Смъртта на този човек почерни цял свят преди 125 години!
Джон Роналд Руел Толкин – създателят на „ Властелинът на пръстените “ – умира на 81-годишна възраст в частна болница. Толкин е роден на 3 януари 1892 година в град Блумфонтейн в ЮАР (бившата Оранжева република) от родители англичани, написа obekti.bg, базирайки се на Endorion.org.
Баща му Артър се преместил със фамилията си там поради получено покачване в банката, в която работил в Англия. През м. април 1895 година, Джон (който тогава наричали Роналд), майка му и брат му Хилъри се завърнали в Англия, а татко му останал там с концепцията да се събере със фамилията си когато времето позволи. Скоро по-късно обаче, на 15 февруари същата година, Артър умрял вследствие на сериозна кръвозагуба. Той страдал и от тежка форма на ревматизъм в продължение на доста месеци. Така и повече не видял своето семейство. След гибелта му фамилията се преместило в Бирмингам.
През есента на 1899 година Роналд подал молба да постъпи в учебно заведение „ Кинг Едуард”, само че бил признат едвам идната година. В този интервал майката и децата се местели няколко пъти. През 1902 година майка му Мейбъл била принудена да го реалокира дружно с брат му в учебно заведение „ Сейнт Филип” за да спести малко пари. Скоро обаче Роналд посочил положителни резултати в учението и съумял да завоюва стипендия за учебно заведение „ Кинг Едуард” и още веднъж се върнал там през 1903 година
На 14 ноември 1904 година, Мейбъл умряла след 6-дневна диабетна кома. Роналд и брат му Хилъри останали под опеката на отец Франсис Морган – духовник в Бирмингамската оратория. В началото на 1908 година двете момчета се преместили зад ораторията на ул. „ Дъшес Роуд” №37 и Роналд почнал първата си година в Оксфорд. На 17 декември 1911 година той получил и първата си премия в „ Екситър колидж”.
Толкин постъпил в Оксфорд през 1911 година, където получавал стипендия от „ Екситър колидж”. Живял в колежа в стаи, които към този момент не съществуват. Днес, на приземния етаж се намира магазинът „ Картини и плакати на Блекуел”, само че стаите над него към момента одобряват студенти, като входът за тях в този момент е отворен на улицата отдясно – улица „ Търл”. През втората си година в колежа, той положил главен за тогавашното британско обучение изпит. След това, заради огромните му ползи към езиците, бил посъветван да запише британски през 1913 година
През 1914 година почнала Първата международна война. Няколко години преди този момент, Толкин се срещнал с момиче на име Едит Брат. Те се харесали от пръв взор и срещите им зачестили, само че отец Франсис забелязал влечението им един към различен и провел сериозен диалог с Роналд, като го посъветвал първо да приключи образованието си и по-късно да мисли за сватба. Той решил да послуша съвета на отеца и с Едит си дали обещание да се срещнат когато приключи образованието си. Така и създали. През 1915 година Толкин приключил Оксфорд със компетентност „ Английски език и литература”. На 22 март 1916 година те встъпили в брак. Веднага по-късно той се записал за тренировките за офицери. Скоро по-късно се записал в Ланкаширския стрелкови полк и отпътувал за Франция. При борбата при Сома, Толкин станал очевидец на ужасите на войната – там починали и двама от положителните му другари. Когато се разболял от окопна тресчица, той се завърнал в Англия до края на войната – първоначално се лекувал в болница, а когато излекуван бил назначен в подготвителен лагер.
Когато нещата се успокоили, Толкин почнал да работи по „ Оксфордски речник на британския език” като лексикограф. Той първо се преместил на улица „ Сейнт Джон” №50, наоколо до мястото, където живял като студент. По късно той се преместил на ъгъла на улица „ Алфред” №1 (улица „ Пърси” в наше време). През 1917 година се родил първият наследник на Толкин, до момента в който той работил по „ Оксфордския речник на британския език” във остарялата постройка на музея „ Ашмолиън” на улица „ Броуд”. Сега тази постройка е музей на науката и историята.
