Още няма отговор на писмото, изпратено до премиера и кабинета от учителя от Босилеград Антон тончев
Директорът на единствената гимназия в Босилеград Антон Тончев е пенсиониран и от втория период учебното заведение има нов шеф - това е програмистът математик Владимир Григоров . Тончев изкара на поста 13 години. Излиза в пенсия поради навършена 65-годишна вързаст. Той обаче продължава да живее с проблемите на образованието по български в гимназията, в която в този момент учат 207 момчета и девойки от 9-ти до 12-ти клас.
Антон Тончев стана прочут с отвореното си писмо до държавното управление и до премиера Бойко Борисов през октомври предходната година, когато разгласи, че " община Босилеград в никакъв случай не е била в такова неприятно и траурно състояние " и се аргументира, че измежду " индикаторите ", които удостоверяват това е фактът, че общината с 36 села през 2001 година е имала 125 000 поданици, а в този момент популацията е намаляло под 5 хиляди.
Няма прехранване, хората няма какво да работят, икономическото развиване на Босилеград е в цялостен колапс. Безработицата е над 50%. Обаче политиката на Сърбия е такава, че в последните пет-шест години всички безработни са на заплата в общината и имат заплати от 100 до 300 евро, а 80% от тези хора нямат никаква трудово обвързване и им заплащат - това е нещо неповторимо, което мисля, че е в Европа го няма на никое място. Много хора и тук, и в България - изключително в България, се чудят допустимо ли е, споделя с мъка пенсиониланият преподавател, за който образованието на български, на майчиния език, е идея:
До 1959 година образованието е било на български език. Тогава - през 59-та минава на сръбски език. И от 2014/ 2015 образователна година по моя самодейност и с самодейност на целия колектив - тогава и кметът Захариев не беше срещу, дори ни е оказал помощ да се отвори паралелка на български език, и тази година 2018 година, май месец, ще завършат първите ученици - 12 клас на български език. Обаче най-големия проблем са учебниците. Когато отворихме паралелката договорът беше с държавното управление на Република Сърбия и с министерството - до 2018 година да се преведат и да се отпечатат най-малко учебниците до 11-ти клас и в края 2018-та и началото на 2019 да се отпечатат и учебниците за 12 клас. Но то не се случи. Защо? Не се случи, тъй като то няма интерес.
След положени много старания се стига се до обстановка, при която част от учебниците за девети клас са преведени на български, само че но още веднъж не се употребяват, споделя Тончев:
Сега сега стоят в Министерството на образованието на Република Сърбия четири учебника за гимназията, които са преведени, минали са коректури, всички проверки - езикови и други, всичко е наред, обаче не са пуснати да се печатат.
" Г-н министър председател, уважаеми господа министри. Ако Република България продължава да ни оказва помощ по досегашния метод, по-добре да не ни споменавате като българи, които живеят в Сърбия ", приключва отвореното си писмо до неотдавна учебният шеф в Босилеград Антон Тончев, който още чака отговор на ревюто си, пратено до Бойко Борисов и кабинета.
И децата, и родителите имат предпочитание да учат на български, само че съществена спънка са учебниците. Това сме го казвали през последните пет-шест години и това е действително видяно един от основните проблеми, отново акцентира Антон Тончев, допълвайки, че нерешаването на този проблем е логичен резултат на манипулираща политика на Република Сърбия, само че виновност имат и българските управляващи:
Това е манипулиращата политика на Сърбия - вършат операции преднамерено. Но колкото са те отговорни, още повече са отговорни тук, в България, тъй като за една година - 2017-та и 2016-та се състояха четири срещи на най-високо равнище - от министър-председателите, министрите на образованието, вицепрезиденти и нищо не се реши. Аз не знам дали Бойко Борисов знае, че живеят българи в Сърбия. Бих желал да му сложим този въпрос. Когато са се срещнали с Вучич, с Бърнабич или някои други високопоставени персони в Събрия, те се разправят напълно други неща за някаква стопанска система, за съдействие в други сфери, магистрали - това ги интересува. Животът, методът на живот не ги интересува - нито в България, нито в Сърбия.
Антон Тончев стана прочут с отвореното си писмо до държавното управление и до премиера Бойко Борисов през октомври предходната година, когато разгласи, че " община Босилеград в никакъв случай не е била в такова неприятно и траурно състояние " и се аргументира, че измежду " индикаторите ", които удостоверяват това е фактът, че общината с 36 села през 2001 година е имала 125 000 поданици, а в този момент популацията е намаляло под 5 хиляди.
Няма прехранване, хората няма какво да работят, икономическото развиване на Босилеград е в цялостен колапс. Безработицата е над 50%. Обаче политиката на Сърбия е такава, че в последните пет-шест години всички безработни са на заплата в общината и имат заплати от 100 до 300 евро, а 80% от тези хора нямат никаква трудово обвързване и им заплащат - това е нещо неповторимо, което мисля, че е в Европа го няма на никое място. Много хора и тук, и в България - изключително в България, се чудят допустимо ли е, споделя с мъка пенсиониланият преподавател, за който образованието на български, на майчиния език, е идея:
До 1959 година образованието е било на български език. Тогава - през 59-та минава на сръбски език. И от 2014/ 2015 образователна година по моя самодейност и с самодейност на целия колектив - тогава и кметът Захариев не беше срещу, дори ни е оказал помощ да се отвори паралелка на български език, и тази година 2018 година, май месец, ще завършат първите ученици - 12 клас на български език. Обаче най-големия проблем са учебниците. Когато отворихме паралелката договорът беше с държавното управление на Република Сърбия и с министерството - до 2018 година да се преведат и да се отпечатат най-малко учебниците до 11-ти клас и в края 2018-та и началото на 2019 да се отпечатат и учебниците за 12 клас. Но то не се случи. Защо? Не се случи, тъй като то няма интерес.
След положени много старания се стига се до обстановка, при която част от учебниците за девети клас са преведени на български, само че но още веднъж не се употребяват, споделя Тончев:
Сега сега стоят в Министерството на образованието на Република Сърбия четири учебника за гимназията, които са преведени, минали са коректури, всички проверки - езикови и други, всичко е наред, обаче не са пуснати да се печатат.
" Г-н министър председател, уважаеми господа министри. Ако Република България продължава да ни оказва помощ по досегашния метод, по-добре да не ни споменавате като българи, които живеят в Сърбия ", приключва отвореното си писмо до неотдавна учебният шеф в Босилеград Антон Тончев, който още чака отговор на ревюто си, пратено до Бойко Борисов и кабинета.
И децата, и родителите имат предпочитание да учат на български, само че съществена спънка са учебниците. Това сме го казвали през последните пет-шест години и това е действително видяно един от основните проблеми, отново акцентира Антон Тончев, допълвайки, че нерешаването на този проблем е логичен резултат на манипулираща политика на Република Сърбия, само че виновност имат и българските управляващи: Това е манипулиращата политика на Сърбия - вършат операции преднамерено. Но колкото са те отговорни, още повече са отговорни тук, в България, тъй като за една година - 2017-та и 2016-та се състояха четири срещи на най-високо равнище - от министър-председателите, министрите на образованието, вицепрезиденти и нищо не се реши. Аз не знам дали Бойко Борисов знае, че живеят българи в Сърбия. Бих желал да му сложим този въпрос. Когато са се срещнали с Вучич, с Бърнабич или някои други високопоставени персони в Събрия, те се разправят напълно други неща за някаква стопанска система, за съдействие в други сфери, магистрали - това ги интересува. Животът, методът на живот не ги интересува - нито в България, нито в Сърбия.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