Депутатите продължават обсъждането и гласуването на Бюджет 2023 на първо четене
Днес депутатите ще продължат да разискват, и се чака да гласоподават на първо четене, плана за Бюджет за 2023 година
Във вторник, по време на 5-часов спор, депутатите одобриха бюджетите на ДОО и на НЗОК за т.г.
На 5 юли Министерски съвет одобри и изпрати до Народното събрание Закона за държавния бюджет за 2023 година като параметрите, които са заложени са - инфлация 8,7% за годината, 1,8% Брутният вътрешен продукт и 3 % недостиг. В проектобюджета са непокътнати обществените заплащания, прецизирани са финансовите разноските, повишени са приходите, тъй че те да дават отговор на растежа на брутното вътрешно ползване.
Макрорамката на Бюджета планува напредък на Брутният вътрешен продукт от 1,8%. За 2024 и 2025 година растежът се усилва малко над 3%. Средногодишната инфлация за тази година е разчетена на съвсем 9% - 8,7% и се чака през 2024 и 2025 година да спадне до сред 3-4%. Единствено понижената данъчна ставка за природен газ се подвига назад на 20%, до момента в който всички останали данъчни ставки са непокътнати на равнищата, както бяха признати в актуализацията на Бюджета предходната година. Дали ще останат такива и отсега нататък след края на коронавирус рецесията ще се вземат решение с бюджет 2024 година
Около 111 млн. лева повече са включени в Бюджета по отношение на линията за беднотия, 50 млн. лева допълнително по закона за общественото подкрепяне, 31 млн. лева повече по отношение на разширение на обсега за еднократна помощ при започване на учебно заведение. В политиката на защитата са заложени 1,88% тази година, а за следващата година и по-догодина 2%. Предвидени са с 4,7 милиарда лева повече доходи. Бюджет 2023 е създаден при параметри в границите на Маастрихтските критерии, с което държавното управление извършва един от главните си цели да обезпечи на страната постоянен бюджет за 2023 година с недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, при допускания да не се усилват налозите, да не се лимитират обществените заплащания.
Финансовото министерство е коригирало разновидността на служебното държавно управление на Гълъб Донев, тъй че бюджетният недостиг да е 3%. Разходите са орязани с 3 милиарда и 600 милиона лв. - най-вече за прехрана и за финансови разноски, по незапочнати планове. Бюджетът планува напредък на Брутният вътрешен продукт от 1,8% и постигане на размер от 184,5 милиарда лева През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,3 %, а през 2025 година се чака да бъде 3,2 %. Очакванията са в края на 2023 година инфлацията да се намали до 5,6 %, а средногодишната да бъде 8,7 %, което да се дължи на доста понижение на приносите на групите храни и енергийни артикули, при които се чака да имат лек спад в края на годината. През 2024 година прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще доближи 3,2 %, а средногодишната – 3,8 %. През 2025 година средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, надлежно до 2,8 %. Линията за беднотия за тази година беше избрана на 504 лева като по този метод минималната пенсия ще бъде към 512-513 лева В опазването на здравето са разчетени задоволително средства за болнична помощ, тъй че да се доближат минималните работни заплати от 1500 лева за здравна сестра и 2000 лева за доктор.
След представянето на проектобюджета не липсваха и известни рецензии към финансовия министър Асен Василев от ГЕРБ-СДС.
" В бюджета липсват антиинфлационни ограничения. С него не се взема решение високият % инфлация. Забелязват се понижени средства за обучение като % към Брутният вътрешен продукт. Надявам се в бюджет 2024 година да се реши този проблем, ние ще следим тогава изкъсо този развой “, счита Теменужка Петкова от ГЕРБ – Съюз на демократичните сили.
Българска социалистическа партия няма да поддържа бюджета, защото е противообществен, съобщи водачът на партията Корнелия Нинова. Затова социалистите ще предложат собствен различен бюджет. От Българска социалистическа партия чакат сред първо и второ четене, бюджетът да бъде съществено поправен, защото имало съществено разделяне в ръководещото болшинство. /БГНЕС
