Добре знам как възникна ГЕРБ. Наблюдавах скептично как това се

" Добре знам по какъв начин породи ГЕРБ. Наблюдавах скептично по какъв начин това се случи с немска помощ ", споделя Гудрун Щайнакер, някогашна зам.-посланичка на Германия в София. " Не разбрах за какво заложиха на Борисов. Той беше противоречива фигура. "

Гудрун Щайнакер, някогашна зам.-посланичка на Германия в България

Госпожо Щайнакер, на 12 ноември се открива Седмият германо-български исторически симпозиум, в който участвате и Вие. Симпозиумът е озаглавен " Двойното социалистическо минало в България и в Германска демократична република ". От рухването на Берлинската стена и на в България изминаха тъкмо 33 години: дали е належащо към момента да се занимаваме с предишното на " действителния социализъм "?

Гудрун Щайнакер: Боя се, че да. И по този начин ще бъде още известно време. Защото сегашната политическа обстановка в Европа, и изключително войната в Украйна, са резултат в това число и от случилото се през тези десетилетия  " социализъм " в Съветския съюз и Източна Европа. Това тежко визира и, най-много поради въпроса за отношението към тази война - като имаме поради огромната непосредственост с Русия, с съветския език и просвета. Но също по този начин и поради извънредно с управляващите в Съюз на съветските социалистически републики.
Редакцията предлага
А по какъв начин тъкмо това минало хвърля сянка върху днешното развиване на България? Като казвате " тесни връзки ", Вие имате поради както политическите, по този начин и икономическите, пък и взаимоотношението на тайните служби, на българската Държавна сигурност с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и с ГРУ - така ли?

Гудрун Щайнакер:  Да, тъй като тези връзки не изчезнаха след краха на комунизма. Става дума за връзки, които значително действат на персонално, междучовешко ниво. Когато работех в Германското посолство в София, ние организирахме едно изследване, което сподели, че доста от така наречените " олигарси ", от най-богатите българи, в действителност идват от редовете на тайните служби.

Можете ли да посочите и съответни имена?

Гудрун Щайнакер: Да се показват имена постоянно е малко рисково. Но въпреки всичко. Доколкото аз знам, от тайните служби произлиза Васил Божков, който дълго време беше считан за най-богатия българин. Благонадеждна е и информацията, че шефът на най-голямата фармацевтична компания, един безспорно доста кадърен предприемач, също има корени в тайните служби.

Независимо от всичко това в България като че ли пораства носталгията по времената на Тодор Живков. " При бай Тошо всичко беше по-добре ", гласи девизът. Защото тези мечти се оказват толкоз жилави?

Гудрун Щайнакер: Подобна носталгия се следи във всички някогашни комунистически страни, тъй като приватизацията и прекосяването към буржоазен вид стопанска система оставиха след себе си прекалено много губещи. Страшното е, че този роман се повтаря и от много младежи, които са го чули от своите родители, от бабите и дядовците си - но и от медиите. Да, в България тази носталгия е изключително мощна. Една от аргументите е рецесията, в която се намираме към този момент от много време. Не единствено огромната финансова рецесия от 2008, дано не забравяме и рецесията от 1997, в която доста българи изгубиха спестяванията си. Всичко това оформи в главите на доста хора една напълно изопачена картина на комунистическото минало. Всъщност комунистическият режим - такъв, какъвто го опознах за шест години в Съветския Съюз - беше един тотално параноичен режим, който на всичко от горната страна сътвори големи несправедливости. Но всичко това се прикриваше зад една идеология, която пропагандираше някакво тъждество, каквото на процедура в никакъв случай не беше реализирано. Вярно е, че в една земеделска страна като България след Втората международна война под комунистическо ръководство беше реализиран избран прогрес в образованието, в инфраструктурата, само че всичко това бледнее на фона на репресиите, на насилието и страха, насаждан у хората. От годините, прекарани в България, знам доста истории на хора, изселени и репресирани, единствено тъй като техни близки са се пробвали да избягат през границата например. Защо през днешния ден българите се пробват или желаят да не помнят всичко това - ето го главния въпрос съгласно мен. Една от аргументите вероятно е огромната неустановеност, в която живеят хората към този момент от много години, а и пандемията с всичките ѝ последствия, които за по-бедни страни като България бяха доста по-мъчителни, в сравнение с за богата страна като Германия. А в този момент пристигна и войната в Украйна, която тотално раздели България. Едни споделят " Разбира се, това е нападателна война и ние би трябвало да помогнем на Украйна ", има обаче и доста други, които възпроизвеждат обяснението, че Русия е била притисната до стената и нямала никакъв различен избор, с изключение на да нахлуе в Украйна. Това последното е извънредно, въпреки че също толкоз извънредно е да го слушам и от германци.

