Сила или доверие - отговорът е в руската война срещу Украйна
Добромир Гюлев
Има доста метафизичен, исторически и политически разлики сред света на Русия и останалия свят. Ако питате съветския велможа мъдрец Александър Дугин светът е разграничен на „ морски народи “ и „ наземни народи “, като на Русия по право се поставя да ръководи всичко, тъй като е наследница на Рим, изконният държател на земята. Тази леко притоплена концепция не е негова, а е „ заемка “ от немските философи от навечерието на Втората Световна Война (като Хаусхофер примерно)... В последните два-три дни четем едни възторжени публикации за това по какъв начин още веднъж „ Путин всех переиграл “. Как щял да си го върне на света за глобите като разрешал на съветските длъжници да се разплащат с кредиторите си в рубли. Как щял да национализира McDonalds, Apple и IBM задето посмели да се отдръпват от Русия в отговор на „ специфичната военна интервенция “ в Украйна (която в действителност не е страна, тъй като изпуснала периода, с цел да си подаде молбата в три екземпляра до Организация на обединените нации и в този момент нямала публични граници) и така нататък
Силен хор български последователи на „ последния император “ потриват предостатъчно ръце и споделят с гневна скорост... А аз друго си мисля... Разликата сред Русия и всички останали не е в това дали морски или сухоземни хора я обитават... Разликата е в това какъв е циментът, който споява обществото. В Русия тази заварка постоянно е била
силата
Така са проведени държавните й институции, и просветителните, и културните. Казвам го по този начин самоуверено, не тъй като съм огромен експерт по Русия, а тъй като по този модел бяха проведени и българските институции до 1989 година А тях познавам задоволително добре... Пример – самостоятелна правосъдна власт в Русия няма. Който е чел Александър Солженицин знае това. И 10 живота да пребивавам няма да мога да го обясня по-добре от него. Все отново, с две думи - правосъдните каузи в Русия са драматизирани постановки, които служат, с цел да формализират решението, взето от
този, който сега държи тоягата
Така е било през цялата история на съветската държавност, та и до през днешния ден. Руската прокуратура (по която за жалост е моделирана и българската) е структурирана по метода, по който се структурират проведени незаконни групи. Има един „ капо “, който назначава под себе си лейтенанти, а той самият дава отговор само пред най-силния човек в страната, играейки ролята на негово куче-пазач. Прокуратурата е една щпицкоманда, която „ удря “ който е нужно. Така е било в царска Русия, по този начин е било в Съюз на съветските социалистически републики, по този начин е и в този момент в Руската Федерация. За жал и по това България наподобява на Русия. Дано най-малко да не е още за дълго... Всяка област от публичния живот е ръководена от някаква държавна конструкция от сорта на „ Съюз на Съветските Писатели “, чиято единствена цел е да организира директния надзор на страната (партията) над въпросната област от живота на хората... Няма какво да се разгръщам допълнително елементи. Всеки над 35 години до болежка знае защо приказвам... Що се отнася до останалата част от света, с дребни изключения, там публичната заварка е
доверието
То стои в центъра на финансовата система (кредит = доверие), правото (базирано на прецеденти – т.е. доверяваш се на преценката на съдията преди теб), в политическата система (избори = гласоподаване на доверие), науката (система на акредитация, основана на брой цитирания от колегите) и така нататък В свободния свят жителите имат доверие в страната си и тя има доверие в тях. В Русия страната и поданиците са от двете страни на една непрекъсната гореща фронтова линия. Отделни човеци минават ту от едната, ту от другата страна, само че фронтът си остава... От политическа позиция, в Русия няма страна – такава, каквато я познаваме в останалия свят. Има кръг на мощните и една безлична маса жители. Когато погледнем през тази призма е по-лесно да разберем за какво съветските владетели, включително „ последния император “ не могат да проумеят концепцията за спонтанни митинги или пък за демократично определено ръководство. Не могат да осмислят обособените жители като детайли на обществото. Когато всичко в света ти е основано единствено и само на силата, тогава зад всяко непринудено събитие, стартирало изпод нагоре, виждаш някой „ мощен “, който дърпа конците... Grassroots movement е логичен нонсенс в съветския свят... Само дребен образец в поддръжка на тезата ми – съветските военни гробища в Германия са единствените, в които бойците са погребвани в всеобщи гробове. Понякога по 5000 тела в един гроб... Друг път по 40 хиляди... Това е прегледен образец за отношението на съветските (съветските) ръководители към милионите им жители, които с животите си са платили за успеха над Нацистка Германия.
За контрастност, цивилизованите страни, включително и България, си прибират телата на починалите вкъщи и ги погребват с почести. Всеки в отеделен ковчег и на самолета... Дори от другия завършек на света... Спомнете си Кербала. Това е по този начин, тъй като живота на индивида за нас значи всичко. В Русия не коства нищо. Отделният човек има смисъл и стойност единствено като част от планината от тела, с която да затрупаш врага си в името на успеха.
