Дневник препубликува от откъс от разговора на Дейвид Ремник от

" Дневник " препубликува от фрагмент от диалога на Дейвид Ремник от The New Yorker със Салман Рушди. Преводът е на Гергана Гълъбова. Това е първото изявление, което писателя дава след покушението против него. Срещата се е състояла през декември.

Салман Рушди споделя за писането като акт, както и за новия си разказ " Victory City ", който ще бъде публикуван от " Колибри ".

Кой е Салман Рушди и за какво мюсюлмански водачи желаеха гибелта му

Точно преди Коледа, в една студена и дъждовна заран, идвам в офиса на Андрю Уайли, литературния сътрудник на Рушди, в центъра на града, където сме се уговорили да се срещнем. След малко слушам вратата на организацията да се отваря. Рушди. С акцент, който носи следи от всички градове, в които е живял - Бомбай, Лондон, Ню Йорк - поздравява сътрудници и асистенти, хора, които не е виждал от доста месеци. Представлява стряскаща панорама: След намушкването е измършавял с повече от четиридесет кг. Дясната леща на очилата му е затъмнена. Нападението го оставя кьорав с това око и в този момент чете главно на iPad, с цел да може да контролира светлината и размера на шрифта. От дясната страна на лицето му има белези. Говори свободно, както постоянно, само че долната му джука е увиснала от едната страна. Улнарният нерв на лявата му ръка е мощно повреден.

Рушди смъква палтото си и се настанява на стола против бюрото на сътрудника си. Питам го по какъв начин е настроението му.

" Ами, бил съм и по-добре ", споделя той изсъхнало. " Но като се има поради сучилото се, не съм толкоз зле. Както виждате, сериозните пострадвания са общо взето излекувани. Имам чувство в палеца и показалеца и в долната половина на дланта. Правя доста лечения на ръцете и ми споделиха, че се оправям чудесно. "

Можете ли да набирате?

" Не доста добре заради неналичието на чувство във върховете на тези пръсти ".

А за писането какво ще споделите?

" Просто пиша по-бавно. Но се оправям. "

Сънят не е без усложнения. " Сънувам кошмари - не самия случай, а просто плашещи подиуми. Струва ми се, че понижават. Добре съм. Мога да ставам и да се разхождам. Като споделям, че съм добре, имам поради, че елементи от тялото ми към момента се нуждаят от непрекъснати прегледи. Това беше колосална офанзива. "

Неведнъж Рушди оглежда офиса и се усмихва. " Чудесно е да съм още веднъж тук ", споделя той. " Място, друго от болница, е, а последно време прекарвах времето си по лечебни заведения. Да съм в тази организация е... пристигам тук от десетилетия и е доста познато пространство за мен. И това, че мога да дойда тук, с цел да приказвам за литература, да приказвам за книги, да приказвам за този разказ, " Victory City ", да мога да приказвам за това, което е най-важно за мен... "

На тази среща и в последвалите диалози чувствам спорни инстинкти у Рушди, когато дава отговор на въпроси за здравето си: инстинкт да продължи напред - да приказва за литературни въпроси, за книгата си, за всичко друго, само че не и за десетилетната фетва и в този момент за атентата - и инстинкт да бъде изцяло прям. " Знаете ли, посттравматичното стресово разстройство е действително " , сподели той след известно време. " Беше ми доста, доста мъчно да пиша. Сядам и нищо не се случва. Пиша, само че това е композиция от празнина и глупости, неща, които пиша и които трия на идващия ден. Все още ми е мъчно. "

Той прибавя: " Просто в никакъв случай не съм си разрешавал да употребявам фразата " писателски блокаж ". На всеки се случва от време на време да няма нищо в главата си. И си мислиш: " Ами, очевидно постоянно ще е празна. Но когато си на седемдесет и пет години и си написал двадесет и една книги, знаеш, че в случай че продължаваш, нещо ще се появи. "

Случи ли се това през последните месеци?

Рушди се намръщва. " Не напълно. Искам да кажа, че съм се опитвал, само че не напълно. " Едва в последно време е " почнал да усеща завръщането на вдъхновението ".

Как продължаваш да живееш, откакто си мислиш, че си надалеч от годините на закани, разобличения и смъртна заплаха? Как се възстановяваш от нахлуване, което е било на милиметри от това да те убие, и продължаваш да живееш някак, като че ли то в никакъв случай не може да се повтори?

Той наподобява признателен на терапевта, с който се среща отпреди нападението, терапевт, " който има доста работа за извършване. Той ме познава и е доста потребен, а аз просто беседвам за нещата. "

Разговорът явно е в услуга на отдавнашно решение. " Винаги съм се старал доста да не схващам ролята на жертва ", споделя той. " Тогава просто седиш и казваш: Някой ми заби нож! Горкият аз... Понякога си мисля за това. " Засмива се. " Боли. Но това, което не си мисля, е: " Искам хората, които четат книгата, да си мислят за това. Искам да бъдат превзети от описа, да бъдат увлечени. "

Преди доста години, спомня си той, имало хора, които като че ли се уморили от упоритото му битие. " На хората не им се нравеше. Защото трябваше да умра. Сега, когато съвсем съм починал, всички ме обичат... Това беше моята неточност тогава. Не единствено живеех, само че и се пробвах да пребивавам добре. Лоша неточност. Като получих петнайсет прободни рани, към този момент е друго. "

Докато лежи в болничното заведение, Рушди получава безчет известия и имейли, в които му се изпраща обич и пожелания за излекуване. " Бях в цялостен потрес " - споделя нигерийската писателка Чимаманда Нгози Адичи.