През 1921 година Толкин почнал да преподава „ Английски език” в университета в Лийдс. Тогава фамилията се преместило в къща на ул.” Алфред”, която се намирала на ъгъла с улица „ Сейнт Джон”, покрай мястото където е живял преди този момент. Там живели три години — 1919–1921 година Три години по-късно станал професор и в същата година се родил и третият му наследник Кристофър. През 1925 година, писателят се преместил в Оксфорд в качеството си на професор по англосаксонски език, като преподавал в „ Пемброук колидж” в продължение на идващите 24 години.
Четири години след началото на престоя му в Оксфорд се родила и щерка му Присила. Когато Толкин се преместил в Оксфорд, той си купил къща на улица „ Нортмур роуд” №22, където живял от 1925 до 1930 година. След няколко години почнал писането на епичния цикъл от легенди и митове за Средната земя, известна през днешния ден като „ Силмарилион”. Всъщност истината е, че Толкин почнал да написа поеми, включени по-късно в същата книга, още по фронтовете на Първата международна война, само че едвам тогава почнал да написа главната част от повествованието.
През 1930 година, фамилията на Толкин се преместило в прилежащата къща на №20 където живели до 1947 година През 1933 година Толкин разказал на децата си за необичайно дребно създание на име Билбо и през 1936 година приключил „ Хобит” – първата му издадена книга, обвързвана със Средната земя. Причината да стартира тази книга била неговите деца. По времето когато почнал да написа „ Силмарилион” почнал да споделя на фамилията си за този фиктивен от него свят, само че децата му не го харесали доста заради сложността на историята, която била изпълнена с героични борби и събития, мъчно разбираеми за малко дете. Поради тази причина почнал и писането си върху „ Хобит”, която била оповестена от издателство „ Стенли Ънуин”. Книгата се оказала толкоз сполучлива, че сър Стенли — притежателят на издателството, скоро попитал за продължение. През 1945 година, Толкин станал професор по британски език и литература в „ Мертън колидж”. На улица „ Мейнър” №3, Толкин и неговата брачна половинка живели от 1947 до 1950 година Къщата била благосъстоятелност на „ Мертън колидж”.
Това е друга къща на „ Мертън колидж”, където Толкин живял от 1950 до 1953 година Тя се намира на улица „ Холиуел” №99. Основна част от текстовете по „ Властелинът на пръстените” Толкин бил написал още преди началото на Втората международна война, само че издал „ Задругата на пръстена” и „ Двете кули” чак през 1954 година, а „ Завръщането на краля” — година по-късно. През 1957 година, Толкин отпътувал за Америка, където отишъл по покана на няколко университета, от които получил разнообразни награди като самопризнание за неговия гений и принос към развиването на англоезичната литература. След това той побързал да се върне в Англия, защото жена му Едит била болна. Толкин се пенсионирал и спрял да преподава като професор през 1959 година. През 1965 година „ Властелинът на пръстените” бил публикуван в Съединени американски щати. През 1968 година, фамилията на Толкин се преместило в Пуул на улица „ Сандфийлд” №76. През 1971 година брачната половинка му Едит Брат умряла и Толкин се върнал в Оксфорд, където живял в общежитие на улица „ Мертън” №21.
Джон Роналд Руел Толкин умрял на 2 септември 1973 г, на 81-годишна възраст, в частна болница в Борнмът, преди излизането на „ Силмарилион”, която била редактирана и довършена от сина му Кристофър и оповестена през 1977 година
През годините Толкин се срещнал с К. С. Луис. Двамата – дружно с други техни другари – образували група, наречена„ Инклингите”. Те постоянно се събирали дружно с цел да почетат своите творби един на различен. Любимото им място за срещи било кръчмата „ Орел и дете”, която хората познавали като „ Птицата и бебето”. По времето, когато се образувала групата на „ Инклингите” Толкин работил в новата постройка на „ Магдалин колидж” в Борнмът. С К. С. Луис първоначално се срещали в една от стаите на „ Магдалин колидж”. Стаята, употребена във кино лентата „ Земя на сенките” не е същинската (тъй като тогавашния притежател не разрешил снимането на филм там), само че другата е идентична на тази от Сейнт Грегъри. Освен „ Птицата и бебето”, Толкин имал и друга обичана механа — „ Зеленият дракон”.
