Алис Хайлър Рамзи - домакинята, която още през 1909 г. доказа, че жените са добри шофьори
Докато преглеждахме историческите събития, които са се случили на днешната дата, попаднахме на една забавна персона, която считаме, че заслужава вашето внимание. Преди тъкмо 114 години Алис Хайлър Рамзи взема решение да се качи на дребния си автомобил и да отпраши на странствуване през Америка. Стореното от нея е като извадено от страниците на авантюристичен разказ. Във време, в което от дамите се чака нищо повече от това да си стоят у дома, да се грижат за семейството и да гледат децата, тя хуква да обикаля континента на четири колела с няколко приятелки. Защо го прави, какво се случва по пътя и какво е смисъла на делото ѝ, четете в текста.
***
Преди Амелия Еърхарт да прелети Атлантическия океан, преди Валентина Терешкова да бъде първата жена, излетяла в Космоса, и преди Джанет Гътри да стане първата жена водач на спортна кола, имаше Алис Хайлър Рамзи - една обикновена 22-годишна стопанка, която се трансформира в първата жена, подхванала трансконтинентално пътешестване в Америка.
Преди павираните пътища, пътната помощ и климатиците, тя превзема Америка от бряг до бряг и проправя пътя (в дословен смисъл) за дамите след нея.
Алис Хайлър Рамзи е родена в Хакенсак, Ню Джърси през 1886 година Получава образованието си в колежа Васар. През 1908 година нейният брачният партньор, конгресменът Джон Рамзи, ѝ купува малолитражен автомобил Максуел - дребна малка градска кола от началото на предишния век. Съпругът ѝ направил този подарък, не тъй като желал жена му да прекоси континента с него, а с много по-практични съображения - считал, че автомобилът е доста по-безопасен от язденето на обичания кон на Алис, изключително откакто един път той препуснал в галоп, без да се подчинява на юздите. Тогава бедният господин Джон Рамзи даже не е подозирал каква поредност от събития ще отключи изразът на съпружеската му угриженост.
Алис бързо открива своята пристрастеност към шофирането и още през същата година кара колата си Максуел в надпреварата Монтоук Пойнт на Американската автомобилна асоциация. Тя е една от единствено двете дами, взели участие в надпреварата. Именно там тя се среща с Карл Келси, който работи за автомобилната компания Максуел-Бриско.
От Максуел като марка искали да се насочат към женския пазар, защото дамите обичайно не били насърчавани да карат. Затова Келси видял опция да работи с Рамзи. Той забелязал в нея нещо и ѝ предложил да предприеме пътешестване през цялата страна като един тип каскада. Компанията се наела да покрие всички разходи за пътя, както и да ѝ осигури нова туристическа кола и елементи. Авантюристката Алис се съгласила с удоволствие.
Getty
На 9 юни 1909 година Алис, дружно със своите „ консервативни “ две по-големи снахи и 16-годишната си другарка Хермине Янс потеглят за Сан Франциско от Хел Гейт в Манхатън (идеята, че пътешествията се случват най-добре с другари, не е нова!).
Колата била добре оборудвана с разнообразни къмпинг-съоръжения, някои аварийни елементи – гуми, тръби, бутилка за сбит въздух, в допълнение масло, в това число и ютия, гуми, лопати, секира, въже и всичко, което може да потрябва по време на път. Алис сложила в багажа и дребен фотоапарат, какъвто Kodak почнали да популяризират тъкмо при започване на предишния век, което изяснява съществуването на доста фотоси от историческото пътешестване.
Getty
Алис била единствената в групата, който знаела как да кара, само че по пътя останалите дами научила повече за колите, в сравнение с евентуално са очаквали. Както можете да си визиите, през 1909 година пътешествията изглеждали малко по-различно. Като начало, единствено 152 благи от общо 3 800-те, които минали, били асфалтирани.
Не си представяйте пътуването през 13 щата като радостна екскурзия с приятелки – то било истинско тестване. По пътя обаче домакинята Алис работила като същинска жена-чудо и разбила на пух и прахуляк визиите, че дамите не са положителни водачи.
Тя сменя 11 гуми, стяга разхлабени болтове, поддържа свещите на автомобила чисти и поправя напълно сама счупен педал на спирачката. Нейният непретенциозен " екипаж " проявява креативност по време на сложните обстановки, като носи вода, с цел да охлади прегрятия нагревател, употребявайки своите контейнери за тоалетни такъми. В един подобен сериозен миг, до момента в който чакали за ремонт на бобина, инцидентен минувач извикал на чакащите дами: „ Вземете си кон! “.
