Сбогуване: Славният български лев излиза в пенсия
До войните нашата валута е конвертируема. Драмата иде след Първата международна
Славният български лев излиза в пенсия. От Освобождението насам той правилно служи на отечеството. Минал през превратностите на историята, последната му спирка е чакалнята на еврото. Ще бъде спомен от предишното!
За първи път царственият звяр се появява върху монета на Иван Шишман. Това е по този начин наречената „ алена аспра “, сечена от последния български държател. Опашката на лъва е стилизирана в буквата „ Ш “.
По време на игото парите носят султански имена. Махмудията на Махмуд II и меджидията на Абдул Меджид I. Най-ценен обаче е наполеонът с лика на френския император Наполеон III. Руската рубла влиза с освободителите.
Първите ни финансисти са мъдри и не възприемат хилавата валута на братушките. Бюджетите за 1879 и 1880 година са гласувани във френски франкове. На 4 юни същата година е признат Закон за правото на резание монети в Княжеството. С него левът става национална парична единица.
Първата банкнота със сериен №000001
В името е вградена символиката на възобновената държавност от Шишманово време. Първите монети са пуснати през 1881 година, а първите банкноти през 1885 година Те са отпечатани в Лондон в купюри от 20 и 50 лв..
Иван Ев. Гешов е бащата на българския лев
„ В подмяна на тая банкнота Българската национална банка заплаща предявителю двадесет лв. злато “, дава обещание скъпата хартийка. Отдолу стоят подписите на шефа и касиера. Управител на Българска народна банка е Иван Евстратиев Гешов. Родом от Пловдив, приключил финансови и политически науки в Манчестър, той е бащата на българския лев.
Още до момента в който се разплащаме с франкове, депутатите бързат да си оправят заплатите. Учредителното заседание в Търново гласоподава: „ Народните представители според с член 139 на Конституцията получават за всякой ден, доде трае сесията, по 15 фр. наднични пари и още за пътни разходи за отиване и връщане по 50 сантима на една верста. “
В изискванията на домашната валута дневните са обърнати на 15 лв., а пътните стават 60 стотинки на километър. Това е забележителна сума, като се има поради, че по това време цари евтиния. Хлябът и млякото са по 20 стотинки, а положителното месо върви 60 стотинки килото. Двулевката покрива дневния бюджет на едно приблизително семейство.
Сто лв. е огромна заплата. „ С тази сума фамилията, примерно от мъж, жена и две деца, гледаше да преживее, пък и да отдели нещичко за „ черни дни “, споделя коренячката софиянка Райна Костенцева.
Първата постройка на Българска народна банка на тогавашната улица „ Александър I “
В всеобщо обращение са единствено монетите. Циркулират 2 и половина стотинки (петаче), 5 стотинки (рупче), 10 стотинки (гологан), 20 стотинки (грош) и 50 стотинки (сто пари). Българинът обаче е спестовен и натрупа положение даже от звонковете. С милионера Коста Хаджикалчев е документиран следният епизод.
Влиза в гостилница „ Цариград “ против настоящия ЦУМ. „ Моля ти се, Тодоре, дай ми половин порция чорба “, обръща се той към келнера. „ Няма по какъв начин, една порция съставлява за готвача една огромна готварска лъжица “, споделя бялата престилка.
„ А бе дай ми половин лъжица, не ми е гладно “, умолява Коста. „ Как ще отбелязвам половин лъжица, когато порцията чорба е 15 стотинки “, чуди се Тодор. „ Нищо, аз ще ти дам гологан “, пазари се свръхбогатият.
До войните нашата валута е конвертируема. Драмата иде след Първата международна. Тогава жестока инфлация свива лв., чиято стойност понижава 14 пъти. За един самун и кило боб се отива с торба пари. Ако въобще ги има!
