Един французин на път: Ивановски скални църкви, средновековен град Червен, пещера Орлова чука
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
Четвърта част на рубриката " Един французин на път в България " показва пътешествията на френския публицист Пиер Анри, който демонстрира многовековната и забавна история на България, както и нейните естествени забележителности през погледа на чужденец.
В новата поредност той разказва осем подобаващи за къси и дълги визити през лятото дестинации по Българското Черноморие, планини, водопади, пещери, екопътеки.
Пристигам късно вечерта в село, чието име до момента не бях чувал - Кошов, с акцентиране на второто " о ". Тук съм още веднъж в търсене на прелестно лятно странствуване, комбиниращо средновековна история, културно завещание и естествени явления и наложително гарнирано с хладина.
Към региона на Природен парк Русенски Лом ме бяха привлекли един каньон в равнината, феодален град-крепост, два скални манастира и красива пещера. И едно отдавнашно предпочитание - да видя черен щъркел.
Вече е мрачно, когато се настанявам в къща за посетители и пътем означавам, че домакините наподобяват общителни, а мястото прелестно. Но същинското осмисляне на мястото идва на сутринта. Разположено на няколко метра от реката, опряно до високи варовикови скали, построено в битов жанр и потънало в зеленина, мястото се оказва ненадейно добра въведения към това, което ми предстоеше през идващите дни.
Съдържанието е направено по план на Министерство на туризма.
Планина под равнината
Природен парк " Русенски Лом " е предпазена територия и обгръща поречието на едноименната река и нейните притоци. Намира се в региона на Община Иваново, на към 30 км на юг от град Русе. Тук за първи път виждам каньон в низина. На пръв взор релефът е типично равнинен и гледайки отдалеко, не позволявам какви гледки ме чакат. Когато приближавам, спирам сюрпризиран - след леки възвишения, земята като че ли пропада. Виещата се река е изваяла каньон с голям брой меандри, с високи отвесни откоси и скални венци, с пещери и скални ниши. Наричат каньона " планина под равнината ".
Теренът е завършен преди 120 милиона години през геоложкия интервал Долна Креда, когато на дъното на Сарматско море са се утаили варовици. Скалите съдържат доста остатъци от тогавашното море - амонити, миди, охлюви.
Русенски Лом
Тук, в региона, именуван още Поломието, е царството на варовика и пещерите. Карстовият терен е причина и за богато биоразнообразие - средиземноморските и южни растения си дават среща със северни и степни типове. Сред тях има един български и пет балкански ендемита, сред които ковачев зановец и диекианов лопен, с само находище в Поломието.
Лятото ми се коства най-подходящия сезон за посещаване на региона - поради обилната зеленина и опцията да се следят забавните растителни и скотски типове. По това време паркът е притегателно място за орнитолози, и то освен от България. Не разбирам доста от птици, само че имам ясна цел - да видя черен щъркел. Видът е хубав, по-рядко срещан от белия щъркел и за разлика от него гнезди надалеч от индивида. Природозащитният статус на черния щъркел в България е на уязвим тип. Чувал съм, че в региона има гнездящи двойки. Обещавам си да оглеждам небето при всяка опция.
Ивановски скални църкви
Ивановски скални църкви
Ивановските скални църкви са един от седемте така наречен материални културни обекта в България, включени в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО. Това е оценка за изключителното им културно значение за общото завещание на човечеството. Става ми любопитно кои са другите такива обекти и прочитам, че са Боянската черква, Казанлъшката гробница, Мадарския конник, остарелия град на Несебър, Рилският манастир и Тракийската гробница в Свещари.Освен тях има два естествени - Биосферен резерват " Сребърна " и Национален парк Пирин, както и няколко нематериални - Хор на Бистришките баби, нестинарството, традицията на произвеждане на чипровските килими, ритуалът " Сурова/Сурва ", Фестивал на националното творчество в Копривщица.
Ивановските скални църкви са завършени във варовиковия терен в долината на река Русенски Лом, наоколо до село Иваново. Стотиците пространства - параклиси, църкви, килии, са ситуирани на друга височина в скалите и са били част от манастири. Най-големият от тях, " Св. Архангел Михаил ", е учреден през XIII век от монаха Йоаким, нравствен ментор на цар Иван Асен II. Под негово въздействие Иван Асен II връща православието в България, откакто преди него цар Калоян подписва съюз с римския папа в опит да извоюва църковна самостоятелност. След възобновяване на българската православна черква през 1235 година Йоаким е определен за първи Търновски патриарх.
