Днес се навършват 70 години от гибелта на един от

„ Днес се навършват 70 години от гибелта на един от най-бележитите българи на 20 век – Атанас Буров. Смайващи са неговите прозрения за България и българите с тяхното предусещане. Уви, надалеч освен ласкателни. “

Така стартира последната Фейсбук обява на икономиста Евгений Кънев , която продължава по следния метод:

„ Винаги ме е занимавала мисълта – по какъв начин по този начин, този талантлив българин, един от най-опитните политици и банкери, тази енциклопедична персона е решила да остане в България при настъпващия червен безчовечен тътнеж от Изток. И тук евентуално в неговите разсъждения са надвили причините, че:

• щом е взел участие в държавното управление на Муравиев, което излиза от Тройния пакт, значи няма да го закачат;
• щом е бил срещу “фашисткото ” ръководство на Цанков, значи ще бъде припознат като полезен;
• щом е познавал и преговарял с комунисти, те ще се застъпят за него и прочие

Ето че даже един от най-интелигентните българи се е оказал доверчив за болшевизма. За да се озове първо в лагер, където мой заточен родственик ми е разказвал десетилетия по-късно по какъв начин го е учил да коси, с цел да не го бият пазвантите. А по-късно го унищожават в Пазарджишкия затвор.

Мисля си също за наивния ни през днешния ден политически хайлайф, който още не схваща, че падне ли Украйна – ние сме към този момент съвсем 1944 година Особено в случай че Тръмп завоюва.

И тогава, даже тези, които построиха „ Турски поток “ и уредиха БОТАШ за газа на Путин – няма да са пощадени. Защото както нашите политици през 1944 г – играят на няколко фронта за сигурност.

И Путин няма да ги пожали.

„ Според смъртния акт Атанас Буров е умрял на 15 май 1954 година, в Пазарджишкия затвор. Когато получават известието, жена му и щерка му отпътуват за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че в края на арменските гробища са заровени пандизчии. Там намират свеж гроб. Слагат кръст с името му и цветя. Възрастен духовник се трогва от тъгата им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден отиват да си вземат довиждане: брачната половинка – с единствения мъж, който е обичала цялостен живот, дъщерята – със своя татко, който цялостен живот ще носи в сърцето си. Намират мястото изравнено с булдозер и трамбовано. Няма кръст. Няма цветя. Нямат сили даже да заплачат. “

— из „ Атанас Буров. Живот за България “, книга написана от Жоро Цветков по документи и мемоари на родственици,

изд. на Българска академия на науките, София, 1992, ISBN 954–430–164–Х, с.193 – 194. “

Задължения и нередовни документи – повода за спряното финансиране на Българската федерация по повдигане на тежести