприятни условия да се поправят грешките на Путин, даже това да значи първо да се накаже Русия. Тя би трябвало да реши дали желае да продължи да живее в гневна западна изолираност. И Вашингтон би трябвало да подсети на Москва, че са вероятни и други разновидности, в случай че Русия покаже същински интерес да се откаже от своите разрушителни и саморазрушителни упоритости. Докато пристигна този ден, Съединените щати би трябвало да сдържат най-лошото държание на Русия и да изчакат обстановката да се промени.
Ще съумеят ли приятелите на Кремъл на Запад да спасят Путин
Диктаторът в Русия е в капан и е отчаян
По време на Студената война Съединените щати се стремяха да сдържат експанзионистичните импулси на Съветския съюз, без да влизат в директна военна борба с него, чакайки " неестествения " руски режим в Москва да рухне. Днес задачата за въздържане на Русия е друга, защото би било наивно да чакаме тя да се разпадне, както се случи със Съюз на съветските социалистически републики. Както самият Кенан призна още преди време, " Съветският съюз няма да просъществува дълго, само че Русия ще просъществува ".
Днес Съединените щати би трябвало да работят неуморно, с цел да сдържат съветския експанзионизъм в Европа и други елементи на света, до момента в който управлението им - сегашно или бъдещо - разбере, че разрушителните му имперски трендове водят страната към тъмно бъдеще на китайски васал. Все по-откъсната от Запада, Москва ще дължи на Пекин, като търговски сътрудник и основен интернационален настойник, не равноправни връзки, а послушание, особено за йерархията благодетел-слуга. Само разбирането на пагубността на зависимостта си от Китай може да принуди Кремъл да премисли своята нездравословна антизападна политика.
Съединените щати не би трябвало да си вършат илюзията, че сходна промяна ще докара до другарски връзки с Русия, още по-малко до антикитайски съюз с Москва, или че държанието на Русия бързо ще се промени. Всъщност може да минат години, преди съветските водачи да заемат по-малко конфронтационна позиция по отношение на Запада. Малко евентуално е Русия в миналото да се интегрира в западната общественост. Също по този начин е малко евентуално тя в миналото да пожертва връзките си с Китай поради по-топли връзки със Съединените щати и Европа. Америка ще би трябвало да се помири със обилни разлики сред главните полезности и дълготрайните ползи на Русия и Запада, като правата на индивида и демократичните правила.
Лавров: Западът е оповестил тотална война на съветския свят
Според него патриотичните сили в страната се консолидират
Все отново Кремъл може в последна сметка да заключи, че политиката на равноотстояние - поддържане на продуктивни връзки както с Китай, по този начин и със Запада - е в негов най-хубав интерес. В края на краищата съществуването на друга Русия е изцяло допустимо с по-балансирана външна политика, която заобикаля прекомерно тесни връзки както с Китай, по този начин и със Запада, зачита териториалната целокупност на други страни и се придържа към интернационалните си правни отговорности. Съединените щати би трябвало да бъдат търпеливи и подготвени да изчакат, до момента в който Русия осъзнае, че няма да завоюва доста от бъдещо васално отношение към Китай.
Патова обстановка и васалитет
Шест месеца след началото на войната в Украйна по-нататъшният ход на спора остава нерешителен. Путин по този начин и не съумя да реализира промяна на режима в Киев, само че Русия съумя да окупира към една пета от Украйна. Украинската войска надмина упованията, само че най-вероятно към момента не е в положение бързо и изцяло да нулира триумфите на Русия. В близко бъдеще обстановката на невъзможност наподобява най-вероятна.
Руският надзор над Източна Украйна в никакъв случай не може да подсигурява цялостна сигурност на тези територии. Припомнете си да вземем за пример, че на Съветския съюз му лиши повече от десетилетие, с цел да смаже украинския протест, откакто възвърне контрола си над Украйна в края на Втората международна война. Малко евентуално е окупираните от Русия територии да съумеят да се възстановят задоволително бързо от икономическото опустошаване, породено от военните интервенции. <...>
Изправена пред възхода на НАТО, който скоро ще включва Швеция и Финландия, Русия ще бъде принудена да харчи още повече за защита, изпразвайки хазната и принуждавайки се да се откаже от амбициозни стратегии в обществената сфера, инфраструктурата, науката и образованието.
Русия към този момент стартира да пренасочва износа на сила и минерали от " враждебните " европейски пазари към Китай. Руските консуматори ще разчитат от ден на ден на китайския импорт, с цел да заменят западните артикули, които към този момент са недостъпни за тях.
