Джинджифил, чесън и лимон поскъпнали най-много в кризата
Джинджифил, чесън и лимон са поскъпнали най-вече в рецесията. Това демонстрира изследване за изменението на цените на съществени хранителни и нехранителни артикули, направено от КНСБ.
То обхваща изменението на цените на 26 хранителни артикули от първа нужда и 5 нехранителни артикули, целесъобразни за запазване на здравето и живота.
Целта на експресното проучване е да показа ценовата динамичност в интервала преди и при започване на епидемиологичната рецесия.
Изследването не е представително. Подборът на следените търговски обекти на областо равнище е на инцидентен принцип. Регистрира се най-ниската и най-високата цена от една и съща стокова позиция за закрепения интервал на наблюдаване.
Въз основа на получената и систематизирана информация могат да се създадат следните мнения:
По-силно изразено повишаване се следи при зеленчуците, като за следения интервал при някои се обрисува доста нарастване:
Картофи - растеж с 26.1%
Чесън - с 45.4%
Зеле – с 15.3%;
Моркови – с 14.3%
Лук – 13.9%
Джиндифил - със 100.8%. Увеличението на цената е повече от 2 пъти, откакто през първия ден на март междинната цена е към 7.5 лева и доближава 15 лева към сегашния миг. Цената на едро по борсите и тържищата също се задържа на високи равнища (около 14-17 лева.) и това е повода дребните търговски обекти да свиват количеството на изкупуване. Джижифилът става една от дефицитните артикули или бързо оборотни.)
От 26 регионални градове в 12 от тях, междинната цена на джиндифила е нараствала над 2 пъти: Габрово и Благоевград +240%, София+245%, Шумен +221%.
Наблюдава се леко понижение при цените на доматите и краставиците с към 3.9% и 6.8%. Тези артикули не са присъщи за сезона и нямат мощно ползване. През този интервал слабият спад на цените е в параметрите си, само че техните безспорни стойности се задържат на високи равнища.
Ръст на цените се следи и при плодовете. Най-търсения плод за подсилване на имунната система по време на епидемиологична рецесия – лимона се оказва все по-трудно постижим за нискодоходните семейства. Средното повишаване е с 43.6% през следения интервал. В някои области се обрисува фрапантно по-високо нарастването, като в Търговище, Добрич цената доближава до 5- 5.50 лева, при 2,50 -3 лева при започване на м. март.
При останалите хранителни артикули се следи леки съмнения нагоре и задържане на цените при някои от тях. Очертава се повишаване на цените на свинското месо с 5.2%, като този развой се чака да продължи и идващите месеци, откакто главният импорт на свинско месо е от Испания, а българските производители задоволяват едвам 40% от потреблението. Забележимо е повишаването на цените на слънчогледовото олио с 4.2%.
Възходящ тренд се регистрира и при следените нехранителни артикули, които в този миг са с нараснало ползване, с оглед съблюдаване на противоепидемичните правила. Цената на Антибактериалния гел нараства над 2 пъти, освен това доближава междинна цена от 44 лева при 18 лева от началото на рецесията. Цената на белината доближава растеж от 8%, мокри кърпи с 11.1%.
През миналата година средногодишната инфлация на групата на питателните артикули доближи 5.1% и доста надвишава междинните равнища за страната от 3.1 %. Зеленчуците нарастват през 2019 година с 12.5%, месо и месни артикули с 6.1%, освен това този тренд продължава и през първите месеци на 2020 година
В претекстовете към законопроекта за актуализация на бюджета за 2020 година, държавното управление чака външните и вътрешните фактори на инфлация да бъдат мощно лимитирани. За 2020 година се чака общото ниво на потребителските цени да остане съвсем без смяна, т.е. инфлацията да бъде покрай нула %. Общите равнища евентуално ще бъдат реализирани, откакто се регистрира спада на цените на горивата и на природния газ, само че е огромна вероятността някои артикули от първа нужда да не престават да нарастват, изключително на пресни зеленчуци, които се внасят от огромни страни-износители и сега изпитват мощен дефицит на сезонни служащи. Дали ще бъде стеснен пазара на интернационалните тържища за зеленчуци и плодове, зависи от продължителността на рецесията. Съществен фактор за задържането на инфлацията ще бъде понижената кредитоспособност на българското население и стагнацията на стопанската система.