В умозаключение ще се върна на изплащането на заеми в рубли и национализацията на магазините на Apple и заводите на IBM
… Без доверието на света около теб си жертван да живееш в изолираност
Ако си взел заем в долари и искаш да го върнеш в рубли, тъй като имаш „ силата “ да приемеш подобен закон в личното си село, ти в действителност не изплащаш заема си. Кредиторът ти го отписва и те поставя в графата – на този повече в никакъв случай пари на заем! Ако за целия свят си във в действителност банкрут няма никакво значение какъв брой „ банкноти от Монополи “ държиш в джобовете си. Извън играта те са просто хартийки, които никой не желае... Трябва някой да ти се довери, че ще спазваш разпоредбите с цел да одобри твоите „ хартийки от Монополи “ в подмяна на своите артикули... Световната финансова и икономическа система се крепят на доверие! От зората на цивилизацията. Дори от преди парите... Ако национализираш магазините на Apple ще имаш купчина тухли и керемиди. Без айфоните в тях са безполезни... Ако национализираш фабрика за микрочипове на IBM ще имаш едно хале и една поточна линия, които ще си останат вечно в 2022... Ще произвеждаш чипове от настоящето потомство до момента в който поточните линии не остареят, не ръждясат и не спрат. През това време останалия свят ще е минал на квантови компютри, а твоите чипове ще са ефикасни колкото би бил ефикасен Правец 8Д през 2022... Ако национализираш дяловете на BP и Shell в смесените сдружения за рандеман на нефт няма да получиш нищо... Тези дялове са без стойност, в случай че го няма финансирането и развойната активност на тези петролни колоси... Ще помпиш нефт и газ от създадените досега залежи до момента в който се изчерпят. Нови няма да можеш да развиеш самичък. Ако можеше, нямаше да имаш потребност от BP и Shell и преди този момент... А откакто един път си „ национализирал “ тези активи мислиш ли, че в миналото повече тези компании ще желаят да вършат бизнес с теб? И в случай че да - на каква цена?
Колкото и комплициран да наподобява на моменти светът, хората сме едни просто устроени обществени животни... За да оцелеем се нуждаем от въздух, вода, храна и общественост... Със мощ можеш да си набавиш първите три. Последното – в никакъв случай!
Има доста метафизичен, исторически и политически разлики сред света на Русия и останалия свят. Ако питате съветския велможа мъдрец Александър Дугин светът е разграничен на „ морски народи “ и „ наземни народи “, като на Русия по право се поставя да ръководи всичко, тъй като е наследница на Рим, изконният държател на земята. Тази леко притоплена концепция не е негова, а е „ заемка “ от немските философи от навечерието на Втората Световна Война (като Хаусхофер примерно)... В последните два-три дни четем едни възторжени публикации за това по какъв начин още веднъж „ Путин всех переиграл “. Как щял да си го върне на света за глобите като разрешал на съветските длъжници да се разплащат с кредиторите си в рубли. Как щял да национализира McDonalds, Apple и IBM задето посмели да се отдръпват от Русия в отговор на „ специфичната военна интервенция “ в Украйна (която в действителност не е страна, тъй като изпуснала периода, с цел да си подаде молбата в три екземпляра до Организация на обединените нации и в този момент нямала публични граници) и така нататък
Силен хор български последователи на „ последния император “ потриват предостатъчно ръце и споделят с гневна скорост... А аз друго си мисля... Разликата сред Русия и всички останали не е в това дали морски или сухоземни хора я обитават... Разликата е в това какъв е циментът, който споява обществото. В Русия тази заварка постоянно е била
силата
Така са проведени държавните й институции, и просветителните, и културните. Казвам го по този начин самоуверено, не тъй като съм огромен експерт по Русия, а тъй като по този модел бяха проведени и българските институции до 1989 година А тях познавам задоволително добре... Пример – самостоятелна правосъдна власт в Русия няма. Който е чел Александър Солженицин знае това. И 10 живота да пребивавам няма да мога да го обясня по-добре от него. Все отново, с две думи - правосъдните каузи в Русия са драматизирани постановки, които служат, с цел да формализират решението, взето от
този, който сега държи тоягата
Така е било през цялата история на съветската държавност, та и до през днешния ден. Руската прокуратура (по която за жалост е моделирана и българската) е структурирана по метода, по който се структурират проведени незаконни групи. Има един „ капо “, който назначава под себе си лейтенанти, а той самият дава отговор само пред най-силния човек в страната, играейки ролята на негово куче-пазач. Прокуратурата е една щпицкоманда, която „ удря “ който е нужно. Така е било в царска Русия, по този начин е било в Съюз на съветските социалистически републики, по този начин е и в този момент в Руската Федерация. За жал и по това България наподобява на Русия. Дано най-малко да не е още за дълго... Всяка област от публичния живот е ръководена от някаква държавна конструкция от сорта на „ Съюз на Съветските Писатели “, чиято единствена цел е да организира директния надзор на страната (партията) над въпросната област от живота на хората... Няма какво да се разгръщам допълнително елементи. Всеки над 35 години до болежка знае защо приказвам... Що се отнася до останалата част от света, с дребни изключения, там публичната заварка е