Getty
Максималната достигната скорост на возилото била 42 км/ч. Жените се ориентирали по пътя благодарение на карти, само че също по този начин следвали кабелите на телефонните стълбове с вярата, че те ще ги доведат до град.
Пътешественичките били съпроводени в полуоткритата кола от поройни дъждове, които превръщали пътищата в непроходима рядка тиня. Един фермер ги извлича на два пъти от кални изкопи, като втория път удвоил цената за услугата си. Пресичат дерета без мостове. Пропадат в тунели, изкопани от прерийни кучета. Изкачват стръмнини в Скалистите планини. Отзовават се на закъсал водач с автомобил Митчъл и го изтеглят с гладките си гуми по стръмния рид. Свършва им горивото по пътя. Многократно дамите би трябвало да разчитат на милостта на непознати да бъдат изтеглени от канавки или предпазени от стихия. На два пъти са пренебрегнати рекомендациите на мъже рискови сектори от пътя да бъдат преодолени с трен. Когато доближават рекички и дребни блата, Алис подвига полите си и нагазва, с цел да ревизира дали колата може да мине.
Getty
Смелата Алис и нейните три приятелки видели и претърпели още доста по пътя. Те спали в колата, когато тя затънала в калта, натъкнали се на водена от шериф хайка, която преследвала сериен убиец в Небраска, попаднали в хотел с дървеници в Уайоминг и били обградени от индианска ловна група с опънати лъкове в Невада.
Петдесет и девет дни откакто тръгнали от Ню Йорк, дамите пристигнали в хотел " Сейнт Джеймс " в Сан Франциско, където ги очаквала голяма тълпа. Вестта за приближаването им била оповестена от вестниците. Заглавието на вестник " San Francisco Chronicle " за пътуването било следното: „ Красиви дами автомобилисти идват след пътешестване през континента “.
Getty
Равносметката е изминати 3 800 благи. Всъщност чистото време на пътуването им е единствено 42 дни, като останалите дни отиват за визити на исторически забележителности, както и на закъснения, дължащи се на неприятно време и повреди. Средната скорост дневно е 90,5 благи (150 км) или 7,54 мили/час (12,5 км/ч).
Алис Хайлър Рамзи умира през 1983 година Тя е първата жена, въведена в Автомобилната зала на славата и е оповестена за жена автомобилист на века.
***
Преди Амелия Еърхарт да прелети Атлантическия океан, преди Валентина Терешкова да бъде първата жена, излетяла в Космоса, и преди Джанет Гътри да стане първата жена водач на спортна кола, имаше Алис Хайлър Рамзи - една обикновена 22-годишна стопанка, която се трансформира в първата жена, подхванала трансконтинентално пътешестване в Америка.
Преди павираните пътища, пътната помощ и климатиците, тя превзема Америка от бряг до бряг и проправя пътя (в дословен смисъл) за дамите след нея.
Алис Хайлър Рамзи е родена в Хакенсак, Ню Джърси през 1886 година Получава образованието си в колежа Васар. През 1908 година нейният брачният партньор, конгресменът Джон Рамзи, ѝ купува малолитражен автомобил Максуел - дребна малка градска кола от началото на предишния век. Съпругът ѝ направил този подарък, не тъй като желал жена му да прекоси континента с него, а с много по-практични съображения - считал, че автомобилът е доста по-безопасен от язденето на обичания кон на Алис, изключително откакто един път той препуснал в галоп, без да се подчинява на юздите. Тогава бедният господин Джон Рамзи даже не е подозирал каква поредност от събития ще отключи изразът на съпружеската му угриженост.
Алис бързо открива своята пристрастеност към шофирането и още през същата година кара колата си Максуел в надпреварата Монтоук Пойнт на Американската автомобилна асоциация. Тя е една от единствено двете дами, взели участие в надпреварата. Именно там тя се среща с Карл Келси, който работи за автомобилната компания Максуел-Бриско.
