Писмо до един първолак |
Добро утро, млади приятелю!
Събуди ли се?
Какво, викаш, че не си спал от неспокойствие? Първи образователен ден!
Ами да, разбирам те. И аз доста се вълнувах. Знаеш ли по кое време беше това? Това беше толкоз от дълго време, че даже го няма в приказките, които си гледал в youtubе. Защото знам, че родителите ти, скъпи мой млади приятелю, са заети да работят и нямат време да ти четат приказки. Единственото време, което им остава употребяват, с цел да гледат турския сериал по малкия екран и вероятно да разхлабен под звуците на някоя ария на АзисТ...
Купиха ли ти всичко нужно за първия образователен ден, млади приятелю? Имаш ли си тетрадки, блокчета, цветни моливи, писалки?
А комплект маски, дезинфектанти и шлемове? Да, да, знам, че е необичайно да се носи маска в коридорите. Знам, че да тичаш с маска е невероятно, че даже е малко ужасно.
Казваш, че през вчерашния ден вашите са ходили на митинг против носенето на маски в учебно заведение. Знаеш ли, млади приятелю...
Ние, възрастните, откогато се помним имаме не лица, а маски. Всички до един. Ние в никакъв случай не демонстрираме същинското си лице никому. А се сърдим, когато някой реши да институционализира носенето на маски като мярка против един вирус...
Какво, боязън те е от тоя вирус? Не се опасявай, млади приятелю. Природата ни прати тоя вирус, с цел да разберем, че не сме по-велики от нея. И какъв брой необичайно - вирусът е безсърдечен към нас, възрастните. И е съвсем изцяло безвреден за вас, децата.
Защото природата, скъпи млади приятелю си знае работата. Тя праща своя яд в посоката, която си го заслужава. И това сме ние, доста умните възрастни.
Страх те е, че няма да има време за игри и че учението ще заеме цялото ти време? Споко! Бъди себе си, играй на воля и прави това, което ти харесва. У нас поговорката " който се учи-той ще сполучи " остана като монумент на едно наивно време, в което бяха заложени едни остарели добродетели.
Днес сполучват единствено хора, които не са учили. Сполуката носи странни имена - Гинка, Цецка, Цвета, Веско, Бойко, Ахмед, Делян, Валерката...
Повярвай ми, тези хора не са светила в региона си. В една естествена страна те не биха били даже в златната среда. Но у нас тези хора са на върха на хранителната верига.
Запомни добре имената им, млади приятелю. Запомни ги, тъй като препитанието на родителите ти зависи не от това какъв брой са положителни в работата си, а до каква степен устройват тези хора със странни имена.
Видя ли новите си учебници, млади приятелю? Какво, казваш, че мама ти е зачела нещо от учебника, само че ти нищо не си схванал?
Не се притеснявай. Учебниците от дълго време се пишат от хора, които даже сами не схващат това, което са написали. За това в трети клас ще имате 3 фрази за Златния век в учебника си. А в четвърти клас, на входното равнище ще имате 30 въпроса за същия Златен век.
И да, въпросите са Златни като Златния век. Защото, с цел да можете да покриете равнището, ще би трябвало да ходите на частни уроци, които родителите ви ще би трябвало да платят...
Има злато - има обучение.
Няма злато - няма обучение.
Златото - ах, златото... Винаги всичко се е въртяло към това пусто злато. От алхимиците, които търсеха философския камък та до политиците, които го откриха. И всичко, до което се допираха последните се превръщаше в злато. И доста необичайно, млади приятелю - колкото повече злато произвеждаха нашите мъдри ръководители, толкоз по-празни ставаха нашите джобове...
Дадоха ли ти джобни? Ще ти трябват. В учебно заведение има закуска, която надали ще искаш да опиташ. Например - кисела зелена ябълка и вафла от 17 стотинки. Обаче по какъв начин да ядеш киселата ябълка, когато би трябвало да си с маска? Как тъкмо да стане? За това се зареди с дребни монети и тичай до лафката. Там продават значими за растежа неща като Ред Бул, Сникърс, Прингълс и сходни витаминозни храни и питиета, богати на фибри и Омега 3 мастни киселини.
Видя ли към този момент госпожата, която ще ти преподава? Казваш, че не си я видял, тъй като е с маска и шлем. Няма и потребност да я виждаш, млади приятелю. Учителите дълго време бяха изцяло невидими за всички. Получаваха 600 лв. заплати и всички ги сочехме с пръст, обвинявайки ги за неуспеха на децата ни.
