Альоша - героят, паметникът, песента
Днес, когато апетитите на новите фашисти са ориентирани към паметника " Альоша ", който желаят да разрушат, е хубаво да си напомним неговата история, непроменяемо обвързвана и с едноименната ария.
Прототип на паметника в Пловдив е червеноармеецът Алексей Скурлатов. Роден е в село Налобиха, Алтайския край, Сибир. През август 1941 година, деветнадесетгодишен, отпътува на фронта да пази родината си. Скурлатов се е отличавал с двуметров растеж и изключителна физическа мощ. За първи път влиза в пердах с фашистите по време на отбраната на Москва. Сред това при освобождението на град Калинин (днес Твер) е тежко ранен, а след това - още два пъти, като по простъпка майка му получава уведомление за неговата гибел. При едно от тези ранения Алексей Скурлатов е съвсем заровен жив, откакто близо до него пада снаряд. Над земята се виждало единствено лицето на боеца и краката му. Ранен, той остава по този начин няколко дни. Минаваща наоколо здравна сестра инцидентно вижда, че в тялото едва-едва мъждука живот. Алексей е " откопан " и изпратен в болница, целият в осколки, оглушал, мълчалив. Възстановява се дълго...
Но всякога упоритият сибиряк се връща на фронта. Участва в борбата при Курската дъга. След това като пълководец на разследващо поделение в 243 артилерийски полк от 188 стрелкова дивизия на Трети украински фронт минава през Украйна, Молдова и Румъния, с цел да стигне до България. Спомня си по какъв начин ги посрещат като освободители. Когато дивизията стопира в Пловдив, Скурлатов е командирован да окаже помощ при възобновяване на прекратена информационна връзка със София. Тогава се среща с българина Методи Витанов - чиновник в пощата и антифашист. Двамата се сприятеляват. Именно в Пловдив Алексей Скурлатов посреща Деня на успеха.
Руснакът се прибира в родината си през 1946 година Работи като чорбаджия в машинно-тракторна станция, комбайнер, стругар... Методи Витанов дълго се ядосвал, че тогава не си записал нито семейството, нито адреса на героя. Почти 20 години по-късно българинът написа намерено писмо в съветското списание " Огоньок " с молба да му оказват помощ да откри своя другар. Скурлатов схваща за писмото от Андрей Усолцев, сътрудник по завод в завода, където работел. Когато чули историята, другите сътрудници в началото не му повярвали. Но след време Усолцев отпътувал на отмора в санаториум в Алтай и там разказал за случката на учителя от Свердловск Леонид Голубев. Именно той показал интерес, разровил се в архивите и изпратил на Витанов писмо с адреса и фотографията на Скурлатов. Така през 1982 година Алексей Скурлатов е посрещнат в Пловдив като народен воин и е разгласен за почетен жител...
Три години след края на войната, когато спомените от нея още не са избледнели, жителите на Пловдив вземат решение да повдигнат монумент на съветския боец, освободил Европа от фашизма. Създава се учредителен комитет по построяването на паметника, в който влизат публични деятели и представители на креативната интелигенция. От препоръчаните планове комисията най-вече харесва скулптурата на креативната група с началник Васил Радославов. Паметникът е трябвало да се споделя " Червеният богатир ". Както и доста поданици на Пловдив, тогава Методи Витанов взема решение да помогне, с каквото може, за построяването на монумента. Той дава на Васил Радославов групова фотография на руски бойци, в която с исполинския си растеж се отличава Алексей Скурлатов. Скулпторът толкоз го харесва, че незабавно го избира за първообраз. Когато през 1954 година статуята към този момент е подготвена и стартира укрепването й върху постамента, Методи Витанов разпознава лицето на своя другар. При посещаване на хълма той написва с тебешир на една от гранитните плочи " Альоша ". Красивото съветско име се харесва на строителите, а след това се възприема и от хората - с доста любов и благодарност. Скулптурата е дело на архитектите Борис Марков, Петър Цветков, Николай Марангозов, скулпторите Васил Радославов, Георги Коцев, Иван Топалов, инж. Димитър Кънчев, Александър Занков и каменоделците Сашо Спасов, Вълчо Кадийски, Григор Михов.