Манастирът " Св. Архангел Михаил " е от 1220 година, обгръща шест комплекса от пространства и е именуван " царски " поради връзката с тогавашните български владетели.
Царете Иван Асен II и Иван Александър са подпомагали разширението на скалната обител, а техните облици могат да бъдат видени на стенописите. В резултат на това съдействие регионът се трансформира в духовно средище по времето на Втората българска страна (XII - XIV век), само че след определяне на турското господство последователно запада.
Най-запазената черква е " Света Богородица ", изсечена на височина от 38 метра. Паркирам в нейното подножие и се изкачвам по туристическата пътека. Спирам на Панорамната канара, от която се открива величествена панорама към виещия се в равнината каньон на Русенски Лом. Оттук се виждат и десетки килии, завършени в скалите от монасите преди епохи.
Ивановски скални църкви
Църквата е от 1360 година Има няколко пространства и дребна тераса, надвесена над скалите. Тази тераса в действителност е същинският вход на църквата. Стенописите изобразяват подиуми от Евангелието и са дело на търновски занаятчия от XIV век. Тези по стените са избледнели, само че разположените на тавана са прелестно непокътнати, в действителност едни от най-добре непокътнатите мостри на Палеологовия ренесансов жанр, изяснява ми Велизар Великов, екскурзовод от Регионалния исторически музей в Русе. Тъй като църквата е под егидата на ЮНЕСКО, стенописите не са реставрирани, а единствено консервирани...
Един от добре съхранените фрески е " Тайната вечеря ", изобразяваща известната сцена от Библията.
Рисуван е 135 години преди Леонардо да Винчи, отбелязва Велизар. Макар стенописът в Ивановски скални църкви да няма международната популярност на този, рисуван от Леонардо на стена в трапезарията на манастира Santa Maria delle Grazie в Милано, въпреки всичко съм впечатлен от посещаемостта. Денят е понеделник, само че в границите на по-малко от половин час през църквата минават огромни групи от Англия, Израел и Румъния, както и единични гости от Франция, Чехия и Полша.
Велизар ми обръща внимание на графит от 1746 година, през която поп Рафаил от Русе изписва името си на стената на църквата - акт, който се приема за знак за окончателното занемаряване на скалната обител.
Басарбовски манастир
Басарбовският манастир
Басарбовският манастир е един от дребното настоящи скални манастири в България. Макар в брошури и уеб сайтове да има информация, че е уникален, сещам се за най-малко още един, който посетих неотдавна - Разбоишкият.
Създаден е през XII век и е свързван със Св. Димитър Басарбовски - светец, чийто житейски път през XVII век минава измежду скалите и пещерите. През XVIII неговите мощи са пренесени в Букурещ и през днешния ден се намират в патриаршеската катедрала, а светецът се смята за настойник на румънската столица.
Гледан изпод, скалният манастир е удивителен. Изкачвам се до пространствата по стръмни стъпала около варовиковите скали, в които личат черупки от отдавнашни морски жители. В издълбаните пространства виждам доста листчета, сгънати и пъхнати в скалните пукнатини и ниши. Така хората насочат своите молби и стремежи.
На скалата, като че ли като знак, се е закрепило и ябълково дърво. Малко е, само че е отрупано с изобилен плод. Оттук се откриват красиви панорамни гледки към долината на реката. Манастирът има и нова част, в това число черква и пространства за монасите. Макар да са приветливи и добре изглеждащи, схващам ги единствено като допълнение към достоверната скална част.
Басарбовски манастир
Средновековният град-крепост Червен
Останките от средновековния град-крепост Червен са ситуирани на непристъпни отвесни скали над едноименното село на към 30 км южно от град Русе. Река Черни Лом, приток на Русенски Лом , обикаля платото от три страни.
Мястото е било комфортно за заселване и се допуска, че е населявано от траките. Впоследствие тук е съществувало барикада от времето на императорите Анастасий I и Юстиниан I (VI век), чиято цел е била да възпира варварите, идващи от север.
