Докато мисълта не се съчетае със стремеж към определена цел,

Докато мисълта не се съчетае със блян към избрана цел, не може да бъде градивна.

При множеството хора всяка мисъл изчезва без да откри каквото и да е приложение.

Безцелността е недостатък и, в случай че желае да избегне злополука и съсипия, човек не трябва да си разрешава такова лутане.

Който няма съществена цел в живота си, става лесна жертва за дребни паники, страхове, разстройване и самосъжаление, които са признаци за уязвимост и водят, със същата сигурност като съзнателно плануваните закононарушения (макар и по различен път), до неуспех, злощастие и загуба, тъй като слабостта не може да просъществува в свят, където силата е мотор на еволюцията.

Всеки би трябвало да набележи действителна цел в сърцето си и да се стреми да я реализира. Трябва да създадем тази цел централен фокус на мислите ни.

Тя може да бъде духовна или материална, според от настройките ни в съответния момент; само че, каквато и да е, би трябвало съществено да фокусираме мисловните си сили върху нея.

Трябва да създадем тази цел наш върховен дълг и да се посветим на постигането ѝ, като не разрешаваме на мислите ни да се отклоняват към мимолетни прищевки, стремежи и мечти.

Това е пътят към самоконтрола и същинското концентриране на мисълта.

Дори да се проваляме неведнъж в устрема си към постигането ѝ (както сигурно ще се случва, до момента в който не преодолеем слабостите си), силата на характера, която ще реализираме, ще бъде мерило за същинския ни триумф и изходна точка за бъдеща мощ и успех.

Който не е подготвен да си сложи велика цел, би трябвало да концентрира мислите си върху безупречното осъществяване на отговорностите си, колкото и незначителни да наподобяват те.

Само по този метод могат да се концентрират мислите, да се развие увереност и активност, а стане ли това, към този момент няма нещо, което не можеш да постигнеш.

И най-слабата душа, познавайки личните си дефекти и вярвайки, че силата може да се развие единствено посредством старание и неизменност би трябвало, да поставя изпитание след изпитание, да усилва търпението и силата си в едно непрекъснато развиване, до момента в който реализира максимума, на който е способна.

Както физически слабите хора заякват посредством упорити и търпеливи тренировки, по този начин хората с отрицателни мисли могат да станат мощни, в случай че поставят верни старания.

Да се отърсим от безцелността и слабостта и да стартираме да мислим целенасочено, значи да влезем в редиците на тези мощни хора, които одобряват неуспеха като един от пътищата към триумфа, които обръщат всички условия в своя изгода, и които мислят мощно, пробват смело и реализират това, което желаят.

След като определим задачата си би трябвало въображаемо да си набележим пътя за постигането ѝ, от който не трябва да се отклоняваме.

Мислите на подозрение и боязън в никакъв случай не реализират нищо и не могат да реализират. Те постоянно водят до неуспех.

Целеустремеността, силата, креативната мощ и всички мощни мисли изчезват, когато в нас се промъкнат боязън и подозрение.

Силата да творим идва от знанието какво можем да сътворим.

Съмнението и страхът са огромните врагове на знанието и оня, който ги предизвиква, който не ги пресече в зародиш, се препъва на всяка крачка.

Който е победил подозрението и страха, е победил неуспеха. Всяка негова мисъл е съчетана със мощ и всички компликации се посрещат безстрашно и преодоляват умно. Той рационално възнамерява задачите си и те разцъфтяват и дават плод.

Мисълта, съчетана смело с целенасоченост се трансформира в съзидателна сила; който знае това, е подготвен да се трансформира в нещо по-висше и по-силно от създание с оплетени мисли и неуверени усеща.

Човек, който самоуверено хармонизира мислите с задачата си, се трансформира в умишлен и образован ковач на личната си умствена мощност.

Джеймс Алън  (1864–1912) е „ литературната мистерия “ на ХХ век.

Макар неговата творба „ Мислещият човек “ да се е трансформирала в класика и бестселър в целия свят, за самия създател се знае прекомерно малко.

Известно е, че е роден в Лестър, Англия. Баща му е състоятелен човек, само че неподходящите стопански условия го разоряват и през 1878 година банкрутира, а година по-късно е погубен при трагични условия.

Джеймс  е заставен да напусне учебно заведение на петнадесет години, с цел да устоя фамилията.

На 38 години доближава миг, който той самичък назовава кръстопът в живота си. Под въздействието на творбите на  Толстой Алън  осъзнава, че животът, отдаден на печеленето на пари и харченето им за несериозни неща, е прекомерно неправилен.

Напуска работата си и дружно със брачната половинка си отива да живее в дребна къща на югозападното крайбрежие на Англия, където се отдава на съзерцаване и размисъл.

Именно тук, в Илтракоум,  Алън  се заема да реализира своята фантазия за доброволна беднотия, духовна самодисциплина и живот, отдаден на простите неща, както учи неговият нравствен наставник  Толстой .