Китайски марки заместиха в Русия напусналите западни съперници
Китайските производители се научиха по какъв начин да заобикалят глобите
Юанът, китайската валута, в този момент играе значима роля в транзакциите на Московската борса и тази роля единствено ще се усилва. По създание стабилността на съветската стопанска система ще се основава на инжектирането на китайски пари и артикули в нея и тази динамичност ще разреши на Пекин да завоюва доста въздействие върху Москва.
При тези условия Съединените щати би трябвало да продължат да построяват потенциала на украинската войска, като в същото време поддържат и ускоряват глобите против Русия, в това число надзор върху износа на сериозни технологии, от които Москва мощно се нуждае и търси достъп, като да вземем за пример полупроводници. Тези ограничения ще оказват помощ за поддръжка на украинските военни старания и ще отслабят Москва, само че те не съставляват дълготрайна тактика. За да проправят пътя за бъдеща необвързана Русия, Съединените щати би трябвало да избегнат ескалация в Украйна, да предотвратят цялостна дестабилизация на Москва и да й обезпечат опция на рисковата свръхзависимост от Пекин.
Дълга игра
Тъй като спорът в Украйна се проточва, главният приоритет за Съединените щати и техните съдружници в НАТО е бил и ще продължи да бъде предотвратяването на всякаква ескалация, която би довела до директна въоръжена борба сред НАТО и Русия. Алиансът неведнъж и умно е алармирал на Русия, че желае да избегне това, и Съединените щати демонстрират самообладание в този смисъл. Именно заради това предпочитание НАТО се опълчва на апелите на Киев за определяне на неразрешена за полети зона над Украйна, което може да докара до присъединяване на изтребители на Алианса в бойни дейности с съветските Военновъздушни сили.
Въпреки това и Русия, и НАТО непрестанно си ревизират " алените линии ". Западът става все по-смел и от ден на ден се намесва в спора, предоставяйки на Украйна сериозна разследваща информация, която въоръжените сили употребяват, с цел да нападат съветски кораби и други стратегически цели. Съюзниците от НАТО също предоставиха на Украйна усъвършенствани оръжия, като високомобилни реактивни системи за залпов огън (РСЗО), които украинската войска употребява, с цел да нанесе съществени вреди на съветски хранилища за муниции и бази надалеч зад фронтовите линии.
Но директното военно присъединяване на силите на НАТО в спор в небето, на земята или в Черно море покрай Украйна незабавно ще промени обстановката трагично. Това може да накара съветското военно командване да предприеме дейности, които ще доведат до гибелта или пострадването на войските на НАТО. Подобен резултат би предизвикал ответна реакция от страна на Алианса, като евентуално би почнал цикъл на ескалация, който в най-лошия случай може да докара до нуклеарен спор. Този сюжет би трябвало да се заобикаля непременно.
Друг резултат, който Съединени американски щати би трябвало да заобикалят, е цялостният колапс на Русия. Те би трябвало да продължат да санкционират Путин за войната в Украйна, само че не би трябвало да изпускат от взор обстоятелството, че не е в полза на Америка да дестабилизира Русия - още по-малко да я разделя, както приканват някои коментатори. В края на Студената война президентът Джордж Буш-старши се тревожеше за разпадането на Съветския съюз не тъй като искаше да го резервира, а тъй като колапсът на огромна нуклеарна мощ може да докара до освобождение на нуклеарни оръжия и рискови материали, стимулирайки разпространяването на нуклеарни оръжия измежду страните наследници и появяването на нови терористични мрежи и проведена престъпност. Четири десетилетия по-късно тези опасности не престават. Разпадането на Русия може да докара до кървясъл цивилен спор, който може да дестабилизира Евразия за години напред.
Въпреки че глобите, наложени от Запада на Русия до момента, отслабиха икономическата й мощност, те не предизвикаха нищо сходно на опустошението и унижението, които руснаците изпитаха през 90-те години по време на икономическата рецесия, породена от разпадането на Съветския съюз.
