АТАНАС СКАТОВ: Поклон Бояне! Пред силата на духа ти и целеустремеността ти. Пред волята и безстрашието ти! Нека Бог даде сила на близките му!
Днес във Facebook попаднахме на коментар от алпиниста Атанас Скатов във връзка нещастието, която вълнува цяла България в последните дни, а точно какво се случва с Боян Петров. Вижте какво написа другарят в планината и другар на Боян в персоналният си профил в обществената мрежа.
* Публикуваме без редакторска интервенция
Скъпи другари,
Днес слезнах в Тингри.
На 13.05 след слизането ми на лагер 2 научих от Мария Илиева в диалог по сателитния ми телефон за изгубването на Боян Петров.
Отначало не повярвах и ми трябваше малко време да схващам какво ми приказва. Реших,че е станала някаква неточност и тя не е схванала добре. След конкретизиране за това от какъв брой време той липсва започнах да съзнавам какво се случва. Разбрах,че са скрили тази информация от мен, с цел да не ме тормозят по време на офанзивата ми към връх Чо Ойо.
В Тингри съм и имам достъп до връзки и мога да изразя възприятията,които бушуват в мен. Цял ден приказвам със избавителния отряд, който търси Боян. Много сериозна акция на най-високо равнище.
Боян беше планинар с голям опит,от който аз съм се учил. Изключителен планинар. Заедно сме били на 3 експедиции -вр. Манаслу през 2015 и през 2016г изкачихме вр. Анапурна и вр. Макалу. Бях доста горделив, че имахме доста мощно българско наличие през оня сезон в Хималаите. Помагахме си по време на изкачванията и си говорехме много в безкрайното време на изчакване за хубаво време в базовия лагер. Той е планинар от поколението най-близо до мен и запалваше моята пристрастеност за високи достижения. Да имаш човек, който си е сложил толкоз високи цели,които да те стимулират и дават убеденост,че е допустимо да се реализират е една от предпоставките за триумфа. За мен този човек беше Боян! В него имаше пристрастеност, имаше убеденост,имаше мощ. Беше доста добър пълководец и стратег. Предценяваше доста добре ситуацията,правеше детайлно изследване на терена, прогнозата и всички условия свързани с офанзивата към върха. Много целенасочен и в никакъв случай не се отхвърляше. Безкрайно доста скърбя за това,което се е случило. Знам,че колкото и да сме мощни природата е по-силна от нас. Знам какъв брой е мъчно там горе. Спомням си когато си говорехме след изкачването на вр. Макалу, по какъв начин се спогледахме безпределно изтощени и съвсем без думи си казахме: “Хората концепция си нямат,какво се случва тук горе и какво преживяваме”. И е по този начин. Няма по какъв начин да знаят! Но аз знам! И в този момент в действителност го изпитах в цялостния му вид с изкачването ми без шерп и О2 на вр. Чо Ою. И мога да оценя още повече, това, което е направил той към този момент 10 пъти по всичките тези осемхилядника. Виждал съм какъв брой е подвластен от инсулина и съм се чудел по какъв начин не се опасява да не получи припадък, в миг, в който да не може да реагира. Той не се опасяваше от нищо!
Поклон Бояне! Пред силата на духа ти и целеустремеността ти. Пред волята и безстрашието ти!
Нека Бог даде мощ на околните му.
Осиротях.Ще ми липсва Силния бегач в прилежащия кулоар, който ме водеше и напрягаше силите ми до дъно в надпреварата.Все още се надявам,че може да стане някакво знамение и да се появиш отнякъде, макар че...... доста време е минало. Единственото, което мога да направя в този миг е да продължа напред към Еверест, там където щяхме да се засечем тази пролет и да посветя изкачването си на върха на теб! Дано имам шанс да го кача. Заради теб! И може да усетя духа ти там някъде в бялата планина, на най-високата и точка и да си поговоря отново безмълвно с теб!
* Публикуваме без редакторска интервенция
Скъпи другари,
Днес слезнах в Тингри.
На 13.05 след слизането ми на лагер 2 научих от Мария Илиева в диалог по сателитния ми телефон за изгубването на Боян Петров.
Отначало не повярвах и ми трябваше малко време да схващам какво ми приказва. Реших,че е станала някаква неточност и тя не е схванала добре. След конкретизиране за това от какъв брой време той липсва започнах да съзнавам какво се случва. Разбрах,че са скрили тази информация от мен, с цел да не ме тормозят по време на офанзивата ми към връх Чо Ойо.
В Тингри съм и имам достъп до връзки и мога да изразя възприятията,които бушуват в мен. Цял ден приказвам със избавителния отряд, който търси Боян. Много сериозна акция на най-високо равнище.
Боян беше планинар с голям опит,от който аз съм се учил. Изключителен планинар. Заедно сме били на 3 експедиции -вр. Манаслу през 2015 и през 2016г изкачихме вр. Анапурна и вр. Макалу. Бях доста горделив, че имахме доста мощно българско наличие през оня сезон в Хималаите. Помагахме си по време на изкачванията и си говорехме много в безкрайното време на изчакване за хубаво време в базовия лагер. Той е планинар от поколението най-близо до мен и запалваше моята пристрастеност за високи достижения. Да имаш човек, който си е сложил толкоз високи цели,които да те стимулират и дават убеденост,че е допустимо да се реализират е една от предпоставките за триумфа. За мен този човек беше Боян! В него имаше пристрастеност, имаше убеденост,имаше мощ. Беше доста добър пълководец и стратег. Предценяваше доста добре ситуацията,правеше детайлно изследване на терена, прогнозата и всички условия свързани с офанзивата към върха. Много целенасочен и в никакъв случай не се отхвърляше. Безкрайно доста скърбя за това,което се е случило. Знам,че колкото и да сме мощни природата е по-силна от нас. Знам какъв брой е мъчно там горе. Спомням си когато си говорехме след изкачването на вр. Макалу, по какъв начин се спогледахме безпределно изтощени и съвсем без думи си казахме: “Хората концепция си нямат,какво се случва тук горе и какво преживяваме”. И е по този начин. Няма по какъв начин да знаят! Но аз знам! И в този момент в действителност го изпитах в цялостния му вид с изкачването ми без шерп и О2 на вр. Чо Ою. И мога да оценя още повече, това, което е направил той към този момент 10 пъти по всичките тези осемхилядника. Виждал съм какъв брой е подвластен от инсулина и съм се чудел по какъв начин не се опасява да не получи припадък, в миг, в който да не може да реагира. Той не се опасяваше от нищо!
Поклон Бояне! Пред силата на духа ти и целеустремеността ти. Пред волята и безстрашието ти!
Нека Бог даде мощ на околните му.
Осиротях.Ще ми липсва Силния бегач в прилежащия кулоар, който ме водеше и напрягаше силите ми до дъно в надпреварата.Все още се надявам,че може да стане някакво знамение и да се появиш отнякъде, макар че...... доста време е минало. Единственото, което мога да направя в този миг е да продължа напред към Еверест, там където щяхме да се засечем тази пролет и да посветя изкачването си на върха на теб! Дано имам шанс да го кача. Заради теб! И може да усетя духа ти там някъде в бялата планина, на най-високата и точка и да си поговоря отново безмълвно с теб!
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