Тържественото разкриване на паметника е през 1957 година, а през 1962-ра композиторът Едуард Колмановски посещава България. Той е мощно разчувствуван от величествения паметник, само че и от историята, разказана от различен пловдивчанин. Когато съветските бойци влизали в града, един от тях, приемайки подарените от българка рози, споделил: " Цветята повече в никакъв случай няма да бъдат опръскани с кръв, до момента в който аз мога да държа оръжие. " Вдъхновен от тази история, композиторът трансформира страстите в музика с концепцията да бъде основана ария. Не се получава незабавно, тъй като Колмановски желае тя да провокира в слушателите същите усеща, които той е изпитал в Пловдив. Затова взема решение да добави и нещо българско, като включва претекст от песента " Хей, Балкан, ти роден наш ". След няколко месеца изсвирва готовата мелодия на Константин Ваншенкин, който също е воювал на фронта. Поетът съвсем незабавно съчинява стиховете. Той не е обичал да написа текст по мелодия, само че в този случай прави изключение и се съгласява. Едуард Колмановски е създател на стотици песни, само че най-известните му са две - тези, написани в тандем с Константин Ваншенкин - " Альоша " и " Аз те обичам, живот ".
През 1966 година текстът е оповестен във военното списание " Старшина - сержант ", а година по-късно към този момент се извършва от известния Академичен отбор за песни и танци на съветската войска " А. В. Александров ". През 1968 година творбата жъне триумф на Деветия международен фестивал на младежта и студентите в София, изпята от юношески хор. Песента придобива голяма известност в осъществяването на нашия дует Маргарет Николова и Георги Кордов. Влиза в репертоара на Бисер Киров, както и на Филип Киркоров, който я пее дружно с татко си Бедрос. Днес Киркоров постоянно я извършва в дует с надарена съветска изпълнителка Алсу, а друга млада съветска певица - Зара, я пее с такова възприятие, че постоянно в очите й има сълзи. Много съветски и български артисти също са включвали в своя репертоар песента, трансформирала се в знак на дружбата сред два приятелски народа.
Самият Константин Ваншенкин за първи път идва в Пловдив през 1971 година По това време творбата към този момент е станала химн на града. Когато видях паметника на Альоша онлайн, като че ли се срещнах със остарял другар, си спомня по-късно с неспокойствие поетът.
След всичко, казано дотук, би трябвало да си приключен глупак, с цел да искаш премахването на " Альоша ", гаврейки се със саможертвата на воините, жертвали живота си в битката против фашизма и с възприятията на генерации българи. Или просто фашист.
Песента
Альоша
Музика Е. Колмановски, текст К. Ваншенкин
Белеет ли в поле пороша,
Пороша, пороша,
Белеет ли в поле пороша
Иль гулкие ливни шумят,
Стоит над горою Алёша,
Алёша, Алёша,
Стоит над горою Алёша -
Болгарии русский солдат.
А сердцу по-прежнему горько,
По-прежнему горько,
А сердцу по-прежнему горько,
Что след това свинцовой пурги
Из камня его гимнастёрка,
Его гимнастёрка,
Из камня его гимнастёрка,
Из камня его сапоги.
Немало под страшною ношей,
Под страшною ношей,
Немало под страшною ношей
Легло безымянных парней.
Но то, что избор этот - Алёша,
Алёша, Алёша,
Но то, что избор этот - Алёша,
Известно Болгарии всей.
К долинам, покоем объятым,
Покоем объятым,
К долинам, покоем объятым
Ему не сойти с высоты.
Цветов он не дарит девчатам,
Девчатам, девчатам,
Цветов он не дарит девчатам -
Они ему дарят цветы.
Привычный, по какъв начин солнце, по какъв начин ветер,
Как солнце по какъв начин ветер.
Привычный, по какъв начин солнце по какъв начин ветер,
Как в небе вечернем звезда,
Стоит он над городом этим,
Над городом этим,
Как будто над городом этим
Вот так и стоял он всегда.
Белеет ли в поле пороша,
Пороша, пороша,
Белеет ли в поле пороша
Иль гулкие ливни шумят,
Стоит над горою Алёша,
Алёша, Алёша,
Стоит над горою Алёша -
Болгарии русский солдат.
