Днес, 30 април, се отбелязва Международният ден на джаза, но

Днес, 30 април, се отбелязва Международният ден на джаза, само че малко на брой знаят от кое място произлиза името на този род, като разногласията за произхода на думата не престават и до през днешния ден.

Според една от най-интересните хипотези думата е производна на британската ass (жаргон за „ задни елементи “). Този тип музика поражда в бардаците на Ню Орлиънс – места, несъмнено свързани с леки дами, леещ се алкохол и упадъчни ритми при започване на предишния век.

Някои лингвисти считат, че думата е фонетична контракция от израза на удивление „ Jesus, some ass! “, който се редуцира до Jazz! Постепенно експресивното фразеология за утвърждение се трансферирало от женските задни елементи към горещи части музика, изпълнявани онлайн в тези заведения, и по този начин зародило наименованието на жанра.

Музикалните историци Джефри Уорд и Кен Бърнс в книгата си „ Джаз: История на музиката на Америка “ (2000 г.) оферират друга версия за произхода, която свързва „ джаз “ с първата част на думата „ жасмин “. Французите донасят със себе си в Ню Орлиънс парфюмерийната промишленост, а маслото от жасмин било известен мирис в квартала на алените фенери, където работещите девойки се приближавали до евентуален клиент и го питали: „ Тази вечер мислиш ли си за „ джаз “, младежо? “

Макар и „ зачената в грях “, музиката на чернокожите музиканти от Юга бързо излиза отвън рамките на Съединените щати и добива международна известност – до такава степен, че се избира ден от годината, особено отдаден на нея.

Решението за основаване на този ден е взето на Генералната конференция на Организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО) през 2011 година Предложението е импортирано от световноизвестния джаз пианист и композитор Хърби Хенкок. Целта на деня е да се разпространят познания за ролята на джаза като „ сплотяваща мощ, която предизвиква мира и съгласие сред хората ”, написа Българска телеграфна агенция.

Според ЮНЕСКО джазът спомага за понижаване на напрежението сред другите обществени групи, укрепва обществената роля на младежта, а също по този начин предизвиква креативното себеизразяване и импровизацията. Денят се организира за първи път през 2012 година и от този момент се празнува годишно.

Джазът е придвижване в музиката, зародило от комбинация от африкански и европейски музикални обичаи. Смята се, че е зародил в края на 19-и и началото на 20-и век в Ню Орлиънс, който в предишното е бил един от най-големите центрове за търговия с плебеи.

За хората, пристигнали от разнообразни страни и говорещи разнообразни езици, джазът се е трансформирал в универсално средство за връзка и себеизразяване. До началото на 20-и век съчетава разнообразни музикални стилове и жанрове - фолклор и рагтайм, госпъл и блус, менестрелско шоу и духови композиции. Отличителни черти на джаза са импровизацията и свободният темп.

Знаменателна дата в историята на джаза е 26 февруари 1917 година, когато Original Dixieland Jazz Band от Ню Орлиънс записва първата джаз плоча. Това бележи голям триумф за жанра - счита се, че след него джазът придобива известност в Съединени американски щати, а по-късно и в целия свят.

Поради неналичието на строги догми на осъществяване и широчината на разпространяване се образуват разнообразни стилове: куул джаз, прогресив джаз, хард боп, соул джаз, джаз фюжън и други

Сред най-известните джаз реализатори са Луис Армстронг, Ела Фицджералд, Бени Гудман, Пол Дезмънд, Майлс Дейвис, Глен Милър, Нина Симон, Франк Синатра, Дюк Елингтън.

Вечните джаз композиции, които остават известни и през днешния ден, включват Summertime на Джордж Гершуин (1935), Feeling Good на Антъни Нюли и Лесли Брикус (1965), изпълнена от Нина Симон, и What a Wonderful World от Боб Тийл и Джордж Вайс (1967), записана от Луис Армстронг.

Джазът в България

За основоположник на българския джаз се счита роденият в Харманли Асен Овчаров. През 1942 година той основава първия типичен джазов оркестър в България и на Балканите. Солист цигулар в него е Сашо Сладура, а вокалистка е Леа Иванова.

След войната джазът в България е неразрешен от управляващите като „ упадъчна музика “, а хората, които се занимават с джаз, са репресирани. Асен Овчаров е задържан и въдворен в лагера в Белене. Леа Иванова е въдворена в лагера в Ножарово, а Сашо Сладура - в Ловеч, където е погубен през 1961 година

Първият български джазов състав с интернационално самопризнание е именитият квартет „ Джаз-Фокус 65 “, който през 1967 година печели премията на рецензията на фестивала в Монтрьо, Швейцария. През 1968 година квартетът (в състав Милчо Левиев, Симеон Щерев, Петър Славов и Любомир Мицов) записва и албум оттатък Желязната завеса, в Германска федерална република.

„ Бели, зелени и червени “ е един от най-активните български джазови сформира от 1970-те години, а комбо съставите на Симеон Щерев и Константин Носов свирят в най-хубавите обичаи на международния джаз макар рестриктивните мерки на управляващите.

Джазът у нас в по-ново време свързваме с имена като Милчо Левиев, Вили Казасян с Биг бенда на БНР, артистите Камелия Тодорова, Васил Петров, музикантите Живко Петров, Ангел Заберски-син, Христо Йоцов, Михаил Йосифов и други

Честванията тази година

Както и през предходните години, уредници на Световния ден на джаза са ЮНЕСКО и американският Джаз институт „ Хърби Хенкок ” (бивш „ Телониъс Мънк “). Тази година мароканският град Танжер е определен за празнична столица („ Глобален град-домакин ”) от ЮНЕСКО.

Честванията ще завършат с концерт на звезди в Двореца на изкуствата и културата в Танжер, в който ще вземат участие джаз музиканти от разнообразни страни - Хърби Хенкок (посланик на благосклонност на ЮНЕСКО), Маркъс Милър, Мелъди Гардот, Абдела Ел Гурд (Мароко), вокалистката Клаудия Акуня (Чили) и други Водещ ще бъде артистът Джеръми Айрънс, а концертът ще се излъчва онлайн в обществените мрежи.

Източник Факти