Депутатите постоянно си индексират заплатите
Депутати обаче са се погрижили за себе си. „ От 15 октомврий 1917 година до края на войната народните представители получават добавъчно по 30 лв. дневно “, единомислещо гласоподава Народното събрание. А след националната злополука узаконява: „ Дневните пари на народните представители се дефинират на 250 лв. на ден от 28 октомврий 1921 година “
„ Моите гласоподаватели са моите пари, те работят за мен и аз работя за тях! “, обичал да повтаря либералът Христо Гендович. С фрак, цилиндър и бастон, той се титуловал „ барон “ и отивал в Народното събрание с бляскав файтон. Винаги сядал на първата банка.
България се пробва да стабилизира лв. на новото му обезценено равнище, като фиксира курса към американския $. Това е реализирано през 1929 година след разпределяне на стабилизационен заем и реформиране на националната банка. Чрез $ цената на 1 лев е равна на 10,86956 мг злато.
Голямата меланхолия обаче скоро ни принуждава да се откажем от златния стандарт. В навечерието на Втората международна война реализираме забележителен стопански напредък. През 1939 година междинната заплата е 2500 лв., пенсията брои 1400 лв.. После още веднъж ни удря инфлация и депутатите отново изпадат в недостиг.
С дата 25 декември 1941 година министър председателят Богдан Филов записва в дневника си: „ Сутринта в бюджетната комисия се прегледа бюджетопроектът на Върховното държавно управление. Говори се доста по депутатските дневни, които мнозина желаеха да се усилят от 14 000 на 15 000 месечно. “
През 1951 година парична промяна обръща 100 остарели лв. в 1 нов. През 1962 година е осъществена още една деноминация при съответствие 10 към 1. Родените тази година влязоха във фолклора като поколението на „ новите пари “.
През социализма формалният обменен курс беше 1,17 лв. за 1 $. Но единствено на книга, към именитата „ Магура “ цената беше надалеч по висока в интерес на американската валута.
Изгря демокрацията и левът претърпя най-тежкото проваляне. По-жестоко в сравнение с след Първата международна война. Лавинообразната обезценка наложи валутен ръб през 1997 година Границата беше 1 немска марка равна на 1000 лв.. През 1999 година курсът стана левче за марка.
Същата година Европейският съюз вкара еврото. Което в този момент чака нашия лев, с цел да му подпечата пенсионната брошура.
Славният български лев излиза в пенсия. От Освобождението насам той правилно служи на отечеството. Минал през превратностите на историята, последната му спирка е чакалнята на еврото. Ще бъде спомен от предишното!
За първи път царственият звяр се появява върху монета на Иван Шишман. Това е по този начин наречената „ алена аспра “, сечена от последния български държател. Опашката на лъва е стилизирана в буквата „ Ш “.
По време на игото парите носят султански имена. Махмудията на Махмуд II и меджидията на Абдул Меджид I. Най-ценен обаче е наполеонът с лика на френския император Наполеон III. Руската рубла влиза с освободителите.
Първите ни финансисти са мъдри и не възприемат хилавата валута на братушките. Бюджетите за 1879 и 1880 година са гласувани във френски франкове. На 4 юни същата година е признат Закон за правото на резание монети в Княжеството. С него левът става национална парична единица.
Първата банкнота със сериен №000001
В името е вградена символиката на възобновената държавност от Шишманово време. Първите монети са пуснати през 1881 година, а първите банкноти през 1885 година Те са отпечатани в Лондон в купюри от 20 и 50 лв..
Иван Ев. Гешов е бащата на българския лев
„ В подмяна на тая банкнота Българската национална банка заплаща предявителю двадесет лв. злато “, дава обещание скъпата хартийка. Отдолу стоят подписите на шефа и касиера. Управител на Българска народна банка е Иван Евстратиев Гешов. Родом от Пловдив, приключил финансови и политически науки в Манчестър, той е бащата на българския лев.
Още до момента в който се разплащаме с франкове, депутатите бързат да си оправят заплатите. Учредителното заседание в Търново гласоподава: „ Народните представители според с член 139 на Конституцията получават за всякой ден, доде трае сесията, по 15 фр. наднични пари и още за пътни разходи за отиване и връщане по 50 сантима на една верста. “
В изискванията на домашната валута дневните са обърнати на 15 лв., а пътните стават 60 стотинки на километър. Това е забележителна сума, като се има поради, че по това време цари евтиния. Хлябът и млякото са по 20 стотинки, а положителното месо върви 60 стотинки килото. Двулевката покрива дневния бюджет на едно приблизително семейство.
