„Много критикувате“. Арабската мъдрост, която не ни достига на българите
Днес ще ви опиша една забавна история от своето минало. Случи се преди 5 години. Пътувах с трен, отивах при родственици на посетители. Във влака се срещнах със своя сателит – Хабир. Той беше от ОАЕ, само че говореше нелош български. Отиваше на посетители при майка си в същия град, в който отивах и аз.
Бързо намерихме общ език, заговорихме се. Оказа се, че моят нов другар не посещава България за първи път.
Той дълго се оплакваше от неналичието на летище в моя град (явно бе привикнал да лети). Стана ми забавно и започнах да го подпитвам по какъв начин му се коства нашата страна и желае ли да се реалокира при нас вечно.
„ Имате доста забавна природа, красиви хора, само че и напълно ужасяващ нрав “ – сподели той. Стана ми малко обидно и, несъмнено, се поинтересувах какво пък ни е неприятното на манталитета. И отговорът, почтено казано, ме порази.
„ Не е единствено ваш, а на съвсем всички европейци. Имам чувството, като че ли съм попаднал в обителта на боговете. Българите доста обичат да подлагат на критика всичко и всички. Всяко откритие, всяко дело, постъпка. Това е извънредно. При нас не е признато по този начин. Защото това е двуличие.
Един човек не може да бъде по-добър от другите. У нас никой не подлага на критика никого, тъй като няма никакви права за това. Не подлагат на критика и не поучават. Защото сходни права имат единствено родителите и Всевишния.
Човек, който подлага на критика и поучава другите, се слага паралелно до Бога. А това е ужасяващ грях. Никой няма право да съди за действията на човек, с изключение на закона и Всевишния. Знанието на тази истина – ето това не доближава на българите “.
Това беше мощна тирада. И се съгласих с нея.