И учителите търпяха. Но един по един взеха да се пенсионират. И тогава страната внезапно се сети, че никой глупак няма да желае да е преподавател, до момента в който заплатата е по-ниска от тази на метачите на улицата. И подвигнаха парите. С малко, само че вечно, както споделяше един покемон от близкото минало.
Слушайте госпожата, млади приятелю. И не и късайте нервите. Тя е избрала да бъде с вас и да посее у вас семето на познанието. Пази това семенце. Поливай го, храни го и го поддържай живо. Това семенце ще покълне, ще даде плод и ти, млади приятелю, ще се превърнеш в интелигентен човек.
И да, не ти давам обещание да се чувстваш добре. Напротив - колкото по-умен ставаш, толкоз по-кофти ще се чувстваш. Но това е част от познанието. То, познанието, носи тъга. За това тъпанарите постоянно са в положително въодушевление. И политиците...
Скъпи приятелю, това май е всичко, което желая да ти кажа тази заран. През 1978 година и аз като теб станах. Взех китка, мама и тате плиснаха чаша вода и аз стъпих на нея и потеглих към Пето главно учебно заведение в квартал Могилата, град Кюстендил.
И започнах да изучавам. И знаеш ли?
Днес аз съм на 50 години. Но не преставам да изучавам.
И точно това ме държи жив.
Ще схвана, че от мен няма смисъл тогава, когато усетя, че към този момент не желая да изучавам.
А в този момент те оставям. И отивам да чествам своя 15 септември.
А ти не се притеснявай. Горе главата.
И знаеш ли! Вярвам в теб! Вярвам в теб доста повече, в сравнение с в себе си!
И те обичам! Ти, приятелю, ще имаш тежката задача да вземеш гумичката от твоята чанта. Да изличиш шибаното ми потомство, което прецака всичко, до което се докосна.
И да измислиш отначало света!
Аз ти имам вяра! И посвещавам бъдещето на тази страна в твоите дребни ръчички!
На добър час, млади приятелю! Сигурно няма да се забележим повече. И по-добре. Хич не ти би трябвало да ме гледаш.
Твой чичо Венци...
Събуди ли се?
Какво, викаш, че не си спал от неспокойствие? Първи образователен ден!
Ами да, разбирам те. И аз доста се вълнувах. Знаеш ли по кое време беше това? Това беше толкоз от дълго време, че даже го няма в приказките, които си гледал в youtubе. Защото знам, че родителите ти, скъпи мой млади приятелю, са заети да работят и нямат време да ти четат приказки. Единственото време, което им остава употребяват, с цел да гледат турския сериал по малкия екран и вероятно да разхлабен под звуците на някоя ария на АзисТ...
Купиха ли ти всичко нужно за първия образователен ден, млади приятелю? Имаш ли си тетрадки, блокчета, цветни моливи, писалки?
А комплект маски, дезинфектанти и шлемове? Да, да, знам, че е необичайно да се носи маска в коридорите. Знам, че да тичаш с маска е невероятно, че даже е малко ужасно.
Казваш, че през вчерашния ден вашите са ходили на митинг против носенето на маски в учебно заведение. Знаеш ли, млади приятелю...
Ние, възрастните, откогато се помним имаме не лица, а маски. Всички до един. Ние в никакъв случай не демонстрираме същинското си лице никому. А се сърдим, когато някой реши да институционализира носенето на маски като мярка против един вирус...
Какво, боязън те е от тоя вирус? Не се опасявай, млади приятелю. Природата ни прати тоя вирус, с цел да разберем, че не сме по-велики от нея. И какъв брой необичайно - вирусът е безсърдечен към нас, възрастните. И е съвсем изцяло безвреден за вас, децата.
Защото природата, скъпи млади приятелю си знае работата. Тя праща своя яд в посоката, която си го заслужава. И това сме ние, доста умните възрастни.
Страх те е, че няма да има време за игри и че учението ще заеме цялото ти време? Споко! Бъди себе си, играй на воля и прави това, което ти харесва. У нас поговорката " който се учи-той ще сполучи " остана като монумент на едно наивно време, в което бяха заложени едни остарели добродетели.
Днес сполучват единствено хора, които не са учили. Сполуката носи странни имена - Гинка, Цецка, Цвета, Веско, Бойко, Ахмед, Делян, Валерката...
