Джеси Тисъл от наркозависим и бездомник успява да стане асистент-професор

Джеси Тисъл от наркозависим и скитник съумява да стане асистент-професор в Йоркския университет в Торонто. През 2019 година доктор Тисъл издава записките си ''От пепелта'', в които разказва живота си.

Джеси Тисъл е роден в провинция Северен Саскачеван, Канада. Той е дете на разбъркан брак сред хора с европейско родословие и коренното население на Канада.

Родителите на Джеси се срещат през 70-те. Баща му е бял, а майка му – локална с индиански корени. Заради принуждение от страна на татко му, не след дълго фамилията му се разпада.

“Майка ми имаше потребност от отмора, тъй че тя остави мен и братята ми при татко ми. А той беше наркозависим. Бях на към 3 години и половина, беше в деня, в който той излезе, трябваше да се върне с пари за храна, а в действителност в никакъв случай по-късно не се появи. Бил е освободен през 1982 за един ден от пандиза, с цел да ни посети, само че в никакъв случай не го направи. Никога по-късно не се е прибирал в пандиза и е изчезнал”, споделя Джеси.

Джеси и братята му са взети от обществените служби. Оттам не се обаждат на майка им. Заради произхода си тя се смята за неспособна да отгледа децата си. Така – баба им и дядо им от Торонто ги осиновяват. Заради пакетче кокаин обаче те гонят Джеси от вкъщи си и едвам на 20 той остава на улицата.

„ Спал съм в хранилища, в метрото, на върха на постройка, на всички места, където можех да намеря успокоение. И след това просто повтарях процеса още веднъж и още веднъж. Правих това с години “, спомня си мъжът.

Малко преди Нова година се случва нещо, което бележи живота на Джеси вечно. Двама от приятелите му от улицата убиват таксиметров водач.

„ Те ме питаха дали желая суитчър, UNLV Джързи, дали желая пица и ми споделиха:,,Можеш да имаш всичко това, в случай че поръчаш пицата и в случай че ни осигуриш кола да отидем към западна Канада.''. Аз споделих: ''Разбира се!''. По-късно денем, когато се върнах в къщата на вуйчо си и гледах новините и видях, че е погубен таксиметров водач от тези двама мъже. Отидох и ги издадох, нещо, което не трябваше да върша като човек на улицата. Тези двамата мъже желаеха да ме натопят за това, което са създали, тъй че когато ги издадох, цялата ми обществена среда, всички, които познавах, се обърнаха против мен. Аз бях с етикета ''плъх''. Хората ме преследваха в продължение на няколко години. Бил съм обичай с бейзболна бухалка, някой се опита да ме наръга в тясна уличка, някои се пробваха да ме накарат да хапвам неща, които хората не би трябвало да поставят в устата си. Така беше за дълго време, след това затихна “, споделя Джеси.

Краят на уличния живот за него идва след случай. Кракът му се инфектира, а той няма финансовата опция да го лекува.

„ Нямах право на задоволително здравни услуги, с цел да се подобря и знаех за правосъдната система, за пандиза и че там е безвредно. Така че отидох и обрах магазин. Направих го, с цел да мога да си осигуря място да остана някъде. Започнах да виждам, че в пандиза има благоприятни условия. Можех да се върна към образованието, да си умря, да упражнявам и да имам храна. Затворът беше моят преход вън от този живот, от метода, по който живеех “, споделя Джеси.

Там той се приготвя за изпитите си, с цел да се образова. След излизането си от пандиза, стартира рехабилитация, с цел да лекува зависимостта си. След рехабилитационния център попада в така наречен преходни домове, в които хора като него се приготвят за естествения живот.

„ Когато отидох там, си направих „ Facebook “ за първи път, тогава и за първи път чух за „ Facebook “. Получих известие от момиче на име Луси. Познавахме се от деца. Влюбихме се, говорихме от разстояние за няколко месеца. Тя беше толкоз красива. Имаше алена коса, просто прелестно момиче. Не можех да допускам, че тя се интересува от мъж като мен. Помня всякога, когато говорехме по Скайп, имах тази стена с шампоани зад мен, към стотина, имах четки за зъби, паста за зъби, сапуни, всичко, обвързвано с чистотата сложих зад мен, с цел да може когато се изправя пред Скайп екрана, Луси да види, че аз съм чист като нея, че съм внушителен, тъй като нямах доста самочувствие. Мисля, че проработи, тъй като я направих своя жена “, споделя мъжът.

С помощта на Луси Джеси кандидатства в Йоркския университет и през 2012-та към този момент е студент там. Започва да учи история на локалните хора, с цел да открие корените си и да разбере себе си. Впечатлена от план на Джеси, професорка по история го назначава за асистент-изследовател и го изпраща в Саскачеван, с цел да свърже със фамилията си и да напише историята им.

„ Тя ме изпрати там юни същата година. Майка ми ме чакаше на летището. Тя плачеше, аз плачех. Големи обятия. 0Говорехме с възрастни хора, майка ми беше там с мен, тъй че тя беше моят асистент-изследовател. Направихме едно дълго пътешестване и се опознахме “, спомня си Джеси.

Историята на Джеси Тисъл обикаля света. А през 2019-та издава и книга - ''От пепелта''. В нея споделя живота си.

„ Не съм мислел, че ще напиша книга. Но в този момент като излезе, всичко се промени. Тя се популяризира по целия свят, вие сте чули за нея там в България, София, на всички места. Аз просто я изживях. Исках просто да оцелея и да бъда по-добър човек от този, който бях преди на улицата. Искам хората да знаят, че в последна сметка контактът с хората е спасението от улицата, от зависимостите. Имаше доста хора към мен, които бяха положителни с мен, които ме повдигнаха, които трансформираха живота ми и сърцето ми, с цел да мога да избера да съм по-добър към себе си “, изясни той.

От скитник и наркозависим, Джеси се трансформира в създател, академик и любящ брачен партньор. В момента той е на финала на докторантурата си и написа дисертация, с която публично ще стане професор Джеси Тисъл.