Красивото лице не може да компенсира липсата на доброта - ДЖОУЗЕФ АДИСЪН
Доброто постоянно ще компенсира неналичието на хубост у някого. Но хубостта не може да компенсира неналичието на добрина.
Мълчанието от време на време е по-многозначително и възвишено, даже и от най-благородното и най-изразително сладкодумство, и в доста случаи засвидетелства за висок разсъдък.
По гробовете, надгробните плочи и епитафиите може да се съди една нация, за нейното незнание или достойнство.
Нищо не одобряват хората с такова омерзение, както препоръките.
Биха изчезнали половината премеждия на човечеството, в случай че хората стартират да се управляват в своя живот от взаимното съчувствие, благожелателност и обич.
За благополучие би трябвало да извършите нещо, да обичате нещо и да вярвате в нещо.
Милосърдие – това е добродетел на сърцето. Милостинята и подаянието – единствено проявяване, а не същността на тези добродетели.
Най-важното и най-трудното за мощния дух – да умее да се управлява: езерото умерено стои в долината, само че с цел да да се задържи му е нужна гора.
Нескромният човек неведнъж е по-опасен, от злия, тъй като последния атакува единствено враговете си, до момента в който първия предизвиква вреди на и своите врагове, и на своите другари.
Гордостта произлиза от незадоволителните размисли и непознаване на самия себе си.
Човек се отличава от всички други създания със способността си да се смее.
Смисълът на същинската дружба е в това, че насладата се удвоява, а страданието се дели на половина.
Без неизменност не може да има нито обич, нито дружба, нито добродетел.
Мъжете, които се отнасят към дамите с най-голямо почитание, рядко се радват на огромен триумф с тях.
Най-необузданите пристрастености за всички живи същества – похотта и глада, първата, породена от непрекъснатото предпочитание да се възпроизвежда личните си тип, а втората – за самозапазване.
Колкото е по-добър човек, толкоз по-мек и благосклонен е към минусите на другите.
С помощта на физически извършения и умереност огромна част от хората могат да минат без медицина.
Джоузеф Адисън е британски публицист и политик. Името му нормално се свързва с това на неговия дълготраен другар Ричард Стийл , дружно с който основават авторитетния вестник „ Спектейтър “ („ The Spectator “).