Повярвай ми, тези хора не са светила в региона си. В една естествена страна те не биха били даже в златната среда. Но у нас тези хора са на върха на хранителната верига.
Запомни добре имената им, млади приятелю. Запомни ги, тъй като препитанието на родителите ти зависи не от това какъв брой са положителни в работата си, а до каква степен устройват тези хора със странни имена.
Видя ли новите си учебници, млади приятелю? Какво, казваш, че мама ти е зачела нещо от учебника, само че ти нищо не си схванал?
Не се притеснявай. Учебниците от дълго време се пишат от хора, които даже сами не схващат това, което са написали. За това в трети клас ще имате 3 фрази за Златния век в учебника си. А в четвърти клас, на входното равнище ще имате 30 въпроса за същия Златен век.
И да, въпросите са Златни като Златния век. Защото, с цел да можете да покриете равнището, ще би трябвало да ходите на частни уроци, които родителите ви ще би трябвало да платят...
Има злато - има обучение.
Няма злато - няма обучение.
Златото - ах, златото... Винаги всичко се е въртяло към това пусто злато. От алхимиците, които търсеха философския камък та до политиците, които го откриха. И всичко, до което се допираха последните се превръщаше в злато. И доста необичайно, млади приятелю - колкото повече злато произвеждаха нашите мъдри ръководители, толкоз по-празни ставаха нашите джобове...
Дадоха ли ти джобни? Ще ти трябват. В учебно заведение има закуска, която надали ще искаш да опиташ. Например - кисела зелена ябълка и вафла от 17 стотинки. Обаче по какъв начин да ядеш киселата ябълка, когато би трябвало да си с маска? Как тъкмо да стане? За това се зареди с дребни монети и тичай до лафката. Там продават значими за растежа неща като Ред Бул, Сникърс, Прингълс и сходни витаминозни храни и питиета, богати на фибри и Омега 3 мастни киселини.
Видя ли към този момент госпожата, която ще ти преподава? Казваш, че не си я видял, тъй като е с маска и шлем. Няма и потребност да я виждаш, млади приятелю. Учителите дълго време бяха изцяло невидими за всички. Получаваха 600 лв. заплати и всички ги сочехме с пръст, обвинявайки ги за неуспеха на децата ни.
И учителите търпяха. Но един по един взеха да се пенсионират. И тогава страната внезапно се сети, че никой глупак няма да желае да е преподавател, до момента в който заплатата е по-ниска от тази на метачите на улицата. И подвигнаха парите. С малко, само че вечно, както споделяше един покемон от близкото минало.
Слушайте госпожата, млади приятелю. И не и късайте нервите. Тя е избрала да бъде с вас и да посее у вас семето на познанието. Пази това семенце. Поливай го, храни го и го поддържай живо. Това семенце ще покълне, ще даде плод и ти, млади приятелю, ще се превърнеш в интелигентен човек.
И да, не ти давам обещание да се чувстваш добре. Напротив - колкото по-умен ставаш, толкоз по-кофти ще се чувстваш. Но това е част от познанието. То, познанието, носи тъга. За това тъпанарите постоянно са в положително въодушевление. И политиците...
Скъпи приятелю, това май е всичко, което желая да ти кажа тази заран. През 1978 година и аз като теб станах. Взех китка, мама и тате плиснаха чаша вода и аз стъпих на нея и потеглих към Пето главно учебно заведение в квартал Могилата, град Кюстендил.
И започнах да изучавам. И знаеш ли?
Днес аз съм на 50 години. Но не преставам да изучавам.
И точно това ме държи жив.
Ще схвана, че от мен няма смисъл тогава, когато усетя, че към този момент не желая да изучавам.
А в този момент те оставям. И отивам да чествам своя 15 септември.
А ти не се притеснявай. Горе главата.
И знаеш ли! Вярвам в теб! Вярвам в теб доста повече, в сравнение с в себе си!
И те обичам! Ти, приятелю, ще имаш тежката задача да вземеш гумичката от твоята чанта. Да изличиш шибаното ми потомство, което прецака всичко, до което се докосна.
И да измислиш отначало света!
Аз ти имам вяра! И посвещавам бъдещето на тази страна в твоите дребни ръчички!
На добър час, млади приятелю! Сигурно няма да се забележим повече. И по-добре. Хич не ти би трябвало да ме гледаш.
Твой чичо Венци...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