Докато живял на улица „ Мертън”, Толкин имал обичано дърво. То се намирало в ботаническата градина против „ Магдалин колидж”.
Една от църквите, където Толкин постоянно ходел, се намирала на улица „ Уудсток”. На същата улица се намирала и друга черква, в която ходел — „ Сейнт Алойшъс”.
През 1992 година се навършиха 100 години от рождението на Толкин. Асоциациите „ Митопея” и „ Толкин” засадиха две дървета покрай мемориала му в университетския парк на Оксфорд. Това са захарист клен и бял салкъм, символизиращи Телперион и Лаурелин — двете митически дървета, съществували в зората на Толкиновата галактика и разказани в „ Силмарилион”.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 31 година пр.н.е. — Война сред Октавиан и Антоний: В Битката при Акциум Октавиан разгромява флотилията на Марк Антоний и Клеопатра.
• 1666 година — Избухва Големият пожар в Лондон, който гори три дни и унищожава 10 000 здания, в това число катедралата Свети Павел.
• 1752 година — Англия и нейните колонии в Америка изоставят Юлианския календар и стартира потреблението на Грегорианския календар, при което датата 2 септември става 14 септември.
• 1789 година — Основано е Министерството на финансите на Съединени американски щати.
• 1870 година — Френско-пруската война: В Битката при Седан прусаци вземат в плен Наполеон III дружно с цялата му войска от 100 000 бойци.
• 1944 година — Назначено е държавно управление на Константин Муравиев.
• 1945 година — Втората международна война приключва: Япония подписва акт за безусловна капитулация на борда на американския транспортен съд Missouri в Токийския залив.
• 1945 година — Виетнам прогласява своята самостоятелност от Франция и се преименува във Виетнамска Демократична Република (Северен Виетнам).
• 1947 година — Основан е град Димитровград.
• 1967 година — Създадена е микродържавата Сийланд.
• 1987 година — В Москва стартира развой против 19-годишния немски водач Матиас Руст, който несмущаван каца със своя аероплан Чесна на Червения площад през май 1987.
• 1991 година — Съединени американски щати признава независимостта на балтийските страни — Латвия, Литва и Естония.
• 1991 година — Български земеделски народен съюз " Никола Петков " напуща Съюз на демократичните сили и декларира, че ще взе участие в изборите независимо.
• 1994 година — Министър-председателят Любен Беров подава оставката на 80 държавно управление на България.
• 1996 година — Върховният съд на България отхвърля кандидатурата на Георги Пирински за президентските избори, по отношение на американското му поданство.
Родени
• 1661 година — Георг Бьом, немски композитор († 1733 г.)
• 1685 година — Кристиана Шарлота декор Насау-Отвайлер, немска аристократка († 1761 г.)
• 1753 година — Мария-Жозефина-Луиза Савойска, френска аристократка († 1810 г.)
• 1840 година — Джовани Верга, италиански публицист († 1922 г.)
• 1847 година — Димитър Греков, български правист и политик († 1901 г.)
• 1853 година — Вилхелм Оствалд, немски химик, лауреат на Нобелова премия за химия през 1909 година († 1932 г.)
• 1877 година — Фредерик Соди, британски радиохимик, Нобелов лауреат († 1956)
• 1878 година — Вернер декор Бломберг, немски фелдмаршал († 1946 г.)
• 1894 година — Йозеф Рот, австрийски публицист († 1939 г.)
• 1896 година — Асен Йорданов, български авиоинженер († 1967 г.)
• 1906 година — Александър Казанцев, съветски публицист († 2002 г.)
• 1910 година — Абрахам Поляк, еврейски историк (†? г.)
• 1913 година — Бил Шенкли, британски футболен треньор († 1981 г.)
