Днешният свят е оформен от убеждението, че хората могат да

Днешният свят е завършен от убеждението, че хората могат да надхитрят и надвият гибелта. По създание това е революционно ново отношение. През по-голямата част от историята хората добродушно са се подчинявали на гибелта. До късната съвременна ера множеството религии и идеологии са виждали гибелта освен като наша неизбежна орис, само че и като главен източник на смисъл в живота. Най-важните събития от човешкото битие са се случвали, откакто издишате последния си мирис. Едва тогава сте започвали да научавате същинските секрети на живота. Едва тогава сте спечелвали постоянно избавление или понасяли постоянно проклинание. В един свят без гибел – а затова без парадайс, пъкъл или преобразяване – религии като християнство, ислям и индуизъм не биха имали смисъл. През по-голямата част от историята най-хубавите човешки мозъци са били заети с това да придават смисъл на гибелта, а не да се пробват да я победят.

Епосът за Гилгамеш, митът за Орфей и Евридика, Библията, Корана, Ведите, и безчет други свещени книги и приказки търпеливо са обяснявали на уплашени хора, че ние умираме, тъй като по този начин повелява Бог, Космосът или майката природа – и че е по-добре да приемем тази орис със примирение и берекет. Може би някой ден Бог ще отстрани гибелта посредством популярен философски жест, като да вземем за пример второто пришествие на Христос. Но реализирането на подобен тип чудеса е било явно надалеч над опциите на хората от плът и кръв.

И тогава идва научната гражданска война. За учените гибелта не е божествено разпореждане – тя е просто механически проблем. Хората умират не тъй като Бог е разпоредил по този начин, а заради някакъв механически проблем. Сърцето стопира да изпомпва кръв. Рак е унищожил черния дроб. В белите дробове се развъждат вируси. И коя е повода за всички тези механически проблеми? Други механически проблеми. Сърцето стопира да изпомпва кръв, тъй като до сърдечния мускул не доближава задоволително количество О2. Раковите кафези се популяризират в черния дроб заради някаква инцидентна генетична разновидност. Вирусите са се настанили в белите дробове, тъй като някой е кихнал в рейса. Нищо метафизично в такива неща.

И науката има вяра, че всеки механически проблем има техническо решение. Не е належащо да чакаме второто пришествие на Христос, с цел да преодолеем гибелта. Могат да го създадат и няколко учени в лаборатория. Докато по традиция гибелта е била компетентност на свещеници и богослови в черни раса, в този момент с нея  се занимават хората в бели лабораторни престилки. Ако сърцето прескача, можем да го подтикваме с пейсмейкър или даже да трансплантираме ново. Ако ракът беснее, можем да го убием с радиация. Ако вирусите се популяризират в белите дробове, можем да ги подчиним с някакво ново лекарство.

Вярно е, че сега не можем да решим всички механически проблеми. Но работим върху тях. Най-добрите човешки мозъци към този момент прекарват времето си не в опити да придадат смисъл на гибелта, вместо това са заети с удължение на живота. Те изследват микробиологичните, физиологичните и генетичните системи, виновни за заболяванията и старостта, и създават нови медикаменти и революционни лекувания.

…

Ще промени ли актуалната пандемия човешкото отношение към гибелта? Вероятно не. Точно противоположното. Covid-19 евентуално ще ни накара единствено да удвоим напъните си за отбрана на човешкия живот. Защото преобладаващата културна реакция против него е не примирие, а комбинация от отвращение и вяра.

Когато в някое предмодерно общество като средновековна Европа е избухвала зараза, хората, естествено, са се страхували за живота си и са били съкрушени от гибелта на околните си, само че главната културна реакция е била такава на примирие. Психолозите биха могли да нарекат това „ приучена беззащитност “. Хората са си казвали, че такава е Божията воля – или може би това е божествено отмъщение за греховете на човечеството. „ Бог знае най-добре. Ние нечестивите го заслужаваме. И, ще видите, в последна сметка всичко ще се окаже допустимо най-хубавото. Не се тормозете, положителните хора ще получат премията си на небето. И не губете време да търсите лекарство. Тази болест е изпратена от Бог, с цел да ни накаже. Онези, които считат, че хората могат да преодолеят тази зараза посредством личната си досетливост, просто прибавят прегрешението на суетата към другите си закононарушения. Кои сме ние, че да осуетяваме Божиите проекти? “

Нагласите през днешния ден са полярно противоположни. Всеки път, когато някаква злополука убива доста хора – влакова акцидент, пожар във висока постройка, даже вихър – ние сме склонни да я преглеждаме като предотвратим човешки неуспех, а не като божествено наказване или неизбежно естествено злополучие. Ако влаковата компания не беше се стискала с бюджета за сигурност, в случай че общината беше приела в точния момент по-добри противопожарни правила и в случай че държавното управление беше изпратило помощ по-бързо, тези хора можеха да бъдат избавени. През 21 век всеобщата гибел се е трансформирала в автоматизирана причина за правосъдни каузи и следствия.

Такова е отношението ни и към епидемиите. Докато някои религиозни проповедници побързаха да опишат СПИН като Божие наказване за гейовете, актуалното общество милостиво трансферира сходни възгледи към по-лунатичните си периферии и през днешния ден ние нормално преглеждаме разпространяването на СПИН, Ебола и други скорошни епидемии като организационни провали. Приемаме като несъмнено, че човечеството разполага със знанията и инструментите, нужни за ограничение на сходни напасти и в случай че въпреки всичко някоя инфекциозна болест излезе отвън надзор, това се дължи на човешка непросветеност, а не на божествения яд. Covid-19 не прави изключение от това предписание. Кризата надалеч не е завършила, само че все пак играта на търсене на виновници към този момент стартира. Различните страни се упрекват една в друга. Съперничещите си политици си трансферират взаимно отговорността като ръчна граната без щифт.

