Ендшпил за Борисов, БСП печели?
" Дневник " препечатва текста на Ясен Бояджиев от " Дойче веле ".
Този път социолозите са единомислещи в прогнозите си - партията, която от 10 години насам печели (почти) всички избори, към този момент изостава на второ място. Или в най-хубавия случай може да се надява на " реми " на идните евроизбори. Подобни прогнози е имало и по-рано, само че те (почти) в никакъв случай не са се сбъдвали. Сега обаче това може да се промени. За което приказват и някои промени в държанието на двете водещи партии.
Новата поза на ГЕРБ
Не за първи път шумни кавги съпътстват ръководството на ГЕРБ, само че отражението на разкритията за парцелите на знайни и незнайни управленци се оказа по-дълбоко и доста по-трудно преодолимо от различен път. Премиерът очевидно го е схванал и по тази причина, както сподели последното му телевизионно изявление, е възприел самокритиката като съществена защитна поза. Е, не чак дотолкоз, че да признае систематичния проблем и персоналната си отговорност. Но за разлика от различен път, вместо гневно да атакува разобличителите, той им благодари. А в изреждането на управническите " достижения " бе не деятелен и обстоен, а по-скоро вял и сбит. Призна, че оставките не могат да заличат " тежките вреди ". И даде да се разбере, че демонстративното скриване на Цветанов ще е може би вечно.
Въобще, за разлика от различен път министър председателят изглеждаше не толкоз раздразнителен и сърдит, колкото изтощен, отегчен и дори безропотен със задаващия се на изборите " жълт картон ". Самооценките му звучаха към този момент някак от вероятността на историята. Дори бе не запомнил някъде прословутия си копнеж да се майтапи. Вярно, това за " всеки (в ГЕРБ), поддал се на манталитета си " беше доста смешно, само че не бе търсено. Така се получи инцидентно изпуснато и неосъзнато самопризнание за мисловните настройки на партийния актив.
С две думи, ГЕРБ е в тежък цуг-цванг и към този момент даже наподобява като партия, запътила се към политическия си ендшпил. Което обаче не значи, че министър председателят се готви да " хвърля кърпата " - има да се свършат още значими работи (например да се откри подобаващ нов основен прокурор).
Какво може да им помогне?
Може ли нещо да помогне на ГЕРБ да избегне плануваното изборно проваляне? Посещението на папата бе въодушевяващо. То, както практично означи министър председателят, може и да популяризира България. Но поради блестящо набилия се на очи контрастност с държанието, посланията и излъчването на госта, надали може да послужи за реклама на ръководството и изобщо на българския политически хайлайф (още по-малко на тукашния върховен църковен клир).
Евентуалното избиране на България за новата инвестиция на " Фолксваген " би било отлична вест. Все още обаче тя надалеч не е сигурна, а и не е ясно колцина биха се въодушевили от нея дотолкоз, че да идат да гласоподават за ръководещата партия.
Би могла да помогне и прокуратурата - с някое и друго обвиняване против " свои " (за да удостовери обещанията на премиера) или пък с някое разобличаване за " жилища, тераси и асансьори " на политическите съперници. Но тази помощ (както и самата прокуратура в днешния ѝ вид) по принцип е нож с две остриета.
Тъй че дотук ситуацията за ГЕРБ на тези избори е малко по Вазов: " помощ не иде, от на никое място взорът вяра не види ".
Новата роля на Българска социалистическа партия
Остава да се види какво ще направи този път най-сигурната им " патерица " от последните години - самата Българска социалистическа партия. В социологическите изследвания в навечерието на парламентарните избори преди две години тя отново се беше изравнила с водещата партия и за малко да я изпревари. Но тогава под управлението на новата си лидерка Българска социалистическа партия развихри акция от " различни обстоятелства ", ретроградни лозунги и откровени неистини, с които съумя да надвика даже най-отявлените популисти и националисти. Плашеше с " бежанска вълна " и сочеше " национални предатели ", клеймеше глобите против Русия и се заканваше на " господарите " и " началниците " в Брюксел. Така най-после съумя да подари първото място на изборите, като накара мнозина гласоподаватели, въпреки и с омерзение, отново да гласоподават за ГЕРБ (за да не им се изгубят гласовете).