• 1921 година — Таня Масалитинова, българска актриса († 2014 г.)
• 1927 година — Спас Джонев, български сценичен и кино артист († 1966 г.)
• 1938 година — Джулиано Джема, италиански киноактьор
• 1938 година — Петър Вучков, български артист
• 1947 година — Петко Йотов, български офицер († 2009 г.)
• 1952 година — Джими Конърс, американски тенисист
• 1953 година — Джон Зорн, американски музикант
• 1955 година — Карл-Хайнц Румениге, немски футболист
• 1961 година — Карлос Валдерама, колумбийски футболист
• 1963 година — Роби Бухл, американски авто водач
• 1964 година — Киану Рийвс, американски киноактьор
• 1965 година — Ленъкс Люис, канадско-британски боксьор
• 1965 година — Светлана Стайкова, съветски инженер
• 1966 година — Оливие Панис, водач във Формула 1
• 1966 година — Салма Хайек, мексиканска киноактриса
• 1967 година — Андреас Мьолер, немски футболист
• 1968 година — Синтия Уотрос, американски актриса
• 1971 година — Боян Расате, български националист
• 1971 година — Киетил Андре Аамод, норвежки скиор
• 1971 година — Сезар Санчес, испански футболист
• 1973 година — Ханде Атаизи, турска киноактриса
• 1977 година — Елица Тодорова, певица и музикална изпълнителка
• 1977 година — Фредерик Кануте, малийски футболист
• 1982 година — Джои Бартън, британски футболист
• 1985 година — Адам Немец, словашки футболист
• 1988 година — Димитрий Овчаров, немски състезател
• 1988 година — Хави Мартинес, испански футболист
• 1989 година — Алешандре Пато, бразилски футболист
• 1990 година — Шарлин Ван Сник, белгийска джудистка
Починали
• 421 година — Констанций III, римски император (*? г.)
• 1652 година — Хосе де Рибера, испански художник (* 1591 г.)
• 1836 година — Уилям Хенри, британски химик (* 1775 г.)
• 1889 година — Захари Стоянов, български публицист (* 1850 г.)
• 1901 година — Луиджи Мария Албертис, италиански откривател (* 1841 г.)
• 1916 година — Луи Айер, български възпитател (* 1865 г.)
• 1919 година — Иван Ботушанов, български бунтовник († 1874 г.)
• 1937 година — Пиер дьо Кубертен, учредител на актуалните Олимпийски игри (* 1863 г.)
• 1941 година — Коле Неделковски, македонски стихотворец (* 1912 г.)
• 1965 година — Йоханес Бобровски, немски стихотворец (* 1917 г.)
• 1969 година — Хо Ши Мин, виетнамски бунтовник (* 1890 г.)
• 1977 година — Виктор Франкъл, австрийски психиатър (* 1905 г.)
• 1991 година — Алфонсо Гарсия Роблес, мексикански политик (* 1911 г.)
• 1991 година — Евгени Филипов, български инженер (* 1917 г.)
• 1992 година — Барбара МакКлинток, американска генетичка, лауреат на Нобелова премия за физиология или медицина през 1983 година (*1902 г.)
• 1996 година — Георги Георгиев-Гец, български артист (* 1926 г.)
• 1998 година — Джаки Бланчфлауър, ирландски футболист (* 1933 г.)
• 2001 година — Кристиан Барнард, южноафрикански кардиохирург (* 1922 г.)
• 2007 година — Сафет Исович, босненски музикант (* 1936 г.)
• 2013 година — Роналд Коуз, английски икономист, притежател на Нобелова премия (* 1910 г.)
• 2013 година — Фредерик Пол, американски публицист (* 1919 г.)
