Докато съм министър-председател, ще настоявам за еврото да се говори

Докато съм министър-председател, ще упорствам за еврото да се приказва разбираемо и ясно, с причините, които са учредени на рационални обстоятелства, а не разсънват ирационални страхове. Това сподели служебният министър-председател Гълъб Донев при откриването на конференцията „ България по пътя на еврото “, проведена от Министерството на финансите. Според финансовото ведомство, задачата на форума е да бъдат разисквани опциите и провокациите пред България от това да бъде член на еврозоната, какво включва процесът на въвеждане на еврото като национална валута, да се дискутира свършеното досега и какво следва. По думите на премиера, с цел да се открият съидейници, би трябвало да се показва позицията разбираемо и налично. Донев добави, че с конференцията се открива огромният диалог в обществото, който ще търси доближаването на българските жители с концепцията за присъединение на България към еврозоната. Министър-председателят има вяра, че присъединението на България към най-развития стопански съюз в света и въвеждането като публична парична единица на втората платежна валута в света, ще направи България по-подготвена както за сегашните, по този начин и за идващите вероятни рецесии. Присъединяването ни към еврозоната ще ни даде спомагателна непоклатимост както във финансово-икономическо, по този начин и в геополитическо отношение, добави Гълъб Донев. Какво е направено до момента България е член на Европейския съюз (ЕС) към този момент 16 години, а от 2020 година е част и от Механизма ERM II, напомни министър председателят. Той посочи, че през тези години страната ни съблюдава забележителна част от условията за конвергенция, а по някои индикатори даже е измежду водещите страни в Европейски Съюз. С помощта на европейските си сътрудници България се приспособява към изменящите се условия, тъй че сме съумели да запазим високото ниво на претовареност и историческо ниското ниското равнище на безработица. „ Съхранихме постоянни своите обществени финанси и насочихме ограничения против инфлацията, подбудена от ненадейно високите цени на енергийните запаси в международен проект “, съобщи Донев. Той е уверен, че постигането на дълготрайна резистентност ще бъде улеснено, в случай че страната ни е член на еврозоната. Важно е да се спомене, че в проучвания в страните, които към този момент са въвели еврото, демонстрират, че влизането в еврозоната не носи забележителен резултат върху инфлацията, а главните опасности произтичат само по линия на нелоялни търговски практики, обърна внимание Гълъб Донев. Според него участието в еврозоната ще докара до по-пряка съпоставимост и бистрота на работните заплати. Напоследък се следи положителна наклонност към намаляване на дълготрайно безработните. Това може да се интерпретира като индикатор за добра подготвеност на нашия пазар на труда, счита служебният министър председател. Въпреки че България няма да се причисли към еврозоната от 1 януари 2024 година, служебното държавно управление е прекомерно решено да продължи работата по техническата подготовка на страната ни със същото ускорено движение. Валдис Домброскис: Присъединяването към еврозоната значи доста повече от подмяна на лв. с евро Преди всичко става въпрос България да избере да се причисли към сърцевината на европейския план, тъй като това пази Европа по време на финансова или икономическа рецесия. Това сподели изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия (ЕК) Валдис Домбровскис. Той също акцентира, че хората би трябвало да бъдат ясно информиране за позитивните последици и рисковете от приемането на еврото. Домбровскис уточни, че поемането по пътя към присъединението на еврото значи задълбочаване на интеграцията на страната в Европейски Съюз и демократичния свят. От жизненоважно значение е България да не се разколебава от определения път, съобщи той. Домбровскис посочи, че от основаването си еврото се трансформира в освен това от средство за продан сред страните в еврозоната, то е знак на силата,единството и солидарността на Европа, в миг когато тези полезности са застрашени и подложени на тестване. За готовността на България за присъдиняване към еврозонота Домбровскис акцентира, че са изпълнени три от четирите критерия за конвергенция (Маастрихтските критерии): непоклатимост на обменния курс, постоянни обществени финанси и доближаване на лихвените проценти. Остава ценовата непоклатимост, само че днешната висока инфлация по света затруднява осъществяването на тази задача, уточни зам.-председателят на Европейска комисия. Според него, значимо е бюджетният недостиг да е под 3%. В умозаключение гостът поздрави българското държавно управление за постигнатото до момента, което е впечатляващо. Знам че пътят към еврото може да е бодлив, само че се надяваме Бългаия да е 21-та членка на еврозоната, сподели в умозаключение Валдис Домбровскис. Вчера по време на академичната си тирада след удостояването му със званието Доктор хонорис идея на УНСС Домбровскис сподели, че е допустимо България да се причисли към еврозоната от 1 януари 2025 година Министърът на финансите Росица Велкова: Българската стопанска система е напреднала доста в подготовката си за въвеждането на еврото и за бъдещето си сполучливо действие в еврозоната. Това сподели служебният министър на финансите Росица Велкова-Желева по време на откриването на конференцията " България по пътя на еврото ", която направи къс обзор на свършеното до момента. По