От Максуел като марка искали да се насочат към женския пазар, защото дамите обичайно не били насърчавани да карат. Затова Келси видял опция да работи с Рамзи. Той забелязал в нея нещо и ѝ предложил да предприеме пътешестване през цялата страна като един тип каскада. Компанията се наела да покрие всички разходи за пътя, както и да ѝ осигури нова туристическа кола и елементи. Авантюристката Алис се съгласила с удоволствие.
Getty На 9 юни 1909 година Алис, дружно със своите „ консервативни “ две по-големи снахи и 16-годишната си другарка Хермине Янс потеглят за Сан Франциско от Хел Гейт в Манхатън (идеята, че пътешествията се случват най-добре с другари, не е нова!).
Колата била добре оборудвана с разнообразни къмпинг-съоръжения, някои аварийни елементи – гуми, тръби, бутилка за сбит въздух, в допълнение масло, в това число и ютия, гуми, лопати, секира, въже и всичко, което може да потрябва по време на път. Алис сложила в багажа и дребен фотоапарат, какъвто Kodak почнали да популяризират тъкмо при започване на предишния век, което изяснява съществуването на доста фотоси от историческото пътешестване.
Getty Алис била единствената в групата, който знаела как да кара, само че по пътя останалите дами научила повече за колите, в сравнение с евентуално са очаквали. Както можете да си визиите, през 1909 година пътешествията изглеждали малко по-различно. Като начало, единствено 152 благи от общо 3 800-те, които минали, били асфалтирани.
Не си представяйте пътуването през 13 щата като радостна екскурзия с приятелки – то било истинско тестване. По пътя обаче домакинята Алис работила като същинска жена-чудо и разбила на пух и прахуляк визиите, че дамите не са положителни водачи.
Тя сменя 11 гуми, стяга разхлабени болтове, поддържа свещите на автомобила чисти и поправя напълно сама счупен педал на спирачката. Нейният непретенциозен " екипаж " проявява креативност по време на сложните обстановки, като носи вода, с цел да охлади прегрятия нагревател, употребявайки своите контейнери за тоалетни такъми. В един подобен сериозен миг, до момента в който чакали за ремонт на бобина, инцидентен минувач извикал на чакащите дами: „ Вземете си кон! “.
Getty Максималната достигната скорост на возилото била 42 км/ч. Жените се ориентирали по пътя благодарение на карти, само че също по този начин следвали кабелите на телефонните стълбове с вярата, че те ще ги доведат до град.
Пътешественичките били съпроводени в полуоткритата кола от поройни дъждове, които превръщали пътищата в непроходима рядка тиня. Един фермер ги извлича на два пъти от кални изкопи, като втория път удвоил цената за услугата си. Пресичат дерета без мостове. Пропадат в тунели, изкопани от прерийни кучета. Изкачват стръмнини в Скалистите планини. Отзовават се на закъсал водач с автомобил Митчъл и го изтеглят с гладките си гуми по стръмния рид. Свършва им горивото по пътя. Многократно дамите би трябвало да разчитат на милостта на непознати да бъдат изтеглени от канавки или предпазени от стихия. На два пъти са пренебрегнати рекомендациите на мъже рискови сектори от пътя да бъдат преодолени с трен. Когато доближават рекички и дребни блата, Алис подвига полите си и нагазва, с цел да ревизира дали колата може да мине.
Getty Смелата Алис и нейните три приятелки видели и претърпели още доста по пътя. Те спали в колата, когато тя затънала в калта, натъкнали се на водена от шериф хайка, която преследвала сериен убиец в Небраска, попаднали в хотел с дървеници в Уайоминг и били обградени от индианска ловна група с опънати лъкове в Невада.
Петдесет и девет дни откакто тръгнали от Ню Йорк, дамите пристигнали в хотел " Сейнт Джеймс " в Сан Франциско, където ги очаквала голяма тълпа. Вестта за приближаването им била оповестена от вестниците. Заглавието на вестник " San Francisco Chronicle " за пътуването било следното: „ Красиви дами автомобилисти идват след пътешестване през континента “.
Getty Равносметката е изминати 3 800 благи. Всъщност чистото време на пътуването им е единствено 42 дни, като останалите дни отиват за визити на исторически забележителности, както и на закъснения, дължащи се на неприятно време и повреди. Средната скорост дневно е 90,5 благи (150 км) или 7,54 мили/час (12,5 км/ч).
Алис Хайлър Рамзи умира през 1983 година Тя е първата жена, въведена в Автомобилната зала на славата и е оповестена за жена автомобилист на века.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