Но наред с възмущението има и голяма доза вяра. Днешните ни герои не са свещениците, които погребват мъртвите и оправдават бедствието – това към този момент са медиците, които избавят животи. А супергероите ни са учените в лабораториите. Точно както киноманите знаят, че Спайдърмен и Жената-чудо в последна сметка ще победят неприятните и ще спасят света, по този начин и ние сме изцяло сигурни, че в границите на няколко месеца, може би година, хората в лабораториите ще открият ефикасни лекувания и даже ваксина против Covid-19. И тогава ще му покажем на този гнусен ковид, кой тук е алфа-организмът на тази планета! Въпросът по устните на всички – от Белия дом, през Уолстрийт, та чак до балконите на Италия е: „ Кога ще бъде подготвена имунизацията? “ Кога. Не в случай че.

Но когато имунизацията в действителност е подготвена и пандемията завърши, каква ще бъде поуката за човечеството? По всяка възможност ще би трябвало да влагаме още повече старания в отбраната на човешкия живот. Ще би трябвало да имаме повече лечебни заведения, повече лекари, повече медицински сестри. Ще би трябвало да държим подготвени повече дихателни машини, повече защитни уреди, повече комплекти за тестване. Ще би трябвало да влагаме повече пари в проучвания на незнайни патогени и създаване на нови лекувания. Не бива да бъдем хванати още веднъж неподготвени.

Някои може би ще кажат, че това е неправилната поука и че рецесията би трябвало да ни научи на примирение. Не би трябвало да сме толкоз сигурни в способността си да покоряваме силите на природата. Много от тези отрицатели са хора със средновековни умонагласи, които проповядват примирение, като в същото време са 100% сигурни, че знаят всички правилни отговори. На някои фанатици не може да се помогне – [например] пасторът, който преподава ежеседмични уроци по Библията за кабинета на Доналд Тръмп, твърди, че и тази зараза е божествено наказване против хомосексуалността. Но множеството даже от най-отявлените традиционалисти в наши дни се доверяват на науката, а не на свещените трудове.

Католическата черква инструктира вярващите да стоят надалеч от църквите. Израел затвори синагогите си. Ислямската република Иран предлага на хората да не посещават джамии. Храмовете и сектите от всевъзможен тип са прекратили обществените си церемонии. И всичко това, тъй като учените са създали съответни калкулации и предлагат тези свети места да бъдат затворени.

Разбира се, не всеки, който предизвестява против човешката самонадеяност, си мечтае за завръщане към средновековието. Дори учените биха се съгласили, че би трябвало да сме реалисти в упованията си и че не би трябвало да развиваме сляпа религия в силата на лекарите, които ще ни защищават от всички бедствия в живота. Докато човечеството като цяло става все по-мощно, обособените хора към момента би трябвало одобряват мисълта за личната си накърнимост. Може би след век или два науката ще успее да удължи човешкия живот до несигурно дълго време, само че сега към момента не сме там. С възможното изключение на шепа бебета на милиардери, всички ние ще умрем някой ден и всички ще загубим близки. Трябва да отдаваме дължимото на преходността си.

В продължение на епохи хората са употребявали религията като предпазен механизъм, вярвайки, че ще живеят вечно в отвъдното. В наши дни от време на време хората включват един сходен предпазен механизъм, при който ролята на религията е поета от науката: лекарите постоянно ще съумяват да ги спасят и те ще живеят вечно в жилищата си. Тук имаме потребност от уравновесен метод. Да, би трябвало да се доверяваме на науката при оправянето с епидемиите, само че въпреки всичко би трябвало да поемем тежестта и да се оправим сами с мисълта за самостоятелната си смъртност и последователност.

Настоящата рецесия в действителност може да накара доста хора да осъзнаят по-ясно непостоянния темперамент на човешкия живот и човешките достижения. Независимо от това, като цяло актуалната ни цивилизация най-вероятно ще върви в противоположната посока. Пред лицето на напомнянето за личната си чупливост, тя ще реагира посредством създаване на по-силни защитни сили. Когато актуалната рецесия завърши, не чакам да забележим доста нарастване на бюджетите на философските катедри. Но се обзалагам, че ще забележим всеобщо нарастване на бюджетите на медицинските учебни заведения и здравните системи.

И може би това е най-хубавото, което можем да чакаме. Правителствата по този начин или другояче не са доста положителни във философията. Това не е тяхната област. Онова, върху което те би трябвало да се съсредоточат, е построяването на по-добри системи за опазване на здравето. Правенето на по-добра философия е работа на индивидите. Лекарите не могат да разрешат загадката за съществуването вместо нас. Но те могат да ни завоюват още малко време, с цел да се захванем с нея. Какво ще вършим със извоюваното време, зависи от самите нас.

* Ювал Ноа Харари е актуален израелски учен-историк и публицист. Най-популярната му книга е „ Сапиенс – къса история на човечеството “, издадена в 2011-та година в Израел и 2014-та на британски език. Преведена е на още 30 езика, включително български (ИК Изток-Запад, 2016). Книгата изследва цялата история на индивида, еволюцията на Homo sapiens от каменната ера до политическите и софтуерни революции на 21 век. Втората му книга, „ Homo Deus – къса история на бъдещето “ също се трансформира в интернационален бестселър.

Източник със съкращения:
Снимка: wikimedia.org