Как Джон Ф.Кенеди се превърна в герой, много преди да стане президент на Америка
Днес се навършват 59 години от атентата против 35-ия президент на Съединени американски щати Джон Ф.Кенеди. Нека си напомним една история от живота му, в която той избавя другарите си по време на Втората международна война и която го трансформира в воин.
Джон Фицджералд Кенеди е роден на 29 май 1917 година в Бруклин, Масачузетс. Израства в многодетното семейство (има осем братя и сестри) на Роуз и Джоузеф Кенеди. Завършва с отличие фамозния Харвардски университет (където е и част от плувния тим на образователното заведение) и стартира живо да се вълнува от протичащото се в Америка и по света.
Втората международна война е в разгара си и младежът взема решение, че желае да служи на своята татковина. Кандидатства за армията, само че здравословното му положение се оказва проблем. Като дете Джон страда от продължителен колит, скарлатина и хепатит. Като възрастен – има язви, астма и болен тил. Кандидатурата му е отхвърлена – записан е като „ 4-F “ или „ медицински дисквалифициран “.
Дж. Ф. Кенеди обаче не може да се помири с този факт. Обръща се за помощ към татко си – Джоузеф Кенеди, който е богат и авторитетен предприемач и политик. Неговото другарство с капитан Алън Кърк – шеф на Службата за военноморско разузнаване, се оказва избавителният пояс за Кенеди-младши. Заобикаляйки процедурите, той го вкарва в редиците на флота и по този начин стартира военноморската кариера на Джон Кенеди. Първоначално е разпределен да служи като прапорщик, само че последователно се издига в йерархията. Завършва военноморското си образование през 1943 година и доближава до чин младши лейтенант.
Американският флот му поверяват командването на моторна торпедна лодка - PT-109, и нейния екипаж – трима офицери и към десетина военнослужещи. Изпращат ги на работа в южните елементи на Тихия океан. В продължение на няколко месеца пехотинците организират нощни патрули на територията към Соломоновите острови. По време на следващия подобен, край пролива Блекет, се случва нещо ненадейно.Датата е 1 август, часът към 2.30 през нощта. Един от моряците извиква:
„ Кораб на 2 ч.! “. Кенеди, който в този миг ръководи лодката, поглежда в оказаната посока и разграничава в тъмнината очертанията на голям японски унищожител, идващ към тях със скорост 40 възела. Лейтенантът прави опит да обърне лодката, само че на вятъра. 388-футовият солиден японски унищожител Amagiri, се забива право в американската PT-109. Лодката се разцепва на две и едната й половина потъва във водите на океана.
Двама от пехотинците на Кенеди умират неотложно, други са тежко ранени. 26-годишният по това време пълководец стартира да оказва помощ на ранените. Пренася ги до отломките от другата половина на лодката, които още плават на повърхността и по този начин избавя живота им.
Един от моряците – Патрик Хенри Макмеън, машинен инженер, има тежки изгаряния по цялото тяло. Кенеди доплува до него, стиснал в зъби избавителната му жилетка. Оцелелите мъже, въпреки и мъчно, стартират да плуват в мрака. Когато слънцето изгрява, пехотинците към момента се намират в откритите води на Тихия океан. Джон Кенеди знае, че това е доста рисково. От една страна парчето от лодката, за което се държат, последователно стартира да потъва. От друга – американският пълководец е наясно, че японските лодки и самолети скоро ще стартират да патрулират в региона и има заплаха да ги видят. За техен шанс, взирайки се оттатък хоризонта, Кенеди вижда очертанията на дребна линия суша.
„ Ще плуваме до този дребен остров “, сподели той.В продължение на повече от 5 часа командирът плува към брега, дърпайки „ сала “ с ранените си приятели, макар че и самият той удря болния си тил по време на конфликта с японския унищожител. Най-сетне моряците доближават до крайбрежията на остров Плъм Пудинг. Кенеди се срутва на земята от безсилие и дълготрайно повръща цялата нагълтана по време на избавителната акция морска вода. Но с това тестването за пехотинците не завършва. Когато се спуска нощта, Кенеди още веднъж се гмурва в океанските води, носейки фенер и пробвайки се да открие избавителна лодка на американската войска. Но не съумява. На идващия ден ранените моряци преплуват дистанцията до прилежащ остров, като командирът още веднъж тегли мощно обгорения Макмеън на гърба си.