нейните думи, стабилно протича процесът на номиналната и действителна конвергенция. Велкова изясни, че инфлационният развой в България значително зависи от цените на суровините и действителния развой на конвергенция. Постигането на критерия за ценова непоклатимост (неизпълнения до момента критерий) е предизвикателство за страната ни заради относително ниските цени спрямо това на страните на Европейски Съюз като цяло и тези от еврозоната. Министър Велкова означи, че стопанската система на България е над три пъти по-енергийно интензивна съпоставена с другите страни на Европейски Съюз. Високата енергийна активност на българската стопанска система значи по-големи вторични резултати върху индустриалните и потребителските цени в страната, което затруднява постигането на критерия за ценова непоклатимост, регистрира министър Велкова.  По отношение на критерия за дълготраен лихвен % може да се каже, че в исторически проект осъществяването на този аршин за конвергенция не е било проблем за България, напомни служебният финансов министър. Очакванията са в средносрочен проект България да продължи да извършва този аршин.  През последните 25 години България показва постоянна бюджетна позиция на бранш държавно ръководство и обичайно държи положителни позиции във връзка с критерия за постоянни обществени финанси. Министър Велкова напомни, че бюджетният баланс през 2022 година е негативен с 2,9 % от Брутният вътрешен продукт на начислена основа. Също по този начин дългът на бранш държавно ръководство е доста под критерия 60 на 100 от Брутният вътрешен продукт и възлиза на 23,1 % от брутния вътрешен артикул към края на септември 2022 година по данни на Евростат. „ И двата критерия – държавният недостиг и дългът дават отговор изцяло на условията за участие в еврозоната “, посочи Росица Велкова. По отношение на другия аршин - за непоклатимост на валутния курс - през юли 2020 година българския лев се причисли към валутния механизъм ERM II със съществуващия закрепен курс към еврото, с което България извършва и този аршин. Страната ни поставя старания и за реализиране на правна конвергенция, като работи за превъзмогване на правните несъответствия, установени в конвергентните отчети на Европейска комисия и Европейската централна банка през 2022 г.  За сполучливо присъединение към еврозоната, наред с покриване на номиналните критерии и увеличение на действителната конвергенция, следва да се реализира дейно практическа подготовка на стопанската система, администрацията, жителите на замяната на лв. с еврото, както и да се увеличи информираността на обществото във връзка с въвеждането на еврото. България ще подаде молба за правене на конвергентните отчети доклади от Европейска комисия, ЕЦБ при осъществяване на оставащите ни законодателни задължения, както и при резистентен тренд на понижаване на инфлацията, сподели в умозаключение министърът на финансите Росица Велкова. Управителят на Българска народна банка Димитър Радев: Текущите проблеми със законодателната стратегия за еврото е разследване на политическата рецесия Генезисът на цялостното закъснение на процеса на присъединение към еврозоната е в политическата рамка и в политическата рецесия през последните две години, заключи шефът на Българска народна банка Димитър Радев. Той показа в резюме какво е свършила до момента централната банка. Според него, настоящите проблеми със законодателната стратегия и с вътрешните фактори за високата инфлация значително са разследване на политическата рецесия. В резултат на тази рецесия бюджетният развой в страната е мощно смутен. През последните две години не разполагаме с ясно дефиниран закон за държавния бюджет и с реалистична макроикономическа рамка и средносрочна фискална стратегия, разказа обстановката шефът на Българска народна банка. Налице е наклонност на разхлабване на обичайно мощната фискална позиция на страната, което подхранва инфлацията и затруднява пазарните ограничения за нейното понижаване, защото фискалната агресия, наред с всичко друго, все по-видимо влиза в спор с световната и районна наклонност за стягане на паричната политика, уточни още Димитър Радев. Управителят на Българска народна банка означи напъните на Министерството на финансите и на настоящото служебно държавно управление за преодоляването на отрицателния фискален тренд и постигането на бюджетен недостиг за 2022 година в границите на номиналния аршин за конвергенция. Радев обаче съобщи, че сходен резултат не може да бъде резистентен без приемането на постоянен бюджет, който е задоволително порядъчен с гарантиране постигането на бюджетен недостиг за тази година и в средносрочен небосвод твърдо под 3 % от Брутният вътрешен продукт. Димитър Радев означи, че решенията на настоящите проблеми в процеса на присъединение към еврозоната могат да се търсят отношение на политическата и фискалната консолидация. Това значи намирането на задоволително устойчива формула за образуване на постоянно държавно управление с ясно дефинирани и необятно подкрепени цели, в това число за присъединението на страната към еврозоната, уточни Радев като изрази вяра въпросът да получи задоволително безапелационен отговор след изборите на 2 април. Фискалната консолидация би била разумно разследване на политическата консолидация, тя би трябвало да даде задоволително мощни гаранции освен в годишен, само че и в средносрочен проект за възобновяване на фискалната позиция на страната и осъществяването на номиналните критерии за конвергенция, уточни шефът на Българска народна банка.  