Сега обаче отвращението е още по-голямо и още по-трудно преодолимо. А и Българска социалистическа партия радикално е трансформирала държанието си. Вместо студиата (няма я даже в предизборните телевизионни дебати), обикаля градове и села. Какво тъкмо приказва там пред своите си хора - не знам, само че посланията, които се появяват в новините, са умерени, обрани и очебийно проевропейски. Набляга се на жилищата, корупцията и обществената правдивост, само че без никакви крайнолеви и националистически изцепки. Истанбулската спогодба и " джендърите " са се изпарили, нито дума за Русия, глобите и прочие. Европейски Съюз е не опасност, а вяра за България.
Ако удържат новата си роля до изборите, този път социалистите няма да налеят толкоз доста подплашени гласове на конкуренцията си. Така че социологическите прогнози може и да се потвърдят. Гласовете за самата Българска социалистическа партия надали ще станат повече като безспорна големина (там таванът от дълго време е стигнат), само че пък относителната им тежест може да се усили.
Алтернатива?
Извън тематиката за първото място, на тези избори ще има още един значим въпрос: по какъв начин ще постъпят тези дясноцентристки и проевропейски настроени гласоподаватели, които в никакъв случай не биха дали своят вот за Българска социалистическа партия, само че този път няма да гласоподават и за ГЕРБ? Дали ще се въздържат от присъединяване в евроизборите или ще се решат да поддържат алтернативата, която ценностно е най-близо до тях, без да се тормозят, че гласовете им ще се изгубят?
Този въпрос ще е още по-голям на идващите парламентарни избори - тъй като за ръководството на България също е нужна опция. А както напълно основателно означи министър председателят във връзка с Българска социалистическа партия: " От другата страна няма нищо ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (301)
Този път социолозите са единомислещи в прогнозите си - партията, която от 10 години насам печели (почти) всички избори, към този момент изостава на второ място. Или в най-хубавия случай може да се надява на " реми " на идните евроизбори. Подобни прогнози е имало и по-рано, само че те (почти) в никакъв случай не са се сбъдвали. Сега обаче това може да се промени. За което приказват и някои промени в държанието на двете водещи партии.
Новата поза на ГЕРБ
Не за първи път шумни кавги съпътстват ръководството на ГЕРБ, само че отражението на разкритията за парцелите на знайни и незнайни управленци се оказа по-дълбоко и доста по-трудно преодолимо от различен път. Премиерът очевидно го е схванал и по тази причина, както сподели последното му телевизионно изявление, е възприел самокритиката като съществена защитна поза. Е, не чак дотолкоз, че да признае систематичния проблем и персоналната си отговорност. Но за разлика от различен път, вместо гневно да атакува разобличителите, той им благодари. А в изреждането на управническите " достижения " бе не деятелен и обстоен, а по-скоро вял и сбит. Призна, че оставките не могат да заличат " тежките вреди ". И даде да се разбере, че демонстративното скриване на Цветанов ще е може би вечно.
Въобще, за разлика от различен път министър председателят изглеждаше не толкоз раздразнителен и сърдит, колкото изтощен, отегчен и дори безропотен със задаващия се на изборите " жълт картон ". Самооценките му звучаха към този момент някак от вероятността на историята. Дори бе не запомнил някъде прословутия си копнеж да се майтапи. Вярно, това за " всеки (в ГЕРБ), поддал се на манталитета си " беше доста смешно, само че не бе търсено. Така се получи инцидентно изпуснато и неосъзнато самопризнание за мисловните настройки на партийния актив.