В България доста се написа, че управляващите в Москва се пробват да влияят върху възприятията на българите - чрез агитация, посредством обществените мрежи, в това число и по линия на шпионажа. Вие смятате ли че, България в действителност е застрашена от тази подмолна активност на Русия? И дали България фактически се трансформира в уязвимо звено в Европейски Съюз и в НАТО?

Гудрун Щайнакер: Предполагам го, тъй като многообразните и неведнъж непрозрачни връзки на всички нива още от комунистическо време към момента не са изчезнали. Все още съществуват и доста съществени стопански обвързаности с Русия. Да, след измененията в България тайните служби бяха реформирани, доста хора от тези служби изгубиха работните си места, само че след това се оказаха на друга държавна работа. Разбира се, минаха повече от 30 години и множеството от тези хора към този момент са в пенсия, само че те си отгледаха наследници, така че съветските служби ФСБ и СВР продължиха своята активност в България. Силни са връзките и в други публични сегменти - така беше преди близо 15 години, когато работех в София, по този начин е и в този момент, както узнавам от медиите.

Вие казахте за поредицата от рецесии, а в предварителния ни диалог с безпокойствие споменахте и сегашната политическа рецесия в България. В момента е допустимо ГЕРБ и Бойко Борисов още веднъж да влязат във властта. Самият Борисов преди време е бил член на Българска комунистическа партия, по-късно бодигард на Живков…

Гудрун Щайнакер: И на Симеон Сакскобургготски.

А през днешния ден се демонстрира като антикомунист, като закостенял политик вдясно от центъра. Германските медии даже го назовават " bürgerlich " (буквално " капиталистически " - бел.ред.). Какво мислите Вие?

Гудрун Щайнакер: Лично аз съм доста внимателна към такива обозначения. Добре знам по какъв начин породи, тъй като по това време бях в България. Наблюдавах със песимизъм по какъв начин се случи това с огромна немска помощ. В същото време разбирах, че държавното управление на Сергей Станишев, което беше на власт в България след приемането в Европейски Съюз, е доста, доста корумпирано - и не преставам да се чудя, че господин Станишев цели 10 години беше началник на европейските социалисти. Тоест, разбирах, че би трябвало да се откри противотежест на Тройната коалиция, само че. Смятам, че той беше прекомерно привързан с предходните структури, които и до през днешния ден играят своята роля. С две думи: Бойко Борисов беше противоречива фигура, когато стана министър-председател. Дори малко преди избора му се появи един американски документ, където се даваше доста сериозна оценка на Борисов и неговата икономическа активност ( - бел.ред.). Лично аз по този начин и не разбрах за какво заложиха таман на него за едно несъмнено належащо ново начало в България.

Казвате " заложиха " и споменавате немската помощ при основаването на ГЕРБ. Нека да напомним защо става дума.

Гудрун Щайнакер:  То не е загадка. По това време помощ оказаха най-много фондацията " Ханс Зайдел " (близка до баварския ХСС - бел. ред.), а вероятно и самото баварско държавно управление. Те се бяха заели в доста взаимни планове към работата на митниците и полицията в България, а и освен там - и сигурно са свършили доста добра работа по професионалната подготовка на личния състав и организацията на полицейските и митнически служби. Тъй че обяснима е концепцията да се спрат на Бойко Борисов, който, преди да стане кмет, беше най-високопоставеният служител на реда в Министерство на вътрешните работи. Фондацията " Ханс Зайдел " се ангажира доста интензивно, в това число и при измислянето на името на ГЕРБ - не мога да го потвърдя, само че съм чувала, че то е препоръчано точно от специалисти на фондацията. Както споделих, задачата беше да се откри някаква центристка мощ, която да работи за върховенството на закона - като противотежест на Тройната коалиция. Нека да напомня, че преди влизането на България в Европейски Съюз имаше повече нерешителност, тъй като там разбираха, че участието не се дава безплатно. След това обаче при Тройната коалиция корупцията избуя, в това число и на най-високо ниво. Като най-скандалният образец бяха печално известните " заменки ", от които завоюваха редица по този начин наречени " олигарси ", само че и представители на тогавашните комунистически структури и на тайните служби. Това се случи към края на Тройната коалиция. Тогава гражданското общество стачкува, Еврокомисията подхвана случая и чак години по-късно България трябваше да заплати санкция. В интерес на истината би трябвало да се каже, че Борисов приключи тази процедура, откакто стана министър председател. Примерът със заменките онагледява какви вреди нанася корупцията на елементарните хора - в изгода на представители на старите структури. Ето за какво аз по този начин и не мога да схвана носталгията по Народна република България, откакто знаем в какво пагубно икономическо, обществено и инфраструктурно състояние беше България преди рухването на режима тъкмо преди 33 години.