Празници
• Боливия — Ден на на труда
• България — Празник на Димитровград - На 2 септември 1947 година с Постановление на Министерския съвет селата Раковски и Марийно, Хасковска околия, Черноконево, Чирпанска околия, се сплотяват в едно населено място - Димитровград
• Виетнам — Ден на независимостта (от Франция, 1945 година, народен празник)
• Приднестровие — Ден на независимостта (от Съюз на съветските социалистически републики, 1990 година, Приднестровие не е интернационално приета самостоятелна държава)
Баща му Артър се преместил със фамилията си там поради получено покачване в банката, в която работил в Англия. През м. април 1895 година, Джон (който тогава наричали Роналд), майка му и брат му Хилъри се завърнали в Англия, а татко му останал там с концепцията да се събере със фамилията си когато времето позволи. Скоро по-късно обаче, на 15 февруари същата година, Артър умрял вследствие на сериозна кръвозагуба. Той страдал и от тежка форма на ревматизъм в продължение на доста месеци. Така и повече не видял своето семейство. След гибелта му фамилията се преместило в Бирмингам.
През есента на 1899 година Роналд подал молба да постъпи в учебно заведение „ Кинг Едуард”, само че бил признат едвам идната година. В този интервал майката и децата се местели няколко пъти. През 1902 година майка му Мейбъл била принудена да го реалокира дружно с брат му в учебно заведение „ Сейнт Филип” за да спести малко пари. Скоро обаче Роналд посочил положителни резултати в учението и съумял да завоюва стипендия за учебно заведение „ Кинг Едуард” и още веднъж се върнал там през 1903 година
На 14 ноември 1904 година, Мейбъл умряла след 6-дневна диабетна кома. Роналд и брат му Хилъри останали под опеката на отец Франсис Морган – духовник в Бирмингамската оратория. В началото на 1908 година двете момчета се преместили зад ораторията на ул. „ Дъшес Роуд” №37 и Роналд почнал първата си година в Оксфорд. На 17 декември 1911 година той получил и първата си премия в „ Екситър колидж”.
Толкин постъпил в Оксфорд през 1911 година, където получавал стипендия от „ Екситър колидж”. Живял в колежа в стаи, които към този момент не съществуват. Днес, на приземния етаж се намира магазинът „ Картини и плакати на Блекуел”, само че стаите над него към момента одобряват студенти, като входът за тях в този момент е отворен на улицата отдясно – улица „ Търл”. През втората си година в колежа, той положил главен за тогавашното британско обучение изпит. След това, заради огромните му ползи към езиците, бил посъветван да запише британски през 1913 година
През 1914 година почнала Първата международна война. Няколко години преди този момент, Толкин се срещнал с момиче на име Едит Брат. Те се харесали от пръв взор и срещите им зачестили, само че отец Франсис забелязал влечението им един към различен и провел сериозен диалог с Роналд, като го посъветвал първо да приключи образованието си и по-късно да мисли за сватба. Той решил да послуша съвета на отеца и с Едит си дали обещание да се срещнат когато приключи образованието си. Така и създали. През 1915 година Толкин приключил Оксфорд със компетентност „ Английски език и литература”. На 22 март 1916 година те встъпили в брак. Веднага по-късно той се записал за тренировките за офицери. Скоро по-късно се записал в Ланкаширския стрелкови полк и отпътувал за Франция. При борбата при Сома, Толкин станал очевидец на ужасите на войната – там починали и двама от положителните му другари. Когато се разболял от окопна тресчица, той се завърнал в Англия до края на войната – първоначално се лекувал в болница, а когато излекуван бил назначен в подготвителен лагер.
Когато нещата се успокоили, Толкин почнал да работи по „ Оксфордски речник на британския език” като лексикограф. Той първо се преместил на улица „ Сейнт Джон” №50, наоколо до мястото, където живял като студент. По късно той се преместил на ъгъла на улица „ Алфред” №1 (улица „ Пърси” в наше време). През 1917 година се родил първият наследник на Толкин, до момента в който той работил по „ Оксфордския речник на британския език” във остарялата постройка на музея „ Ашмолиън” на улица „ Броуд”. Сега тази постройка е музей на науката и историята.
