Джордж Фридман: Във войната в Украйна се случи нещо нечувано
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс”/ БГНЕС:
Русия и Украйна подписаха съглашение, което разрешава превозването на зърно през Черно море до международните пазари. Няколко часа след подписването на съглашението в Турция, Русия нападна черноморското пристанище в Одеса. Президентът Володимир Зеленски също по този начин уволни началника на службата си за сигурност, с цел да проверява изказванията за държавна измяна, и уволни основния прокурор и други чиновници - и всичко това, до момента в който конгресмен от Съединени американски щати желае от президента Джо Байдън да проверява началника на кабинета на Зеленски за хипотетичните му връзки с Русия. Войната се усложнява.
Решението за разрешаване на доставките на пшеница има смисъл за останалата част от света. Украйна е петият по величина експортьор на пшеница, като обезпечава малко под 10% от международното предложение, а съветската обсада увеличи фрапантно цената на зърното. Какъвто и да е смисълът от съглашението, не е чувано две страни, които са във война, да реализират публични съглашения. Още по-странно е, че въпреки Русия също да има изгода от съглашението, то е доста по-изгодно за Украйна, която освен получава повече доходи, само че и придобива възприятие за сигурност за своите черноморски пристанища. Нападението против Одеса безспорно е имало за цел да подсети на Украйна, че сходни съглашения могат да бъдат изоставени бързо, само че въпреки всичко фактът, че то е било реализирано първоначално, е чудноват.
Стряскащо е и уволнението на висши чиновници. Зеленски твърди, че те са отговорни за държавна измяна. Общата корупция е едно нещо, изключително в някогашния Съветски съюз. Позоваването на държавна измяна е напълно друго. В някои квартали на Киев поддръжката за Русия не е нещо ново; в Украйна има сериозен дял проруски симпатизанти. Но в случай че, да речем, ФСБ е проникнала в украинските служби за сигурност - което е евентуално - тогава седмиците спекулации по отношение на сигурността на работата им нямат необикновен смисъл. Ако бъде открито, че висши чиновници са компрометирани, отстраняването им ще бъде неотложно. Вместо това Зеленски дестабилизира държавното управление си и изнерви съдружниците си. (Разбира се, допустимо е пробивът да е бил открит от непозната разследваща работа и Зеленски да не е желал да работи, до момента в който не е бил заставен. ) Както по всички сходни въпроси, тези, които знаят, не приказват, а тези, които приказват, не знаят. Това, което е ясно, е, че сходен жанр въпроси в хода на войната не са естествени.
Руснаците и украинците, които седят един до различен, не могат да не си напомнят опциите за подписване на кротичък контракт. Стрелбите в Киев наподобява демонстрират известна неустойчивост и различия в Украйна, което основава опция, въпреки и дребна, да се изкажат нови съображения, които биха могли да доведат до някакво по-голямо съглашение.
Войната бушува към този момент пет месеца - шест месеца, в случай че броим и шумното предхождане. Тя не протече по този начин, както Русия се надяваше. Първоначалната атака на Москва - тристранна офанзива против Киев, Одеса и Донецк - се провали по разнообразни аргументи: рестриктивните мерки на съветската логистика, компликацията да се координира бронираната техника на разстояние и най-много украинската тактичност и американските оръжия. Украинците водеха пехотна борба с децентрализирана командна конструкция и тактическа подвижност, и то с оръжия като ракетите Javelin, които бяха идеално пригодени за битка с съветската войска.
Руснаците бяха принудени да правят отстъпка на изток, защото се сражаваха за Донецка област - относително дребен регион по съветската граница, в който Москва към този момент имаше огромно наличие. Москва е ангажирана там в продължение на пет месеца, с милостиво къси снабдителни линии към същинска Русия, и към този момент съвсем управлява региона. Дори този мощно уязвим район, предразполагащ към съветска победа, лиши месеци, с цел да бъде обуздан. Опитът там е сигнал за дълга война, в която Русия ще се бори да проектира мощ върху все по-големи територии от страна, която в действителност не е окупирана.
Междувременно Украйна може и да е имала лукса да почива и да тренира пехотата си на запад и на север, само че не може да бъде сигурна по какъв начин ще се оправи с новите съветски тактики. Киев има преимуществото на американското въоръжение и разузнаване и на доктрина има опция най-малко да се опълчи на съветска атака, даже и да не може да предприеме по-голяма лична такава. Ето за какво неустойчивостта по върховете на украинското командване е проблем. Възможно е Зеленски просто да разчиства къщата в подготовка за съветска атака, само че това не изяснява за какво той протака уволненията. Русия може да нанесе удар по-скоро рано, в сравнение с късно, само че безпокойството по върховете евентуално ще се популяризира и на по-ниските равнища. Офицерите, свързани с нарушителите, може да изгубят централизация или бойците да изгубят доверие в командната верига. Едно нещо е да се води война, учредена на единение на задачите. Друго нещо е да водиш война с несигурна командна верига.
