Джордж Фридман за Путин и гамбита на лудостта
Джордж Фридман, Геополитикъл фючърс
Когато завършвах учебно заведение, дребна група мои сътрудници и аз прекарахме много време в изследване на събитията, при които е допустимо една нуклеарна мощ да извърши нуклеарна офанзива против друга. Прекарахме доста време по тази тематика, като използвахме Кубинската ракетна рецесия за основа на нашия разбор. Критериите за такава офанзива бяха командната система на другата страна да се е сринала и по този метод страната да няма по какъв начин да отвърне на удара, или другата страна просто да е излъгала за нуклеарния си боеприпас поначало, или някакъв различен сюжет, който не помня. Самотните съботни нощи се преливаха една в друга.
Проблемът, с който се сблъсквахме - без значение дали арсеналите са взаимни, асиметрични по брой или непропорционални по благоприятни условия - беше, че нуклеарните оръжия съвсем в никакъв случай няма да бъдат употребявани, с изключение на може би в обстановка, в която едната страна разполага с великолепно и надеждно разузнаване за местоположението и положението на врага. Имаше и други, по-странни концепции, учредени на взаимно обезпечено заличаване. Ако можехме да отстраняваме капацитета на врага да отвърне, това беше допустимо. (Имаше оферти за сили за специфични интервенции, които да проникват в командните пунктове на съперника, да употребяват токсичен газ, с цел да убиват екипажите на ракетите и т.н.) Но неизбежно нуклеарна офанзива против нуклеарна мощ съвсем несъмнено щеше да докара до взаимно обезпечено заличаване или до офанзива против съдружник на нуклеарна мощ, което щеше да докара до риск от по-малко сигурен, само че въпреки всичко евентуален нуклеарен отговор. Лесно е да се разбере за какво след Хирошима и Нагасаки в никакъв случай не е имало друга нуклеарна офанзива.
Имаше обаче един сюжет, който имаше възможност за триумф и който нарекохме гамбит на лудостта. Всички останали сюжети се въртяха към здравия разсъдък на управлението. Инициирането на сполучливо изстрелване щеше да провокира взаимно заличаване, а при унищожаването на личната страна на нападателя не можехме да намерим изискване, при което самоунищожаването на нацията би осигурило по-голяма сигурност. Никой рационален водач не би стигнал до друго умозаключение. Но всъщност това е тактиката, с която се заиграва съветският президент Владимир Путин.
Той неколкократно съобщи, че продължаващата опозиция на Украйна против Русия и американската и европейската поддръжка за нейната защита крият риск от нуклеарна война. Ядрена офанзива против Украйна евентуално би провокирала отговор от страна на Съединени американски щати, до момента в който офанзива против Съединените щати - механически в границите на вероятното съгласно неговите изказвания - сигурно би довела до масирана офанзива против Русия. За да бъдем ясни, Съединени американски щати няма да стартират нуклеарна война поради Украйна.
При естествени условия и Русия не би го направила - в случай че натискът на войната не подлуди Путин и не го накара да се ангажира с взаимно обезпечено заличаване. Тъй като Русия не е луда, от това следва, че Путин не възнамерява да стартира нуклеарна война. Но в случай че Москва успее да убеди съперниците си, че обстановката ги е принудила към взаимно самоубийство, Съединени американски щати и техните съдружници може да трансформират политиката си, с цел да се съобразят с потребностите на Русия, колкото и малко евентуална да е опасността. Вкарването на нуклеарната война в уравнениетои, индиректно, на съветския здрав разсъдък може да промени изхода от войната. Малко евентуално е Съединени американски щати да стартират предпазен удар против безумния гамбит на една здравомислеща нация. В края на краищата Вашингтон разполага и с благоприятни условия за нанасяне на втори удар.
