Добрите оценки за действията на германското правителство в борбата срещу

Добрите оценки за дейностите на немското държавно управление в битката против ковид провокираха и дискусия за евентуален пети управнически мандат на канцлерката Ангела Меркел. Дори един от нейните критици - вътрешният министър Хорст Зеехофер от баварския ХСС - се включи в този спор с ласкави оценки за работата на канцлерката в рецесията с ковид.

В изявление за вестник " Билд ам Зонтаг " Зеехофер съобщи, че е " огромно благополучие в сходна обстановка да имаме такава канцлерка отпред на страната ". А единствено преди към две години Зеехофер беше декларирал в стеснен кръг от съпартийци:  " С тази жена повече не мога да работя ". Поводът тогава беше бежанската политика на Меркел.

Според настоящо социологическо изследване, ръководещият съюз ХДС/ХСС се радва на все по-голямо доверие измежду немските гласоподаватели: в случай че парламентарните избори бяха в този момент, ръководещите щяха да вземат 38 % от гласовете и биха могли да сформират ново държавно управление както със социалдемократите, по този начин и със Зелените. Този резултат се дължи не на последно място на положителния спешен мениджмънт на канцлерката Меркел, чиято известност се повиши в хода на рецесията с коронавируса.

През 2018 година Меркел се отдръпна от лидерското място в нейния ХДС и разгласи, че няма да се кандидатира за нов управнически мандат. Но теоретично пети мандат на Меркел би бил вероятен. Според конституцията на Германия, мандатът на канцлера завършва при гибел, при оставка, след градивен избор на съмнение, при неспособност да извършва служебните си отговорности или при избор на нов Бундестаг. Ангела Меркел е федерална канцлерка от ноември 2005 година, оповестява " Дойче Веле ".

По мотив полемиката за евентуален пети мандат на Меркел вестник " Ди Велт " разяснява, че никой не е незаместим. За Ангела Меркел това може и да е ласкава оценка, само че в случай че се отметне от решението си да се откаже от нов мандат, това може да подкопае доверието в нея, написа изданието и прибавя, че един подобен процес на нещата би могъл да приключи по същия незнаен метод като петата кандидатура на Хелмут Кол за канцлерския пост. През 1998 година тогавашният канцлер на Германия реши, че поради въвеждането на еврото е надали не незаместим и по тази причина би трябвало да остане на канцлерския пост. Но сметката му не излезе, напомня изданието.