Това българско село се спаси от съдбата на Берлин, за да последва тази на Припят ВИДЕО
Добруджанският Припят – това е първата асоциация, влизайки в Краище – обитаемото място без поданици в община Генерал Тошево.
Само допреди половин век стотици домове са били цялостни с живот, улиците – с хора, учебното заведение – с възпитаници, само че през днешния ден е призрачно пусто и безшумно, а накъдето и да погледнеш, се виждат единствено разрушени къщи и буренясали дворове.
Краище се избави от тежка орис още през 1940 година, когато в началото границата сред България и Румъния е трябвало да минава през селото и да раздели фамилии, означи в изявление за медийна група „ Добруджа “ Георги Балабанов.
Той е роден и израснал в селото, а през 2015 година разказва историята му в книга. По това време в Краище са живеели последните локални поданици, решили да изживеят до край живота си в родното село, само че през днешния ден в графата против население е записана нула.
Историята на Краище датира от средата на 14 век, като до 1820 година популацията е напълно турско. Тогава се обособяват първите български махали, след заселването на фамилии на бойци от Сливенско, взели участие в една от първите руско-турски войни.
В началото на предишния век в селото е имало пощенска станция и 12 кръчми, в които постоянно се е отбивал Йордан Йовков, с цел да беседва с локалните хора. По данни от 1905 година над 50% от тях са били образовани – един извънредно висок % за България по това време. През 1939 година е регистриран връх в популацията в историята на селото - 1360 поданици.
На идната година Южна Добруджа чества връщането си към родината, само че над Краище надвисва сериозна заплаха – сходна на тази в Берлин две десетилетия по-късно. Границата е щяла да раздели селото на две и да остави от двете й страни фамилии, родственици и другари, съобщи Георги Балабанов.
Според легендата, на богато отрупана маса се водят договаряния сред локалното население и румънската делегация, която е призната с топло гостолюбие и обилно нагостена – всеки се включва с всичко най-вкусно, което може да подготви, изясни краеведът. И след цяла нощ ястие, пиянство и увещание (включително и от най-красивите девойки), че не е редно хората да бъдат разделяни, резултатът е налице – на сутринта румънците начертават границата с България на към 150 метра от селото.
То носи името Краище от 1942 година, когато е заменено турското Индже Хайдер (разговорно наричано и Хайдар Енижда). Кръстено е по този начин, тъй като се намира в края на България.
Като дете селото имаше над 500 поданици, спомня си роденият през 1947 година Георги Балабанов. Началото на обезлюдяването е сложено още през 1959 година със закриването на локалното Трудово-кооперативно земеделско стопанство, което е било обединено с това в Красен, означи Георги Балабанов.
Това редуциране на работните места, в комбиниране с отдалечеността от градовете и инфраструктурата, кара доста хора да се изселят още през 60-те години на предишния век.
И въпреки всичко въпреки и да не са регистрирани като непрекъснати поданици, съвсем целогодишно в селото в този момент живеят локален арендатор, който обработва земи към Краище и семейство британци – мъж и жена от Англия, чиито добре поддържани домове внезапно контрастират с апокалиптичната картина в прилежащите парцели.
Само допреди половин век стотици домове са били цялостни с живот, улиците – с хора, учебното заведение – с възпитаници, само че през днешния ден е призрачно пусто и безшумно, а накъдето и да погледнеш, се виждат единствено разрушени къщи и буренясали дворове.
Краище се избави от тежка орис още през 1940 година, когато в началото границата сред България и Румъния е трябвало да минава през селото и да раздели фамилии, означи в изявление за медийна група „ Добруджа “ Георги Балабанов.
Той е роден и израснал в селото, а през 2015 година разказва историята му в книга. По това време в Краище са живеели последните локални поданици, решили да изживеят до край живота си в родното село, само че през днешния ден в графата против население е записана нула.
Историята на Краище датира от средата на 14 век, като до 1820 година популацията е напълно турско. Тогава се обособяват първите български махали, след заселването на фамилии на бойци от Сливенско, взели участие в една от първите руско-турски войни.
В началото на предишния век в селото е имало пощенска станция и 12 кръчми, в които постоянно се е отбивал Йордан Йовков, с цел да беседва с локалните хора. По данни от 1905 година над 50% от тях са били образовани – един извънредно висок % за България по това време. През 1939 година е регистриран връх в популацията в историята на селото - 1360 поданици.
На идната година Южна Добруджа чества връщането си към родината, само че над Краище надвисва сериозна заплаха – сходна на тази в Берлин две десетилетия по-късно. Границата е щяла да раздели селото на две и да остави от двете й страни фамилии, родственици и другари, съобщи Георги Балабанов.
Според легендата, на богато отрупана маса се водят договаряния сред локалното население и румънската делегация, която е призната с топло гостолюбие и обилно нагостена – всеки се включва с всичко най-вкусно, което може да подготви, изясни краеведът. И след цяла нощ ястие, пиянство и увещание (включително и от най-красивите девойки), че не е редно хората да бъдат разделяни, резултатът е налице – на сутринта румънците начертават границата с България на към 150 метра от селото.
То носи името Краище от 1942 година, когато е заменено турското Индже Хайдер (разговорно наричано и Хайдар Енижда). Кръстено е по този начин, тъй като се намира в края на България.
Като дете селото имаше над 500 поданици, спомня си роденият през 1947 година Георги Балабанов. Началото на обезлюдяването е сложено още през 1959 година със закриването на локалното Трудово-кооперативно земеделско стопанство, което е било обединено с това в Красен, означи Георги Балабанов.
Това редуциране на работните места, в комбиниране с отдалечеността от градовете и инфраструктурата, кара доста хора да се изселят още през 60-те години на предишния век.
И въпреки всичко въпреки и да не са регистрирани като непрекъснати поданици, съвсем целогодишно в селото в този момент живеят локален арендатор, който обработва земи към Краище и семейство британци – мъж и жена от Англия, чиито добре поддържани домове внезапно контрастират с апокалиптичната картина в прилежащите парцели.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