Въпреки че не е ясно какво тъкмо се случва в Киев, американците и руснаците евентуално са добре осведомени. Ако приемем, че те не са наложили уволненията по незнайни аргументи, американците ще упорстват да задържат чистката до по-късна дата. Руснаците, които сигурно имат активи в украинското държавно управление и войска, ще се стремят към дестабилизация.
Разбира се, има възможност уволненията да са нищожно събитие, което не е нищо повече от вътрешнополитическа измама. Но това не наподобява евентуално. По-вероятно е войната да е основала напрежение и риск на най-високите равнища на властта. Непосредственото предизвикателство пред Украйна е да овладее казуса, преди той да засегне армията.
В подобен случай и двете страни наподобява имат интерес от реализиране на съглашение посредством договаряния. Проблемът е, че нито една от страните не може да си го разреши. Целта на Русия е да направи Русия, и по-специално Москва, сигурна против дейностите на НАТО (чети: американските). Засега дистанцията до Москва е такова, каквото беше при започването на войната. Русия не може да одобри мир, който не реалокира съветския надзор надалеч на запад. Украйна, а оттова и Съединените щати, може да се заинтересуват от застой. Русия не може да одобри това, без да рискува доверието в държавното управление.
А и не е несъмнено, че Украйна ще се съгласи на това. Очевидно е, че по върховете на властта има дисфункция. Ако Киев отстъпи огромни елементи от територията си на Русия, нещата ще станат единствено още по-нефункционални. За Запада преместването на съветската граница по-близо до Източна Европа няма да постави завършек на войната, а единствено ще сътвори предлог за последваща. Колкото по-близо е Русия до западната украинска граница, толкоз повече би трябвало да се допуска, че тя ще избере да се отдалечи още повече. Вярно или не, това би трябвало да се допусна.
Тъй като рисковете и за двете страни нарастват, наподобява евентуално да се стигне до съглашение. Споразумението за зърното явно е подписано с известна визия за това какво би могло да значи то. Концепцията за спокойно съглашение е рационална, само че географията на такова съглашение и императивите на двете страни наподобяват невъзможни. Това, което е належащо тук, е боязън.
Русия и Украйна подписаха съглашение, което разрешава превозването на зърно през Черно море до международните пазари. Няколко часа след подписването на съглашението в Турция, Русия нападна черноморското пристанище в Одеса. Президентът Володимир Зеленски също по този начин уволни началника на службата си за сигурност, с цел да проверява изказванията за държавна измяна, и уволни основния прокурор и други чиновници - и всичко това, до момента в който конгресмен от Съединени американски щати желае от президента Джо Байдън да проверява началника на кабинета на Зеленски за хипотетичните му връзки с Русия. Войната се усложнява.
Решението за разрешаване на доставките на пшеница има смисъл за останалата част от света. Украйна е петият по величина експортьор на пшеница, като обезпечава малко под 10% от международното предложение, а съветската обсада увеличи фрапантно цената на зърното. Какъвто и да е смисълът от съглашението, не е чувано две страни, които са във война, да реализират публични съглашения. Още по-странно е, че въпреки Русия също да има изгода от съглашението, то е доста по-изгодно за Украйна, която освен получава повече доходи, само че и придобива възприятие за сигурност за своите черноморски пристанища. Нападението против Одеса безспорно е имало за цел да подсети на Украйна, че сходни съглашения могат да бъдат изоставени бързо, само че въпреки всичко фактът, че то е било реализирано първоначално, е чудноват.
Стряскащо е и уволнението на висши чиновници. Зеленски твърди, че те са отговорни за държавна измяна. Общата корупция е едно нещо, изключително в някогашния Съветски съюз. Позоваването на държавна измяна е напълно друго. В някои квартали на Киев поддръжката за Русия не е нещо ново; в Украйна има сериозен дял проруски симпатизанти. Но в случай че, да речем, ФСБ е проникнала в украинските служби за сигурност - което е евентуално - тогава седмиците спекулации по отношение на сигурността на работата им нямат необикновен смисъл. Ако бъде открито, че висши чиновници са компрометирани, отстраняването им ще бъде неотложно. Вместо това Зеленски дестабилизира държавното управление си и изнерви съдружниците си. (Разбира се, допустимо е пробивът да е бил открит от непозната разследваща работа и Зеленски да не е желал да работи, до момента в който не е бил заставен. ) Както по всички сходни въпроси, тези, които знаят, не приказват, а тези, които приказват, не знаят. Това, което е ясно, е, че сходен жанр въпроси в хода на войната не са естествени.