Прототип на паметника в Пловдив е червеноармеецът Алексей Скурлатов. Роден е в село Налобиха, Алтайския край, Сибир. През август 1941 година, деветнадесетгодишен, отпътува на фронта да пази родината си. Скурлатов се е отличавал с двуметров растеж и изключителна физическа мощ. За първи път влиза в пердах с фашистите по време на отбраната на Москва. Сред това при освобождението на град Калинин (днес Твер) е тежко ранен, а след това - още два пъти, като по простъпка майка му получава уведомление за неговата гибел. При едно от тези ранения Алексей Скурлатов е съвсем заровен жив, откакто близо до него пада снаряд. Над земята се виждало единствено лицето на боеца и краката му. Ранен, той остава по този начин няколко дни. Минаваща наоколо здравна сестра инцидентно вижда, че в тялото едва-едва мъждука живот. Алексей е " откопан " и изпратен в болница, целият в осколки, оглушал, мълчалив. Възстановява се дълго...
Но всякога упоритият сибиряк се връща на фронта. Участва в борбата при Курската дъга. След това като пълководец на разследващо поделение в 243 артилерийски полк от 188 стрелкова дивизия на Трети украински фронт минава през Украйна, Молдова и Румъния, с цел да стигне до България. Спомня си по какъв начин ги посрещат като освободители. Когато дивизията стопира в Пловдив, Скурлатов е командирован да окаже помощ при възобновяване на прекратена информационна връзка със София. Тогава се среща с българина Методи Витанов - чиновник в пощата и антифашист. Двамата се сприятеляват. Именно в Пловдив Алексей Скурлатов посреща Деня на успеха.
Руснакът се прибира в родината си през 1946 година Работи като чорбаджия в машинно-тракторна станция, комбайнер, стругар... Методи Витанов дълго се ядосвал, че тогава не си записал нито семейството, нито адреса на героя. Почти 20 години по-късно българинът написа намерено писмо в съветското списание " Огоньок " с молба да му оказват помощ да откри своя другар. Скурлатов схваща за писмото от Андрей Усолцев, сътрудник по завод в завода, където работел. Когато чули историята, другите сътрудници в началото не му повярвали. Но след време Усолцев отпътувал на отмора в санаториум в Алтай и там разказал за случката на учителя от Свердловск Леонид Голубев. Именно той показал интерес, разровил се в архивите и изпратил на Витанов писмо с адреса и фотографията на Скурлатов. Така през 1982 година Алексей Скурлатов е посрещнат в Пловдив като народен воин и е разгласен за почетен жител...
Три години след края на войната, когато спомените от нея още не са избледнели, жителите на Пловдив вземат решение да повдигнат монумент на съветския боец, освободил Европа от фашизма. Създава се учредителен комитет по построяването на паметника, в който влизат публични деятели и представители на креативната интелигенция. От препоръчаните планове комисията най-вече харесва скулптурата на креативната група с началник Васил Радославов. Паметникът е трябвало да се споделя " Червеният богатир ". Както и доста поданици на Пловдив, тогава Методи Витанов взема решение да помогне, с каквото може, за построяването на монумента. Той дава на Васил Радославов групова фотография на руски бойци, в която с исполинския си растеж се отличава Алексей Скурлатов. Скулпторът толкоз го харесва, че незабавно го избира за първообраз. Когато през 1954 година статуята към този момент е подготвена и стартира укрепването й върху постамента, Методи Витанов разпознава лицето на своя другар. При посещаване на хълма той написва с тебешир на една от гранитните плочи " Альоша ". Красивото съветско име се харесва на строителите, а след това се възприема и от хората - с доста любов и благодарност. Скулптурата е дело на архитектите Борис Марков, Петър Цветков, Николай Марангозов, скулпторите Васил Радославов, Георги Коцев, Иван Топалов, инж. Димитър Кънчев, Александър Занков и каменоделците Сашо Спасов, Вълчо Кадийски, Григор Михов.