По времето на своя подем през Втората българска страна Червен е бил значим боен, административен, икономически и набожен център. За това са спомогнали близостта със столицата Търновград и с царския скален манастир " Св. Архангел Михаил ". Върху скалния хълм е бил ситуиран вътрешния град - цитаделата, включваща замъка на локалния болярин. В подножието до реката е бил външният град.
Стратегическото разположение е осигурявало преимущества за развиването и защитата на града, само че откритото високо плато през днешния ден е безмилостно в юлските горещини. След изкачването на стълбите към крепостта обикалям останките от средновековния град, затрупан със солидна доза слънцезащитен крем.
Впечатлен съм от огромния брой църкви. Припомням си, че градът е бил седалище на Червенската митрополия.
Средновековният град-крепост Червен
Най-голям интерес у мен провокира добре непокътнатата западна отбранителна кула. Тя е триетажна и се твърди, че е послужила като модел за възобновяване на Балдуинова кула на хълма Царевец във Велико Търново.
В края на XIV век Червен е високомерен от османските турци, а през XVI век е опожарен от влашкия челник Михай Витязул. Населението се реалокира в подножието на платото и градът-крепост на скалистото плато замира, с цел да пристигна времето на археолозите.
Проучванията на крепостта са почнали през 1910 година и са разкрили улична мрежа, два подземни прохода, през които е обезпечавана вода на града, жилищни и публични здания. Намерени са украшения, монети, въоръжение, керамични съдове.
Днес Червен е разгласен за Национален археологически резерват.
Орлова чука
Орлова чука
Орлова чука е една от най-красивите и втора по дължина пещера в България - към 14 км общо за всички галерии, като по този индикатор отстъпва единствено на Духлата във Витоша. Името ѝ се свързва със скалния венец над нейния вход, който е бил населяван от орли. Представлява комплициран лабиринт от тунели, галерии, пропасти и зали с разнообразни размери и красиви пещерни формирания.
Посещавам я в ден, когато температурата на сянка е 34 градуса. Сещам се за легендата, която бях чел за откриването на пещерата -
пастир забелязал, че в горещите дни овцете са струпват на едно място. Оказало се цепнатина, която излъчвала хладина и водела към пещера.
И в тази пещера, както в доста други, се влиза единствено с екскурзовод и на кръговиден час. Спускайки се по стръмните каменни стъпала към входа, с неспокойствие чакам да се гмурна в ледения въздух от нейните глъбини, само че оставам леко сюрпризиран. Да, ветровито е, само че температурата във вътрешността ѝ е релативно висока - 14 градуса целогодишно.
Пещерата е на над 2 млн. години, варовикова, облагородена (част от нея) и впечатлява с ексцентричните си форми - тук-там могат да бъдат видени забавни вълнообразни сводове.
Две скални пирамиди като че ли висят във въздуха. Големият сталактон е висок 3.5 метра и необятен половин метър, а Пеещият сталактон при почукване издава тон като камбана. В пещерата има прелестна звучност - Концертната зала получава името си, откакто през 1976 година, по време на Мартенските музикални дни, Русенската филхармония изнася концерт тук.
Друга забележителност е синтровото езерце, наричано " Изворчето ", за което има вярване, че в случай че отпиете от водата, това ще сбъдне ваше предпочитание.
Както и доста от другите пещери в България и Орлова чука е населявана от прилепи - общо 14 типа.
Пещерата е естествена забележителност и археологически монумент от национално значение.
Орлова чука
Черният щъркел
Така и не съумявам да зърна черен щъркел. Но получавам отплата.
Къщата, в която съм отседнал, е дом и на 14 гнезда на селски лястовици. Повечето са цялостни с новоизлюпени дребни, немощно протягащи дребните си клюнове.
Наблюдавам ги, седнал на верандата пред стаята. Само на метър и половина над главата ми са. Неуморно хранещите ги родители се стрелкат на сантиметри от лицето ми. Иска ми се да ги виждам с часове, само че не разполагам с толкоз време.