С две думи, ГЕРБ е в тежък цуг-цванг и към този момент даже наподобява като партия, запътила се към политическия си ендшпил. Което обаче не значи, че министър председателят се готви да " хвърля кърпата " - има да се свършат още значими работи (например да се откри подобаващ нов основен прокурор).
Какво може да им помогне?
Може ли нещо да помогне на ГЕРБ да избегне плануваното изборно проваляне? Посещението на папата бе въодушевяващо. То, както практично означи министър председателят, може и да популяризира България. Но поради блестящо набилия се на очи контрастност с държанието, посланията и излъчването на госта, надали може да послужи за реклама на ръководството и изобщо на българския политически хайлайф (още по-малко на тукашния върховен църковен клир).
Евентуалното избиране на България за новата инвестиция на " Фолксваген " би било отлична вест. Все още обаче тя надалеч не е сигурна, а и не е ясно колцина биха се въодушевили от нея дотолкоз, че да идат да гласоподават за ръководещата партия.
Би могла да помогне и прокуратурата - с някое и друго обвиняване против " свои " (за да удостовери обещанията на премиера) или пък с някое разобличаване за " жилища, тераси и асансьори " на политическите съперници. Но тази помощ (както и самата прокуратура в днешния ѝ вид) по принцип е нож с две остриета.
Тъй че дотук ситуацията за ГЕРБ на тези избори е малко по Вазов: " помощ не иде, от на никое място взорът вяра не види ".
Новата роля на Българска социалистическа партия
Остава да се види какво ще направи този път най-сигурната им " патерица " от последните години - самата Българска социалистическа партия. В социологическите изследвания в навечерието на парламентарните избори преди две години тя отново се беше изравнила с водещата партия и за малко да я изпревари. Но тогава под управлението на новата си лидерка Българска социалистическа партия развихри акция от " различни обстоятелства ", ретроградни лозунги и откровени неистини, с които съумя да надвика даже най-отявлените популисти и националисти. Плашеше с " бежанска вълна " и сочеше " национални предатели ", клеймеше глобите против Русия и се заканваше на " господарите " и " началниците " в Брюксел. Така най-после съумя да подари първото място на изборите, като накара мнозина гласоподаватели, въпреки и с омерзение, отново да гласоподават за ГЕРБ (за да не им се изгубят гласовете).
Сега обаче отвращението е още по-голямо и още по-трудно преодолимо. А и Българска социалистическа партия радикално е трансформирала държанието си. Вместо студиата (няма я даже в предизборните телевизионни дебати), обикаля градове и села. Какво тъкмо приказва там пред своите си хора - не знам, само че посланията, които се появяват в новините, са умерени, обрани и очебийно проевропейски. Набляга се на жилищата, корупцията и обществената правдивост, само че без никакви крайнолеви и националистически изцепки. Истанбулската спогодба и " джендърите " са се изпарили, нито дума за Русия, глобите и прочие. Европейски Съюз е не опасност, а вяра за България.
Ако удържат новата си роля до изборите, този път социалистите няма да налеят толкоз доста подплашени гласове на конкуренцията си. Така че социологическите прогнози може и да се потвърдят. Гласовете за самата Българска социалистическа партия надали ще станат повече като безспорна големина (там таванът от дълго време е стигнат), само че пък относителната им тежест може да се усили.
Алтернатива?
Извън тематиката за първото място, на тези избори ще има още един значим въпрос: по какъв начин ще постъпят тези дясноцентристки и проевропейски настроени гласоподаватели, които в никакъв случай не биха дали своят вот за Българска социалистическа партия, само че този път няма да гласоподават и за ГЕРБ? Дали ще се въздържат от присъединяване в евроизборите или ще се решат да поддържат алтернативата, която ценностно е най-близо до тях, без да се тормозят, че гласовете им ще се изгубят?
Този въпрос ще е още по-голям на идващите парламентарни избори - тъй като за ръководството на България също е нужна опция. А както напълно основателно означи министър председателят във връзка с Българска социалистическа партия: " От другата страна няма нищо ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (301)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