Днес се навършват 67 години от загубата на един невероятен

...
Днес се навършват 67 години от загубата на един невероятен
Коментари Харесай

Алън Милн - човекът, който ни подари Мечо Пух, но изгуби семейството си

Днес се навършват 67 години от загубата на един необикновен публицист, под чието перо е сътворен безконечният ни любим Мечо Пух - Алън Милн.

Алън Александър Милн, станал прочут по-късно в литературата като А.А.Милн, е роден в Лондон. Датата е 18 януари, а годината – 1882-ра.

Ученическите си години Милн прекарва в локалното школо, чийто шеф е личният му татко – Джон Милн. По-късно учи във филиал на колежа на Кеймбридж. Противно на упованията, там той не приключва специалност Литература, Филология или нещо сходно. Алън Милн придобива бакалавърска степен по Математика.

По същото време стартира да написа и за студентското списание Granta. Писанията му притеглят вниманието на някои от най-големите издатели по това време.

Не след дълго британецът е поканен да сътрудничи на нашумялото хумористично списание Punch. Именно там Алън Милн развива блестяща кариера и израства стремглаво в писателското занятие.

С началото на Първата международна война, англичанинът е свикан да влезе в редиците на кралската войска. На 7 юли 1916 година писателят е тежко ранен по време на борба и е върнат в Англия. Когато се възвръща, въпреки и не изцяло физически, той става част от Военното разузнаване. Работата му е да написа пропагандни публикации за MI7. Алън Милн взе участие ефективно и във Втората международна война.

 Мечо Пух Getty

Малко по-рано – през 1913 година той се дами за брачната половинка си Дороти. А през 1920-та се ражда и синът им – Кристофър Робин Милн. С него се ражда и шедьовърът в кариерата на Алън Милн – " Мечо Пух ".  В двете книги за говорещото плюшено мече ще срещнете и воин на името на сина му, за който е основана и самата история. Както и още редица представители, извадени от коша с играчки на дребното момче – Тигър, Прасчо, Йори и други

Всички считат " Мечо Пух " за най-големия триумф на писателя, само че самият той го счита за проклинание, донесло раздор в фамилията му. 

Милн страда от посттравматичен стрес след войната и опитите му да влезе още веднъж в обществото са затруднени от мрачните мемоари и неналичието на смисъл, която го изтезава. В автобиографията си Милн написа, че се чувствал като болен, всякога, когато си спомня за войната. Все още малтретиран от демоните си, той се сблъсква с най-голямото предизвикателство на живота - става татко. Ражда се дребният Кристофър Робин Милн - момчето, което по-късно ще се трансформира в  първото дете със международна популярност.

За първия си рожден ден получава подарък плюшено мече, наречено Едуард, мече, което след това става основен облик в книгите на Алън Милн.  Тази играчка, дружно с същинското мече Уини от лондонската зоологическа градина, се трансформира в прототип на известния воин Мечо Пух.

През живота си Милн написал седем романа, пет документални книги, 34 пиеси и многочислени публикации, само че всеобщият триумф на историите за Пух уронил репутацията на творбите му за възрастни и като че ли никой не го взимал насериозно. Писателят желал да остави " по-значително литературно завещание ", а освен облика на едно не изключително интелигентно мече. Славата на детската брошура заличава на процедура всичко друго, което Милн е писал. Иронично е, че писателят дава толкоз доста на милиони деца и родители по света, само че фамилията му се разпада поради симпатичното мече и неговите мъдрости.

„ Струва ми се, че в случай че напиша нещо по-малко реалистично и по-малко недвусмислено от „ котката седна на чергата “, значи „ се приписвам на приумици “. Не ми се разрешава нищо по-различно " – оплакал той във въведението към пиесата си „ Вратата от слонова кост “ през 1928-а.

Алън Милн не бил единственият, който страдал от славата на „ Мечо Пух “. Като прототип на Кристофър Робин в някои връзки синът бил по-известен даже от татко си.  Семейството не предпазило Кристофър от публичното внимание. Давали му адресираните до него писма от деца, а той усърдно им отговарял благодарение на бавачката си. Постоянно го снимали дружно с татко му или независимо. Колкото повече растял, толкоз същинският Кристофър Робин изпитвал комплекси от " измисленото момче ", орисано да бъде по-известното от двамата. През съвсем цялата си младост Кристофър Робин се пробва да излезе отдолу под сянката на Кристофър Робин от книгата и от тази на татко си. Славата и отрицателните й аспекти оставят белег в връзките сред двамата.

" Той беше постигнал своето със личните си сили и остави зад тила си пътека, по която да го следват. Но дали в действителност реализира това напълно със личните си сили? Някъде там не се ли бях намесил и аз? В песимистични моменти, когато кръстосвах Лондон в търсене на шеф, който желае да употребява моите гении, ми се струваше, съвсем, че татко ми е стигнал там, където е, като се е катерел върху детските ми плещи, че ми е откраднал хубавото име и не ми е оставил нищо друго, с изключение на празната популярност да бъда негов наследник ", написа Кристофър.

Независимо от мрачната орис на писателя и неговия наследник, днес Мечо Пух се е трансформирал в синоним на думата „ класика “, а посланията, скрити в другояче занимателната детска история, са същински учебник по живот, за който светът би трябвало да е безпределно признателен на Милн. 

В галерията ни можете да си припомните най-хубавите цитати от класиката за дребни и огромни " Мечо Пух "

Източник: edna.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР