Годежните пръстени – произходът на едно вековно бижу
Днес сватбените пръстени са доказателство за обич за милиони (а несъмнено и милиарди) долари. Никой обаче не може да каже сигурно по кое време в действителност стартира тази вековна традиция. Някои считат, че най-стария случай на замяна на брачни халки идва от античен Египет, преди към 4800 години. В тези дни дамите носили пръстени и други декоративни орнаменти от усукани и сплетени снопчета ръж, тръстиките или острицови растения.
Кръглата форма на пръстена е знак на вечността, без начало или край, освен за египтяните, само че и за доста други антични култури. Дупката в центъра на пръстена също има значение – тя се счита за портал или врата, водещ към известни и непознати неща и събития. Да дадеш на жена пръстен значи непреходна и безсмъртна обич.
Римляните също одобряват тази традиция, само че влагат в нея и от себе си. Вместо да оферират пръстен на дамата като знак на обич, те го дават като знак на благосъстоятелност – мъжете в Рим „ желаят да вземат “ дамата, да я афишират за своя, когато й дават пръстен. Римските годежни пръстени по-късно стартират да се вършат от желязо и се назовават „ Anulus Pronubus “ като по този начин символизират и мощ и неизменност. Твърди се също, че римляните са първите, които гравират пръстените си.
Едва към 860 година християните стартират да употребяват пръстени в брачните церемонии – нормално те са били украшение, мощно украсено с гравирани гълъби, лири или две свързани ръце. Църквата обаче не утвърждава такива пръстени като ги счита за езически и към 13 век те са доста опростени и придават по-духовен тип, който е доста добре разказано от един свещеник, когато той ги назовава „ знак на обединяването на сърцата “.
Сватбените пръстени през разнообразни стадии в историята са носени на разнообразни пръсти, в това число и на палеца, а също по този начин и на лявата и дясната ръка. Според традиция, за която се счита, че е произлязла от римляните, сватбеният пръстен се носи на пръста на лявата ръка, защото хората тогава считат, че от там минава вената „ Vena amoris “ или безусловно „ Вена на любовта “, която е директно обвързван със сърцето. Учените обаче по-късно ще покажат, че това в действителност е погрешно. Въпреки това, този мит към момента е жив.
Има и друга доктрина за какво християните слагат пръстена на лявата ръка. Както свещеникът по време на бракосъчетанието каже: „ В името на Отца, Сина и Светия Дух “, с годежния пръстен той ще допре палеца, показалеца и междинния пръст, а по-късно, когато изрича „ Амин “, той ще сложи пръстена на безименния пръст.
По-практическа доктрина е, че мекият метал (традиционно злато) се износва по-малко и по-малко ще наранява пръста, в случай че е на лявата ръка, заради това, че по-голямата част от света си борави с дясна ръка. Освен това, четвъртият пръст на лявата ръка евентуално е вторият минимум употребяваният пръст на ръцете на човек след кутрето.
…
Още през 13 век, когато хората са изключително суеверни, се има вяра, че вземането на парче от облеклото на булката ще подари гостите с шанс. Това довежда до доста грозни подиуми, в които гостите безусловно късат плат от роклята на булката. И по този начин, в опит да предотвратят сходни неща доста булки стартират да хвърлят предмети на гостите, които елементарно могат да бъдат свалени от тях – и това включва жартиерите. В последна сметка младоженците стартират да смъкват жартиера и да го хвърлят на мъжката част от гостите, с цел да не дойдат те да си го вземат сами. Става бит и булката да хвърля букета си на дамите посетители.
Има десетки обичаи за добър и неприятен шанс, следвани от разнообразни култури по целия свят. В гръцката просвета захарно кубче се прибира в ръкавицата на булката, с цел да се „ подслади “ брака. За шанс египетските дами щипят булката в деня на сватбата й, а англичаните считат, че да открият паяк в сватбена рокля, значи шанс. В Чехия върху младоженци се хвърля грах вместо ориз. Древните гърци и римляни пък считали, че воалът пази булката от зли духове – от този момент булките носят воали. Младоженецът пък придвижва булката през прага, с цел да я защищити от зли духове.
Мария Валоа-Бургундска
Първото удостоверение за диамантен годежен пръстен е от 1477 година, когато крал Максимилиан I от Германия (1459-1519 г.) предлага на Мария Валоа-Бургундска (1457-1482 г.) и й дава елмаз, с който да запечата клетвата му.
Интересното е, че в доста страни, в това число Норвегия, Русия, Гърция, Украйна, България, Полша, Австрия, Германия, Португалия и Испания, сватбеният пръстен, носен на пръстена на дясната ръка, а не на лявата. В еврейската пък традиция младоженецът слага пръстена на показалеца на булката, а не на пръстена.
