Талантът на хората движи развитието на високите технологии
Доброслав Димитров е изпълнителен шеф и съосновател на компанията за онлайн игри „ Империя онлайн “, той е ръководител на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и на УС на Българската работодателска асоциация „ Иновативни технологии “ (БРАИТ). Разговаряме с него по тематиката " Пренареждане на ИТ промишлеността ".
През 2022 софтуерният бизнес у нас реализира растеж от над 25%, през предходната година растежът не спря, а просто позабави скорост и бе на половина. Секторът е главно експортно насочен и както в него към този момент се майтапят, кихнат ли на Запад, тук някой се разболява. Но IT промишлеността не е болна и не е в ступор, а е в миг на отрезвяване и преосмисляне след гигантското ускоряване, провокирано от събитията по време на пандемията. Компаниите в тази област на активност са пазарно насочени и пазарът е този, който движи развиването и косвено дирижира процесите.
Нормализиране на ситуацията - по този начин най-кратко ще дефинира протичащото се в полето на осведомителните технологии, въпреки някои да го намират за изключително. Досега е било изключително и би трябвало да си дадем сметка какъв брой изключителни неща се случиха в последните 3-4 години. Пандемията затвори хората у дома и внезапно се наложи да се премине към всеобща цифровизация. Това докара до големи инвестиции във всевъзможни принадлежности, които да са от изгода. Компаниите се наложи да трансформират процесите си в посока повече цифровизация. Всичко това способства за голямото търсене на IT услуги отвън нормата. След това пристигна войната в Украйна, която извади от пазара на труда колосално количество инженери от нашата специалност.
Промяната в макрорамката
на световния бизнес сътвори внезапен скок във всички аспекти на IT сферата. В последните 15 години парите безусловно бяха безвъзмезден запас при нулевите или негативните лихви в създалия се стопански парадокс. Това породи голям брой неустойчиви бизнес практики, които разрешиха екипите да се уголемяват до безспир, без даже да я има концепцията по какъв начин те ще основават добавена стойност. Мантрата беше „ Разширявай се, след това ще забележим “. Така се стигна до огромния взрив в търсенето на IT услугите. Технологичната гражданска война, която се случи, в този момент кара голям брой екипи да се опитат да бъдат оптимално ефикасни и това води до нормализация.
Българският IT бизнес
постоянно е работил мъдро. Ние не сме имали достъп до такива евтини и напряко безвъзмездни пари. Българските компании са градили модели на резистентност, които стопански да са издържани. Това значи, че в сегашната обстановка не се постанова да вършат кой знае какви внезапни преструктурирания и усъвършенстване на състава. Това не значи, че няма усложнения, защото нашите контрагенти имат компликации – ние работим главно за експорт и 90% от продукцията ни е ориентирана натам. Това не важи за представителствата на огромните задгранични компании у нас, тъй като те имат световна политика, която рефлектира на всички места в офисите им по света. Всичко това поражда изстудяване на пазара, само че не и рецесия. Индустрията продължава да пораства, само че към този момент не с колосалните темпове, с които се случваше в последните 3-4 години.
Заплащането на IT експертите
няма да намалее, към този момент обаче такива експерти може по-лесно да се намерят. Преди даже не можеше да се мери какъв брой огромен беше дефицитът. Със заплащането, което средностатистическият IT експерт получава в България, той може да си разреши по-висок стандарт на живот от неговите сътрудници в Германия и Англия, което е реалност от 5-6 години насам. В това съпоставяне предходната година изпреварихме и Съединени американски щати и то стана с помощта на обстоятелството, че българският IT бранш е световен. Ако не сме на международно равнище, ние просто не можем да съществуваме като промишленост. Причините за тази висока конкурентност се коренят и в това, че имаме положителни обичаи в образованието по математика.
Софтуерната промишлеността е пораснала с рекорден брой от близо 8 500 души през 2023 година и към този момент наброява над 58 хиляди индивида.
Индустрията продължава да пораства
само че всичко е по- деликатно и с доста по-премерена крачка. Ръст от 12% при 2% за цялата стопанска система е шест пъти повече. Отмина обаче времето, когато се наемаха хора, преди да се разбере, че те не имат нужните умения. Ако някой има планове да се уголемява, в този момент е моментът да го направи и далновидните компании ще приложат подобен метод, откакто от средата на предходната година се следи заледяване на наеманията на хора. Убеден съм, че когато след година потрябват повече експерти, те отново няма да са разполагаем.
