90 години от рождението на акад. Благовест Сендов |
90 години от рождението на акад. Благовест Сендов ще означи Българската академия на науките (БАН) през днешния ден.
Академиците Кирил Боянов и Олег Мушкаров ще опишат за неговия принос в региона на математиката и ще споделят мемоари от взаимната работа в Института по математика и информатика и Института по осведомителни и информационни технологии на Българска академия на науките. В 11 ч ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски ще открие събитието в зала " Проф. Марин Дринов ", което ще се излъчва онлайн на уеб страницата на академията.
Благовест Сендов е роден на 8 февруари 1932 г.в гр. Станимъка (дн. Асеновград). Завършва математика във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет (1956). Специализира изчислителна математика в Московския държавен университет (1960-1961) и в Имперския лицей в Лондон (1968).
Умира на 19 януари 2020 година
Той е претендент на науките (дн. лекар, 1964), лекар на математическите науки (дмн, 1967); помощник (1958), доцент (1963), професор (1968) във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет; член-кореспондент (1974) и учен (1981) на Българска академия на науките.
Почетен лекар е на Московския държавен университет (1975), на Великотърновския университет (2010) и на Пловдивския университет Паисий Хилендарски (2011).
В Софийския университет е ректор (1973-1979), декан (1970-1973) на Математическия факултет (дн. ФМИ) и началник на катедрата по Изчислителна математика (1968-1970). В Българска академия на науките е ръководител (1988-1991), зам.-председател и гл. теоретичен секретар (1982-1988) на БАН; зам.-директор (1967-1970) на Института по математика с Изчислителен център (дн. ИМИ) и началник (1967-1970) на секция Числени методи; шеф (1985-1992) на КЦИИТ.
В Единния център по математика и механика – ЕЦММ е зам.-директор (1970-1973) и началник на секторите Математическо моделиране (1971-1988), Теория на ръководството и операционните проучвания (1972-1978), Математическо обучение (1981-1983).
Основни научни посоки:
Теория на апроксимациите – Хаусдорфова метрика и приложения, апроксимиране на равнинни точкови съвкупности с полиномиални криви. Математически разбор – параметрично апроксимиране. Теория на сегментния разбор. Теория на програмирането, числени способи и математическо моделиране. Математически модели в биологията (съвместно с акад. Румен Цанев построява математически модел на клетъчно разделяне и клетъчна диференцировка). Геометрия на полиномите. Математическо обучение и просветителна система.
В Софийския университет: Изчислителна математика и математически машини (1960-1962), Числени способи на диференциалните уравнения (1960-1962), Теория на информацията (1960-1965), Електронно сметачи машини и програмиране (1961-1966), Числени способи I и II (1962-1980), Линейно програмиране (1965-1966), Числени способи и сметачни машини (1966-1969), Математическо застраховане на АСМ (1967-1968), Практикум по програмиране (1967-1968), Програмиране на АСМ (1967-1968), Теория на АСМ (1967-1969), Приближено броене (1967-1971), Математическо оптимиране (1968-1969), Математечески модели в биологията (1978).
В Пловдивския университет Паисий Хилендарски и Югозападния университет Неофит Рилски–Благоевград: Числени способи, Теория на апроксимациите, Математическа биология, Математически разбор, Математическо моделиране, Изчислителна математика.
Академиците Кирил Боянов и Олег Мушкаров ще опишат за неговия принос в региона на математиката и ще споделят мемоари от взаимната работа в Института по математика и информатика и Института по осведомителни и информационни технологии на Българска академия на науките. В 11 ч ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски ще открие събитието в зала " Проф. Марин Дринов ", което ще се излъчва онлайн на уеб страницата на академията.
Благовест Сендов е роден на 8 февруари 1932 г.в гр. Станимъка (дн. Асеновград). Завършва математика във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет (1956). Специализира изчислителна математика в Московския държавен университет (1960-1961) и в Имперския лицей в Лондон (1968).
Умира на 19 януари 2020 година
Той е претендент на науките (дн. лекар, 1964), лекар на математическите науки (дмн, 1967); помощник (1958), доцент (1963), професор (1968) във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет; член-кореспондент (1974) и учен (1981) на Българска академия на науките.
Почетен лекар е на Московския държавен университет (1975), на Великотърновския университет (2010) и на Пловдивския университет Паисий Хилендарски (2011).
В Софийския университет е ректор (1973-1979), декан (1970-1973) на Математическия факултет (дн. ФМИ) и началник на катедрата по Изчислителна математика (1968-1970). В Българска академия на науките е ръководител (1988-1991), зам.-председател и гл. теоретичен секретар (1982-1988) на БАН; зам.-директор (1967-1970) на Института по математика с Изчислителен център (дн. ИМИ) и началник (1967-1970) на секция Числени методи; шеф (1985-1992) на КЦИИТ.
В Единния център по математика и механика – ЕЦММ е зам.-директор (1970-1973) и началник на секторите Математическо моделиране (1971-1988), Теория на ръководството и операционните проучвания (1972-1978), Математическо обучение (1981-1983).
Основни научни посоки:
Теория на апроксимациите – Хаусдорфова метрика и приложения, апроксимиране на равнинни точкови съвкупности с полиномиални криви. Математически разбор – параметрично апроксимиране. Теория на сегментния разбор. Теория на програмирането, числени способи и математическо моделиране. Математически модели в биологията (съвместно с акад. Румен Цанев построява математически модел на клетъчно разделяне и клетъчна диференцировка). Геометрия на полиномите. Математическо обучение и просветителна система.
В Софийския университет: Изчислителна математика и математически машини (1960-1962), Числени способи на диференциалните уравнения (1960-1962), Теория на информацията (1960-1965), Електронно сметачи машини и програмиране (1961-1966), Числени способи I и II (1962-1980), Линейно програмиране (1965-1966), Числени способи и сметачни машини (1966-1969), Математическо застраховане на АСМ (1967-1968), Практикум по програмиране (1967-1968), Програмиране на АСМ (1967-1968), Теория на АСМ (1967-1969), Приближено броене (1967-1971), Математическо оптимиране (1968-1969), Математечески модели в биологията (1978).
В Пловдивския университет Паисий Хилендарски и Югозападния университет Неофит Рилски–Благоевград: Числени способи, Теория на апроксимациите, Математическа биология, Математически разбор, Математическо моделиране, Изчислителна математика.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