И тогава решението идва от единствено себе си. Ще дойда тук още веднъж. Заради магията на каньона, скалните манастири и следите от Средновековието. Заради една птица - черен щъркел, която не съумях да видя. И поради други - лястовиците, които видях, само че желая да срещна още веднъж идващото лято.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Четвърта част на рубриката " Един французин на път в България " показва пътешествията на френския публицист Пиер Анри, който демонстрира многовековната и забавна история на България, както и нейните естествени забележителности през погледа на чужденец.
В новата поредност той разказва осем подобаващи за къси и дълги визити през лятото дестинации по Българското Черноморие, планини, водопади, пещери, екопътеки.
Пристигам късно вечерта в село, чието име до момента не бях чувал - Кошов, с акцентиране на второто " о ". Тук съм още веднъж в търсене на прелестно лятно странствуване, комбиниращо средновековна история, културно завещание и естествени явления и наложително гарнирано с хладина.
Към региона на Природен парк Русенски Лом ме бяха привлекли един каньон в равнината, феодален град-крепост, два скални манастира и красива пещера. И едно отдавнашно предпочитание - да видя черен щъркел.
Вече е мрачно, когато се настанявам в къща за посетители и пътем означавам, че домакините наподобяват общителни, а мястото прелестно. Но същинското осмисляне на мястото идва на сутринта. Разположено на няколко метра от реката, опряно до високи варовикови скали, построено в битов жанр и потънало в зеленина, мястото се оказва ненадейно добра въведения към това, което ми предстоеше през идващите дни.
Съдържанието е направено по план на Министерство на туризма.
Планина под равнината
Природен парк " Русенски Лом " е предпазена територия и обгръща поречието на едноименната река и нейните притоци. Намира се в региона на Община Иваново, на към 30 км на юг от град Русе. Тук за първи път виждам каньон в низина. На пръв взор релефът е типично равнинен и гледайки отдалеко, не позволявам какви гледки ме чакат. Когато приближавам, спирам сюрпризиран - след леки възвишения, земята като че ли пропада. Виещата се река е изваяла каньон с голям брой меандри, с високи отвесни откоси и скални венци, с пещери и скални ниши. Наричат каньона " планина под равнината ".
Теренът е завършен преди 120 милиона години през геоложкия интервал Долна Креда, когато на дъното на Сарматско море са се утаили варовици. Скалите съдържат доста остатъци от тогавашното море - амонити, миди, охлюви.
Русенски Лом
Тук, в региона, именуван още Поломието, е царството на варовика и пещерите. Карстовият терен е причина и за богато биоразнообразие - средиземноморските и южни растения си дават среща със северни и степни типове. Сред тях има един български и пет балкански ендемита, сред които ковачев зановец и диекианов лопен, с само находище в Поломието.
Лятото ми се коства най-подходящия сезон за посещаване на региона - поради обилната зеленина и опцията да се следят забавните растителни и скотски типове. По това време паркът е притегателно място за орнитолози, и то освен от България. Не разбирам доста от птици, само че имам ясна цел - да видя черен щъркел. Видът е хубав, по-рядко срещан от белия щъркел и за разлика от него гнезди надалеч от индивида. Природозащитният статус на черния щъркел в България е на уязвим тип. Чувал съм, че в региона има гнездящи двойки. Обещавам си да оглеждам небето при всяка опция.
Ивановски скални църкви
Ивановски скални църкви
Ивановските скални църкви са един от седемте така наречен материални културни обекта в България, включени в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО. Това е оценка за изключителното им културно значение за общото завещание на човечеството. Става ми любопитно кои са другите такива обекти и прочитам, че са Боянската черква, Казанлъшката гробница, Мадарския конник, остарелия град на Несебър, Рилският манастир и Тракийската гробница в Свещари.Освен тях има два естествени - Биосферен резерват " Сребърна " и Национален парк Пирин, както и няколко нематериални - Хор на Бистришките баби, нестинарството, традицията на произвеждане на чипровските килими, ритуалът " Сурова/Сурва ", Фестивал на националното творчество в Копривщица.
Ивановските скални църкви са завършени във варовиковия терен в долината на река Русенски Лом, наоколо до село Иваново. Стотиците пространства - параклиси, църкви, килии, са ситуирани на друга височина в скалите и са били част от манастири. Най-големият от тях, " Св. Архангел Михаил ", е учреден през XIII век от монаха Йоаким, нравствен ментор на цар Иван Асен II. Под негово въздействие Иван Асен II връща православието в България, откакто преди него цар Калоян подписва съюз с римския папа в опит да извоюва църковна самостоятелност. След възобновяване на българската православна черква през 1235 година Йоаким е определен за първи Търновски патриарх.
