Димящия Джо никога не е бил в перфектно здравословно състояние,

Димящия Джо в никакъв случай не е бил в съвършено здравословно положение, само че постоянно се славеше със стоманена воля.

На 12 януари един от най-великите боксьори в историята – Джоузеф Уилям Фрейзър, или както бе прочут – просто като Джо Фрейзър, щеше да навърши 79 години. За страдание, брилянтният спортист сред въжетата не измежду нас от към този момент много дълго време. През 2011-а Фрейзър ни напусна, покосен от рак на черния дроб. Но спомените за него и за великите му победи надалеч не са избледнели.

Бъдещата машина за тупалки е роден през 1944 година в оскъдно семейство. Баща му бере памук на плантациите, само че губи едната си ръка при случай, а майка му готви храна за служащите. Въпреки съвсем нулевите си благоприятни условия фамилията съумява да си разреши да си купи дребен тв приемник, който се трансформира в същинска магическа кутия за Джо.

Още от дребен Фрейзър е влюбен в дребния екран. Не пропуща боксов мач и някъде там се зарежда фантазията му за триумфи на кръга.

В селцето, в което живее фамилията му обаче, няма зала, в която да тренира, по тази причина момчето си измайсторява самичък чувал, цялостен със остарели парцали. Но напълно скоро Джо зарязва псевдо тренировките. Не тъй като си е намерил зала, а тъй като чупи ръката си. Семейството няма задоволително пари, с цел да си разреши да гипсират ръката му, поради която тя по този начин и не зараства вярно, а Фрейзър не се възвръща изцяло.

Но щом болката отшумява, Фрейзър възобновява тренировките у дома. Джо научава доста към чувала, само че това не е задоволително да се пази против съучениците му, които го тормозят поради цвета на кожата.

Затова на 15 година, откакто се мести във Филаделфия и стартира работа като месар, намира и зала, в която да тренира. Там бързо се трансформира в най-хубавия и няма конкуренция измежду останалите трениращи. Но още веднъж се случва нещо, което „ спъва “ бокса. Само на 16 година Джо се дами и спортът остава на назад във времето и спомагателен метод за изкарване на някой $ повече.

Фрейзър не трябва видян, с цел да стане експерт, и влиза в националния тим на Съединени американски щати. През 1964-та Фрейзър губи на квалификационния шампионат за Олимпиадата в Токио, само че поради демонски шанс е включен в делегацията – различен боксьор получава травма и Джо отива на негово място. Чудото продължава и в Япония, където Фрейзър печели златния орден след победа над германеца Ханс Хубер на финала.

Въпреки триумфа си в Токио след това Фрейзър е заставен да спре с аматьорския бокс поради нова травма. Олимпийският първенец получава сериозна контузия на пръст на ръката. Не може да си разреши да остане и ден без работа, по тази причина се връща в месарницата. И там щеше и да си остане, в случай че най-сетне не го виждат.

Джо незабавно приема предлагането и стартира да тренира неуморно. Режимът му е необикновен – Фрейзър тренира, ловейки кокошки, с цел да усъвършенства бързината си. Вместо чували, „ блъска “ по окачените трупове на животни в месарницата. Именно от тренировките на Фрейзър Силвестър Сталоун краде концепцията за подготовката на героя си в именития филм „ Роки “.

Джо е удивително мощен, поради което получава прякора Димящия Джо.

Професионалната му кариера потегля безапелационно. С нетрадиционния си жанр Фрейзър минава през противниците си като бърз трен през дребна гара. Играе и за почитателите, постоянно сваляйки гарда си, а лявото му кроше бута всеки по пътя му. Но атрактивният му жанр на игра носи своите рискове и самият Джо постоянно бива пращан в нокдаун.

При един безразсъден случай съвсем ослепява с лявото око. През 1965-а, по време на подготовка в залата отнякъде изскача болт, който го удря тъкмо в окото. Всяка година казусът му се задълбочава, само че Фрейзър всякога съумява да излъже лекарите, че е в чудесно здраве, преди да се качи на кръга. По време на очния тест Джо чете знаците на дъската с дясното око, след което единствено се преструва, че с ръката прикрива дясното, само че още веднъж я връща върху лявото. Нещо, което, очевидно, никой не е съумял да долови в държанието му.

Така Фрейзър става международен първенец при най-тежките съвсем кьорав с едното око. През 1970-а печели купата на WBA, побеждавайки Джими Елис в „ Медисън Скуеър Гардън “, откакто от ъгъла на съперника му хвърлят кърпата.

Но много почитатели не броят Фрейзър за същински първенец. Преди това купата е в владеене на Мохамед Али, само че му е отнета, откакто Али отхвърля да служи в армията по време на войната във Виетнам. През 1971-ва обаче двамата се срещат на кръга. Димящия Джо е по-бърз, по-точен и по-мощен от противника си и нанася първата загуба в кариерата на великия Али.

Цели четири години по-късно идва и реваншът. Али към този момент е в пика на кариерата си, само че същото важи и за Фрейзър, макар че година по-рано губи с нокаут от Джордж Форман още във втория рунд от дуела им.

След трогателен втори конфликт и 12 цялостни рунда съдиите отсъждат победа за Али. Част от почитателите недоволстват и е ясно, че всичко ще се реши в трети мач, останал прочут в историята като „ Трилъра от Манила “.

Преди мача на 1 октомври 1975-а Али стартира психическа война против съперника си – назовава го „ горила “ и още куп неща. Все отново двамата вършат жесток мач и след 14 титанични рунда и двамата са подготвени да грохнат.

Али се прибира в ъгъла си и моли треньора да среже ръкавиците му, само че Анджело Дънди отхвърля. Междувременно съдията взема решение да приключи мача, защото лявото око на Фрейзър е изцяло затворено, а дясното – съвсем, а над него има и сериозна рана. Така успеха отива на сметката на Али, който след това разказва този мач като най-тежкия в кариерата си и като „ най-близкото до гибелта чувство “.

Това е и началото на края за Фрейзър. След това Джордж Форман не му прости и за повторно го праща в нокаут, този път в петия рунд, а последният мач в кариерата му е на 3 декември 1981-ва – тъждество, единственото в кариерата му, против Флойд Къмингс.

Последваха 30 щастливи години за Фрейзър, заобиколен от голямото си семейство. До 2011-а, когато лекарите му сложиха диагноза рак на черния дроб. Болестта го повали единствено за няколко месеца. Впоследствие Димящия Джо бе надживян от огромния си съперник – Мохамед Али, със единствено пет години.