Трябва ли ни антикорупционен списък „Лукойл”?
Димитър Попов
Често става дума за съветското въздействие в България и за това, че то е обвързвано с съветски пари и с корупция на всички равнища. Рядко обаче има числа или събития, които онагледяват по какъв начин това въздействие се е трансформирало в държавна политика.
Събитието: загадка среща на мениджмънта на „ Лукойл “ с президента след публично писмо от Европейска комисия, че служебното държавно управление към този момент половин година съзнателно не съблюдава методологията за налагане на наказания на Русия, и то съответно за доставките на горива. Вината за това е на Агенция Митници и на Министерството на финансите, които са
обвинени в корупционна скица
Защо Радев е обсъждал това писмо с „ Лукойл “, а не с Европейската комисия, е риторичен въпрос и буди огромна паника за някакви обвързаностите на президента с съветската рафинерия и с Москва.
Цифрите, които произтичат от такива секрети срещи, са още по-тревожни. Преди ден Национален статистически институт разгласява предварителните данни за вноса и износа на България за 2022 година. Фактите са, че предходната година вноса от Русия в България се е нараснал със 100%, и от 5 милиарда и половина през 2021 година е станал 11 милиарда лв.. Това, се дължи на двойно нараствания импорт на Минерални горива, масла и сходни артикули, т.е. на вноса на нефт.
Износът на България за Русия остава в естествените рамки от към 800 милиона лв. годишно. Разликата в двете числа демонстрира мощно влошеното за България комерсиално салдо по съветска линия – през 2021 година негативният ни търговски баланс с Русия е 4 974 000 000 лв., а през 2022 година той към този момент е 10 746 000 000 лв. в наша щета.
Според тези данни Русия се е трансформирала във
втория ни максимален търговски сътрудник
и това се отразява отрицателно на общото комерсиалното салдо на България с всички страни – през 2021 година то е минус 7 милиарда, а през 2022 година към този момент е минус 16 милиарда 887 милиона лв.. Когато вносът надвишава износа, негативното салдо би трябвало да бъде покривано или с нараснали цени от вътрешното ползване, или с нови заеми. Тъкмо това гледахме през 2022 година по българските бензиностанции – цени над 4 лв. за литър бензин и големи, галактически облаги за Лукойл и за Москва. За разлика от България, страните от Европейски Съюз са понижили двойно вноса на съветски нефт предходната година.
Големият печеливш
от тази обстановка е Лукойл, а евентуално и обслужващата го политическа върхушка в България. Известно е, че съветската рафинерия надалеч няма безупречна известност, когато става дума за нелоялни търговски практики и за корупция. Преди две години, по сигнал на конкурентни компании, Комисията за защита на конкуренцията направи инспекция на рафинерията и отчетът от нея беше оповестен преди дни. В него се споделя следното:
" Лукойл-България " ЕООД има повече от половината от пазара и е водач при търговията на едро с моторни горива. Част е от групата Лукойл, която има неповторима за страната логистична, складова и транспортна инфраструктура със стратегическо географско разположение и оперира по цялата верига от производството на горива до реализацията им към крайните консуматори. Предвид свързаността на пазарите на търговия на едро и на дребно с автомобилни горива, повишението на цените на горивата на едро непосредствено въздейства и на цените на предлаганите горива на бензиностанциите, което, " както е известно има голяма обществено - икономическа значителност ".
По признанието на Комисия за защита на конкуренцията, Лукойл е монополист освен в производството на горива, само че и в търговията на едро и на дребно, както във вноса и износа. Така компанията управлява напълно пазара и отстрани всяка конкуренция още в зародиш. Двойното нарастване на производството предходната година значи двойно по-високи облаги за монополиста и за неговия принципал в Москва, както и спомагателен напън върху съперниците, които са били принудени да продават на диктувани от производителя цени.
Любопитното е, че Комисия за защита на конкуренцията е правила няколко инспекции на Лукойл в последните 20 години, само че едвам в този момент откри, че съветската компания е монополист и ползва нелоялни практики. Наказанието е санкция от 68 милиона лв., само че и хвалба, че рафинерията към този момент се е поправила и почита разпоредбите на пазара... Като премия пък, управляващите в България и осигуриха двойно повече нефт за преправка, макар войната и глобите на Европейски Съюз.