През 1921 година Толкин почнал да преподава „ Английски език” в университета в Лийдс. Тогава фамилията се преместило в къща на ул.” Алфред”, която се намирала на ъгъла с улица „ Сейнт Джон”, покрай мястото където е живял преди този момент. Там живели три години — 1919–1921 година Три години по-късно станал професор и в същата година се родил и третият му наследник Кристофър. През 1925 година, писателят се преместил в Оксфорд в качеството си на професор по англосаксонски език, като преподавал в „ Пемброук колидж” в продължение на идващите 24 години.
Четири години след началото на престоя му в Оксфорд се родила и щерка му Присила. Когато Толкин се преместил в Оксфорд, той си купил къща на улица „ Нортмур роуд” №22, където живял от 1925 до 1930 година. След няколко години почнал писането на епичния цикъл от легенди и митове за Средната земя, известна през днешния ден като „ Силмарилион”. Всъщност истината е, че Толкин почнал да написа поеми, включени по-късно в същата книга, още по фронтовете на Първата международна война, само че едвам тогава почнал да написа главната част от повествованието.
През 1930 година, фамилията на Толкин се преместило в прилежащата къща на №20 където живели до 1947 година През 1933 година Толкин разказал на децата си за необичайно дребно създание на име Билбо и през 1936 година приключил „ Хобит” – първата му издадена книга, обвързвана със Средната земя. Причината да стартира тази книга била неговите деца. По времето когато почнал да написа „ Силмарилион” почнал да споделя на фамилията си за този фиктивен от него свят, само че децата му не го харесали доста заради сложността на историята, която била изпълнена с героични борби и събития, мъчно разбираеми за малко дете. Поради тази причина почнал и писането си върху „ Хобит”, която била оповестена от издателство „ Стенли Ънуин”. Книгата се оказала толкоз сполучлива, че сър Стенли — притежателят на издателството, скоро попитал за продължение. През 1945 година, Толкин станал професор по британски език и литература в „ Мертън колидж”. На улица „ Мейнър” №3, Толкин и неговата брачна половинка живели от 1947 до 1950 година Къщата била благосъстоятелност на „ Мертън колидж”.
Това е друга къща на „ Мертън колидж”, където Толкин живял от 1950 до 1953 година Тя се намира на улица „ Холиуел” №99. Основна част от текстовете по „ Властелинът на пръстените” Толкин бил написал още преди началото на Втората международна война, само че издал „ Задругата на пръстена” и „ Двете кули” чак през 1954 година, а „ Завръщането на краля” — година по-късно. През 1957 година, Толкин отпътувал за Америка, където отишъл по покана на няколко университета, от които получил разнообразни награди като самопризнание за неговия гений и принос към развиването на англоезичната литература. След това той побързал да се върне в Англия, защото жена му Едит била болна. Толкин се пенсионирал и спрял да преподава като професор през 1959 година. През 1965 година „ Властелинът на пръстените” бил публикуван в Съединени американски щати. През 1968 година, фамилията на Толкин се преместило в Пуул на улица „ Сандфийлд” №76. През 1971 година брачната половинка му Едит Брат умряла и Толкин се върнал в Оксфорд, където живял в общежитие на улица „ Мертън” №21.
Джон Роналд Руел Толкин умрял на 2 септември 1973 г, на 81-годишна възраст, в частна болница в Борнмът, преди излизането на „ Силмарилион”, която била редактирана и довършена от сина му Кристофър и оповестена през 1977 година
През годините Толкин се срещнал с К. С. Луис. Двамата – дружно с други техни другари – образували група, наречена„ Инклингите”. Те постоянно се събирали дружно с цел да почетат своите творби един на различен. Любимото им място за срещи било кръчмата „ Орел и дете”, която хората познавали като „ Птицата и бебето”. По времето, когато се образувала групата на „ Инклингите” Толкин работил в новата постройка на „ Магдалин колидж” в Борнмът. С К. С. Луис първоначално се срещали в една от стаите на „ Магдалин колидж”. Стаята, употребена във кино лентата „ Земя на сенките” не е същинската (тъй като тогавашния притежател не разрешил снимането на филм там), само че другата е идентична на тази от Сейнт Грегъри. Освен „ Птицата и бебето”, Толкин имал и друга обичана механа — „ Зеленият дракон”.