Руснаците и украинците, които седят един до различен, не могат да не си напомнят опциите за подписване на кротичък контракт. Стрелбите в Киев наподобява демонстрират известна неустойчивост и различия в Украйна, което основава опция, въпреки и дребна, да се изкажат нови съображения, които биха могли да доведат до някакво по-голямо съглашение.
Войната бушува към този момент пет месеца - шест месеца, в случай че броим и шумното предхождане. Тя не протече по този начин, както Русия се надяваше. Първоначалната атака на Москва - тристранна офанзива против Киев, Одеса и Донецк - се провали по разнообразни аргументи: рестриктивните мерки на съветската логистика, компликацията да се координира бронираната техника на разстояние и най-много украинската тактичност и американските оръжия. Украинците водеха пехотна борба с децентрализирана командна конструкция и тактическа подвижност, и то с оръжия като ракетите Javelin, които бяха идеално пригодени за битка с съветската войска.
Руснаците бяха принудени да правят отстъпка на изток, защото се сражаваха за Донецка област - относително дребен регион по съветската граница, в който Москва към този момент имаше огромно наличие. Москва е ангажирана там в продължение на пет месеца, с милостиво къси снабдителни линии към същинска Русия, и към този момент съвсем управлява региона. Дори този мощно уязвим район, предразполагащ към съветска победа, лиши месеци, с цел да бъде обуздан. Опитът там е сигнал за дълга война, в която Русия ще се бори да проектира мощ върху все по-големи територии от страна, която в действителност не е окупирана.
Междувременно Украйна може и да е имала лукса да почива и да тренира пехотата си на запад и на север, само че не може да бъде сигурна по какъв начин ще се оправи с новите съветски тактики. Киев има преимуществото на американското въоръжение и разузнаване и на доктрина има опция най-малко да се опълчи на съветска атака, даже и да не може да предприеме по-голяма лична такава. Ето за какво неустойчивостта по върховете на украинското командване е проблем. Възможно е Зеленски просто да разчиства къщата в подготовка за съветска атака, само че това не изяснява за какво той протака уволненията. Русия може да нанесе удар по-скоро рано, в сравнение с късно, само че безпокойството по върховете евентуално ще се популяризира и на по-ниските равнища. Офицерите, свързани с нарушителите, може да изгубят централизация или бойците да изгубят доверие в командната верига. Едно нещо е да се води война, учредена на единение на задачите. Друго нещо е да водиш война с несигурна командна верига.
Въпреки че не е ясно какво тъкмо се случва в Киев, американците и руснаците евентуално са добре осведомени. Ако приемем, че те не са наложили уволненията по незнайни аргументи, американците ще упорстват да задържат чистката до по-късна дата. Руснаците, които сигурно имат активи в украинското държавно управление и войска, ще се стремят към дестабилизация.
Разбира се, има възможност уволненията да са нищожно събитие, което не е нищо повече от вътрешнополитическа измама. Но това не наподобява евентуално. По-вероятно е войната да е основала напрежение и риск на най-високите равнища на властта. Непосредственото предизвикателство пред Украйна е да овладее казуса, преди той да засегне армията.
В подобен случай и двете страни наподобява имат интерес от реализиране на съглашение посредством договаряния. Проблемът е, че нито една от страните не може да си го разреши. Целта на Русия е да направи Русия, и по-специално Москва, сигурна против дейностите на НАТО (чети: американските). Засега дистанцията до Москва е такова, каквото беше при започването на войната. Русия не може да одобри мир, който не реалокира съветския надзор надалеч на запад. Украйна, а оттова и Съединените щати, може да се заинтересуват от застой. Русия не може да одобри това, без да рискува доверието в държавното управление.
А и не е несъмнено, че Украйна ще се съгласи на това. Очевидно е, че по върховете на властта има дисфункция. Ако Киев отстъпи огромни елементи от територията си на Русия, нещата ще станат единствено още по-нефункционални. За Запада преместването на съветската граница по-близо до Източна Европа няма да постави завършек на войната, а единствено ще сътвори предлог за последваща. Колкото по-близо е Русия до западната украинска граница, толкоз повече би трябвало да се допуска, че тя ще избере да се отдалечи още повече. Вярно или не, това би трябвало да се допусна.
Тъй като рисковете и за двете страни нарастват, наподобява евентуално да се стигне до съглашение. Споразумението за зърното явно е подписано с известна визия за това какво би могло да значи то. Концепцията за спокойно съглашение е рационална, само че географията на такова съглашение и императивите на двете страни наподобяват невъзможни. Това, което е належащо тук, е боязън.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