За да реализира това, Путин би трябвало да убеди другите страни, че е подготвен за нуклеарна война. В този развой той ще би трябвало да убеди и своите сънародници, което единствено в допълнение подкопава тактиката. Гамбитът с лудостта работи единствено в случай че е толкоз безапелационен, че да изплаши личните сътрудници на водача. Това е гамбит, подбуден от обезсърчение, потребен единствено в аспирантурата за размисъл на самотни мъже. /БГНЕС
Когато завършвах учебно заведение, дребна група мои сътрудници и аз прекарахме много време в изследване на събитията, при които е допустимо една нуклеарна мощ да извърши нуклеарна офанзива против друга. Прекарахме доста време по тази тематика, като използвахме Кубинската ракетна рецесия за основа на нашия разбор. Критериите за такава офанзива бяха командната система на другата страна да се е сринала и по този метод страната да няма по какъв начин да отвърне на удара, или другата страна просто да е излъгала за нуклеарния си боеприпас поначало, или някакъв различен сюжет, който не помня. Самотните съботни нощи се преливаха една в друга.
Проблемът, с който се сблъсквахме - без значение дали арсеналите са взаимни, асиметрични по брой или непропорционални по благоприятни условия - беше, че нуклеарните оръжия съвсем в никакъв случай няма да бъдат употребявани, с изключение на може би в обстановка, в която едната страна разполага с великолепно и надеждно разузнаване за местоположението и положението на врага. Имаше и други, по-странни концепции, учредени на взаимно обезпечено заличаване. Ако можехме да отстраняваме капацитета на врага да отвърне, това беше допустимо. (Имаше оферти за сили за специфични интервенции, които да проникват в командните пунктове на съперника, да употребяват токсичен газ, с цел да убиват екипажите на ракетите и т.н.) Но неизбежно нуклеарна офанзива против нуклеарна мощ съвсем несъмнено щеше да докара до взаимно обезпечено заличаване или до офанзива против съдружник на нуклеарна мощ, което щеше да докара до риск от по-малко сигурен, само че въпреки всичко евентуален нуклеарен отговор. Лесно е да се разбере за какво след Хирошима и Нагасаки в никакъв случай не е имало друга нуклеарна офанзива.
Имаше обаче един сюжет, който имаше възможност за триумф и който нарекохме гамбит на лудостта. Всички останали сюжети се въртяха към здравия разсъдък на управлението. Инициирането на сполучливо изстрелване щеше да провокира взаимно заличаване, а при унищожаването на личната страна на нападателя не можехме да намерим изискване, при което самоунищожаването на нацията би осигурило по-голяма сигурност. Никой рационален водач не би стигнал до друго умозаключение. Но всъщност това е тактиката, с която се заиграва съветският президент Владимир Путин.
Той неколкократно съобщи, че продължаващата опозиция на Украйна против Русия и американската и европейската поддръжка за нейната защита крият риск от нуклеарна война. Ядрена офанзива против Украйна евентуално би провокирала отговор от страна на Съединени американски щати, до момента в който офанзива против Съединените щати - механически в границите на вероятното съгласно неговите изказвания - сигурно би довела до масирана офанзива против Русия. За да бъдем ясни, Съединени американски щати няма да стартират нуклеарна война поради Украйна.
При естествени условия и Русия не би го направила - в случай че натискът на войната не подлуди Путин и не го накара да се ангажира с взаимно обезпечено заличаване. Тъй като Русия не е луда, от това следва, че Путин не възнамерява да стартира нуклеарна война. Но в случай че Москва успее да убеди съперниците си, че обстановката ги е принудила към взаимно самоубийство, Съединени американски щати и техните съдружници може да трансформират политиката си, с цел да се съобразят с потребностите на Русия, колкото и малко евентуална да е опасността. Вкарването на нуклеарната война в уравнениетои, индиректно, на съветския здрав разсъдък може да промени изхода от войната. Малко евентуално е Съединени американски щати да стартират предпазен удар против безумния гамбит на една здравомислеща нация. В края на краищата Вашингтон разполага и с благоприятни условия за нанасяне на втори удар.
За да реализира това, Путин би трябвало да убеди другите страни, че е подготвен за нуклеарна война. В този развой той ще би трябвало да убеди и своите сънародници, което единствено в допълнение подкопава тактиката. Гамбитът с лудостта работи единствено в случай че е толкоз безапелационен, че да изплаши личните сътрудници на водача. Това е гамбит, подбуден от обезсърчение, потребен единствено в аспирантурата за размисъл на самотни мъже. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