Историческият опит обаче демонстрира, че сегашният тип на мира може да бъде подвеждащ. Администрацията на Съединени американски щати не може да знае сигурно за подлите заприказва, които може да се случват във вътрешния кръг на Путин, и Вашингтон не може да планува хаоса, който може да настъпи, когато всемогъщият автократ стартира да губи хватката си. Евентуалното овакантяване на Путин, непринудено или не, евентуално ще бъде последвано от яростна битка за власт, сходна на тази, която последва гибелта на Сталин през 1953 година Независимо кой ще заеме неговото място, националистическата и реваншистка политика на Путин евентуално ще продължи и след него. Това може да е сходно на метода, по който Никита Хрушчов продължи и даже ускори конфронтационната антизападна политика на Сталин, която в последна сметка докара до Кубинската ракетна рецесия през 1962 година
Съединените щати би трябвало да работят деликатно, като признават, че икономическата рецесия и политическият безпорядък са неприятна основа за създаване на демократична система. Появата на либерално-демократична страна в Русия след Путин не би трябвало да се преглежда като историческа наложителност. Миналото тежи тежко върху Русия, освен в смисъл, че нейните репресивни институции имат невероятна резистентност, само че и заради твърдото единодушие и политическото равнодушие на съветския народ, в който Съединените щати в миналото наивно разпореждаха огромни очаквания за демократична промяна. Съединените щати не би трябвало да разрешават упованията за допустима демократизация на Русия да станат основа на тяхната дълготрайна политика. Осъществяването на същинска съветска народна власт зависи от самите руснаци и способността на Вашингтон да повлияе на подобен резултат постоянно е била и ще остане извънредно лимитирана.
Вече шест месеца Украйна депутинизира Русия
Когато европейският консуматор стартира по-често да бърка в джоба си за американско оръжие, в сравнение с за съветски въглеводороди, значи външната политика на Кремъл по отношение на Европа е претърпяла провал
Необвързана Русия
През последните 30 години Русия не съумя да се наложи на Запад. За разлика от Германия и Япония, които заеха мощна позиция в западния международен ред след провалянето във Втората международна война, Русия отхвърли да одобри отслабения си постсъветски статут. Съединените щати се пробваха да задоволят потребността на Москва от почитание, като поканиха Русия да се причисли към клуба на развитите страни Г-7 (но по-късно беше изхвърлена) и като сътвориха взаимен съвет Русия-НАТО. Въпреки това тя продължава да таи завист, поддавайки се на нездравословния си шовинизъм и империализъм.
И въпреки всичко американските политици би трябвало да продължат да търсят способи да ускорят появяването на по-малко войнствена Русия, даже единствено с цел да облекчат напрежението сред двете огромни нуклеарни сили и да създадат по-трудно за Китай да се възползва от слабостите, които то поражда.
Съединените щати би трябвало да насърчат руснаците най-малко да си показват бъдеще, в което Русия е мощен и самостоятелен състезател на международната сцена, търсещ спокойно и взаимноизгодно общуване със Запада. Русия и Западът споделят интерес в основаването на Русия, която не е васал или бедняк на Китай. Потенциалният неутралитет на Русия - нейното необвързаност с актуалното стратегическо съревнование с Китай - е може би най-големият морков, който Вашингтон може да предложи на Москва. Американското обръщение към Русия би трябвало да укрепи това, което съветският политически хайлайф към този момент знае: Китай се грижи единствено за личните си ползи и вижда Москва единствено като инструмент за постигането им.
Самият Китай най-вероятно ще помогне на Запада в това. Всъщност Пекин към този момент стартира да търгува интензивно с Москва, като да вземем за пример се възползва от обезверената потребност на Русия да продава своите енергийни запаси. Тук Китай изстисква обилни отстъпки от Кремъл. В предишното той към момента по някакъв метод толерираше самостоятелните връзки с Индия и Виетнам и насилствено почиташе забележителната роля на Кремъл в Централна Азия. Но защото Пекин стартира да осъзнава голямото си въздействие над Русия, той ще се стреми да повлияе на образуването на съветска външна политика, която да служи на личните му ползи.
Тази твърда китайска линия дава задоволително учредения на съветския политически хайлайф да премисли своята дългогодишна неприязън към Запада. В последна сметка Москва евентуално ще признае, че може да разшири интернационалното си въздействие и въздействието си върху други сили (включително Китай), като ограничи нападателните си импулси в Европа.
По подигравка на ориста, последните имперски проекти на Путин затрудняват Русия да си обезпечи бъдеще, в което да съжителства спокойно със Запада. Неговата " специфична интервенция " в Украйна направи тази задача доста по-трудна и за Москва, и за Вашингтон. Но към момента има благоприятни условия да се поправят грешките на Путин, даже това да значи първо да се накаже Русия. Тя би трябвало да реши дали желае да продължи да живее в гневна западна изолираност. И Вашингтон би трябвало да подсети на Москва, че са вероятни и други разновидности, в случай че Русия покаже същински интерес да се откаже от своите разрушителни и саморазрушителни упоритости. Докато пристигна този ден, Съединените щати би трябвало да сдържат най-лошото държание на Русия и да изчакат обстановката да се промени.
Ще съумеят ли приятелите на Кремъл на Запад да спасят Путин
Диктаторът в Русия е в капан и е отчаян
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