Текста на изследването и таблицата към него можете да видите тук
То обхваща изменението на цените на 26 хранителни артикули от първа нужда и 5 нехранителни артикули, целесъобразни за запазване на здравето и живота.
Целта на експресното проучване е да показа ценовата динамичност в интервала преди и при започване на епидемиологичната рецесия.
Изследването не е представително. Подборът на следените търговски обекти на областо равнище е на инцидентен принцип. Регистрира се най-ниската и най-високата цена от една и съща стокова позиция за закрепения интервал на наблюдаване.
Въз основа на получената и систематизирана информация могат да се създадат следните мнения:
По-силно изразено повишаване се следи при зеленчуците, като за следения интервал при някои се обрисува доста нарастване:
Картофи - растеж с 26.1%
Чесън - с 45.4%
Зеле – с 15.3%;
Моркови – с 14.3%
Лук – 13.9%
Джиндифил - със 100.8%. Увеличението на цената е повече от 2 пъти, откакто през първия ден на март междинната цена е към 7.5 лева и доближава 15 лева към сегашния миг. Цената на едро по борсите и тържищата също се задържа на високи равнища (около 14-17 лева.) и това е повода дребните търговски обекти да свиват количеството на изкупуване. Джижифилът става една от дефицитните артикули или бързо оборотни.)
От 26 регионални градове в 12 от тях, междинната цена на джиндифила е нараствала над 2 пъти: Габрово и Благоевград +240%, София+245%, Шумен +221%.
Наблюдава се леко понижение при цените на доматите и краставиците с към 3.9% и 6.8%. Тези артикули не са присъщи за сезона и нямат мощно ползване. През този интервал слабият спад на цените е в параметрите си, само че техните безспорни стойности се задържат на високи равнища.
Ръст на цените се следи и при плодовете. Най-търсения плод за подсилване на имунната система по време на епидемиологична рецесия – лимона се оказва все по-трудно постижим за нискодоходните семейства. Средното повишаване е с 43.6% през следения интервал. В някои области се обрисува фрапантно по-високо нарастването, като в Търговище, Добрич цената доближава до 5- 5.50 лева, при 2,50 -3 лева при започване на м. март.
При останалите хранителни артикули се следи леки съмнения нагоре и задържане на цените при някои от тях. Очертава се повишаване на цените на свинското месо с 5.2%, като този развой се чака да продължи и идващите месеци, откакто главният импорт на свинско месо е от Испания, а българските производители задоволяват едвам 40% от потреблението. Забележимо е повишаването на цените на слънчогледовото олио с 4.2%.
Възходящ тренд се регистрира и при следените нехранителни артикули, които в този миг са с нараснало ползване, с оглед съблюдаване на противоепидемичните правила. Цената на Антибактериалния гел нараства над 2 пъти, освен това доближава междинна цена от 44 лева при 18 лева от началото на рецесията. Цената на белината доближава растеж от 8%, мокри кърпи с 11.1%.
През миналата година средногодишната инфлация на групата на питателните артикули доближи 5.1% и доста надвишава междинните равнища за страната от 3.1 %. Зеленчуците нарастват през 2019 година с 12.5%, месо и месни артикули с 6.1%, освен това този тренд продължава и през първите месеци на 2020 година
В претекстовете към законопроекта за актуализация на бюджета за 2020 година, държавното управление чака външните и вътрешните фактори на инфлация да бъдат мощно лимитирани. За 2020 година се чака общото ниво на потребителските цени да остане съвсем без смяна, т.е. инфлацията да бъде покрай нула %. Общите равнища евентуално ще бъдат реализирани, откакто се регистрира спада на цените на горивата и на природния газ, само че е огромна вероятността някои артикули от първа нужда да не престават да нарастват, изключително на пресни зеленчуци, които се внасят от огромни страни-износители и сега изпитват мощен дефицит на сезонни служащи. Дали ще бъде стеснен пазара на интернационалните тържища за зеленчуци и плодове, зависи от продължителността на рецесията. Съществен фактор за задържането на инфлацията ще бъде понижената кредитоспособност на българското население и стагнацията на стопанската система.
Текста на изследването и таблицата към него можете да видите тук
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