Манастирът " Св. Архангел Михаил " е от 1220 година, обгръща шест комплекса от пространства и е именуван " царски " поради връзката с тогавашните български владетели.
Царете Иван Асен II и Иван Александър са подпомагали разширението на скалната обител, а техните облици могат да бъдат видени на стенописите. В резултат на това съдействие регионът се трансформира в духовно средище по времето на Втората българска страна (XII - XIV век), само че след определяне на турското господство последователно запада.
Най-запазената черква е " Света Богородица ", изсечена на височина от 38 метра. Паркирам в нейното подножие и се изкачвам по туристическата пътека. Спирам на Панорамната канара, от която се открива величествена панорама към виещия се в равнината каньон на Русенски Лом. Оттук се виждат и десетки килии, завършени в скалите от монасите преди епохи.
Ивановски скални църкви
Църквата е от 1360 година Има няколко пространства и дребна тераса, надвесена над скалите. Тази тераса в действителност е същинският вход на църквата. Стенописите изобразяват подиуми от Евангелието и са дело на търновски занаятчия от XIV век. Тези по стените са избледнели, само че разположените на тавана са прелестно непокътнати, в действителност едни от най-добре непокътнатите мостри на Палеологовия ренесансов жанр, изяснява ми Велизар Великов, екскурзовод от Регионалния исторически музей в Русе. Тъй като църквата е под егидата на ЮНЕСКО, стенописите не са реставрирани, а единствено консервирани...
Един от добре съхранените фрески е " Тайната вечеря ", изобразяваща известната сцена от Библията.
Рисуван е 135 години преди Леонардо да Винчи, отбелязва Велизар. Макар стенописът в Ивановски скални църкви да няма международната популярност на този, рисуван от Леонардо на стена в трапезарията на манастира Santa Maria delle Grazie в Милано, въпреки всичко съм впечатлен от посещаемостта. Денят е понеделник, само че в границите на по-малко от половин час през църквата минават огромни групи от Англия, Израел и Румъния, както и единични гости от Франция, Чехия и Полша.
Велизар ми обръща внимание на графит от 1746 година, през която поп Рафаил от Русе изписва името си на стената на църквата - акт, който се приема за знак за окончателното занемаряване на скалната обител.
Басарбовски манастир
Басарбовският манастир
Басарбовският манастир е един от дребното настоящи скални манастири в България. Макар в брошури и уеб сайтове да има информация, че е уникален, сещам се за най-малко още един, който посетих неотдавна - Разбоишкият.
Създаден е през XII век и е свързван със Св. Димитър Басарбовски - светец, чийто житейски път през XVII век минава измежду скалите и пещерите. През XVIII неговите мощи са пренесени в Букурещ и през днешния ден се намират в патриаршеската катедрала, а светецът се смята за настойник на румънската столица.
Гледан изпод, скалният манастир е удивителен. Изкачвам се до пространствата по стръмни стъпала около варовиковите скали, в които личат черупки от отдавнашни морски жители. В издълбаните пространства виждам доста листчета, сгънати и пъхнати в скалните пукнатини и ниши. Така хората насочат своите молби и стремежи.
На скалата, като че ли като знак, се е закрепило и ябълково дърво. Малко е, само че е отрупано с изобилен плод. Оттук се откриват красиви панорамни гледки към долината на реката. Манастирът има и нова част, в това число черква и пространства за монасите. Макар да са приветливи и добре изглеждащи, схващам ги единствено като допълнение към достоверната скална част.
Басарбовски манастир
Средновековният град-крепост Червен
Останките от средновековния град-крепост Червен са ситуирани на непристъпни отвесни скали над едноименното село на към 30 км южно от град Русе. Река Черни Лом, приток на Русенски Лом , обикаля платото от три страни.
Мястото е било комфортно за заселване и се допуска, че е населявано от траките. Впоследствие тук е съществувало барикада от времето на императорите Анастасий I и Юстиниан I (VI век), чиято цел е била да възпира варварите, идващи от север.
