Любовта към майката никога не може да бъде бивша
Днес честваме дамите. В един единствен ден им отдаваме заслужена респект, почитание и обич, въпреки да би трябвало да се отнасяме по този начин с тях всеки божи ден.
За мен 8 март по остаряла традиция главно е обвързван с поклонение пред нашите майки. Помня черно-белите календарчета с детските ни ликове и красивия надпис: „ Честит празник, мамо! “. Завинаги ще ги помня.
Майката е Жената на света. Тя знае по какъв начин се обича, по какъв начин се обгрижва човешки живот, по какъв начин се носи отговорност за него. Тя е любовта във всичките ѝ измерения. Символът на хубостта, на положителното и на утехата в тежки моменти на тъга и обезсърчение.
Майката е уютът у дома, само че и топлината в сърцето; вярата, че всичко ще се подреди, когато в душите ни се прокрадват страхът и съмненията; вярата, че получаваме най-хубавото, което може Бог да отреди за мимолетното ни битие тук и в този момент.
С възрастта майките стават още по-хубави, още по-всеотдайни. Макар в избран миг да доближат години, в които ние би трябвало да поставяме грижи за тях, те не стопират до последното да мислят за нашето лично положително. Защото всяка майка би дала здравето си в името на своята рожба, би се лишила от живот, в случай че това ще избави живота на нейния наследник или щерка.
Майката е единственият човек, който в никакъв случай няма да те съобщи, без значение от условия и хора. Тя е единственият човек на света, който не заспива, когато знае, че си поел на дълъг път. Тя е тази, поради която си костват секундите, минутите и часовете, в които дишаш и издишваш въздуха на живота, с който те е дарила.
Подаряващата живот има право само на респект. Останалото е в промеждутъка на дните и нощите, на редуващите се сезони и на другарства, които идват и си отиват. Любовта към майката в никакъв случай не може да бъде някогашна. Това е мотив да честваме всекидневно. До финален мирис!
Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg
За мен 8 март по остаряла традиция главно е обвързван с поклонение пред нашите майки. Помня черно-белите календарчета с детските ни ликове и красивия надпис: „ Честит празник, мамо! “. Завинаги ще ги помня.
Майката е Жената на света. Тя знае по какъв начин се обича, по какъв начин се обгрижва човешки живот, по какъв начин се носи отговорност за него. Тя е любовта във всичките ѝ измерения. Символът на хубостта, на положителното и на утехата в тежки моменти на тъга и обезсърчение.
Майката е уютът у дома, само че и топлината в сърцето; вярата, че всичко ще се подреди, когато в душите ни се прокрадват страхът и съмненията; вярата, че получаваме най-хубавото, което може Бог да отреди за мимолетното ни битие тук и в този момент.
С възрастта майките стават още по-хубави, още по-всеотдайни. Макар в избран миг да доближат години, в които ние би трябвало да поставяме грижи за тях, те не стопират до последното да мислят за нашето лично положително. Защото всяка майка би дала здравето си в името на своята рожба, би се лишила от живот, в случай че това ще избави живота на нейния наследник или щерка.
Майката е единственият човек, който в никакъв случай няма да те съобщи, без значение от условия и хора. Тя е единственият човек на света, който не заспива, когато знае, че си поел на дълъг път. Тя е тази, поради която си костват секундите, минутите и часовете, в които дишаш и издишваш въздуха на живота, с който те е дарила.
Подаряващата живот има право само на респект. Останалото е в промеждутъка на дните и нощите, на редуващите се сезони и на другарства, които идват и си отиват. Любовта към майката в никакъв случай не може да бъде някогашна. Това е мотив да честваме всекидневно. До финален мирис!
Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