На 5 август екипажът се натъква на отзивчиви локални поданици от Науру. Лейтенант Кенеди издълбава обръщение в кокосов орех и го пуска във водите на Тихия океан. Съдбата е благосклонна към единайсетте оживели американски пехотинци. Скоро апелът им за помощ, гравиран в кокосовия орех, доближава до американска военна база, намираща се наоколо. Изпратена е избавителната лодка, която прибира изстрадалите корабокрушенци. Това е едната версия, описваща края на историята. Според друга (по-вероятна) догадка, кокосовият орех не е бил пуснат във водите, а е бил занесен от локален гражданин до намираща се наоколо военна база.
За героичната си постъпка Дж. Ф. Кенеди е отличен с Медал на Военноморските сили и Корпуса на морската пехота, което е най-високото отличие, присъждано за големи заслуги по това време в Америка. Получава и Пурпурно сърце – военна премия, връчвана от името на президента. Кенеди твърди, че не се усеща като воин и просто е направил това, което е трябвало да се направи в сериозната обстановка. Само няколко месеца по-късно (по време на които се възстановява) бъдещият американски президент още веднъж се качва на борда на бойна лодка, този път РТ-59. С нея той избавя 50 бойци от парашутния полк, заседнали на островен бряг.
Три години след морското тестване и героичния героизъм на Дж. Ф. Кенеди, той взема решение да се захване с политика. Войната към този момент е завършила, само че е взела живота на брат му Джоузеф, който имал упоритостите (разбира се, подкрепени от татко му) да се кандидатира за президент. Тъй като това не се случва, по трънливия път на президентството избира да тръгне Джон.
През 1960 година той се кандидатира за президент против досегашния вицепрезидент Ричард Никсън. И печели изборите, трансформирайки се в 35-ия президент на Америка.
„ Всеки човек, който бъде запитан през този век, „ Какво е направил, с цел да си коства животът му?, мисля, че може да отговори с огромна доза горделивост и удовлетворение: „ Служих във флота на Съединените американски щати “.
А неговата работа и случката от 1943 година предстоящо печелят сърцата на американските жители и безспорно изиграват голяма роля в това Кенеди да бъде определен за лидер на народа.
Джон Фицджералд Кенеди е роден на 29 май 1917 година в Бруклин, Масачузетс. Израства в многодетното семейство (има осем братя и сестри) на Роуз и Джоузеф Кенеди. Завършва с отличие фамозния Харвардски университет (където е и част от плувния тим на образователното заведение) и стартира живо да се вълнува от протичащото се в Америка и по света.
Втората международна война е в разгара си и младежът взема решение, че желае да служи на своята татковина. Кандидатства за армията, само че здравословното му положение се оказва проблем. Като дете Джон страда от продължителен колит, скарлатина и хепатит. Като възрастен – има язви, астма и болен тил. Кандидатурата му е отхвърлена – записан е като „ 4-F “ или „ медицински дисквалифициран “.
Дж. Ф. Кенеди обаче не може да се помири с този факт. Обръща се за помощ към татко си – Джоузеф Кенеди, който е богат и авторитетен предприемач и политик. Неговото другарство с капитан Алън Кърк – шеф на Службата за военноморско разузнаване, се оказва избавителният пояс за Кенеди-младши. Заобикаляйки процедурите, той го вкарва в редиците на флота и по този начин стартира военноморската кариера на Джон Кенеди. Първоначално е разпределен да служи като прапорщик, само че последователно се издига в йерархията. Завършва военноморското си образование през 1943 година и доближава до чин младши лейтенант.
Американският флот му поверяват командването на моторна торпедна лодка - PT-109, и нейния екипаж – трима офицери и към десетина военнослужещи. Изпращат ги на работа в южните елементи на Тихия океан. В продължение на няколко месеца пехотинците организират нощни патрули на територията към Соломоновите острови. По време на следващия подобен, край пролива Блекет, се случва нещо ненадейно.Датата е 1 август, часът към 2.30 през нощта. Един от моряците извиква:
„ Кораб на 2 ч.! “. Кенеди, който в този миг ръководи лодката, поглежда в оказаната посока и разграничава в тъмнината очертанията на голям японски унищожител, идващ към тях със скорост 40 възела. Лейтенантът прави опит да обърне лодката, само че на вятъра. 388-футовият солиден японски унищожител Amagiri, се забива право в американската PT-109. Лодката се разцепва на две и едната й половина потъва във водите на океана.