Има забавен факт за размисли – пълномощници на страната в борда на шефовете на Лукойл са били Румен Овчаров – лице от листата Магнитски, и Красимир Първанов, който през 2012 година подписа анекса за АЕЦ Белене и по този начин ни постановиха да платим двата непотребни реактора за централата.
Този политически подтекст в ръководството на рафинерията изисква съществено антикорупционно следствие. Да напомним: Лукойл е благосъстоятелност на враждебна на България страна, която желае да управлява освен българската енергетика, само че и българската политика. Една инспекция на ДАНС, на Национална агенция за приходите и на Агенция Митници може да откри, че пари от рафинерията са изтичали към не една и две политически партии и свързани с тях компании, както и към услужливи медии. По този мотив в грами на американското посолство някогашният шеф на рафинерията Валентин Златев беше именуван „ най-влиятелния политически брокер в страната ”.
Днес „ приятелите ” Борисов и Златев не са на власт, само че рафинерията отново е в подем, който се дължи на постоянното държавно управление на Кирил Петков и на служебното държавно управление на Румен Радев. Когато предходната година всички страни от Европейски Съюз намаляваха вноса на съветски нефт поради войната в Украйна, Петков се пребори за дерогация, а Румен Радев направи опит да заобиколи възбраната за експорт на създадени от съветски нефт артикули и единствено намесата на Европейската комисия отряза пътя на този следващ опит за обслужване на рафинерията.
Риторичен въпрос е за какво двете държавни управления – постоянно и служебно, са осигурили
двойно повече съветски нефт за преправка във времена на наказания,
и за какво Радев прави секрети срещи с „ Лукойл “ по този мотив. Трудно ми е да допускам, че съветската рафинерия - известна като огромната хранилка на българската корупция, не се е издължила на който би трябвало за оказаните услуги. И защото българска институция надали ще прояви интерес към такива съмнения, се веселя, че от Европейска комисия най-накрая са прогледнали за игрите на Радев и сие. Иска ми се обаче и американското посолство да се поразрови към Лукойл и президента. Така ще си попълнят листата „ Магнитски ” с доста имена и ще съберат на няколко листа цялата съветска агентура у нас.
Често става дума за съветското въздействие в България и за това, че то е обвързвано с съветски пари и с корупция на всички равнища. Рядко обаче има числа или събития, които онагледяват по какъв начин това въздействие се е трансформирало в държавна политика.
Събитието: загадка среща на мениджмънта на „ Лукойл “ с президента след публично писмо от Европейска комисия, че служебното държавно управление към този момент половин година съзнателно не съблюдава методологията за налагане на наказания на Русия, и то съответно за доставките на горива. Вината за това е на Агенция Митници и на Министерството на финансите, които са
обвинени в корупционна скица
Защо Радев е обсъждал това писмо с „ Лукойл “, а не с Европейската комисия, е риторичен въпрос и буди огромна паника за някакви обвързаностите на президента с съветската рафинерия и с Москва.
Цифрите, които произтичат от такива секрети срещи, са още по-тревожни. Преди ден Национален статистически институт разгласява предварителните данни за вноса и износа на България за 2022 година. Фактите са, че предходната година вноса от Русия в България се е нараснал със 100%, и от 5 милиарда и половина през 2021 година е станал 11 милиарда лв.. Това, се дължи на двойно нараствания импорт на Минерални горива, масла и сходни артикули, т.е. на вноса на нефт.
Износът на България за Русия остава в естествените рамки от към 800 милиона лв. годишно. Разликата в двете числа демонстрира мощно влошеното за България комерсиално салдо по съветска линия – през 2021 година негативният ни търговски баланс с Русия е 4 974 000 000 лв., а през 2022 година той към този момент е 10 746 000 000 лв. в наша щета.
Според тези данни Русия се е трансформирала във
втория ни максимален търговски сътрудник
и това се отразява отрицателно на общото комерсиалното салдо на България с всички страни – през 2021 година то е минус 7 милиарда, а през 2022 година към този момент е минус 16 милиарда 887 милиона лв.. Когато вносът надвишава износа, негативното салдо би трябвало да бъде покривано или с нараснали цени от вътрешното ползване, или с нови заеми. Тъкмо това гледахме през 2022 година по българските бензиностанции – цени над 4 лв. за литър бензин и големи, галактически облаги за Лукойл и за Москва. За разлика от България, страните от Европейски Съюз са понижили двойно вноса на съветски нефт предходната година.
