Адриана Обретенова: Никога не ми е било важно какво имам, а какво ми се случва
Днес посетител в рубриката ни е Адриана Обретенова/Flipflop Nonstop/- разпален странник и фотограф. Ето какво показа тя особено за уеб страницата на БНР:
Казвам се Адриана и съм странник със 102 обиколени страни зад тила ми. Днес си купих билет за 103-тата и виждам още по-напред към идващите. Щастливо пиша третата ми книга за Африка и спомените нахлуват в главата ми. Надявам се да види бял свят до края на годината.
Отдавна съм осъзнала какъв брой лимитирано е времето ми в този живот. Затова бързам. Живея, с цел да пътувам. Живея за фантазиите си. Не очаквам да се осъществен. Хуквам през глава и ги сбъдвам една след друга.
Рискувам непрестанно. Иначе няма по какъв начин да ми се случат стотици непредвидени неща. Те идват, когато не живееш по ничии правила, нито даже по своите, тъй като нямаш такива. Опитвам се да изживея моментите ми най–пълноценно и с доста страсти. Смея се гръмко. Плача постоянно, забавлявам се като за последно и разходвам всеки извоюван лев за пътешестване.
Никога не ми е било значимо какво имам, а какво ми се случва. Не съм привързана към движимости, а към мемоари.
Пътувам сама и без резервации за хотели месеци наред. Срещам се с забавни хора - авантюристи като мен - безразсъдни, интелигентни, самонадеяни.
Няколко пъти съм била на косъм от гибелта и те не са ме спрели да преследвам фантазиите си. Не съм разрешила да се трансфорат в страхове и да ми повдигнат бариери.
Не си представям момента, в който ще спра да пътувам. Всъщност, въобразявам си го, само че тогава ще бъда на друго място. Понеже от там никой не се е върнал, нямам визия какво е. Но до момента в който съм тук и здрава, ще пребивавам по метода, който ме прави щастлива...
Казвам се Адриана и съм странник със 102 обиколени страни зад тила ми. Днес си купих билет за 103-тата и виждам още по-напред към идващите. Щастливо пиша третата ми книга за Африка и спомените нахлуват в главата ми. Надявам се да види бял свят до края на годината.
Отдавна съм осъзнала какъв брой лимитирано е времето ми в този живот. Затова бързам. Живея, с цел да пътувам. Живея за фантазиите си. Не очаквам да се осъществен. Хуквам през глава и ги сбъдвам една след друга.
Рискувам непрестанно. Иначе няма по какъв начин да ми се случат стотици непредвидени неща. Те идват, когато не живееш по ничии правила, нито даже по своите, тъй като нямаш такива. Опитвам се да изживея моментите ми най–пълноценно и с доста страсти. Смея се гръмко. Плача постоянно, забавлявам се като за последно и разходвам всеки извоюван лев за пътешестване.
Никога не ми е било значимо какво имам, а какво ми се случва. Не съм привързана към движимости, а към мемоари.
Пътувам сама и без резервации за хотели месеци наред. Срещам се с забавни хора - авантюристи като мен - безразсъдни, интелигентни, самонадеяни.
Няколко пъти съм била на косъм от гибелта и те не са ме спрели да преследвам фантазиите си. Не съм разрешила да се трансфорат в страхове и да ми повдигнат бариери.
Не си представям момента, в който ще спра да пътувам. Всъщност, въобразявам си го, само че тогава ще бъда на друго място. Понеже от там никой не се е върнал, нямам визия какво е. Но до момента в който съм тук и здрава, ще пребивавам по метода, който ме прави щастлива...
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