Докато живял на улица „ Мертън”, Толкин имал обичано дърво. То се намирало в ботаническата градина против „ Магдалин колидж”.
Една от църквите, където Толкин постоянно ходел, се намирала на улица „ Уудсток”. На същата улица се намирала и друга черква, в която ходел — „ Сейнт Алойшъс”.
През 1992 година се навършиха 100 години от рождението на Толкин. Асоциациите „ Митопея” и „ Толкин” засадиха две дървета покрай мемориала му в университетския парк на Оксфорд. Това са захарист клен и бял салкъм, символизиращи Телперион и Лаурелин — двете митически дървета, съществували в зората на Толкиновата галактика и разказани в „ Силмарилион”.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 31 година пр.н.е. — Война сред Октавиан и Антоний: В Битката при Акциум Октавиан разгромява флотилията на Марк Антоний и Клеопатра.
• 1666 година — Избухва Големият пожар в Лондон, който гори три дни и унищожава 10 000 здания, в това число катедралата Свети Павел.
• 1752 година — Англия и нейните колонии в Америка изоставят Юлианския календар и стартира потреблението на Грегорианския календар, при което датата 2 септември става 14 септември.
• 1789 година — Основано е Министерството на финансите на Съединени американски щати.
• 1870 година — Френско-пруската война: В Битката при Седан прусаци вземат в плен Наполеон III дружно с цялата му войска от 100 000 бойци.
• 1944 година — Назначено е държавно управление на Константин Муравиев.
• 1945 година — Втората международна война приключва: Япония подписва акт за безусловна капитулация на борда на американския транспортен съд Missouri в Токийския залив.
• 1945 година — Виетнам прогласява своята самостоятелност от Франция и се преименува във Виетнамска Демократична Република (Северен Виетнам).
• 1947 година — Основан е град Димитровград.
• 1967 година — Създадена е микродържавата Сийланд.
• 1987 година — В Москва стартира развой против 19-годишния немски водач Матиас Руст, който несмущаван каца със своя аероплан Чесна на Червения площад през май 1987.
• 1991 година — Съединени американски щати признава независимостта на балтийските страни — Латвия, Литва и Естония.
• 1991 година — Български земеделски народен съюз " Никола Петков " напуща Съюз на демократичните сили и декларира, че ще взе участие в изборите независимо.
• 1994 година — Министър-председателят Любен Беров подава оставката на 80 държавно управление на България.
• 1996 година — Върховният съд на България отхвърля кандидатурата на Георги Пирински за президентските избори, по отношение на американското му поданство.
Родени
• 1661 година — Георг Бьом, немски композитор († 1733 г.)
• 1685 година — Кристиана Шарлота декор Насау-Отвайлер, немска аристократка († 1761 г.)
• 1753 година — Мария-Жозефина-Луиза Савойска, френска аристократка († 1810 г.)
• 1840 година — Джовани Верга, италиански публицист († 1922 г.)
• 1847 година — Димитър Греков, български правист и политик († 1901 г.)
• 1853 година — Вилхелм Оствалд, немски химик, лауреат на Нобелова премия за химия през 1909 година († 1932 г.)
• 1877 година — Фредерик Соди, британски радиохимик, Нобелов лауреат († 1956)
• 1878 година — Вернер декор Бломберг, немски фелдмаршал († 1946 г.)
• 1894 година — Йозеф Рот, австрийски публицист († 1939 г.)
• 1896 година — Асен Йорданов, български авиоинженер († 1967 г.)
• 1906 година — Александър Казанцев, съветски публицист († 2002 г.)
• 1910 година — Абрахам Поляк, еврейски историк (†? г.)
• 1913 година — Бил Шенкли, британски футболен треньор († 1981 г.)
• 1921 година — Таня Масалитинова, българска актриса († 2014 г.)
• 1927 година — Спас Джонев, български сценичен и кино артист († 1966 г.)