Сто лв. е огромна заплата. „ С тази сума фамилията, примерно от мъж, жена и две деца, гледаше да преживее, пък и да отдели нещичко за „ черни дни “, споделя коренячката софиянка Райна Костенцева.
Първата постройка на Българска народна банка на тогавашната улица „ Александър I “
В всеобщо обращение са единствено монетите. Циркулират 2 и половина стотинки (петаче), 5 стотинки (рупче), 10 стотинки (гологан), 20 стотинки (грош) и 50 стотинки (сто пари). Българинът обаче е спестовен и натрупа положение даже от звонковете. С милионера Коста Хаджикалчев е документиран следният епизод.
Влиза в гостилница „ Цариград “ против настоящия ЦУМ. „ Моля ти се, Тодоре, дай ми половин порция чорба “, обръща се той към келнера. „ Няма по какъв начин, една порция съставлява за готвача една огромна готварска лъжица “, споделя бялата престилка.
„ А бе дай ми половин лъжица, не ми е гладно “, умолява Коста. „ Как ще отбелязвам половин лъжица, когато порцията чорба е 15 стотинки “, чуди се Тодор. „ Нищо, аз ще ти дам гологан “, пазари се свръхбогатият.
До войните нашата валута е конвертируема. Драмата иде след Първата международна. Тогава жестока инфлация свива лв., чиято стойност понижава 14 пъти. За един самун и кило боб се отива с торба пари. Ако въобще ги има!
Депутатите постоянно си индексират заплатите
Депутати обаче са се погрижили за себе си. „ От 15 октомврий 1917 година до края на войната народните представители получават добавъчно по 30 лв. дневно “, единомислещо гласоподава Народното събрание. А след националната злополука узаконява: „ Дневните пари на народните представители се дефинират на 250 лв. на ден от 28 октомврий 1921 година “
„ Моите гласоподаватели са моите пари, те работят за мен и аз работя за тях! “, обичал да повтаря либералът Христо Гендович. С фрак, цилиндър и бастон, той се титуловал „ барон “ и отивал в Народното събрание с бляскав файтон. Винаги сядал на първата банка.
България се пробва да стабилизира лв. на новото му обезценено равнище, като фиксира курса към американския $. Това е реализирано през 1929 година след разпределяне на стабилизационен заем и реформиране на националната банка. Чрез $ цената на 1 лев е равна на 10,86956 мг злато.
Голямата меланхолия обаче скоро ни принуждава да се откажем от златния стандарт. В навечерието на Втората международна война реализираме забележителен стопански напредък. През 1939 година междинната заплата е 2500 лв., пенсията брои 1400 лв.. После още веднъж ни удря инфлация и депутатите отново изпадат в недостиг.
С дата 25 декември 1941 година министър председателят Богдан Филов записва в дневника си: „ Сутринта в бюджетната комисия се прегледа бюджетопроектът на Върховното държавно управление. Говори се доста по депутатските дневни, които мнозина желаеха да се усилят от 14 000 на 15 000 месечно. “
През 1951 година парична промяна обръща 100 остарели лв. в 1 нов. През 1962 година е осъществена още една деноминация при съответствие 10 към 1. Родените тази година влязоха във фолклора като поколението на „ новите пари “.
През социализма формалният обменен курс беше 1,17 лв. за 1 $. Но единствено на книга, към именитата „ Магура “ цената беше надалеч по висока в интерес на американската валута.
Изгря демокрацията и левът претърпя най-тежкото проваляне. По-жестоко в сравнение с след Първата международна война. Лавинообразната обезценка наложи валутен ръб през 1997 година Границата беше 1 немска марка равна на 1000 лв.. През 1999 година курсът стана левче за марка.
Същата година Европейският съюз вкара еврото. Което в този момент чака нашия лев, с цел да му подпечата пенсионната брошура.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