Той добави, че бюджетът би трябвало експлицитно да включва ограничения за преодоляване и понижаване на инфлацията по две линии - дисциплиниране на разноските за ограничение на търсенето и структурни промени за разрешаване на вътрешните проблеми с предложение. По думите му отвън този по-широк подтекст ограниченията за преодоляване на инфлацията ще бъдат спорадични и неефективни. Димитър Радев очерта ролята на Българска народна банка в подтекста на еврозоната, работата на централната банка по законодателната рамка и техническата подготовка.  Нашият банков бранш реализира исторически най-високите си резултати за доходност, индикаторите за финансова адекватност и ликвидност са над междинните за Европейски Съюз, посочи Радев. Той уточни, че е добре да се намерения къде щеше да бъде България, в случай че останалите стопански и други браншове в страната имаха сходни резултати. Важно е да се намерения и къде беше Българска народна банка и банковият бранш не доста от дълго време - през 2014 година и 2015 година, когато турболенциите, през които преминахме надвишиха надалеч границата на банковия бранш. Трансформацията оттогава до положението, в което се намираме през днешния ден демонстрира съществени и решителни промени в подтекста на цялостното консолидиране в ядрото на Европейски Съюз, каквото е еврозоната, сподели Радев. Управителят на Българска народна банка сподели още, че банката работи редовно и поредно по законодателната рамка и техническата подготовка за участие в еврозоната. Той означи признатите в края на декември м.г. промени в закона за Българска народна банка, както и работата по повсеместен нов план на закон за Българска народна банка, който централната банка би трябвало да приготви до края на 31 март т.г. Законопроектът би трябвало да включи последните промени и да регламентира всички останали въпроси от работата на институцията в изискванията на еврозоната като Радев уточни, че по този план има реализиран сериозен прогрес. По отношение на Българска народна банка няма нито един ден забавяне по законодателната стратегия, обвързвана с еврозоната, както и нито една открита тематика по този въпрос, както с Европейската централна банка, по този начин и с Европейската комисия (ЕК), сподели Димитър Радев. Той заявява, че по сходен метод стоят нещата и във връзка с техническата подготовка като означи, че Българска народна банка и комерсиалните банки са планували в бюджетите си за 2023 година нужните средства за нейното реализиране. Президентът Румен Радев: За България участието в еврозоната и Шенген е стратегически значима цел Това сподели президентът Румен Радев по време на разкриване на конференцията " България по пътя на еврото ". По неговите думи в исторически проект България постоянно е била значима и неделима част от Европа. Така е и през днешния ден, тъй като страната ни е значима и неделима част от общото европейско и икономическо пространство. Стокообменът, взаимните производства, вложенията в България са в голямата си част със страни от Европейския съюз (ЕС) и то от еврозоната, посочи президентът Радев. Той даде за образец данните за стокообмена с Германия.  За предходната година страната ни има растеж от над 22 %. Стокообменът към този момент надвиши 12 милиарда евро - с огромно позитивно салдо за България. " Ако ние продължаваме с тези темпове на повишаване на стокообмена, а това е наклонност в последните години,  до 3 години този стокообмен ще надвиши 20 милиарда евро ", уточни президентът. Най-сериозна е инфлацията в страните от Източна Европа, които са най-близо до спора в Украйна. Първо, тъй като най-тежко се усети спирането на веригите за доставки на енергоресурси. Второ, разноските за най-неотложните житейски потребности като % са най-големи, сподели президентът. Целта от влизането в еврозоната е българите да живеят по-добре, стопанската система ни да бъде по-конкурентоспособна и да дава по-висок артикул, означи още президентът. По думите на Радев това е развой, който е значимо по какъв начин ще се ръководи. Президентът Радев посочи, че участието ни в еврозоната ще докара до основни стопански изгоди за нашата страна. Според него огромното предизвикателство е да бъдат готови българските жители за това. Това изисква виновна работа на институциите, добави той.  На идващия парламент и държавно управление няма да е елементарно, тъй като ще би трябвало да „ удържа “ недостига по време на рецесия, разяснява Румен Радев. Той обърна внимание, че не би трябвало процесът по влизане в еврозоната да води до намаление на виталния стандарт на българите. Напротив, той би трябвало освен да съхранява, само че да нараства. Затова би трябвало да се мисли това по какъв начин ще се комбинира със стратегическите цели, които си е сложила България, означи президентът.  България ще би трябвало да усъвършенства макроикономическата си политика, ще би трябвало най-накрая да се направи нещо за така наречен таргетирана помощ, добави президентът. Радев посочи, че ще би трябвало още доста да се направи, най-много да се укрепят контролните органи и механизми. Трябва да приложат такива модели, които в преходния интервал да не водят до далавера, а да се запази виталният стандарт на българите. Трябва да се облекчат и изискванията за правене на бизнес в България. Това значи ефикасна политика и дейности за приемането ни в еврозоната. Трябва да се овладеят главните фактори, които генерират инфлация, сподели още президентът Румен Радев./БТА