Георги Господинов: Най-важното е, че можеш на малък език да говориш за големи неща
Дни откакто завоюва една от най-престижните литературни награди " Букър ", писателят Георги Господинов е специфичен посетител в " Култура.БГ " дружно с Павел Веснаков, режисьор на кино лентата " Георги Господинов в убежището на времето ".
Господинов описа за страстта след огромното самопризнание и забавните срещи с хората, пристигнали да го поздравят. Сред тях са фамозни създатели от България и чужбина, нобелови лауреати и брачната половинка на Георги Марков - Анабел, която възкликнала: " Георги би желал да види това и би се зарадвал доста ".
" Явно имаме страшна потребност от хубави неща тук, само че и светът има потребност да види нещо ярко от тук. Защото методът, по който реагираха огромни медии като Военновъздушни сили, Гардиън, Ню Йорк Таймс; методът, по който те разпитваха за България - те се радваха и знаеха към този момент за насладата в България; методът, по който обяснявахме, че имаме подобен празник, че това е страна, която може да чества езика си и че тази страна не е изгубена. И това също ги впечатли - че някой може да се радва по подобен метод на книга, въпреки всичко това не е футболен мач.
Радвам се доста на всички читатели, които са стояли и са чакали и са гледали излъчването, това не го чаках.
Когато оповестиха премията, ние с Анжела Родел се спогледахме и си казахме в първия миг: " Чу ли добре, това за нас ли е? ". Много ѝ благодаря, че беше до мен в този миг и въобще - тя е страховит преводач ", сподели Господинов.
Той изрази вяра, че триумфът му ще открехне вратата за младите създатели у нас.
" Тази премия в действителност открехва любознанието към други хора и аз се надявам на идващите писатели към този момент да им бъде доста по-лесно и да има открехната врата.
Най-важното е също, че ти можеш на дребен език да приказваш за огромни неща. Не би трябвало да се отхвърляме от това самочувствие - имаме право да приказваме за огромните неща в света без да бъдем екзотизирани или самите ние да се екзотизираме.
За младите, които пишат и за другите, би трябвало да го кажем намерено - това е дълъг път, това е тежък физически и душевен труд, това са дълги години на самотно писане и във кино лентата това, което ще се види, това е тъкмо тази самотност. Това е, което остава невидимо, нормално ", показа писателят.
Господинов описа за страстта след огромното самопризнание и забавните срещи с хората, пристигнали да го поздравят. Сред тях са фамозни създатели от България и чужбина, нобелови лауреати и брачната половинка на Георги Марков - Анабел, която възкликнала: " Георги би желал да види това и би се зарадвал доста ".
" Явно имаме страшна потребност от хубави неща тук, само че и светът има потребност да види нещо ярко от тук. Защото методът, по който реагираха огромни медии като Военновъздушни сили, Гардиън, Ню Йорк Таймс; методът, по който те разпитваха за България - те се радваха и знаеха към този момент за насладата в България; методът, по който обяснявахме, че имаме подобен празник, че това е страна, която може да чества езика си и че тази страна не е изгубена. И това също ги впечатли - че някой може да се радва по подобен метод на книга, въпреки всичко това не е футболен мач.
Радвам се доста на всички читатели, които са стояли и са чакали и са гледали излъчването, това не го чаках.
Когато оповестиха премията, ние с Анжела Родел се спогледахме и си казахме в първия миг: " Чу ли добре, това за нас ли е? ". Много ѝ благодаря, че беше до мен в този миг и въобще - тя е страховит преводач ", сподели Господинов.
Той изрази вяра, че триумфът му ще открехне вратата за младите създатели у нас.
" Тази премия в действителност открехва любознанието към други хора и аз се надявам на идващите писатели към този момент да им бъде доста по-лесно и да има открехната врата.
Най-важното е също, че ти можеш на дребен език да приказваш за огромни неща. Не би трябвало да се отхвърляме от това самочувствие - имаме право да приказваме за огромните неща в света без да бъдем екзотизирани или самите ние да се екзотизираме.
За младите, които пишат и за другите, би трябвало да го кажем намерено - това е дълъг път, това е тежък физически и душевен труд, това са дълги години на самотно писане и във кино лентата това, което ще се види, това е тъкмо тази самотност. Това е, което остава невидимо, нормално ", показа писателят.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