" Просто не имах вяра, че той към момента е в действителна заплаха. Два дни бдях, изпращах известия на другари от целия свят, търсех в интернет, с цел да се уверя, че към момента е жив. " На стълбите на Нюйоркската социална библиотека се състоя шествие в негова чест.

За някои писатели шокът сложи на напред във времето избрани проблеми. " Нападението против Салман обясни доста неща за мен ", споделя ми Аяд Ахтар. " Знам, че ми се обясни границата, която сътворявам за себе си сред евентуалните вреди на словото и свободата на въображението. Те са несъизмерими и не трябва да се слагат под общ знаменател. "

Рушди е допрян от почитта, която близката му гибел въодушевява. " Много е хубаво, че всички бяха толкоз разчувствани от това, разбирате ли? ", споделя той. " Никога не съм се замислял по какъв начин биха реагирали хората, в случай че ме убият или съвсем ме убият. "

И въпреки всичко, добавя той, " аз съм късметлия. Това, което желая да кажа, е, че главното ми непреодолимо възприятие е признателност. " Той е признателен на тези, които са посочили поддръжката си. На лекарите, на чиновниците от спешна помощ и на пожарникаря в Чатокуа, които овладяват пострадванията му, и на хирурзите в Ери.

" В някакъв миг бих желал да се върна там и да изкажа благодарностите си. " Той е признателен и на двамата си пораснали синове, Зафар и Милан, които живеят в Лондон, както и на Грифитс. " Тя като че ли пое нещата в миг, в който бях беззащитен. " Тя се оправи с лекарите, с полицията и следователите, както и с превоза от Пенсилвания до Ню Йорк. " Тя просто пое всичко, както и прочувственото задължение на това, че едвам не ме убиха. "

Смята ли, че е било неточност да понижи бдителността си, откакто се е преместил в Ню Йорк? " Задавам си този въпрос и не знам отговора му ", дава отговор той. " Все отново имах повече от двадесет години живот. Така че дали това е неточност? Освен това написах доста книги. " Сатанински стихове " беше петата ми оповестена книга - четвъртият ми оповестен разказ, а това е двадесет и първият ми. Така че три четвърти от живота ми като публицист е минал след фатвата. В прочут смисъл не можеш да съжаляваш за живота си . "

Кого упреква за нападението?

" Обвинявам него ", декларира той.

Някой различен? Дали е бил измамен от защитата в Чатокуа?

" През тези години доста се старая да заобикалям обвиняванията и горчивината ", споделя той. " Не мисля, че ми отива. Един от методите да се оправям с цялото това нещо е да виждам напред, а не обратно. Това, което ще се случи на следващия ден, е по-важно от това, което се е случило през вчерашния ден. "

В момента се концентрира върху публикуването на " Victory City ". Интересно му е по какъв начин ще бъде признат романът. Дали ще бъде обсъждан през призмата на нападението? Той си спомня за " вълната от състрадание ", която придружила " Сатанински стихове ", по какъв начин продажбите са се повишили с фатвата. Това би могло да се повтори, откакто е намушкан съвсем до гибел с нож предишното лято.

Винаги е подготвен да приказва за индийската история и за митологията, върху които се основава творчеството му, както и за това, по какъв начин процесът на писане се е ускорил, откакто е намерил гласа на основния си воин тъкмо както при " Среднощни деца ". Също по какъв начин книгата може да се чете като притча за злоупотребата с властта и за сектантството - двете проклятия на Индия при настоящия ѝ министър-председател, хиндуисткия Нарендра Моди.

Но Рушди знае, че новият му разказ още веднъж ще би трябвало да се конкурира за внимание с грозотата на действителния живот. " Надявам се, че до известна степен романът може да смени тематиката. Винаги съм считал, че книгите ми са по-интересни от живота ми " , споделя той. " За страдание светът наподобява не е склонен с това. "

***

Рушди оглежда бюрото си, прави жест към книгите, които са подредени по стените на кабинета му. " Усещам, че всичко е наред, когато седнал съм тук и имам защо да мисля ", споделя той. " Защото това измества външния свят. Разбира се, вътрешният свят е обвързван с външния, само че когато си в развой на основаване, той измества всичко останало. "

Две години, осем месеца и двайсет и осем нощиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Засега Рушди е оставил настрани концепцията за разказ, въодушевен от Кафка и Ман, и обмисля самобитно продължение на " Джоузеф Антон " . Отначало концепцията го нервира, " тъй като имах възприятието, че ми я постановат принудително - атентатът изискваше да пиша за атентата. " През последните седмици обаче концепцията се утвърждава. Книгите на Рушди нормално са с IMAX мащаби, с огромен актьорски състав, само че с цел да написа за атентата в Чатокуа - събитие, което се е случило за няколко секунди, - той планува нещо по- " микроскопично ".

И гласът ще бъде друг. Леко дистанцираният глас от трето лице, който употребява в " Джоузеф Антон ", наподобява несъответствуващ за задачата. " Не е история за трето лице ", споделя Рушди. " Мисля, че когато някой забива нож в теб, това е история от първо лице. Това е " аз " история. "