Двама от пехотинците на Кенеди умират неотложно, други са тежко ранени. 26-годишният по това време пълководец стартира да оказва помощ на ранените. Пренася ги до отломките от другата половина на лодката, които още плават на повърхността и по този начин избавя живота им.
Един от моряците – Патрик Хенри Макмеън, машинен инженер, има тежки изгаряния по цялото тяло. Кенеди доплува до него, стиснал в зъби избавителната му жилетка. Оцелелите мъже, въпреки и мъчно, стартират да плуват в мрака. Когато слънцето изгрява, пехотинците към момента се намират в откритите води на Тихия океан. Джон Кенеди знае, че това е доста рисково. От една страна парчето от лодката, за което се държат, последователно стартира да потъва. От друга – американският пълководец е наясно, че японските лодки и самолети скоро ще стартират да патрулират в региона и има заплаха да ги видят. За техен шанс, взирайки се оттатък хоризонта, Кенеди вижда очертанията на дребна линия суша.
„ Ще плуваме до този дребен остров “, сподели той.В продължение на повече от 5 часа командирът плува към брега, дърпайки „ сала “ с ранените си приятели, макар че и самият той удря болния си тил по време на конфликта с японския унищожител. Най-сетне моряците доближават до крайбрежията на остров Плъм Пудинг. Кенеди се срутва на земята от безсилие и дълготрайно повръща цялата нагълтана по време на избавителната акция морска вода. Но с това тестването за пехотинците не завършва. Когато се спуска нощта, Кенеди още веднъж се гмурва в океанските води, носейки фенер и пробвайки се да открие избавителна лодка на американската войска. Но не съумява. На идващия ден ранените моряци преплуват дистанцията до прилежащ остров, като командирът още веднъж тегли мощно обгорения Макмеън на гърба си.
На 5 август екипажът се натъква на отзивчиви локални поданици от Науру. Лейтенант Кенеди издълбава обръщение в кокосов орех и го пуска във водите на Тихия океан. Съдбата е благосклонна към единайсетте оживели американски пехотинци. Скоро апелът им за помощ, гравиран в кокосовия орех, доближава до американска военна база, намираща се наоколо. Изпратена е избавителната лодка, която прибира изстрадалите корабокрушенци. Това е едната версия, описваща края на историята. Според друга (по-вероятна) догадка, кокосовият орех не е бил пуснат във водите, а е бил занесен от локален гражданин до намираща се наоколо военна база.
За героичната си постъпка Дж. Ф. Кенеди е отличен с Медал на Военноморските сили и Корпуса на морската пехота, което е най-високото отличие, присъждано за големи заслуги по това време в Америка. Получава и Пурпурно сърце – военна премия, връчвана от името на президента. Кенеди твърди, че не се усеща като воин и просто е направил това, което е трябвало да се направи в сериозната обстановка. Само няколко месеца по-късно (по време на които се възстановява) бъдещият американски президент още веднъж се качва на борда на бойна лодка, този път РТ-59. С нея той избавя 50 бойци от парашутния полк, заседнали на островен бряг.
Три години след морското тестване и героичния героизъм на Дж. Ф. Кенеди, той взема решение да се захване с политика. Войната към този момент е завършила, само че е взела живота на брат му Джоузеф, който имал упоритостите (разбира се, подкрепени от татко му) да се кандидатира за президент. Тъй като това не се случва, по трънливия път на президентството избира да тръгне Джон.
През 1960 година той се кандидатира за президент против досегашния вицепрезидент Ричард Никсън. И печели изборите, трансформирайки се в 35-ия президент на Америка.
„ Всеки човек, който бъде запитан през този век, „ Какво е направил, с цел да си коства животът му?, мисля, че може да отговори с огромна доза горделивост и удовлетворение: „ Служих във флота на Съединените американски щати “.
А неговата работа и случката от 1943 година предстоящо печелят сърцата на американските жители и безспорно изиграват голяма роля в това Кенеди да бъде определен за лидер на народа.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