доверието
То стои в центъра на финансовата система (кредит = доверие), правото (базирано на прецеденти – т.е. доверяваш се на преценката на съдията преди теб), в политическата система (избори = гласоподаване на доверие), науката (система на акредитация, основана на брой цитирания от колегите) и така нататък В свободния свят жителите имат доверие в страната си и тя има доверие в тях. В Русия страната и поданиците са от двете страни на една непрекъсната гореща фронтова линия. Отделни човеци минават ту от едната, ту от другата страна, само че фронтът си остава... От политическа позиция, в Русия няма страна – такава, каквато я познаваме в останалия свят. Има кръг на мощните и една безлична маса жители. Когато погледнем през тази призма е по-лесно да разберем за какво съветските владетели, включително „ последния император “ не могат да проумеят концепцията за спонтанни митинги или пък за демократично определено ръководство. Не могат да осмислят обособените жители като детайли на обществото. Когато всичко в света ти е основано единствено и само на силата, тогава зад всяко непринудено събитие, стартирало изпод нагоре, виждаш някой „ мощен “, който дърпа конците... Grassroots movement е логичен нонсенс в съветския свят... Само дребен образец в поддръжка на тезата ми – съветските военни гробища в Германия са единствените, в които бойците са погребвани в всеобщи гробове. Понякога по 5000 тела в един гроб... Друг път по 40 хиляди... Това е прегледен образец за отношението на съветските (съветските) ръководители към милионите им жители, които с животите си са платили за успеха над Нацистка Германия.
За контрастност, цивилизованите страни, включително и България, си прибират телата на починалите вкъщи и ги погребват с почести. Всеки в отеделен ковчег и на самолета... Дори от другия завършек на света... Спомнете си Кербала. Това е по този начин, тъй като живота на индивида за нас значи всичко. В Русия не коства нищо. Отделният човек има смисъл и стойност единствено като част от планината от тела, с която да затрупаш врага си в името на успеха.
В умозаключение ще се върна на изплащането на заеми в рубли и национализацията на магазините на Apple и заводите на IBM
… Без доверието на света около теб си жертван да живееш в изолираност
Ако си взел заем в долари и искаш да го върнеш в рубли, тъй като имаш „ силата “ да приемеш подобен закон в личното си село, ти в действителност не изплащаш заема си. Кредиторът ти го отписва и те поставя в графата – на този повече в никакъв случай пари на заем! Ако за целия свят си във в действителност банкрут няма никакво значение какъв брой „ банкноти от Монополи “ държиш в джобовете си. Извън играта те са просто хартийки, които никой не желае... Трябва някой да ти се довери, че ще спазваш разпоредбите с цел да одобри твоите „ хартийки от Монополи “ в подмяна на своите артикули... Световната финансова и икономическа система се крепят на доверие! От зората на цивилизацията. Дори от преди парите... Ако национализираш магазините на Apple ще имаш купчина тухли и керемиди. Без айфоните в тях са безполезни... Ако национализираш фабрика за микрочипове на IBM ще имаш едно хале и една поточна линия, които ще си останат вечно в 2022... Ще произвеждаш чипове от настоящето потомство до момента в който поточните линии не остареят, не ръждясат и не спрат. През това време останалия свят ще е минал на квантови компютри, а твоите чипове ще са ефикасни колкото би бил ефикасен Правец 8Д през 2022... Ако национализираш дяловете на BP и Shell в смесените сдружения за рандеман на нефт няма да получиш нищо... Тези дялове са без стойност, в случай че го няма финансирането и развойната активност на тези петролни колоси... Ще помпиш нефт и газ от създадените досега залежи до момента в който се изчерпят. Нови няма да можеш да развиеш самичък. Ако можеше, нямаше да имаш потребност от BP и Shell и преди този момент... А откакто един път си „ национализирал “ тези активи мислиш ли, че в миналото повече тези компании ще желаят да вършат бизнес с теб? И в случай че да - на каква цена?
Колкото и комплициран да наподобява на моменти светът, хората сме едни просто устроени обществени животни... За да оцелеем се нуждаем от въздух, вода, храна и общественост... Със мощ можеш да си набавиш първите три. Последното – в никакъв случай!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