Големият печеливш
от тази обстановка е Лукойл, а евентуално и обслужващата го политическа върхушка в България. Известно е, че съветската рафинерия надалеч няма безупречна известност, когато става дума за нелоялни търговски практики и за корупция. Преди две години, по сигнал на конкурентни компании, Комисията за защита на конкуренцията направи инспекция на рафинерията и отчетът от нея беше оповестен преди дни. В него се споделя следното:
" Лукойл-България " ЕООД има повече от половината от пазара и е водач при търговията на едро с моторни горива. Част е от групата Лукойл, която има неповторима за страната логистична, складова и транспортна инфраструктура със стратегическо географско разположение и оперира по цялата верига от производството на горива до реализацията им към крайните консуматори. Предвид свързаността на пазарите на търговия на едро и на дребно с автомобилни горива, повишението на цените на горивата на едро непосредствено въздейства и на цените на предлаганите горива на бензиностанциите, което, " както е известно има голяма обществено - икономическа значителност ".
По признанието на Комисия за защита на конкуренцията, Лукойл е монополист освен в производството на горива, само че и в търговията на едро и на дребно, както във вноса и износа. Така компанията управлява напълно пазара и отстрани всяка конкуренция още в зародиш. Двойното нарастване на производството предходната година значи двойно по-високи облаги за монополиста и за неговия принципал в Москва, както и спомагателен напън върху съперниците, които са били принудени да продават на диктувани от производителя цени.
Любопитното е, че Комисия за защита на конкуренцията е правила няколко инспекции на Лукойл в последните 20 години, само че едвам в този момент откри, че съветската компания е монополист и ползва нелоялни практики. Наказанието е санкция от 68 милиона лв., само че и хвалба, че рафинерията към този момент се е поправила и почита разпоредбите на пазара... Като премия пък, управляващите в България и осигуриха двойно повече нефт за преправка, макар войната и глобите на Европейски Съюз.
Има забавен факт за размисли – пълномощници на страната в борда на шефовете на Лукойл са били Румен Овчаров – лице от листата Магнитски, и Красимир Първанов, който през 2012 година подписа анекса за АЕЦ Белене и по този начин ни постановиха да платим двата непотребни реактора за централата.
Този политически подтекст в ръководството на рафинерията изисква съществено антикорупционно следствие. Да напомним: Лукойл е благосъстоятелност на враждебна на България страна, която желае да управлява освен българската енергетика, само че и българската политика. Една инспекция на ДАНС, на Национална агенция за приходите и на Агенция Митници може да откри, че пари от рафинерията са изтичали към не една и две политически партии и свързани с тях компании, както и към услужливи медии. По този мотив в грами на американското посолство някогашният шеф на рафинерията Валентин Златев беше именуван „ най-влиятелния политически брокер в страната ”.
Днес „ приятелите ” Борисов и Златев не са на власт, само че рафинерията отново е в подем, който се дължи на постоянното държавно управление на Кирил Петков и на служебното държавно управление на Румен Радев. Когато предходната година всички страни от Европейски Съюз намаляваха вноса на съветски нефт поради войната в Украйна, Петков се пребори за дерогация, а Румен Радев направи опит да заобиколи възбраната за експорт на създадени от съветски нефт артикули и единствено намесата на Европейската комисия отряза пътя на този следващ опит за обслужване на рафинерията.
Риторичен въпрос е за какво двете държавни управления – постоянно и служебно, са осигурили
двойно повече съветски нефт за преправка във времена на наказания,
и за какво Радев прави секрети срещи с „ Лукойл “ по този мотив. Трудно ми е да допускам, че съветската рафинерия - известна като огромната хранилка на българската корупция, не се е издължила на който би трябвало за оказаните услуги. И защото българска институция надали ще прояви интерес към такива съмнения, се веселя, че от Европейска комисия най-накрая са прогледнали за игрите на Радев и сие. Иска ми се обаче и американското посолство да се поразрови към Лукойл и президента. Така ще си попълнят листата „ Магнитски ” с доста имена и ще съберат на няколко листа цялата съветска агентура у нас.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