Интересът към IT академиите остава висок. В момента тези, които приключват такива специалности, по-трудно намират работа, само че няма да е все по този начин. На всички, които разясняват ехидно по какъв начин IT балонът се е спукал, ще им кажа, че бъдещето е софтуерно и в центъра на технологиите постоянно е индивидът. Изкуственият разсъдък има все по-голяма роля, само че той не замества хората. Всеки би трябвало да влага в себе си, да се построява и надгражда. Ако си неподвижен и не искаш да се развиваш, ще станеш непотребен. Но това не е тъй като се е „ счупила “ промишлеността, а тъй като не си се приспособил към новата действителност.
Необходимостта от можене и от предпочитание излиза на напред във времето. В IT действителността фразата
учене през целия живот
не е факсимиле, а е непрекъснато положение. Ще има работа за този, който непрекъснато усилва своето можене. Ако някой „ се умножи “ по изкуствения разсъдък по най-хубавия метод, той ще направи непотребен различен, който не е съумял да направи това. Адаптивните ще изместят неадаптивните. Ако хората не станат софтуерни хора, без значение от специалността им, ще са мощно неконкурентни. Бъдещето принадлежи на можещите и мислещите, отдадени на това, което вършат.
В образованието би трябвало скоростно акцентът да се измести от фактологията към сериозното мислене на децата. Никой не може да каже кои тъкмо ще са специалностите на бъдещето, само че неотменимо е единствено едно – който умее да мисли, да учи и да се приспособява, той ще е подготвен за каквото и бъдеще да пристигна. В момента нямаме проблем с информацията, а с прекомерно многото информация, от която би трябвало да извлечем това, което ни е нужно. България може да е една от трите страни в Европа, които употребяват изкуствен интелект в преподаването. Заедно с това по сходство на математическите гимназии би трябвало да развиваме
мрежа от софтуерни учебни заведения
Те ще са центрове за развиване на мозъците, които ще основават софтуерното бъдеще. Около тях ще се гради новата промишленост. Без можещи хора технологиите няма по какъв начин да са в развиване. Изкуственият разсъдък е множител, само че би трябвало да има какво да умножаваме.
За да я има България като разпознаваема дестинация на световната софтуерна карта и отсега нататък, е необходим гений. Това значи обучение, преквалификация и привличане на хора от трети страни, които да припознаят нашата страна като положително място за кариера, семейство, живот. Нужна е работеща система за издаване на „ Синя карта “, а администрацията не схваща, че това е от основно значение. Средата за правене на бизнес също е значима. Не бива да наказваме IT експертите с висок оптимален застрахователен приход. Не бива да слагаме световен налог от 15% на световните компании, тъй като точно софтуерната промишленост попада в този обхват. Агенцията за вложения би трябвало да стане Българска организация за вложения и гений, тъй като за развиването на високите технологии най-важното нещо са хора с техните познания и умения.
През 2022 софтуерният бизнес у нас реализира растеж от над 25%, през предходната година растежът не спря, а просто позабави скорост и бе на половина. Секторът е главно експортно насочен и както в него към този момент се майтапят, кихнат ли на Запад, тук някой се разболява. Но IT промишлеността не е болна и не е в ступор, а е в миг на отрезвяване и преосмисляне след гигантското ускоряване, провокирано от събитията по време на пандемията. Компаниите в тази област на активност са пазарно насочени и пазарът е този, който движи развиването и косвено дирижира процесите.
Нормализиране на ситуацията - по този начин най-кратко ще дефинира протичащото се в полето на осведомителните технологии, въпреки някои да го намират за изключително. Досега е било изключително и би трябвало да си дадем сметка какъв брой изключителни неща се случиха в последните 3-4 години. Пандемията затвори хората у дома и внезапно се наложи да се премине към всеобща цифровизация. Това докара до големи инвестиции във всевъзможни принадлежности, които да са от изгода. Компаниите се наложи да трансформират процесите си в посока повече цифровизация. Всичко това способства за голямото търсене на IT услуги отвън нормата. След това пристигна войната в Украйна, която извади от пазара на труда колосално количество инженери от нашата специалност.
Промяната в макрорамката
на световния бизнес сътвори внезапен скок във всички аспекти на IT сферата. В последните 15 години парите безусловно бяха безвъзмезден запас при нулевите или негативните лихви в създалия се стопански парадокс. Това породи голям брой неустойчиви бизнес практики, които разрешиха екипите да се уголемяват до безспир, без даже да я има концепцията по какъв начин те ще основават добавена стойност. Мантрата беше „ Разширявай се, след това ще забележим “. Така се стигна до огромния взрив в търсенето на IT услугите. Технологичната гражданска война, която се случи, в този момент кара голям брой екипи да се опитат да бъдат оптимално ефикасни и това води до нормализация.