• 1938 година — Джулиано Джема, италиански киноактьор
• 1938 година — Петър Вучков, български артист
• 1947 година — Петко Йотов, български офицер († 2009 г.)
• 1952 година — Джими Конърс, американски тенисист
• 1953 година — Джон Зорн, американски музикант
• 1955 година — Карл-Хайнц Румениге, немски футболист
• 1961 година — Карлос Валдерама, колумбийски футболист
• 1963 година — Роби Бухл, американски авто водач
• 1964 година — Киану Рийвс, американски киноактьор
• 1965 година — Ленъкс Люис, канадско-британски боксьор
• 1965 година — Светлана Стайкова, съветски инженер
• 1966 година — Оливие Панис, водач във Формула 1
• 1966 година — Салма Хайек, мексиканска киноактриса
• 1967 година — Андреас Мьолер, немски футболист
• 1968 година — Синтия Уотрос, американски актриса
• 1971 година — Боян Расате, български националист
• 1971 година — Киетил Андре Аамод, норвежки скиор
• 1971 година — Сезар Санчес, испански футболист
• 1973 година — Ханде Атаизи, турска киноактриса
• 1977 година — Елица Тодорова, певица и музикална изпълнителка
• 1977 година — Фредерик Кануте, малийски футболист
• 1982 година — Джои Бартън, британски футболист
• 1985 година — Адам Немец, словашки футболист
• 1988 година — Димитрий Овчаров, немски състезател
• 1988 година — Хави Мартинес, испански футболист
• 1989 година — Алешандре Пато, бразилски футболист
• 1990 година — Шарлин Ван Сник, белгийска джудистка
Починали
• 421 година — Констанций III, римски император (*? г.)
• 1652 година — Хосе де Рибера, испански художник (* 1591 г.)
• 1836 година — Уилям Хенри, британски химик (* 1775 г.)
• 1889 година — Захари Стоянов, български публицист (* 1850 г.)
• 1901 година — Луиджи Мария Албертис, италиански откривател (* 1841 г.)
• 1916 година — Луи Айер, български възпитател (* 1865 г.)
• 1919 година — Иван Ботушанов, български бунтовник († 1874 г.)
• 1937 година — Пиер дьо Кубертен, учредител на актуалните Олимпийски игри (* 1863 г.)
• 1941 година — Коле Неделковски, македонски стихотворец (* 1912 г.)
• 1965 година — Йоханес Бобровски, немски стихотворец (* 1917 г.)
• 1969 година — Хо Ши Мин, виетнамски бунтовник (* 1890 г.)
• 1977 година — Виктор Франкъл, австрийски психиатър (* 1905 г.)
• 1991 година — Алфонсо Гарсия Роблес, мексикански политик (* 1911 г.)
• 1991 година — Евгени Филипов, български инженер (* 1917 г.)
• 1992 година — Барбара МакКлинток, американска генетичка, лауреат на Нобелова премия за физиология или медицина през 1983 година (*1902 г.)
• 1996 година — Георги Георгиев-Гец, български артист (* 1926 г.)
• 1998 година — Джаки Бланчфлауър, ирландски футболист (* 1933 г.)
• 2001 година — Кристиан Барнард, южноафрикански кардиохирург (* 1922 г.)
• 2007 година — Сафет Исович, босненски музикант (* 1936 г.)
• 2013 година — Роналд Коуз, английски икономист, притежател на Нобелова премия (* 1910 г.)
• 2013 година — Фредерик Пол, американски публицист (* 1919 г.)
Празници
• Боливия — Ден на на труда
• България — Празник на Димитровград - На 2 септември 1947 година с Постановление на Министерския съвет селата Раковски и Марийно, Хасковска околия, Черноконево, Чирпанска околия, се сплотяват в едно населено място - Димитровград
• Виетнам — Ден на независимостта (от Франция, 1945 година, народен празник)
• Приднестровие — Ден на независимостта (от Съюз на съветските социалистически републики, 1990 година, Приднестровие не е интернационално приета самостоятелна държава)
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