Може би не знаете, че сте в депресия?
Добре прочут ви е изразът: „ Прекалено заетият човек няма време за меланхолия. “
Но положението на меланхолия отлично може да се скрие. И даже и да се пробвате да избягате от него, заплахата до да предизвика необратими промени в организма, е огромна.
Разбира се, в случай че сме заети с нещо, това ни дава чувство за доста сила. Лекарите поучават, в случай че сме тъжни, да се заемем да вършим нещо и тогава силите ни сами ще се появят. Има хора, които избират да „ излежават “ депресията си – не излизат от у дома. Но всички тези „ тактики “ единствено удължават упованието й. Това обаче значи от самото начало да сте в меланхолия, да я изживявате на половина. Което значи, че живеете на половина. Веднага щом се отпуснете за малко, депресията се появява.
Как тогава да разпознаете, че тя е тук, че не ви е напуснала? Какви са чувствата и възприятията, зад които се крие?
АГРЕСИЯ
Депресията е стопирана експанзия. Все нещо не ви удовлетворява. И, с цел да не „ убиете “ някого, предпочитате да насочите експанзията към себе си.
ВИНА
Неудовлетвореност от живота, рекламация към самия себе си – това основава тягостно положение, в което се настанява възприятието за виновност. Чувствате се отговорни даже за това, за което въобще не сте съпричастни: „ Без виновност отговорен. “
ТЪГА
Това е горест по изгубеното. Неизяснени загуби и пресилен „ печал “. Изведнъж, разпознавайки себе си в това, човек стартира да плаче. За околните, които е изгубил, само че по този начин и не е намерил време да оплаче. За къщата, в която е живял като дете. За нещо в самия него, което си е отишло окончателно.
ПЛАЧ ОТ НИЩОТО
„ Депрсията е безконечен вътрешен рев. “ Срамът пречи този рев да бъде споделен. Тогава се обръщате към Съдбата с въпроса „ Защо аз? “. Безполезно е. Просто би трябвало да споделите този рев с някого. Именно шерването прави страстите лекуващи, а не унищожителни.
„ Част от мен умря, само че аз съм жив. “ Тези думи са излаз от непрекъснатото подтисничество на депресията.
ТРЕВОГА ПРЕД ЖИВОТА
Докато сте в „ люлката “ на възбраните, сте много по-спокойни. Но, един път събудили сте се от „ съня на депресията “ и поели отговорност за държанието си, можете да изпитате паника. Важно е обаче да не спирате тези крачки към същинския живот. Вярно е, че с всяка крачка експанзията и възприятието за виновност ще порастват. Но по тази причина е значимо да потърсите поддръжка в желанието си да „ плачете за себе си “. Така ще се придвижвате напред към удовлетворяването на същинските си стремежи.