Тържественото разкриване на паметника е през 1957 година, а през 1962-ра композиторът Едуард Колмановски посещава България. Той е мощно разчувствуван от величествения паметник, само че и от историята, разказана от различен пловдивчанин. Когато съветските бойци влизали в града, един от тях, приемайки подарените от българка рози, споделил: " Цветята повече в никакъв случай няма да бъдат опръскани с кръв, до момента в който аз мога да държа оръжие. " Вдъхновен от тази история, композиторът трансформира страстите в музика с концепцията да бъде основана ария. Не се получава незабавно, тъй като Колмановски желае тя да провокира в слушателите същите усеща, които той е изпитал в Пловдив. Затова взема решение да добави и нещо българско, като включва претекст от песента " Хей, Балкан, ти роден наш ". След няколко месеца изсвирва готовата мелодия на Константин Ваншенкин, който също е воювал на фронта. Поетът съвсем незабавно съчинява стиховете. Той не е обичал да написа текст по мелодия, само че в този случай прави изключение и се съгласява. Едуард Колмановски е създател на стотици песни, само че най-известните му са две - тези, написани в тандем с Константин Ваншенкин - " Альоша " и " Аз те обичам, живот ".
През 1966 година текстът е оповестен във военното списание " Старшина - сержант ", а година по-късно към този момент се извършва от известния Академичен отбор за песни и танци на съветската войска " А. В. Александров ". През 1968 година творбата жъне триумф на Деветия международен фестивал на младежта и студентите в София, изпята от юношески хор. Песента придобива голяма известност в осъществяването на нашия дует Маргарет Николова и Георги Кордов. Влиза в репертоара на Бисер Киров, както и на Филип Киркоров, който я пее дружно с татко си Бедрос. Днес Киркоров постоянно я извършва в дует с надарена съветска изпълнителка Алсу, а друга млада съветска певица - Зара, я пее с такова възприятие, че постоянно в очите й има сълзи. Много съветски и български артисти също са включвали в своя репертоар песента, трансформирала се в знак на дружбата сред два приятелски народа.
Самият Константин Ваншенкин за първи път идва в Пловдив през 1971 година По това време творбата към този момент е станала химн на града. Когато видях паметника на Альоша онлайн, като че ли се срещнах със остарял другар, си спомня по-късно с неспокойствие поетът.
След всичко, казано дотук, би трябвало да си приключен глупак, с цел да искаш премахването на " Альоша ", гаврейки се със саможертвата на воините, жертвали живота си в битката против фашизма и с възприятията на генерации българи. Или просто фашист.
Песента
Альоша
Музика Е. Колмановски, текст К. Ваншенкин
Белеет ли в поле пороша,
Пороша, пороша,
Белеет ли в поле пороша
Иль гулкие ливни шумят,
Стоит над горою Алёша,
Алёша, Алёша,
Стоит над горою Алёша -
Болгарии русский солдат.
А сердцу по-прежнему горько,
По-прежнему горько,
А сердцу по-прежнему горько,
Что след това свинцовой пурги
Из камня его гимнастёрка,
Его гимнастёрка,
Из камня его гимнастёрка,
Из камня его сапоги.
Немало под страшною ношей,
Под страшною ношей,
Немало под страшною ношей
Легло безымянных парней.
Но то, что избор этот - Алёша,
Алёша, Алёша,
Но то, что избор этот - Алёша,
Известно Болгарии всей.
К долинам, покоем объятым,
Покоем объятым,
К долинам, покоем объятым
Ему не сойти с высоты.
Цветов он не дарит девчатам,
Девчатам, девчатам,
Цветов он не дарит девчатам -
Они ему дарят цветы.
Привычный, по какъв начин солнце, по какъв начин ветер,
Как солнце по какъв начин ветер.
Привычный, по какъв начин солнце по какъв начин ветер,
Как в небе вечернем звезда,
Стоит он над городом этим,
Над городом этим,
Как будто над городом этим
Вот так и стоял он всегда.
Белеет ли в поле пороша,
Пороша, пороша,
Белеет ли в поле пороша
Иль гулкие ливни шумят,
Стоит над горою Алёша,
Алёша, Алёша,
Стоит над горою Алёша -
Болгарии русский солдат.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