По времето на своя подем през Втората българска страна Червен е бил значим боен, административен, икономически и набожен център. За това са спомогнали близостта със столицата Търновград и с царския скален манастир " Св. Архангел Михаил ". Върху скалния хълм е бил ситуиран вътрешния град - цитаделата, включваща замъка на локалния болярин. В подножието до реката е бил външният град.
Стратегическото разположение е осигурявало преимущества за развиването и защитата на града, само че откритото високо плато през днешния ден е безмилостно в юлските горещини. След изкачването на стълбите към крепостта обикалям останките от средновековния град, затрупан със солидна доза слънцезащитен крем.
Впечатлен съм от огромния брой църкви. Припомням си, че градът е бил седалище на Червенската митрополия.
Средновековният град-крепост Червен
Най-голям интерес у мен провокира добре непокътнатата западна отбранителна кула. Тя е триетажна и се твърди, че е послужила като модел за възобновяване на Балдуинова кула на хълма Царевец във Велико Търново.
В края на XIV век Червен е високомерен от османските турци, а през XVI век е опожарен от влашкия челник Михай Витязул. Населението се реалокира в подножието на платото и градът-крепост на скалистото плато замира, с цел да пристигна времето на археолозите.
Проучванията на крепостта са почнали през 1910 година и са разкрили улична мрежа, два подземни прохода, през които е обезпечавана вода на града, жилищни и публични здания. Намерени са украшения, монети, въоръжение, керамични съдове.
Днес Червен е разгласен за Национален археологически резерват.
Орлова чука
Орлова чука
Орлова чука е една от най-красивите и втора по дължина пещера в България - към 14 км общо за всички галерии, като по този индикатор отстъпва единствено на Духлата във Витоша. Името ѝ се свързва със скалния венец над нейния вход, който е бил населяван от орли. Представлява комплициран лабиринт от тунели, галерии, пропасти и зали с разнообразни размери и красиви пещерни формирания.
Посещавам я в ден, когато температурата на сянка е 34 градуса. Сещам се за легендата, която бях чел за откриването на пещерата -
пастир забелязал, че в горещите дни овцете са струпват на едно място. Оказало се цепнатина, която излъчвала хладина и водела към пещера.
И в тази пещера, както в доста други, се влиза единствено с екскурзовод и на кръговиден час. Спускайки се по стръмните каменни стъпала към входа, с неспокойствие чакам да се гмурна в ледения въздух от нейните глъбини, само че оставам леко сюрпризиран. Да, ветровито е, само че температурата във вътрешността ѝ е релативно висока - 14 градуса целогодишно.
Пещерата е на над 2 млн. години, варовикова, облагородена (част от нея) и впечатлява с ексцентричните си форми - тук-там могат да бъдат видени забавни вълнообразни сводове.
Две скални пирамиди като че ли висят във въздуха. Големият сталактон е висок 3.5 метра и необятен половин метър, а Пеещият сталактон при почукване издава тон като камбана. В пещерата има прелестна звучност - Концертната зала получава името си, откакто през 1976 година, по време на Мартенските музикални дни, Русенската филхармония изнася концерт тук.
Друга забележителност е синтровото езерце, наричано " Изворчето ", за което има вярване, че в случай че отпиете от водата, това ще сбъдне ваше предпочитание.
Както и доста от другите пещери в България и Орлова чука е населявана от прилепи - общо 14 типа.
Пещерата е естествена забележителност и археологически монумент от национално значение.
Орлова чука
Черният щъркел
Така и не съумявам да зърна черен щъркел. Но получавам отплата.
Къщата, в която съм отседнал, е дом и на 14 гнезда на селски лястовици. Повечето са цялостни с новоизлюпени дребни, немощно протягащи дребните си клюнове.
Наблюдавам ги, седнал на верандата пред стаята. Само на метър и половина над главата ми са. Неуморно хранещите ги родители се стрелкат на сантиметри от лицето ми. Иска ми се да ги виждам с часове, само че не разполагам с толкоз време.
И тогава решението идва от единствено себе си. Ще дойда тук още веднъж. Заради магията на каньона, скалните манастири и следите от Средновековието. Заради една птица - черен щъркел, която не съумях да видя. И поради други - лястовиците, които видях, само че желая да срещна още веднъж идващото лято.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