Българският IT бизнес
постоянно е работил мъдро. Ние не сме имали достъп до такива евтини и напряко безвъзмездни пари. Българските компании са градили модели на резистентност, които стопански да са издържани. Това значи, че в сегашната обстановка не се постанова да вършат кой знае какви внезапни преструктурирания и усъвършенстване на състава. Това не значи, че няма усложнения, защото нашите контрагенти имат компликации – ние работим главно за експорт и 90% от продукцията ни е ориентирана натам. Това не важи за представителствата на огромните задгранични компании у нас, тъй като те имат световна политика, която рефлектира на всички места в офисите им по света. Всичко това поражда изстудяване на пазара, само че не и рецесия. Индустрията продължава да пораства, само че към този момент не с колосалните темпове, с които се случваше в последните 3-4 години.
Заплащането на IT експертите
няма да намалее, към този момент обаче такива експерти може по-лесно да се намерят. Преди даже не можеше да се мери какъв брой огромен беше дефицитът. Със заплащането, което средностатистическият IT експерт получава в България, той може да си разреши по-висок стандарт на живот от неговите сътрудници в Германия и Англия, което е реалност от 5-6 години насам. В това съпоставяне предходната година изпреварихме и Съединени американски щати и то стана с помощта на обстоятелството, че българският IT бранш е световен. Ако не сме на международно равнище, ние просто не можем да съществуваме като промишленост. Причините за тази висока конкурентност се коренят и в това, че имаме положителни обичаи в образованието по математика.
Софтуерната промишлеността е пораснала с рекорден брой от близо 8 500 души през 2023 година и към този момент наброява над 58 хиляди индивида.
Индустрията продължава да пораства
само че всичко е по- деликатно и с доста по-премерена крачка. Ръст от 12% при 2% за цялата стопанска система е шест пъти повече. Отмина обаче времето, когато се наемаха хора, преди да се разбере, че те не имат нужните умения. Ако някой има планове да се уголемява, в този момент е моментът да го направи и далновидните компании ще приложат подобен метод, откакто от средата на предходната година се следи заледяване на наеманията на хора. Убеден съм, че когато след година потрябват повече експерти, те отново няма да са разполагаем.
Интересът към IT академиите остава висок. В момента тези, които приключват такива специалности, по-трудно намират работа, само че няма да е все по този начин. На всички, които разясняват ехидно по какъв начин IT балонът се е спукал, ще им кажа, че бъдещето е софтуерно и в центъра на технологиите постоянно е индивидът. Изкуственият разсъдък има все по-голяма роля, само че той не замества хората. Всеки би трябвало да влага в себе си, да се построява и надгражда. Ако си неподвижен и не искаш да се развиваш, ще станеш непотребен. Но това не е тъй като се е „ счупила “ промишлеността, а тъй като не си се приспособил към новата действителност.
Необходимостта от можене и от предпочитание излиза на напред във времето. В IT действителността фразата
учене през целия живот
не е факсимиле, а е непрекъснато положение. Ще има работа за този, който непрекъснато усилва своето можене. Ако някой „ се умножи “ по изкуствения разсъдък по най-хубавия метод, той ще направи непотребен различен, който не е съумял да направи това. Адаптивните ще изместят неадаптивните. Ако хората не станат софтуерни хора, без значение от специалността им, ще са мощно неконкурентни. Бъдещето принадлежи на можещите и мислещите, отдадени на това, което вършат.
В образованието би трябвало скоростно акцентът да се измести от фактологията към сериозното мислене на децата. Никой не може да каже кои тъкмо ще са специалностите на бъдещето, само че неотменимо е единствено едно – който умее да мисли, да учи и да се приспособява, той ще е подготвен за каквото и бъдеще да пристигна. В момента нямаме проблем с информацията, а с прекомерно многото информация, от която би трябвало да извлечем това, което ни е нужно. България може да е една от трите страни в Европа, които употребяват изкуствен интелект в преподаването. Заедно с това по сходство на математическите гимназии би трябвало да развиваме
мрежа от софтуерни учебни заведения
Те ще са центрове за развиване на мозъците, които ще основават софтуерното бъдеще. Около тях ще се гради новата промишленост. Без можещи хора технологиите няма по какъв начин да са в развиване. Изкуственият разсъдък е множител, само че би трябвало да има какво да умножаваме.
За да я има България като разпознаваема дестинация на световната софтуерна карта и отсега нататък, е необходим гений. Това значи обучение, преквалификация и привличане на хора от трети страни, които да припознаят нашата страна като положително място за кариера, семейство, живот. Нужна е работеща система за издаване на „ Синя карта “, а администрацията не схваща, че това е от основно значение. Средата за правене на бизнес също е значима. Не бива да наказваме IT експертите с висок оптимален застрахователен приход. Не бива да слагаме световен налог от 15% на световните компании, тъй като точно софтуерната промишленост попада в този обхват. Агенцията за вложения би трябвало да стане Българска организация за вложения и гений, тъй като за развиването на високите технологии най-важното нещо са хора с техните познания и умения.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